Звездите същност?

На всички ни се е случвало да сънуваме нещо по-необичайно от обикновения сън.Не се съмнявам,че много от читателите са имали сънища твърде реалистични,които лесно могат да се сбъркат с абсолютна действителност.Такива сънища се явяват много рядко и човек обикновено ги помни дълго.

Наскоро ми се отдаде възможност да прекарам дълго време под звездите, размишлявах по въпроса за същността им.
Същата вечер имах именно един от тези сънища - реалистичен до болка или нежност,съвършен по отношение на чистотата и детайлността на образите и цветовете в него.Когато се събудих,не само помнех гласовете и разговорите,твърдостта на предметите и боравенето с тях,но когато се събудих,аз не бях замаян,с чисто съзнание или от сорта...бях затормозен, концентриран,но въпреки това досадно чувство аз не изпитвах умора,сякаш бях спал и незаспивал едновременно.
Имаше две малки подробности - 1)нямаше директен преход от съня към действителността.Колкото по-надалеч отивах във преживяването,толкова по-трудно си го спомнях,а началото беше ясно,както и средата(твърде ясно).2) имах напълно непознат предмет,който се случи да държа.Беше нещо като малка платка,чип...доста подобен на оголемена версия на бушонче от таблото на лека кола.Представляваше самата правоъгълна платка,по страничните ръбове обвита с нещо като предпазител за хващане,жълт на цвят.Странното е,че не мога да кажа от каква материя беше.Това беше единственото нещо,което пипнах в съня си,но не усетих на пръстите или в дланта си.Приличаше ми да е от пластмаса.Жената,която ми го даде,го нарече "пропуск".

Но това са само малки неща,които ме озадачиха.Фактът,който ме хвърли в музиката,беше самият сън:
Сънувах,че карам колело.Карах го много много време.Минавах през гори,през градове,чак по едно време ми беше омръзнало.Усещах се целия - неудобството на мъжката седалка,напрежението и движението на краката,усещах скелетното си движение така,щото да беше истина.Дръжките усещах в подробности - на фигурки от дебела гума,усещах ги с пръсти,както и всичко останало.И все пак...както във всеки сън...не бях себе си.Нямах контрол,това сякаш не беше моето тяло,но го изпълвах.А може да се каже,че си бях в тялото,но друг го ръководеше...
Толкова с описанието на изживяването,което с малки усилия бих приел за по-необикновен сън...но само ако бях карал колело преди.Никога не съм се качвал без помощни колела,като малък така не се научих,не мога да карам и до днес.А в съня си усещах баланса,поддаването,залитането,скорост...каквото се сетите.
Чувствам,че цял живот съм можел.Все още не съм намерил колело,но ако сега се кача,бих потеглил без проблем.

И до тук добре.Но този вид сън се повтори и в следващите две вечери на две различни тематики.И отново не бях практикувал нищо от сънуваното.След първата вечер си помислих кое е необикновеното,което бях правил.А именно - бях прекарал часове,втренчен в звездите.Повторих го следващите две нощи и сънищата продължиха.

В нищо не съм сигурен,не искам да кажа,че звездите имат нещо общо...но такава тема не съм срещал до сега и бих искал да чуя какво мислите вие за звездите,каква е същността им според вас и разбира се дали сте преживявали нещо подбно.

Живот в сънуването.
От всичко, което съм срещала до сега преживяването ти най-много ми прилича на описаните от Кастанеда способности на човек реално да съществува в света на сънувания свят. Както скоро бе споменато във форума, Кастанеда претендира да е предал на сегашния цивилизован свят учението на толтеките. Колко е вярно това разбира се може да потвърди само някой толтек .

Според учителя на Кастанеда човек може да живее в действителността на сънищата си с помощта на т.нар. сънувано тяло, което няма нищо общо с физическото. В една от книгите му има подробни описания за техники и нива на прехода до тази способност. Сънуваното тяло (двойникът) може да придобие много по-различни способности от физическото - караме колело, макар, че никога не сме можели.Сънуваното тяло е енергийно тяло, така че разбираемо е защо насън можем да летим или да правим други щури неща. С него може да пребиваваме в други светове и измерения, в които времето и пространството са различни от сегашните.

