Теорията на Свободата За робството и свободата

Линк - натисни тук

Теорията на Свободата

Ние много пъти в живота си изпадаме в недоумения.
Изпадаме в ситуации, които са в противовес на всичките ни очаквания.
Животът ни сервира такива изненади, за които никога не сме се и надявали.
Животът ни поставя много пъти на колене, нанася ни удари, изпадаме много пъти в шок.
На всеки човек му се е случвало да изпадне в шок , да изпадне в сривове, да изпадне в страдание и дори нежелание да живее. Тогава на човек му просветва и започва да се замисля за смисъла на живота си, защо се е стигнало до това положение, какво е сгрешил. В този момент човек се пробужда. Това е най-благодатния момент, който за жалост хората не ценят и го смятат за нещо лошо. В този момент човек иска да ръководи живота си. Изправя се сам срещу себе си. И започва да търси изход от положението в което се намира и в което винаги се е намирал, но си е затварял очите за това.
В този миг човек търси нещо, за да му подскаже какво да направи, накъде да тръгне. Но изборът е заличен. А изборът е или да заспиш отново или да продължиш да се будиш. И тъй като изборът е заличен, то на пробудения системата предлага различни възможности за приспиване.
Но в общи линии се предлага медитация, хипноза и наркотици в различен вид, като начин да бъдат приспани отново. А какво е медитацията. Според общоприетото, чрез нея се откъсваш, изпадаш в тишина и спокойствие. Чрез нея се постига отсъствие. А човек който отсъства, може ли да знае какво става с него и около него, може ли да бъде отговорен за живота си. Делата които си въобразява че са негови, действително не са. Те са програмирани да се случват в негово отсъствие. И тъй като самото пробуждане е вече присъствие, то се налага да ръководи собствените си действия. Но от друга страна отсъствието и бездействието е доста примамливо. Не правиш нищо, не си отговорен за нищо. Но все пак ти решаваш и би трябвало да знаеш че имаш избор.
Системата е заличила избора и първото което ти представя е да медитираш, да се хипнотизираш и да се наркотизираш. Можеш да използваш всичко за тези цели, защото чрез повторението на каквото и да е , можеш да изпаднеш в хипноза, тоест в липса. И тогава в твое отсъствие влизат в тебе разни, не знам как да ги нарека и ти оправят проблемите, които са те довели до шок и до събуждане. Но най- добри и забелязващи се примери за системни агенти от този род са учителите и гурутата. От тях има много добри майстори, най- вече в Индия, но вече са плъзнали и по целия свят. Та там тези тренират като верни слуги на системата хиляди години. Проповядва се навсякъде, че не трябва да се мисли, а да се действа, че трябва да се остави човек на течението, че бог ще действа или действа вместо теб.
За нередностите в системата се грижат нейните агенти - програми. Тъй като в случая тя те отчита като заплаха, изпраща агентите да се справят с теб, да елиминират заплахата. Едните те засипват с доводи и аргументи, че не си прав. Другите са от типа носители на вируси. Казват ти нещо безсмислено и ти го приемаш в комплект с това което не се вижда –вируса, и ти става зле, затъмнява ти се съзнанието, блокира ти мисленето.Това се случва навсякъде и всекидневно. Трети те засипват с много информация, и целта на това е да се претовариш и да блокираш. При всички случаи целта е да бъдеш отстранен от себе си, дори и за кратко време. Но и краткото време стига за добра интервенция. После ще спомена и за други програми, поддържащи и грижещи се за системата.
Ако не се излъжеш сам и да се насочиш към заспиване, следва втората стъпка. Започват да се събират хора около теб. Тук вариантите са различни. Тъй като ти е просветнало и ти си въобразяваш че си постигнал нещо велико, започваш да разказваш на хората за това което си видял. Иначе за какво ще се събират хора около теб. Тъй като нямаш още яснота за това накъде се движиш, тъй като си в пълна мъгла, си все още лесна плячка за системата. Но ако продължиш да се замисляш, започваш да виждаш че това, което си видял или постигнал, се случва на всички и няма какво да им дадеш. После разбираш, че те ти крадат времето и ти започваш да се занимаваш с чужди работи. А ти си имаш свои. Тук е момента да споменем за разните реклами на системата – състрадание, взаимопомощ, всеотдайност към обществото – другото име на системата, да не бъдеш егоист – тоест да не мислиш и да не се грижиш за себе си.
Тогава започваш да си цениш времето, защото от този момент то не е неограничено. Във връзка с това започваш да игнорираш тези хора-паразити. Тогава следва третата стъпка...
Описването на историята във вида, който е достигнал до нас, има предел във времето назад. Връщането още по-назад във времето се гради само на предположения и нищо сигурно, няма никакви ясни и достоверни източници. Какво са правили хората тогава, какво са мислили, как са мислили, как са общували, за какво са си говорили и дали са общували чрез говор? Има доста празни полета в историята и те обхващат големи периоди от време. Дори и историята, която е описана или предавана устно може да бъде поставена под съмнение...
Просто описването на нещо е повлияно малко или много от субективния фактор. Обикновено при описването на каквото и да е, истината се изкривява и изопачава, когато описващият е заел някаква позиция. Обективно може да се предаде нещо само от неутрална или безпристрастна гледна точка. А това е много трудно, да не кажем и невъзможно. Съществува теорията, че различните народи са говорили на един език. Или езиците са били приблизително еднакви, както диалектите в един език. Когато преди няколко години попаднах на един стар текст, нямах и представа че ще се изправя пред тези въпроси. Интересът ми възникна от това, че обърнах внимание на различните интерпретации и преводи на този текст. Ако не е имало видоизменение на езиците, то надали ще има разлики в различните преводи.
