Хиперборея – арийската империя отвъд Полярния кръг
Данните от няколко проведени наскоро археологически експедиции доказват, че прародината на индоевропейските племена следва да се търси в най-северните райони на Стария континент
Стоян ПЕТРОВ
На колко години е човечеството? Съвременните учени, по правило, сочат цифрата 40 000 години – т.е. епохата, когато се появяват първите кроманьонци. Това е и стандартният времеви интервал на човешката история в научната и справочна литература. Има обаче и други цифри, нямащи нищо общо с тази. Така древните халдейски, египетски и гръцки историци изчисляват възрастта на човечеството на около 400 000 години. Според астрономите и жреците на маите пък, човешката история започва в 5 041 738 г.пр.н.е.! Напоследък археолозите направиха редица открития, които като че ли доказват правотата на старите летописи. Включително и по отношение на една от най-загадъчните древни пра-цивилизации – тази на “хиперборейците”.
Думата буквално означава, “онези, които живеят отвъд Борей (Северния вятър)” или просто
“Северните хора”
За тях съобщават много антични автори. Така, един от най-авторитетните учени в Древния свят Плиний Старши описва хиперборейците като съвсем реален макар и много стар народ, живеещ в района на Полярния кръг и генетично свързан с гърците чрез общия култ към Аполон Хиперборейски. Според него, хиперборейските племена от незапомнени времена обитавали най-северните райони на Европа, където “слънцето не залязва половин година, климатът е изключително благоприятен, а хората живеят изключително дълго”.
Очевидно, съдейки по представите на тогавашните историци, Хиперборея се е намирала някъде в района на Полярния кръг, където слънцето действително не залязва по цели месеци. Що се отнася до описанието на тамошния климат, проведените съвсем наскоро комплексни изследвания в Северна Шотландия доказват, че до края на Второто хилядолетие пр.н.е. климатът в Крайния север на Европа е бил подобен на средиземноморския и регионът буквално е гъмжал от топлолюбиви животни. Впрочем, още преди време руски океанографи и палеонтолози стигат до извода, че в периода между 30-то и 15-то хилядолетие преди н.е. климатът в Арктика е бил достатъчно мек, а Северният ледовит океан е представлявал топъл воден басейн, въпреки ледниците, покриващи по-голямата част от тогавашна Европа. Като доказателство за това се приема и ежегодната миграция на прелетните птици, притежаващи генетично програмирана памет за топлата Прародина на Север. Свидетелство за съществуването на древна високоразвита цивилизация в най-северните части на Стария континент пък са многобройните внушителни каменни съоръжения и мегалитни постройки (като световно известната каменна обсерватория в Стоунхендж, алеите с менхири на полуостров Бретан или загадъчните каменни лабиринти, открити на Колския полуостров). В една, запазена до наши дни, карта, изработена от Герхард Меркатор – най-известният средновековен картограф, който очевидно е ползвал неизвестни древни източници, Хиперборея е изобразена като огромен арктически материк с висока планина (наречена Меру) в центъра.
Всъщност, въпреки оскъдните сведения на историците, античният свят очевидно е разполагал с многобройни данни за живота и нравите на тайнствените “хиперборейци”. Най-вече поради това, че корените на отдавнашните и тесни връзки между тях и другите племена, населяващи антична Европа, водят към онази полумитична общност на пра-индоевропейската (или арийската) цивилизация, която все повече съвременни учени свързват със земите около Полярния кръг, смятани от древните за “края на Земята”. Тоест, северната континентална линия на Евразия, където напоследък археолозите откриват нови следи от
Изключително стара култура
Впрочем, според Есхил, именно тук “на края на земята”, в безлюдната пустиня на дивите хиперборейци, по заповед на Зевс, бил прикован и митичният Прометей, дръзнал да даде на хората огъня, а също да им открие тайните на движението на звездите и планетите, да им подари буквите и да ги научи на земеделие и корабоплаване. Пак там, в далечната северна Хиперборея, легендарния Персей се сражава с чудовището Горгона Медуза. Между другото, много антични автори, упорито внушават, че обитателите на тази легендарна страна, освен всичко друго, можели и … да летят. Възможно ли е, древните жители на Арктика да са владеели тайните на въздухоплаването? Не бива да отхвърляме с лека ръка подобна хипотеза, след като през последните години върху скалите край стотиците езера в Карелия (област в Северна Русия и Финландия) учените откриха множество изображения на летателни апарати, наподобяващи въздушни балони. Интересно е, че един от най-разпространените символи на древната Хиперборея са били широко разперените крила – археолозите постоянно ги намират, най-често изработени от зъби на морж, в гробниците на първите жители на Арктика – при това както на европейския така и на американския бряг на Северния ледовит океан. Истинска сензация обаче предизвикват твърденията им, че тези находки са по-древни от откритите сходни изображения на териториите на някогашните египетска, асирийска, хетска и персийска държави.
