Бях два дни на гости в Ловеч - събота и неделя. А там ежегодно става панаир за Лазаровден и Цветница (Иначе празника на града е 11 май) . И понеже в
България под панаир се разбира много цигани на едно място, сергии с гащи и сутиени, турски и китайски боклуци, синджир-люлки и чалга до дупка.Обаче в Ловеч е по-друга България - истинска, България на българите . По центъра се бяха наредили павильони на "Изберете българското" с производители от страната. Като минеш Осъма по покрития мост на Кольо Фичето отиваш във Вароша, където на площада има сергии на занаятите на майстори от близкия Троян и Орешак . Бях изумен колко неща българина не е забравил и все още може да прави сам, по начина от преди 1000 години например. Духът български витаеше навсякъде.И накъдето да погледнеш само българи, усмихнати и спокойни. Скара-бира в изобилие, но музиката беше единствено народна. Да ти е приятно да се отпуснеш на по бира с познати сред навалицата. Имаше сцена на която местни самодейни състави и си представяха изпълненията под съпровода духовия оркестър на града. По главната улица мина шествие на мажоретния състав от може би над 200 дългокраки девойчета. Па от де намериха толкова красавици в един 30-40 хил. град,не можах да си обясня. Сигурен съм, че друга държава за да сформира такъв парад ще трябва да внася от другаде (примерно от България) .
И всичко това на фона на възрожденската архитектура на Вароша.
Циганин почти не видях и ако мярнах няколко, то те просто минаваха без много да се обръщат , съзнавяйки че тях тука никой не ги е канил.
От циганския град в който живея, тук ми се струва че бях попаднал в един
мечтан свят на нашата си България.
Пожелавам на всички Ви да имате възможност и вие да попаднете на такова място.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
