Спомен за Елтимир

На 5-и ноември през 1959г е роден Ангел Грънчаров-Елтимир. Днес той щеше да навърши 60 години. Аз съм един от хората, които го познаваха приживе и то доста добре. Бяхме приятели, въпреки че сме имали пререкания и някои неща не съм ги одобрявал.

Добър или лош, той ще остане в историята като основател на Движение "Воини на Тангра" и като човекът, който допринесе много за възраждането на исконната българска Вяра - тенгрианството.
Вчера прочетох в Уикипедията за него, отново бе променено причината за смъртта му с простичкото "цироза на черния дроб". Което не е вярно, защото преди смъртта си не е прегледан от лекар. Жена му е звъняла на бърза помощ, но не са дошли.

Елтимир сега е царството на Ериг Кан. И ако оттам може да вижда какво става тук, на средния свят в любимата му България няма да е много възхитен. Никой от нас не е. Малцината българи, които виждаме и знаем истинските причини за Геноцида не сме от най-щастливите хора. В тази подмолна, невидима война редовете са ни оредели докрай. И колкото предците ни да се опитват да ни помогнат има си закони на Тангра които не могат да бъдат променени. А те са пределно ясни и безпощадни. За да ни помогне Небесната конница, трябва ние сами да си помогнем.

В памет на Елтимир пускам няколко негови студиа, които познавайки го смятам че са важни

Понякога ме наричат Себастиян
Една от любимите песни на Елтимир.

Елтимир - автобиографични книги

www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=11698

Преди няколко дни минах през Ботевград и се отбих до гроба на Елтимир. На 25-и ноември се навършват точно 10 години откакто си отиде от средния свят и не пише повече тук. Всички ние, един по един ще отидем там, където е той за да се преродим отново. Надявам се в една свободна и човечна България. Иначе пак ще трябва да се повтаря житейския цикъл и хора, които в друго време можеха да бъдат духовници, откриватели, боили да им се налага да се борят в неравна битка със Злото. Елтимир от 17 годишен беше стъпкан от системата и вече са малцина тези, които си спомнят за него. На гроба му нямаше с какво особено да се похваля. Неговите оптимистични прогнози, че до няколко години ще възтържествува Саракта в България не се сбъднаха. То няма как и да е тъй, при условие че всяка година населението оскотява духовно в прогресивни темпове.

Това е Елтимире! Както можем, подържаме твоето дело. Който може по-добре, добре дошъл е. Във времената на запустението е така.