В древноиндийския епос (включително в класическата поема “Махабхарата”) се съдържат много данни за прародината на арийските племена, завладели преди четири хиляди години полуостров Индустан. Повечето от тях поразително съвпадат с описанието на загадъчната Хиперборея в съчиненията на европейските антични географи. Така, във ведическите книги могат да се открият описанията на религиозни обреди, каквито и днес се изпълняват от народностите, населяващи земите отвъд Полярния кръг, както и растения, които със сигурност не могат да се видят в Индия, но са типични за крайния европейски Север. Върху керамични съдове от периода, непосредствено след арийското нашествие в Индустан, пък са изобразени лосове и други животни, също обитаващи земите около Полярния кръг.
От друга страна, анализът на древногръцкия мит за бог Аполон също навежда на мисълта, че става въпрос за прастар култ, пренесен на Балканите някъде от далечния Север на Стария континент. В същото време, описанията на приказната Валхала в скандинавската и германска митологии, поразително съвпадат с тези от индийските легенди и с изобразената на картата на Меркатор Хиперборея с нейната свещена планина Меру. Тоест, налага се хипотезата за съществувала в дълбока древност в Северна Европа култура, дала по-късно началото на гръцката, индийската, келтската и редица други цивилизации. За това говорят и многобройните каменни лабиринти, които учените откриват в Карелия и Колския полуостров, напомнящи умалени макети на онези, типични за крито-микенската цивилизация например. Или пък малките каменни пирамиди от натрупани камъни, наподобяващи по нещо египетските.
Но, ако в дълбока древност, в районите около Полярния кръг действително е съществувала страната на легендарните хиперборийци, откъдето в различни епохи на Юг или Югоизток са се отправили прадедите на старите елини, индо-арийци или келти, би трябвало тя да е оставила и други материални следи от своето съществуване. Доскоро такива липсваха, но проведените преди няколко години в района на Колския полуостров научни експедиции
“Хиперборея-97” и “Хиперборея-98”
попадат на находки, които могат тотално да обърнат представите ни за историята на човечеството.
Водени от д-р Валерий Дьомин, групата руски учени откриват останки от древен път, покрит с обработени каменни плочи, водещ в непроходимата карелска тундра към едно от стотиците местни езера, за което и до днес се разказват странни легенди. На брега му, върху огромна отвесна скала, пред смаяните погледин на изследователите се открива 70-метрово изображение на странно човекоподобно същество с разперени ръце. Достъпът до него е възможен само с най-съвременна алпинистка техника. Според древна саамска легенда, върху скалата е изобразен Куйва – вождът на коварните чужденци дошли отвъд Полярний кръг, които за малко не изтребили напълно местните лапландски племена. Само намесата на духовете, призовани от лапландските шамани спасила последните, превръщайки Куйва в черна сянка върху скалата.
Малко по-късно, стигайки планината Нинчурт, експедицията попада на остатъци от държавата на Куйва – загадъчната Хиперборея от европейските легенди. Учените откриват голям културен център, макар и полузасипан от скални отломъци и ерозиран от многобройните ледници и лавини. Виждат гигантски отлично обработени каменни плочи с правилни геометрични форми. Стъпала, които сякаш не водят никъде (истината е, че просто не можем да кажем, къде са водели пред 20 хиляди години). Стени, издигнати с поразително за онези далечни времена умения. И накрая,
Най-впечатляващото откритие
- останки от изключително древна астрономическо обсерватория (при това намираща се в безлюдните планини отвъд Полярния кръг!) с 15-метров улей, издигащ се нагоре, към звездите и с каменни визири в двата си края.
По външния си вид и функционалното си предназначение, обсерватория напомня големия, зарит в земята секстант на прочутата средновековна обсерватория на Улугбек край Самарканд. Като цяло, развалините пък наподобяват изоставените високо в Андите каменни градове, построени от до-инкските цивилизации. Впрочем, сравнението едва ли е уместно, защото паметниците от пред-колумбовата епоха в Новия свят са не просто известни, но и достатъчно добре изучени, докато откритите наското отвъд Полярния кръг останки от арийската Хиперборея принадлежат към далеч по-древна култура и, на практика, все още остават неизвестни за широкия кръг европейски учени.
members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie10_02/hiperborea.htm
Някои има ли друга информация за хиперборейците ?
