До когато сме малко, а около нас цари овчедушие. Ще тръгнем, когато станем достатъчно. Сега каквото и да направим, саможертвата ни дори няма да бъде забелязана. Затова единственото, което е по силите ни, е да убеждаваме хората около нас защо не бива да вярваме на управниците и институциите. Защо не бива да се усмихваме и да ръкопляскаме на тези нищожества, когато по някакъв повод идват сред нас. Защо не бива да съдействаме на институциите и да разчитаме на тях. Нека организираме един истниски бойкот на тая разкапана държава и така да доведем до нейното срутване. Поляците през 80-те години имаха един термин - "вътрешна емиграция". Бяха си там, в Полша, но все едно бяха емигрирали. Не съдействаха на властите по никакъв начин. Накрая властта бе принудена да вдигне бялото знаме.
А колкото до циганските банди, изходът е да се справяме сами и изобщо да не се обръщаме към полицията, която защитава само мангалите. Дори когато мангалите убиват професори или деца. Ние сами. Шин фейн, както казват ирландците. Наше дело - коза ностра, както казват сицилианците. Друг изход няма.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.