Българска народна музика

Karutzar

И понеже стана въпрос за музика и фолклор - това ми е едната от професиите. Имам самочувствието да съм много добър в тях. ОБЯСНЯВАМ! Руският фолклор е ужасно беден интонационно. Трагедия! В ладово отношение са доста по-назад от европейската музика ( която също е трагедия - успяли са да разберат само 2 лада от тракийците/гърците - мажора и минора - за останалите - от дорийски до миксолидийски са безпомощни). Да не говорим, че (руснаците - пък и европейците) генетически не могат да различат делене на октавата, което е повече от 12. ТОЛКОВА. Ако чуят някой макам (индийски лад) го считат за фалшиво свирене и пеене. Руснаците имат един репертоар от 20тина (детски ) песнички, които си пеят хорово при всяко парти или събиране. Антагонизма им е ужасен. Пълно отхвърляне на всеки фолклор, който не се вмести в тези 20тина шаблона/песни. Това говори за нещо повече от тъпотия. За разлика от руския фолклор ( където циганските романси са на пидиестала на съвършенството ) българския фолклор е невероятно разнообразен. От 108 възможни макама (ладове) в българския фолклор до този момент се употребяват около 60 - на песни записани в БАН. За да добиете представа колко е сложна българската народна музика ще ви кажа, че не бих се похвалил, че мога да я свиря добре - не съм достатъчно добър виртуоз.
(Малко пояснение - В темперирания строй - музикално деление - лад - - октавата се дели на 12 полутона. И нищо не може да избяга извън това делене. В българската, индийска, и други музики октавата може да се / и се дели на повече от 12 полутона - 24, 32, 36 и т.н. Бившата ми жена (финландка) реагира по този начин на българската музика - "от многото орнаменти не мога да схвана мелодията" - очевидно генетично не е дозряла за да я разбере)

Иван

Каруцар, ако имаш достъп до записи на българска народна музика, хорово или солово пеене, ансамблите от едно време и т.н., кажи как да се сдобия с тях. Услиено събирам такива изпълнения, защото само това ми се слуша вече.
Като малък замръзвах пред радиоточката, когато бяхме на селото ня дядо ми, защото тази точка винаги беше пусната и в събота/неделя почти постоянно звучаха инструментални или вокални изпълнения. После самия аз няколко години изучавах акордеон, защото орнаментите и сложнотията бяха магията, която исках да владея.
Е, малко след това ме увлече електрониката и като тръгнах по големите училища, ми затвърдяха пръстите. Пръстите - да, но не слуха и сърцето.

Запознат

Каруцар, що не каза по-рано, че си музикант бре! Малко да разведрим обстановката . Аз на барабани блъскам, обаче сега нямам и вече много ме сърбят ръцете. Народни ритми не съм свирил , ама много се кефя на тези "обърнати" тактове, дето на останалите небългарски музиканти им "забива" метронома в главата и не могат да вдянат нещо по-различно от 4/4. Искам някой барабанист дето ги чува тези работи да ме научи, щото знам че не е много лесно.

Запознат писа: Иван

Каруцар, ако имаш достъп до записи на българска народна музика, хорово или солово пеене, ансамблите от едно време и т.н., кажи как да се сдобия с тях. Услиено събирам такива изпълнения, защото само това ми се слуша вече.
Като малък замръзвах пред радиоточката, когато бяхме на селото ня дядо ми, защото тази точка винаги беше пусната и в събота/неделя почти постоянно звучаха инструментални или вокални изпълнения. После самия аз няколко години изучавах акордеон, защото орнаментите и сложнотията бяха магията, която исках да владея.
Е, малко след това ме увлече електрониката и като тръгнах по големите училища, ми затвърдяха пръстите. Пръстите - да, но не слуха и сърцето.

Иване, по библиотеките съхраняват какви ли не стари народни песни на аудио-касети. Май разрешават да се презаписват. Едни приятели си бяха записвали някакви много стари песни, които не може да се намерят отникъде.

По селата е истината. Там имат и инструменти, пък и музиката знаят да я свирят. Иначе който е от София да иде на ул. Хан Крум в книжарницата на Хелиопол. Там ще му дадат цяло DVD с народна музика.

Petee писа: По селата е истината. Там имат и инструменти, пък и музиката знаят да я свирят. Иначе който е от София да иде на ул. Хан Крум в книжарницата на Хелиопол. Там ще му дадат цяло DVD с народна музика.

Защо само по селата? И ние можем да я свирим. Впрочем аз само такова свиря - фолклорна музика, свиря винаги, когато ми дойде отвътре, но най-добре се получава, когато отидеш да свириш в планината.
Трябва не просто да се продължи традицията в тази област, а и да се продължин тази линия и да се търси самобитно ново творчество в тази посока. Традицията вече не е достатъчна. Тази линия трябва да се развива.