Да видим ръцете си на сън, да пипнем осъзнато някой предмет от заобикалящата ни среда са първите задачи, с които трябва да се справи двойникът.

Случвало ми се е няколко пъти да преживея подобни сънища. От внушения или от нещо друго, но когато опитваш - успяваш.

Що се отнася до звездите за мен те са най-доброто средство да преборя ограничението на мозъка си, който е научен, че всичко около нас има начало и край. Гледайки ги, най-ясно докосвам границата на осъзнатият безкрай. Това не е просто да знаеш че е така, но няма да навлизам в подробности, че да не ставам досадна.

Харесва ми да се взирам в небесните тела. Представи си само, че виждаме светлина излъчена преди десетки или дори стотици години... Безброй малки светове. Колко материя!

Вече сме с осем планети в системата, нали разбрахте? Плутон вече не бил планета а джудже. До какво голямо заключение само достигнали 2 хиляди и отгоре учени . Чакаме коментара им за второто слънце...

Аз се научих да плувам точно по тоя начин - първо плувах насън и на другия ден вече знаех, че ще се получи и какво да правя.

Но абсолютно реален сън съм имал доста по-късно от плуването. Интересното е, че аз си поръчах такъв сън. Просто знаех от някои книги, че е възможно човек да сънува реално и да действа в съня съзнателно. Та получи се значи реалния сън, в който както казва Спорт-Здраве всичко си беше даже по-реално от действителността. Аз в ежедневието не успявам с такива подробности да осъзнавам всичко, което ме заобикаля, а в съня си успях. Картините бяха толкова ярки, виждах кристално ясно всичко - огледах се добре с какво съм облечен, каво правят хората на площада в тоя момент. Едни си купуваха вестници, други пазаруваха на съседната будка, трети продаваха аудиокасети, чайките си летяха, цветята в саксиите по площата си червенееха...
Най-интересно ми беше, не толкова реалността на усещанията (цветове, миризми, звуци), а реалността на обстановката:
- аз си бях облечен в любимите си дрехи, които реално съществуваха и с които предния ден бях облечен.
- площада, за който говоря, реално съществува - до спирка Делфинариума във Варна. Всяка подробност, която изброих за саксиите, разположението, олющената боя и цветовете на будките за вестници, аудиокасетки, хамбургери и пр., включително времето от годината бяха еднакви в съня и в действотелност. Аз на другия ден проверих.

Остана ми въпросът какво съм видял (сънувал)? Къде съм бил. Може ли аз да спя и за мен да е нощ, а в същото ВРЕМЕ на площада да е ден и всички хора, които ходят по него да живеят през деня? И аз да съм с тях там през деня, докато в същото време спя през нощта в леглото си.

Сега Спорт-Здраве ми обърна внимание на звездите. Не съм се сещал за тях тогава. Но в най-скоро време ще пробвам това, което каза и ще ви споделя

Би трябвало на всеки човек концентриращо да му въздействат различни действия или предмети. За Спорт-Здраве са звездите, но за мен е друго нещо.

Е, на мен често ми се случва да говоря на английски насън, но на сутринта когато отворя речника с разочарование разбирам, че част от думите, които съм запомнила не съществуват.

Вярно е...много от местата,през които минах бяха действителни и ги бях посещавал преди...но имаше няколко,където не бях ходил.Значи ясно какво ще се прави днес Аз също бях на морето,гледах звездите от кей.Дали има вероятност това състояние да се подпомага от "йодните изпарения" или подобен фактор?

