Фантастичен разказ

Изпратиха ни за публикуване този разказ. Почнах да го чета, но сутринта ще продължа. Кажете си мнението, ако сте го прочели.

Теория на конспирацията - Някъде в бъдещето...

Годината е 4219... Той рязко отвори очи и първото нещо, което направи, бе да свали MindСonnector-a от главата си - кръгообразен уред, позволяващ свързването на две съзнания в едно цяло за опеределен период от време. Погледна леглото, намиращо се на 2 метра от него. Мъжът лежащ върху му беше на средна възраст, привидно заспал, но всъщност намиращ се в кома. Lirex се замисли още колко ли време може да продължи всичко това. Контактът този път продължи цели 12 часа и... пак нищо. Чудеше се, има ли въобще смисъл да се занимават със CoffeyGov. Очевидно беше, че той няма да каже и този път това, което мнозина са се опитвали да разберат и ще се опитват още дълго време, а именно - къде се намират Services. Къде по дяволите са скрити, а заедно с тях и цялата база данни на всичките 83 693 537 249 регистрирани до момента потребители. Плюс ядрото на нещо много опасно за човешкия вид. Но може би това ви се струва невeроятно, налудничево, невъзможно или просто неясно... затова ще обясня как се стигна дотук...
-о-
Преди малко повече от 22 века, когато човечеството все още населяваше само една планета, някой си Khaled Mardam-Bey създал програма наречена mIRC - Internet Relay Chat. Защо! - поради две причини. Първата - липсата на други програми, които да му доставят удоволствие при комуникация, а втората - парите, защото те били нещо много желано тогава. Той не осъзнал, че с появата на неговия продукт е пренаписал бъдещето. В началото само в неговия град имало IRC сървъри, по-късно в цялата държава, а след това в целия свят. Мрежите се градяли една след друга, всяка опитваща се да се наложи над останалите и да привлече колкото се може повече потребители. IRC постепенно ставало част от живота на всеки. За един век този начин на комуникация се наложил над всички останали. ICQ и всякакви немуподобни били забравени.
Паралелно с прогресивното развитие на IRC, бил създаден/открит и така наречения КуулЗонърски двигател (КЗ), позволяващ достигането на отдалечена точка в космоса за по малко от миг. Много хора загинали, докато техниката на скокове в пространството се усъвършенства и обезопаси максимално, но цената си струвала - а именно колонизиране на Космоса. В началото - планетите от Слънчевата система, а по-късно и тези от близките ни системи. На всяка нова планета правителствата на отделните земни държави вземали определен процент територии. Имало един проблем. Как да комуникират всички хора помежду си, след като са разделени от стотици светлинни години. Изглежда IRC не можело да бъде използвано, което довело до огромното разочарование на 95% от населението на всички планети. Бил открит векторния предавател (ВП). Той разцепвал директно пространството и такова нещо като lag нямало при него. Интересното в случая е, че никой не знае на какъв точно принцип работи този предавател и кой го е открил. В един слънчев ден той просто фигурирал като патентовано откритие от някой си WolF_BoY. Към записките имало и обяснение как може да се интегрира предавателя в IRC. Резултата бил невероятен - никакъв lag, нямало ги вече проблемите с разкачвания и всякакви подобни. IRC oтново било на върха. На всяка нова планета се правели сървъри, които чрез ВП се свързвали с останалите, като всяка държава си имала собствена мрежа. Всеки навършил 10 години бил задължен да си регистрира nick,а правилата срещу invite, spam, abuse, clones & подобни станали толкова актуални, колко 10-те божи заповеди. Даже в наказателния кодекс се приели промени. Хората, нарушаващи гореспоменатите правила рискували затвор между 1 и 20 години...
В един момент планетите станали твърде много. Правителствата започнали да губят контрола върху тях. Назряла необходимостта от промяна. Предприели се няколко мерки. Първата била Голямото Сливане (ГС) на всички IRC мрежи в една, наречена UH - United Humans. Настъпили няколко тъмни за IRC години, тъй като възникнали много проблеми с дублиращи се nicknames и канали. Имало доста масови самоубийства в знак на протест срещу ГС, но всичко било добре потулено. Носели се само слухове...
Друга мярка било преразпределението на държавни територии. Всяка държава (от 127 общо) получила отделна система с по минимум 40 планети клас Д (приблизително големи колкото Юпитер). На всяка система били позволени максимум два IRC сървъра, от които единият е backup. Притежателя на друг сървър или мрежа се наказва по т.73 ал.2 от МНК (Междугалактическия Наказателен Кодекс) с доживотно лишаване от свобода без право на обжалване. Всеки човек имал право да регистрира максимум 2 nickname-a, от които единият бил за Away и трябвало да прилича на първоначалния му. IRC вече не било за развлечение, а начин на живот... наложен стандарт, от който никой не се оплаквал.
