Какъ Мъжкото и Женското начало се разделиха

Въ началото бе сивота. Нямаше Нощь, защото и Денятъ не бе явенъ. Тъмата и Светлината бяха едно. Нямаше Жена защото и Мъжъть не бе явенъ. Мъжът и Жената едно бяха. Алповете двуполови самостойно се самооплаждаха и размножаваха. Прескачаха отъ клонъ на клонъ на Дървото на Живота. Но Животътъ бе твърде сивъ и скученъ.
Той-Тя... А какъ ли е изглеждалъ/а ли? Не изглеждаше никакъ лошо. Имаше тогава образъ на Жена, защото за отглеждането на децата нужно е гръдъ да ги кърми и мека ръка да ги гали. Мъжка ръка да защитава, не бе необходимо, защото насилие нямаше тогава.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Той-Тя ако и да приличаше на Жена, не бе Жена, защото беше и Мъжъ и можеше да се самоопложда.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Той-Тя бе независимъ/а, свобеденъ/на и безкрайно самодостатъченъ/на. Той и Тя, две крила въ едно. Страдание нямаше тогава, защото нямаше граници на невъзможното, всичко бе полеть и Рожби се раждаха много. Всеки можеше да измоделира Рожбата си, какъвто образъ й дадеше съ такъвъ и се раждаше. И всички те потомците приличаха на Жени, но бяха двуполови. Тогава те можеха да прескачатъ въ Времето. За тяхъ това не бе много интересно занимание, защото живота имъ бе твърде сивъ и каквото и да видеха въ бъдещиятъ цветенъ святъ, презъ призмата на сивотата виждаха всичко въ сиво. Можеха да летятъ, за мигъ да прекосяватъ галактики, но и това не бе интересно, защото ако и да бяха въ непрестанно движение, Движение въ тяхъ не съществуваше. Сърцето не познаваше Движението.
Единъ день Той-Тя видя Той отъ бъдещето. Ако и отъ бъдещето да не можеха да пътуватъ въ Времето, Той изключение правеше. И Той я видя. И те двамина се срещнаха. Срещнаха се отъ далече през Времето. На часа Той-Тя стана Жена. Сърцето й трепна и полетя и позна истинското Движение. Въ мигъ прозря света въ бъдещето колко е контрастенъ и цветенъ. Усети Болка и Радость. Копнежъ... Но не можеше Тя да има Него въ този си животъ и време въ което живееше. За това Тя пожела да роди Рожба съ образа на Любимиятъ.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

---

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И Тя даде Светлина. И той се роди Мъжъ-Слънце. Мъжътъ отъ Жената произлезе.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И светътъ стана контрастенъ и цветенъ. И видяха другите алпи, че това бе твърде добро и пожелаха и те да сторятъ същото. И явиха се Светилата на Небето. Явиха се Мъжете и двуполовите станаха Жени. И влюбваха се и взимаха се. Запалваха се Семейни огнища и светътъ стана твърде топълъ и светълъ. Съчетаваха се и раждаха се Рожби, плодъ на Любовьта. Но веднъжъ съчетали се, алпите изгубиха своята свобода и станаха твъреде зависими отъ половинките си. Невъзможенъ бе летежа, невъзможно бе творчеството и раждането на Рожби, ако не се съчетаеха двете крила Мъжъ и Жена.

Само Тя коя първа даде Светлина, ако и да съзадеде Семейство съ своя Любимъ, не се съчета съ него. И остана си независима двуполова. И единственно Тя можеше кога иска, какъвто си образъ пожелае да създаде и роди. За да угоди на Мъжътъ си тя преобрази своя приятелка въ своятъ образъ, за да може Любимиятъ й мислейки че е съ Любимата си, да се съчетава съ Жена. Тя вдъхновенна отъ Светлината създаде Земята и Небето, растенията, птичките, животните и хората. Тя стана Майка на всичко видимо и невидимо. За това въ миналото са уважавали Жената. Защото тя даде контрастниятъ и цветенъ Животъ, тя даде Движението и Светлината.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Много хора се опитватъ да се отрекатъ отъ половинката си, за да са независими и свободни какъ бяха някога алпите, какъ е Майката на всичко видимо и невидимо. И ставатъ или аскети, или юркатъ се въ другата крайностъ(отчитатъ бройка) и все са сами. Но сами не могатъ нито да полетятъ, нито да родятъ и живота имъ минава въ сивота. Други ставатъ твърде зависими и неможейки да намерятъ половинката си, живота имъ минава въ страдание. Други намерили Единствениятъ/Единствената живеятъ въ Радость непрестанна. Но надъ света се разтила сива сянка. Тя обвива сърцата на хората, така че те загубватъ способностьта си да живеятъ цветно. На Земята все по малко Семейни огнища се запалватъ, все по малко човешки Рожби изгряватъ. Няма равновесие. Светлинките по Земята са вече твърде малко. Ще успеятъ ли Светлинките да спасятъ света? А може тя Майката на всичко видимо и невидимо да сътвори единъ новъ святъ. Святъ на Светлина. Но тя спи. За да я събудятъ, нужно е поне малко човеци да прогледнатъ въ бъдещиятъ святъ на Светлината и въ този изсивялъ святъ да дадатъ Светлина.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

---

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Снимките са правени на Синеморецъ отъ южната страна на устието на р. Велека. Каменната фигура е известна подъ името “Скалниятъ сфинксъ” Да, действително отъ срещуположната страна погледнатъ, профила е лъвски.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

---

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)