Молитва на Войната
След сръжения много
Крум загина,
в кръв потъна славний герой
и даже в минутите предсмъртни
надаваше бойния вой.
Душата гневна на Кана
попадна във Долината
на Черната Врана,
в Градината на изгубените души...
Там видя олтар на Тангра-
към небесата,Крум,
вдигна глава
и молитва чудна
излезе от неговата уста:
Господарю,зова те аз сега-
държа бич в своята ръка.
Желая нов живот
за да възвърна чест и слава.
Желая нов живот
за да създам велика държава.
Тангра,зова те аз сега-
отърви ме от смъртта
за да мога да мъстя!
Без да се зачуди
Бога Български
за нов живот Крум пробуди.
Връчи му меча на гнета
и вярно зад него застана
Ордата на Черната Чума!
Като гръм страшен,
като наказание Божие
към земята на живите
препуска той напред
за да опази свещений завет.
Брадвите древни са жадни за мъст,
сеч ще има за тез де целуват кръст.
Ордата гордо изправила главите
щурмува за честа на дедите.
Сега кръв и смърт
витаят в небесата,
върху шлемовете ни
вече стоят рогата.
Крум не се страхува от смъртта,
той роден е за война.
Смърт,мъст,чест-кървави реки!
Идат храбри дни...
Не можеш ни спря-
Черната Чума
е нашата войска.
Продължаваме похода боен
и в пек,и в дъжд пороен.
Отрежи им ръцете,
че да не посягат на нашето жидовете.
Езиците им змийски изстръгнете
и с нож ръждив труповете вражи разпорете!
Сринете Цариградските врати-
покажете че сте войни Български!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