Има доста преводи и интерпретации на този текст, и първите ми стъпки бяха да започна да ги сравнявам. Смислово те имаха известни различия, но основно си приличаха. Първото нещо, което ме доведе до съмнение относно верността на преводите и интерпретациите беше смисловото разминаване между тях и основната цел, до която трябва да се достигне с помощта на текста - абсолютната свобода. Основната им идея е че, чрез следването на определени правила човек може да постигне абсолютна свобода. Но опита ми и наблюденията ми противостояха на тази идея.
Първите интерпретации бяха на руски и английски. Стана ми интересно да намеря написан на санскрит този текст. Намерих го написан на хинди. Научих се да чета деванагари шрифт и започнах да го разчитам. Вземах за това няколко различни речника санскрит-английски и започнах да вадя значенията. Английския ми даваше много значения на думите, което беше добре за целта ми. Многото значения на думите, преведени от санскрит на английски, ми даваха още повече значения когато ги преведох на български.
В по-нататъшните ми търсения взех в предвид няколко неща. Първото е че няма еднакви неща, от което следва, че с една дума се означава реално само едно нещо. Второто е че езиците и наименованията са се променяли през годините и вековете, и следователно се е изменило и значението им. Следователно за да се разбере нещо, писано преди векове, трябва да се проследи видоизменението на думите в обратен ред. По друг начин казано - всяко нещо е надстроено върху друго нещо, което от своя страна довежда до усложняването на нещата и живота. Третото е че е възможно езикът на който са се изразявали преди векове да е бил един. От това следва че ако е така, то трябва да се включат в търсенето повече езици, и то такива, които си приличат с търсения език - санскрит.
Сведенията за самият санскрит са доста противоречиви, както и дървото на езиците, което са сътворили учените. Едно от важните неща е, че не се знае как е възникнал. Просто се е появил от някъде. По това се различава от йероглифите например. За тях е описана цялата история на възникването им. От възловото писмо, преминало в клиновидно и оформило се в иероглифи. Според различни сведения от онова време, един от последните хора, които са знаели този език е Сидхарта или тъй наречения Буда. Та по неговото време, преди 2500 години се прекъсва използването на санскрит. Казвам ви това като пояснение, да не се надявате, че можете да намерите учебник по санскрит в оригинал или пък че хората които живеят в Индия знаят или използват този език. Там се говорят много диалекти на хинди. Въпреки това хинди съдържа елементи от санскрита и символи от деванагари шрифт, които могат да бъдат от полза при търсенето на санскрита.
Когато започна да търся нещо, аз се опитвам да стигна до източника. Та така направих и с този текст. Започнах да търся оригинала, за да прочета какво пише там. Допусках че може да има разминавания в написаното там и в това, дето съм чел до този момент. Всъщност излезе че няма оригинал и никой от както се знае текста, от хиляди години до сега, не е заявявал, че го е виждал. В Индия има хиляди преписи от средновековието насам, но открих един, който е общоизвестен и даже се смята като оригинал. Намира се в Англия, в една фондация, попаднал там по някаква случайност. Фондацията е медицинска и просто е събирала колекция от древни текстове, без нито да ги превеждат, нито да изследват. А колекцията им е доста внушителна - около 60 000 текста.
Може би, потънали в робство, рядко се досещаме за свободата. Единственото, което ни занимава е тежестта на робството, ако започнем да я усещаме. От друга страна ние до толкова свикваме с тежестта, че не я усещаме даже. Но това е в следствие от притъпяването на сетивата. Робството е свързано с болката, със страданието. Елиминирането на усещането на болката прави робството поносимо. Измислянето на разсейващи елементи, същността на които е като на наркотиците прави робството понякога дори приятно. Но временния характер на тези средства поражда необходимостта от честата им смяна чрез измисляне на нови средства. Да си в робство, значи да си вързан...
Да си вързан значи да си ограничен да се движиш, да виждаш и да действаш. Основната причина за робското положение е мързелът. В следствие от него са се появили и другите причини. Ако ни мързи, а животът ни поставя в необходимостта да направим определени неща, които по същността си са движение, то ние за да не се движим, трябва да измислим начин да симулираме движение или да накараме други да свършат това, което трябва да направим ние. За това е необходимо изкривяване на действителността, необходима е заблуда на себе си и на другите. Така се е появила необходимостта от лъжата.
Но за обездвижването и това не е било достатъчно. За да се предпазим от движението, е възникнала необходимостта от ограничаване, обвързване. Така се е появила привързаността, която по същността си е определен или програмиран живот, с повтарящи се до безкрайност едни и същи в основата си неща. Така животът ни се върти в един добре познат кръг.
Но и това също не се е оказало достатъчно. Всяка една програма, създадена за опазване от действителността, среща противодействието на същата. От това програмата, колкото и да е добра, допуска грешки и се появява опасността от навлизане в действителността. И така е възникнала необходимостта от избягването на неизвестното, тъй като то изисква мислене, решения и действия. Така се е появило и отвращението, предпазващо ни от излизане от рамките, бездействието и съня и навлизане в действителността...

Какво мислите по въпроса? Роб се става само доброволно - нали знаете?