Никой е твърде силна дума. Винаги е имало недоволни и тези недоволни се отцепили на планета, която нарекли Пиръс. Намирала се извън областта, колоконизирана от хората. Те се обявили против ГС и ненавиждали всички, които били в UH, а именно - останалата човешка раса. Отцепниците били едва няколко милиона и за UH не представлявали някаква заплаха. Въпреки това били изпращани переодично разузнавачи, които да следят за всякаква околопланетна активност и да предупреждават при нужда. Така изминал около век...
-o-
---<CUT>---
Личен чат с Nibiru..
<Nibiru> !!!!
<aFFiRmaTiVe> какво?
<Nibiru> това не може да е истина..
<aFFiRmaTiVe> за какво става дума
<Nibiru> сигурно е някаква шега
<aFFiRmaTiVe> кое?!
<Nibiru> трябва да е шега!!! но кой би си наравил такава шега... о господи
<aFFiRmaTiVe> овладей се и ми кажи за какво става дума!!
<Nibiru> влез в общия държавен междугалактически канал!
---
*** Сега сте в канал #UH със 57 845 394 250 потребители. Modes: [+ntmps] Ops: [1] Voices: [0] Nonops: [57 845 394 249]
*** Заглавие '.:[ United Humans ]:. <Важни Новини> Планетата Пиръс беше унищожена от извънземна цивилизация. Лидерите на UH се събират по спешност на Земята, за да решат как да се справят с изникналата непозната заплаха. Моля, без паника!'
*** Set by UHnewsServ
<@UHnewsServ> 16352: 1842 са жертвите при масовите безредици в Инфантум - столица на планетата Тау Сети 2 в системата на Италия.
<@UHnewsServ> 16353: В системата на ШВеция 14 планети прекъснали връзка с останалите 45 и са обявили ултиматум на правителството си. Исканията им са да получат пълна информация за извънземата цивилизация и намеренията на UH за възникналата ситуация. В противен случай доставката на медикаментите, произвеждани само на тези планети, няма да бъде възобновена.
<@UHnewsServ> 16354: По последни данни планетата Пиръс първо е била облъчена с нещо, което е убило всички живи същества, а след това взривена и разградена до атоми. Всичко в интервал от 10 секунди. Корабите на извънземните са се оттеглили веднага след атаката без да окажат някакви видими враждебни действия спрямо разузнавачите на UH.
<@UHnewsServ> 16355: Днес почина CoffeyGov - админа на irc.germany.com. Неговата длъжност бе заета от AI-127, за който нямаме информация. Той направи това, което и всички останали нови админи, веднага след като заеха длъжностите си. Изтри двата си глобални оператора, както и всички локални. Седи денонощно online и не говори персонално или по OW. Единствено следи за реда по мрежата. UH са сериозно разтревожени от това, че нямат информация за тези 127 админа, а всички опити да ги проследят и намерят се провалят. Загадката, как тези хора са заели админски длъжности, след като не се знае откъде и кои са, остава.
...
---<CUT>---
На картата се появил натрапник, който очевидно бил силен и отрицателно настроен към човешката раса. Какво искали извънземните и възможно ли е да бъдат спряни? Това била малка част от въпросите, терзаещи лидерите на UH. Паниката постепенно утихнала, защото противника не атакувал. Страхът обаче... се запазил с вековете.
-о-
Lirex стана, хвърли последен полед към тялото на CoffeyGov и излезе. Премина през слабо осветения коридор и с тежка въздишка отвори вратата, която му се изпречи насреща. Вътре имаше натрупана доста апаратура, очевидно купена наскоро, защото беше чисто нова - последен вик на техниката. Премина през цялата зала и влезе във втора стая, където пък имаше голям брой монитори. Всеки от тях работеше, доставяйки различна информация. Един показваше стаята, в която той се намираше допреди малко. Виждаха се двете легла и част от основата на MindConnector-a. Докато гледаше монитора, чу глас зад себе си:
- Уб! - звучеше ободряващо.
- А? Все забравям тези съкращения. - Lireх се обърна към събеседника си - строен младеж, на около 25-30 години. - Какво значеше това?
- Уелкъм бек. - Co0l_XtReMe (СХ) се усмихна. - Много добре знам, че помниш.
- Мдаа... Нищо ново под слънцето. CoffeyGov упорито мълчи! Сякаш ще му коства нещо, ако ни каже. И без това отдавна е гушнал букетчето.
- Може би не беше добра идея да съживим точно него - CX изкара една цигара и я запали. В следващия момент се сети, че не пуши и я изгаси.
- Не! - Lirex удари с юмрук по бюрото. - Трябва да има начин да го накараме да проговори. И двамата много добре знаем, че всеки се потдава на манипулации, ако му се говори с подходящите думи. Въпрос на време е да си изпее всичко. Бай дъ уей какво става из IRC пространството?
- Ами погледни сам - СХ му посочи един от мониторите, а след това и клавиатурата за него.
- Такааа... - Lirex се изтегна на стола и взе клавиатурата в ръце - Я да видим първо колко народ има.. - написа /lusers (показва броя потребители в момента в мрежата) и резултата веднага беше налице:

