Какво мислите за посланието от Фатима ...

ПОСЛАНИЕТО
НА ФАТИМА
Русия ще се обърне към Бога
и ще намери Пътя
чрез един малък народ
с превратна съдба,
носещ Истината,
ЗА ДА ИМА ЖИВОТ
НА ЗЕМЯТА !
13 юли 1917 год.

Браво, добро цитатче! Раньо Неро пък е писал нещо друго интересно:

"Краят на ХХ век - над Изток се вижда страшен облак.

Числеността на човечеството силно ще се намали. Ще изчезнат Франция, Испания, Турция, Скандинавските страни. Тартария няма да изчезне."

Тартария означава Татария, сиреч Волжка България. Дунавските българи като сме тръгнали да се затриваме, не значи, че по света няма други българи (колкото и да е страшно и трагично за нас)

Севар писа: ...Тартария означава Татария, сиреч Волжка България. Дунавските българи като сме тръгнали да се затриваме, не значи, че по света няма други българи (колкото и да е страшно и трагично за нас)

..И наистина, като гледам на къде сме трътнали, нищо чудно и да се окажем в числото "затрити"

"малък народ" - тук не съм много съгласна.
И сега какво? Да бягаме във Волжка България освен?

Май имаше някаква наша династия Тертери, доколкото си спомням. И тези Тертери май бяха именно измежду дошлите от Волжка България. Ако пък погледнете предсказанията в тяхната цялост, може да се намери още нещо интересно: "... Това няма да бъде нова вяра, а нова форма на една вечна Вяра. И тя няма да бъде усъвършенстване на християнството, а ще бъде за християнството онова, което е било християнството за юдаизма."
Впрочем в предсказанията се говори именно за Тертерия, а не Татария.

Никъде няма да бягаме. Имаме още неща да свършим тук в Дунавска България!

Точно така. Няма да бягаме. С нашите Волжки и Кавказки братя сме се разбрали всеки да съхрани своята територия. Ако не успее да я съхрани, значи не е българин.

Един от забравените български държавници безспорно е цар Светослав Тертер - син на Георги І Тертер (според някои от кумански произход).

Заслугите му към народ и държава са невероятни.

Той възстанови българската държавна независимост, загубена на практика в 1298г., и възстанови само за седем години с военни и дипломатически средства държавния суверенитет върху по-голямата част от българските етнически територии, превръщайки България отново в един от респектиращите фактори в Югоизточна Европа.

И въпреки това името му, макар че ще се споменава с лошо(както в случая с цар Петър), е далеч по-неизвестно и стои далеч по-ниско в класацията на великите средновековни български държавници - кан Крум, цар Борис, цар Симеон, цар Самуил, цар Калоян и цар Иван Асен II

Интересно е мнението по този въпрос на Иван Вазов в "Словото"

XIV. Светославовия баща

Преди да се спрем на личността на Светослава, главният героя в тая повест, необходимо е да хвърлим поглед въз печалната съдба на баща му, тъй силно отразила се на Светославовата.

Георги Тертер преди възцаряването си беше един от най-влиятелните търновски велможи. Произходящ от благородно куманско семейство, зет на крънския деспот Елтимира (той водеше сестра му Мария), храбър, умен, енергичен, той бе станал много популярен. Когато Иван-Асен III наследи след избягалия Ивайла търновския престол с помощта на византийските войски, за да привлече на своя страна силния болярин и да си го придобри, той му предложи титлата деспот и сестра си Кирамария за жена, с условие да напусне съпругата си българка, от която вече имаше син Светослав и дъщеря. Честолюбивият велможа, жеден да се свърже с царски род, прие с готовност тия ласкави предложения и се ожени за сестра му. Бившата си жена и син й Светослава, още момче, изпрати в Цариград до императора Андроника, който ги заточи в Никея.

Скоро обаче той стана опасен за самият Иван-Асеня III, когото подкопаваше тайно. Ненавиждай от народа п уплашен от тия тайни козни на зетя си, както и от приближаването към Търново на Ивайловите дружини, Иван-Асен III бе принуден да избяга от Търново. Тертеровото обаяние порасте още повече, когато с малка сила разся дружините на Ивайла и го принуди да избяга отвъд Дунава. Тогава болярите и възхитеният народ избраха Тертера за цар, който се короняса в „Св. Димитрия“ с голяма тържественост. Но тогавашният търновски патриарх Иоаким, който беше такъв и сега, предложи Тертеру да вземе назад първата си жена българка, напусната беззаконно, и да се раздели от Кирамария. Понеже Тертер отказа, той го отлъчи от църквата. Туй затрудни положението на Тертера, който воюваше с гърците.

Духовенството и народът възроптаха. Разгърденият Елтимир правеше сплетни между болярите. Тертер разбра, че е нужно да отстъпи. Той се обърна към епирскня деспот Ангел Комнена с просба да бъде посредник между него и Андроника. За тая услуга му се врече да вземе една от дъщерите му за Светослава. Ангел прие с готовност. Това сближение между Тертера и Ангела охлади Андрониковото желание да възкачи пак на търновския престол зетя си Ивана-Асеня III. При това се боеше и за западните си области от опасния епирски деспот. Той прибърза, прочее, направо да свърже мирен договор с Тертера и изпрати в Търново първата му жена с приличните на царското й звание почести. Но Светослава задържа като заложник. Тертер прибра тогава Мария и така се примири с църквата, а Кирамария1 изпрати в Цариград. За да докаже Андронику приятелските си чувства, изпрати му и дъщерята на епирския деспот, дошла вече в Търново като годеница Светославова! От своя страна и Андроник скоро му повърна и Светослава, за което нещо много спомогна и настояването на патриарха Иоакима, находящ се тогава в Цариград по частни работи (1284 г.)

Но Тертера очакваха други, по-големи беди. На следующата година татарския хан Ногай нахлу в България с десетхилядна орда татарски конници и немилостиво опустошаваше областите й. България изново биде прегазена. Ограден от болярски козни, като се видя безсилен да отблъсне страшния си враг, Тертер се опита да го умилостиви, като даде дъщеря си Елена2 за жена на сина му Чоки, надявайки се чрез това сродство да запази трона си.

По тоя начин Тертер отклони бурята от главата си. Ногай се отказа да върви към Търново и продължи опустошенията си по други места. Но наветите на Тертеровите неприятели боляри възбудиха изново хана против Тертера и той след няколко години пак се спусна към Търново, заплашвайки Тертера със смърт.

Нещастният Тертер се отчая, напусна трона си и бега във Византия, за да дири помощ и убежище у Андроника. Но императорът, боейки се от гнева на Ногая, отказа му гостоприемство. Бездомният цар се кри няколко време в околностите на Одрин, додето Андроник, за да се отърве от присъствието му в държавата си, го хвана и затвори в тъмница.

Светослав, който се видя в опасност, стори като баща си. Но той потърси и намери прибежище с майка си в

Крън у вуйча си Елтимира. Той престоя там до пролетта на 1293 година, не смеейки да се върне в Търново от страх пред подозрителния си сродник Смилеца. Най-после Елтимир, като зет на Смилеца, успя да измоли от него разрешение и Светослав се завърна с майка си в Търново.

.............................................

1 Имената на тия две Тертерови жени не са обадени от Пахимера. Те се упоменават само в „Синодик царя Бориса“. Марии христолюбивъя царици старого Тертерия и друзей Кирамарии благоверной царици вечная памятъ. горе

2 Византийските летописци умълчават името на тая Тертерова дъщеря. Ние я оставяме в повестта с горното име. горе

Управителят на Крънската крепост Елтимир също е от рода на Тертерите.