Искрице,мисълта ми беше именно да станеш досадна,това е заглавието на темата.
Много неща ми хрумнаха на ум,някои следваха едно от друго,а други почваха от начало.Последната идея,която ми хрумна беше следната:
Звездите се виждат от всяка цивилизация и от всичко,което има очи.Тъй като е изключено предмет,явление или събитие да е лишено от смисъл в нашата вселена,звездите носят смисъл(по-скоро носят съобщение...сведения),разбираем за всички,които ги гледат.Най общото нещо,което би трябвало да присъства в разума на всяко земно и неземно съзнание,това би трябвало да е концепцията за брой.
Единственото безспорно нещо относно звездите е,че те носят сведения за бройка или казано по човешки - число.Тук се замислих от какво би трябвало да зависи тази бройка(на какво е бройка...за това трябва много повече отделено време).
От нашата планета се виждат едни звезди,от другите планети - други.Но ако става дума за планетите от нашата система,като цяло звездите са еднакви.
Ако от друга планета,в друга система,се погледне къд звездите и нашето Слънце,къртината е различна.Следователно звездите(като тела "непланети") възникват и изчезват по строго определен ред.За да се появи звезда,то нещо трябва да е налице във всички планети,които биха я виждали.А това е много нещо,не безброй,но МНОГО векторни разстояния,които се пресичат в точка.
По поведението на космическите тела човек може да заключи,че звездите са центрове и планетите зависят от тях,не обратното(образно казано,ясно е,че влияние се "оказва").От този ред на мисли би следвало,че ако ние по някакъв начин влиям на нашето Слънце,то ние влияем на сведенията,изпращани до другите видими точки.А това си е цялата калактика.

Друга идея:
Може би,ако се направи триизмерен образ,сглобен от точките(разбирай звездите) с еднаква яркост и всички образи се насложат...ще се получи една доста интересна перспективна фигура? Но ако е така,човешкият ми ум не е в състояние да си представи какво би станало,ако всичко се погледне "отгоре".За всяка планета - образ,образите от цялата галактика да се насложат или сглобят?

Още една идея:
А може би звездите да представляват векторни проекции към нашата Земна повърхност.Може би да имат пряко влияние върху редица географски промени.Тогава въпросът за възникването и умирането на звезда и за планетните изгледи би станал невъобразимо сложен.

Но...именно тук начинът ми на мислене куца.Аз винаги мисля за "възможни" неща.Образ МОЖЕ да се сглоби(значи сведения),векторна проекция МОЖЕ да се направи(отново сведения) и звездите в галактиката МОГАТ да бъдат преброени(сведения).И звездите с една дума СА всичко това.Но по начина,по който мисля,стигам все до сведения и никога няма да стигна до същността(или до същността не се "стига"?)
Някой успявал ли е да мисли в невъзможното?

Искрица писа:
Е, на мен често ми се случва да говоря на английски насън, но на сутринта когато отворя речника с разочарование разбирам, че част от думите, които съм запомнила не съществуват.

А аз пък си говоря на български и веднъж запомних цели 4 смислово свързани думи но смислово свързани в съня ми,когато се събудих,те самите нямаха смисъл.Камо ли да са свързани....

Това със думите и на мен ми се случва,даже преди да се събудя се опитвам да го запомня защото е нещо много важно,когато се събудя нито има смисъл нито има нещо общо с каквото и да било.

Искрица писа: Би трябвало на всеки човек концентриращо да му въздействат различни действия или предмети. За Спорт-Здраве са звездите, но за мен е друго нещо.

Е, на мен често ми се случва да говоря на английски насън, но на сутринта когато отворя речника с разочарование разбирам, че част от думите, които съм запомнила не съществуват.

Дали не съществуват? Защо не опиташ да потърсиш речник на староанглийски или пък става дума за език близък до англоезичната група. Толкова много езици са изчезнали на тази планета, важното е, че ги носим съхранени вътре в себе си.

Jordan_13 писа:

Искрица писа: Би трябвало на всеки човек концентриращо да му въздействат различни действия или предмети. За Спорт-Здраве са звездите, но за мен е друго нещо.

Е, на мен често ми се случва да говоря на английски насън, но на сутринта когато отворя речника с разочарование разбирам, че част от думите, които съм запомнила не съществуват.

Дали не съществуват? Защо не опиташ да потърсиш речник на староанглийски или пък става дума за език близък до англоезичната група. Толкова много езици са изчезнали на тази планета, важното е, че ги носим съхранени вътре в себе си.

Не бях много амбицирана да проверя по-задълбочено думите, но съветът ти ме окуражи и следващият път ще го направя. Благодаря!