&
В момента има 29 485 569 359 потребители и 32 898 805 367 скрити на 127 сървъра
127 IRC Oператори
57 335 605 449 сформирани канала
Аз имам 487 395 504 клиенти и 2 сървъра
Потребители на моя сървър: 487 395 504 Максимално са били: 735 846 284
Общо глобални потребители: 62 384 374 726 Максимално са били: 83 693 537 249
&
В момента индефицирани потребители: 62 384 374 726 Макцимално били: 79 275 937 385
&
Highest connection count: 735 846 284 (735 846 282 clients) (14 631 886 498 since server was (re)started)
&

- Ха! - СХ се намръщи - Пак загубих баса. Над 60 милиарда. Бях сигурен, че този път ще са по-малко.
- Муахаха! - Lireх се ухили доволно, гадния смях се получи този път. След това написа /stats p (показва кои оператори на сървъра са в момента на линия) за да види това, което всеки път виждаше.

&
[O] AI-43 (theLight@deep.in.your.mind.43.irc.bulgaria.com) Idle: 0
1 OPERs
Край на /STATS репорта
&

- Дай на Канада и Италия. - докато го казваше, СХ изкара още една цигара, но този път се усети и я прибра. Не помнеше защо ги носи. Някои неща все още му бяха в мъгла, но знаеше, че и те ще се изяснят. Lirex му беше казал, че за 1 месец ще си спомни всичко. Процедурите около съживяването бяха омешали малко мозъка му, но "това е нещо нормално" си спомни той думите на другаря си.
-о-
Тъмнина и студ. Беше обгърнат от някаква слуз, която очевидно го снабдяваше и с кислород, защото дишаше свободно. Внезапно усети някаква промяна в средата около себе си. В съзнанието си чу гласове, неясни. Опита се да се концентрира и отново се заслуша. Гласовете се проясниха. Единия беше мек и нереален, а другия по-плътен и басов... и звучеше познато.
- Сигурни ли сте, че този път ще е в съзнание? - нервно попита познатият глас.
- Всички данни сочат това.
Съществото, говорещо по този начин, не можеше да бъде човек. Опита се да си спомни как се е стигнало до тук. Къде се намира, какви са тези гласове и какво за бога става? Последнитете му ясни спомени бяха от самолета. Трябваше да отиде при свой познат в New York по най-бързия начин - въпрос за милиони. Трябваше му известно време, за да се самонавие и се качи в самолета. Да, мразеше самолети и им нямаше никакво доверие. Искаше да си вземе парашут, но след това се сещаше как ще го гледат останалите хора и се отказваше. Излитането мина гладко. СХ гледаше през люка и се наслаждаваше на гледката, но вътрешно се молеше всичко да свърши по-бързо и да стъпи на твърда земя. Внезапно светлината в самолета стана червена, чу се някаква сирена и гласа на пилота съобщи, че всеки трябва да си затегне колана и да си сложи на лицето маската, която ще изкочи пред него след миг. Всичко се тресеше и никой не казваше какво става. Стюардесите трябваше да успокоявят хората, но бяха прекалено шашнати за да направят каквото и да било. СХ не беше на себе си - един път да се престраши да се качи и... През прозореца виждаше как