Може би не всички ще се съгласят, но според мен за да се съживи народната музика, трябва да се въведе електрическата китара като инструмент. Така ще се пресече ориенталското звучене навлизащо чрез чалгата. Скандинавците например имат доста фолк-метъл групи, които доста успешно дават ново лице и съвременност на тяхната народна музика. Ние пък си имаме само две подобни групи - Епизод и Балканджии. Единствения начин да бъде преборена чалгата е да се обнови народната музика и да се осъвремени. Иначе бъдещата народна музика ще бъде сегашната мазна мангалска чалга.

Севар писа: Може би не всички ще се съгласят, но според мен за да се съживи народната музика, трябва да се въведе електрическата китара като инструмент. Така ще се пресече ориенталското звучене навлизащо чрез чалгата. Скандинавците например имат доста фолк-метъл групи, които доста успешно дават ново лице и съвременност на тяхната народна музика. Ние пък си имаме само две подобни групи - Епизод и Балканджии. Единствения начин да бъде преборена чалгата е да се обнови народната музика и да се осъвремени. Иначе бъдещата народна музика ще бъде сегашната мазна мангалска чалга.

Аз по принцип съм съгласен с идеята за електрическата китара. Така или иначе, аз свиря, доколкото мога де на кухарка народната музика и пак звучи много добре, особено в планината. Ако към електрическата китара се прибавят духовите инструменти - класически за жанра и гайдата, ще се получи нещо много добро. Затова към тези групи прибавям и Исихия, които са пример за търсене на нови посоки на развитие на тази традиция. Също и Владо Стефановски.
Така или повечето метъл групи окрадоха много наши народни мотиви и ги вплетоха в музиката си, време е ние да създадем своето в тази област.

Впрочем нашата народна музика е била създадена в Орфеевите школи въз основата на тогавашните китари, една от, които е форминкса (често използвана китара от Орфей и Лин). На китара Лин обучава Херкулес да свири. Така че, съвсем нормално е идеално да си пасват тежката музика и нашия фолклор.
След това народната ни музика бива доразвита и придобива днешния вид с духовите инструменти.

Не ми стана ясно как ще направим тоя дървен камък - българска метъл група да свири народна музика?
Явно няма да се свири нито метъл, нито народна музика. Ако ще е нещо трето, нека бъде. Но защо да забравяме, изоставяме или променяме постигнатото до момента - кавал, гайда, тамбура, гъдулка. Една чудесна жизнерадостна и устремяваща ръченица трябва да извира от мощна гайда. Бавната и повдигаща въображеието песен нека се лее от меден кавал.

Иван писа: Не ми стана ясно как ще направим тоя дървен камък - българска метъл група да свири народна музика?
Явно няма да се свири нито метъл, нито народна музика. Ако ще е нещо трето, нека бъде. Но защо да забравяме, изоставяме или променяме постигнатото до момента - кавал, гайда, тамбура, гъдулка. Една чудесна жизнерадостна и устремяваща ръченица трябва да извира от мощна гайда. Бавната и повдигаща въображеието песен нека се лее от меден кавал.

По принцип е възможно. Иначе съм съгласен с тебе за останалото. Но примерно Балканджи го доказаха, че може и камъкът не им е толкова дървен.
Просто китарата си пасва като звучене с нашите духови инструменти. Но нали това тобелязах, че първоначално нашата музика е създадена на струнни инструменти китарата и лирата. И след това идват другите.

значи според мене има три пътя на развитие на нашия фолклор.

1. Запазване на традицията. В този момент имаме само съхранение и разпространение, но не и създаване на нещо ново.

2. Развитие чрез смесване на стиловете. Това е най-разпространение днешен начин на правене на музика. Но в него до известна степен се губи самородността и се създава нещо трето -хермафродитно, което носи белезите и на двете смесили се начала.

3. Създаването на ново звучене. Това бих го нарекъл Пътят на Прозрението, при който се запазват висшите ценности на нашия фолклор, осмислят и се надграждат с една нова Идея.

4. Раждането на нова музика. Това е най-висшия Път, този на Откровението. Музиката не се ползва вече само за слушане, като звук, а и за работа, за въздействие върху физически предмети и върху духовно-душевния свят на човека.

А ето още една група съчетаваща успешно тежката музика и българския фолклор, която забравихме да споменем - Ер Малък, който май смятат да се завръщат на сцена

www.netinfo.bg/?tid=40&oid=938409

Аз от известно време се занимавам с електрическа китара и винаги съм искал народна музика да правя/свиря, обаче се или пари или време не намирам... А и едва ли някой може сам да се научи да свири народна музика(българска). Ще съм признателен, ако като тръгнете да правите нещо, ме имате предвид.

Съгласен съм и с последното мнение на Jordan_13. ПРекрасни песни са се родили по време на робството... Сега също сме роби... Ако ме разбирате накъде бия