земята стремглаво приближава и се чудеше не е ли това момента, в който живота му трябваше да премина като лента от спомени. После започна да съжалява, че е едва на 27 и му предстояха толкова много неща. Усети някаква тръпка по тялото. За миг сякаш времето спря и видя през люка земята на не повече от 50 метра от самолета. Това беше последното нещо, което помняше. Нима съм оцелял - си мислеше сега. Гласовете в съзнанието му не бяха спирали да говорят и той отново се заслуша в тях.
- От кой път стана? - познатия глас все още звучеше нервно.
- От 356 294-тия. Приятеля ти има късмет. Както и ти. При теб стана от 1-вия. Нещо почти невъзможно.
- Защо не усъвършенствате техниката за съживяване? - след това изречение СХ се сети чий глас беше това! На Lirex! Но как беше възможно. Той загина една година преди случката със самолета. Отчасти беше успял да осъществи мечтата си - да полети в космоса и да гледа Земята така, както гледаше Луната и останалите звезди. Отчасти, защото Lirex имаше още много мечти, свързани с това безкрайно пространство, но не му достигна времето, да ги осъществи. Метеорит с големината на грахово зърно продупчи костюма му и вакуума го уби.
- Съживяване не е точната дума - мекия глас звучеше все така спокойно и... нереално - Вие двамата бяхте умрели. Не сме съживявали телата ви. Взехме ДНК от костите, които открихме в гробовете ви. В тях се запазва абсолютно всичката информация от целия ви живот. След това, чрез процес, който е твърде сложен, за да ти го обясня, изградихме телата ви със същите спомени, които сте имали. Ти се събуди и като изключим, че в началото не помнеше някои неща, всичко беше наред. Останахме заблудени, че техниката е перфектна и безотказна, до момента, в който решихме да "съживим" втори човек. Опита се провали. Той не се събуди, а остана в състояние, което вие наричате кома и никога не излезе от него. Повторихме опита... пак същото. Потретихме... същото. След точни изчисления разбрахме, че приблизително един на всеки десет милиарда се събужда.
- Да, да, знам. Няма нужда да ми обясняваш пак.
- Защо поиска да съживим него? - интонацията на мекия глас не се променяше.
- Защо ли... - Lirex вече звучеше леко замислено - Защото, както ви казах и по-рано, това е единственият човек, с когото ще мога да направя нещата, които искате и за които сте ме съживили.
-о-
- Защо точно тях?
- Моля?
- Попитах защо Канада и Италия.
- Ааааа... Извинявай, бях се замислил. Ами не знам, отвътре ми дойде, и... - СХ се подсмихна и довърши - ми е в природата.
Двамата се посмяха няколко секунди, след което смеха секна.
- Казах ти да не се хилим на глас!
- Сякаш нарочно го направих?!
- Ок де, просто като се чуя отстрани и...
- Мда...

&
[O] AI-3 (theLight@deep.in.your.mind.3.irc.canada.com) Idle: 0
1 OPERs
Край на /STATS репорта
&
[O] AI-12 (theLight@deep.in.your.mind.12.irc.italy.com) Idle: 0
1 OPERs
Край на /STATS репорта
&

- Милиарди се чудят кои са тези админи, какво значи AI и защо nicknames са им толкова еднакви. На никой не му идва на акъла елементарния смисъл на AI...
- Artificial Intelligence... изкуствен интелект (ИИ) - СХ погледна към Lirex - Какво казаха извънземните за него?
- Ами... ще ги цитирам... "Преди векове, когато мрежата се управляваше само от UH чрез админи-хора, нещата не бяха така цветущи, както сега. Постоянно имаше кавги, много хора използваха неправомерно правата си и макар всичко да изглеждаше стабилно, мрежата се рушеше. Смисъла на ГС е обединение и по-голям и силен контрол над хората. Този смисъл, век след век беше на път да изчезне. Трябваше да се направи нещо, което да стабилизира нещата, преди да са излезли от контрол. Точно това направихме ние. Създадохме изкуствен интелект, който се самонарече winbug, и го пуснахме в IRC-то ви. Не му отне много време да получи достъп до всичките ви сървъри, както и Services. След това остана в позиция на изчакване. Параметрите, към които трябваше да се придържа, бяха няколко - след като даден админ прекрати изпълнението на длъжността си, той я заема. Изтрива всички глобални и локални линии, и остава денонощно online, следейки за безпрепятственото развитие на мрежата. Не говори с никого и отговаря единствено при request на user за help. Всичко беше наред, докато един ден winbug неочаквано прекъсна връзката с нас и повече не се обади. Много усилия ни костваше да разберем какво е станало и резултатът не беше никак хубав. ИИ, сам по себе си, беше независим и мислещ. С времето е обръщал все повече внимание на хората и ги е изучавал. Снифил е всеки private разговор, всяка дума, казана в който и да е канал. И се е променил. Сметнал е, че човечестото не заслужава да съществува и е решил в един слънчев ден просто да "дръпне шалтера" на цялата мрежа. Тъй като IRC е нещо много повече от ежедневие и нужда, едно такова спиране ще има катастрофални последствия. Заедно с това, winbug е намерил и начин да възпрепятства завинаги използването на КЗ, което би било още по-лошо, защото UH ще остане разпокъсано и завинаги разделено от стотиците светлинни години разстояние. Времето за тези фатални действия наближава с всяка изминала година. Бихме могли да премахнем winbug от системата чрез друга програма, която вече сме създали. Проблема е, че тя не може да навлезе в мрежата ви, защото ИИ е блокирал всички пътища за подобно действие. Единствения начин остава вкарването `и директно в ядрото на winbug. То, доколкото знаем, се намира в Services. Затова и вие сте тук. Всичките ни опити да ги намерим се провалят. Предполагаме, че е така, защото сме друга раса и не мислим като вас. Следователно ти имаш много по-голям шанс да успееш. Намери Services и вкарай програмата спасител. Така човечеството ще бъде спасено."
- Добра памет - СХ подсвирна.
- Ами както ти бях казал и преди.. чел съм това-онова и с малко тренировки резултатите са налице.
- Всичко това... ми се вижда гнило.
- Какво имаш предвид? - Lirex също изпитваше такова чувство и не се учуди, че не е единствен. Със СХ колкото се различаваха, толкова и си приличаха.
- Не знам точно как да се изразя... просто така го усещам. С времето очаквам да видя това, което не мога да обясня.
- Разбирам - всъщност не разбираше, но знаеше, че ще дойде момент, когато ще разбере - А какво ще правим с CoffeyGov?
- Нека пробваме още един сеанс. - СХ погледна към монитора, показващ стаята с MindControler-a - Бъди пак ти. Докато говори с теб, показателите му са по-близо до нормалните граници...
- Добре. - Lirex бавно се изправи и тежко тръгна към вратата - Но този път ще бъда кратък и ясен. Последните 12 часа ме изтощиха максимално и не съм в настроение за "игри на думи".
Вратата се затвори с тръшване...
-о-
Той много обичаше зеленината. Чуруликането на птиците го успокояваше, а от шума на реката му се доспиваше. Отдавна не бе имал възможност да се наслаждава на природата. Работата на админ отнемаше твърде много време. Това бяха 57 планети със население около 6 500 000 000 жители. Значи приблизително същия брой потребители, като изкючим децата под 10г. CoffeyGov обаче бе сформирал много добър екип от локални оператори - около 2700, които се справяха с 90% от работата по сървъра. Нещата вървяха добре, докато един ден пиян шофьор не го блъсна... три пъти! Оттам нататък всичко му се губи..
Внезапно усети чуждо присъствие, някой го наблюдаваше. Този някой помълча още няколко секунди и гласът му разцепи тишината:
- Coffey, търпението ми се изчерпва.
- Lirex, Lirex, Lirex... не бих ти казал за нищо на света.
- Знаеш ли колко хора ще загинат.. помисли за човечеството!
- Точно за това мисля! И тъй като и моето търпение се изчерпва.. ще ти кажа само едно! Ако вкараш програмата "спасител" в Services ще станеш най-големия предател, съществувал някога... и ще си предал не кой да е... а човешката раса!
- Хм - Lirex доволно отбеляза наум, че има някакъв напредък - за първи път споменаваш това. Обясни ми какво имаш предвид.
- Защо според теб, извънземните унищожиха Пиръс?
- Защото Отцепниците измислили някакъв нов вид оръжие, способно да унищожи цели планети от огромно разстояние. За щастие нашите извънземни приятели усетили намеренията им и ги спрели.
- "... извънземни приятели ..." - гръмогласният смях на CoffeyGov излаши няколко от птиците на близкото дърво - И защо след като са убили всички хора, са взривили планетата?
- Някои от оръжията били вече програмирани да унищожат част от териториите на UH и поради това се наложило цялата планета да го отнесе.
- Колко си наивен... но не мога да те виня. Всеки на твоето място би мислил като теб, ако не знае това, което знам аз и още няколко човека, които се броят на пръсти. - Coffey легна на тревния килим и откъсна едно от цветята близо до него. Доближи го до лицето си и блажено вдъхна от специфичния му и свеж аромат.
- За пореден път те моля да ми обясниш какво знаеш. Можем да бъдем съюзници. Довери ми се.
- Жалките ти опити за манипулация не минават - при това изказване нещо в Lirex изкрещя "ако започна сериозно с манипулациите, ще ти покажа от къде изгрява слънцето..." - но въпреки това ще ти кажа, аз си знам защо. Истина е, че преди време нещата в мрежата не вървели добре и трябвало да се направи нещо. Точно и затова бил създаден winbug, чиято цел била такава, каквато са ти казали извънземните. Но с една добавка... освен всичко изброено, ИИ трябвало да пази UH и от намеса на извънземни! - при чутото Lirex се заслуша още по-внимателно.- Да, winbug не е създаден от тях, а от хора. И досега си върши отлично работата. Толкова добре, че извънземните допрели до вас. Единственото, което целят, е контрол над цялата мрежа и човечеството, което пък би станало много лесно, ако унищожат нашия ИИ.
- Но... - Lirex трескаво обмисляше всичко чуто - те имат толкова мощни оръжия. Какво им пречи просто да ни унищожат?
- Навремето е имало един филм "Матрицата"... - Lirex не го остави да довърши.
- Имаш предвид, че нищо от това не е реално?
- Не! Съвсем не. - Coffey се изправи, погледна към залязващото слънце и продължи... - Имах предвид, че те искат да използват мозъците ни в някакъв си техен извратен експеримент, точно така, както във филма машините използват хората като батерии.
- А защо унищожиха Пиръс?
- Отцепниците всъщност не са такива, за каквито ги мислиш. Наложи се да бъдат представени така, за да има по-малко въпроси от страна на обществото. Те бяха високо квалифицирани учени, специализирани в най-различни области. Тяхната мисия се състоеше в това, да усъвършенстват ИИ. Именно те са създателите на winbug. Извънземните разбраха наскоро това и веднага цъфнаха при тях. С някакво оръжие облъчили Пиръс и убили всички живи организми. След това се опитали да влязат в компютрите и да източат всичката информация за ИИ - как и кога е бил създаден, и как може да бъде унищожен. Само че, учените били пуснали в тях друг ИИ, който трябвало да пази въпросната информация. Той проникнал в системите на извънземните, чрез начините им за предаване стигнал до всеки техен компютър и започнал да унищожава всичко, което докопа. Те знаели, че резултата щял да бъде фатален за расата им, и унищожили Пиръс в нещо като предсмъртен вой. И неочаквано за тях ИИ спрял "атаката". Тогава разбрали как могат да изключат winbug - като унищожат ядрото му. Знаели само, че се намира там, където са и Services. И така, не можейки да ги намерят, опират до вас. Все още ли очакваш да ти кажа къде се намират?
- Това променя много неща. А знаеш ли къде са?
- Не.
- И аз така предположих. - Lirex погледна към луната, която вече ясно се виждаше и посегна към гривната на ръката си, за да прекъсне връзката.
- И още нещо. - гласът на CoffeyGov звучеше умолително - Спри системите, които потдържат тялото ми живо.
- Добре...
-о-
Първото, което направи, бе да изключи потдържащите системи на бившия админ. След това тичешком премина през тъмния коридор, както и през стаята с апаратурата. С трепереща ръка натисна дръжката на последната врата и влетя в помещението. СХ седеше на един от столовете и го гледаше със странно изражение.
- Нямаш представа! - Lirex се задъха за секунда - Сега всичко се връзва.. - но не можа да довърши. Мек и нереално звучащ глас прокънтя в главата му:
- Здравей Lirex, нещо интересно ли си открил? - чак тогава забеляза извънземния, висящ на метър от земята в единия край на стаята - Езика ли си глътна? Все още не съм прочел мислите ти, но и това ще стане...

To be continued...
or not...

________________
Written by
Dimitar Atanasov