Бягство от системата

Звучи пораженческо, но все повече българи не искат да живеят в тази система (разбирай - републиката) и искат да се махнат от нея. Някои решават този проблем кардинално. Макар официозите да го пускат като маловажни съобщения, всеки ден имаме по няколко самоубийства на българи. Които просто предпочитат света на сенките пред Злото, настанило се като неканена гостененка в райската ни земя.
Геноцидните чудовища нямат нищо против от това - всеки изчезнал българин освобождава жизнена територия от някогашна България.

Други пък стягат дисагите, терминал 2 и надалече, повечето и завинаги. Само за да открият, че където и да идат, системата ги следва, макар да е по-перфидна. Новият световен ред отдавна е реалност, която става все по-зловеща.

Трети, като Петко от Лясковец се затварят в собствените си домове. По принципа "моят дом е моята крепост". Изключват телевизора и радиото, не виждат ходещите зомбитa и искат да забравят за тази система. Обаче системата не ги забравя! В потайна доба тя праща маскираните си убийци да му разбият вратите, извадят бъбрека и заключат като животно за болничното легло. А за назидание го чакат и 30 години затвор, че се осмелил да се защитава. И всичко това само по донос на някой злобен комшия.

Както виждате, все прекрасни варианти.

Другото решение, за което много пъти сме говорили тук е живот в планината. Къщичка в някое отдалечено от цивилизацията място с природосъобразен начин на живот извън системата. В навечерието на Нова година случаят ни заведе до едно такова семейство в еленския балкан. Йордан отдавна го прави, аз също съм на път да го сторя, след като се убедя, че няма друг начин и системата ще се възпроизвежда още дълги години. Елтимир беше против това, смяташе го за исихазъм, но в крайна сметка при липса на критична маса, всеки човек е в правото си да потърси свободата. Особено в тенгрианството, където индивидуализма и свободата на духа е силно застъпенo. При поседното ми посещение в столицата ми стана ясно, че все по-силно ме дърпа гората. Tъкмо бях слязъл оттам. По енергетиката ги усещах самодоволните им лица, в повечето случаи направо нагли и тогава се сетих за нещо, написано тук преди време. Болезнено силно и много актуално към днешна дата...
Тя, България, отдавна я няма. Обозримо бъдеще, нещо като 17-18 години. Винаги ще има Българи. Около мен е бяла пустош и нищо не свети, дълбоки 1 м преспи. Няма никой. Ето това е описание на това, което наричаме България, днес. Само моят прозорец свети. Всички живинки са се събрали при мен. Раня ги, защото няма как, животът трябва да се запази. Студено е доста. Друга топлина няма, освен моят огън....Огън се гаси, кога е в полето, кога е в каменен дом, не е така лесно. Трудно е да победиш онова, което се сраства с Природата. По добре да си сам сред сенките, отколкото да си сам сред свои.

Проблемът е, че системата настъпва и към най-отдалечените високопланински места. Така, както през 15-и век макар за цял век след падането на България родопската яка да устоява от османската паплач, накрая рухва и тя. За това семейство, което се е скрило в еленския балкан, живота не е лесен. И местните изчадия всячески се стараят да ги изгонят. Като минахме оттам ловната дружинка тъкмо им бeше спряла водата от извора. Светилището "Сечен камък" над Трявна преди седмица не можах да го позная. Играла е гола сеч и цялата борова гора към него вече я няма. Поради затоплянето циганска паплач все по-често започва да се влачи нагоре в планината. Чудовищата от системата искат да въведат и "културна полиция" за светилищата ни под предлог борба с иманярите (макар тази мафия да си е тяхна). Истинският повод - да държат под око бродяги като нас, да не би оттам да направят нещо лошо на системата или, недай си яхве, да извадят от камъка меча Колад Болг.

Така че това е временно решение, максимум за десетина години. След което и тази последна свободна територия ще я затворят.

В "Изуство на войната" пише, че не трябва да се започва война, ако не си уверен в победата. Там обаче има и за това какво да се прави, ако тя стане неизбежна. Аз съм сигурен, че Саракта ще дойде. Виждал съм го в съня си, а и това, което истински го желая, винаги се случва. Въпросът е кога и какво да правим до това време. За мен си остава варианта с планината като опора и тил. Времето, посочено ми преди години не е толкова близо, но не и толкова далече, че системата да успее да сложи под контрол планините и светилищата ни. Но ние трябва всячески да съдействаме тази система да запада все повече, до пълен паралич, за да е неспособна да мърда с пипалата си. Засега хапе като за последно.

Забравих да кажа и за Григор Симов, който също се е откъснал от системата в в село Парамун. Неговото виждане е буквално тълкуване на Откровението на Йоан. А то е, че каквото и да правим, системата няма да можем да я съборим. Поне не и до идването на Антихриста и понеже не сме жигосани/чипирани с 666, значи не са дошли крайните времна. А дори и да дойдат, нищо не може да направим, просто трябва се опазим чисти и да чакаме Второто пришествие, когато Христос ще донесе на читавите хилядолетния рай и избави от злото.
Само че старите книги, включително и Книгата на Завета са с много алегории и иносказания. Още повече, че българите имаме способността да сме "във времето и то да е във нас", както гласи поредното иносказание.

За Планината отдавна съмъ мислила. Но азъ съмъ сама и нищо си нямамъ. Отивамъ въ прегръдките на Планината, кои освенъ топли са и ледени. И зная, че ако отида ще е равностойно на самоубийство, освенъ ако по чудо не оцелея. Не че не искамъ да си отида, но ще причиня скръбъ на родителите си. Сигурно и други хора искатъ да отидатъ въ Планината, а си няматъ финасови взможности. Дори и да имашъ къща въ Планината, не е нормално да си самъ. Никога Дедите ни не са живеели и оцелявали по единично. Нужно е общностъ. Ако е общностъ, всеки ще действа въ полза на другите споредъ уникалните си възможности и сили. Трудно е да се задвижи колелото. Изведъжъ да отидешъ и да станешъ независимъ отъ градския пазаръ... Слизанията до града са разходъ. Ако са много хора, няма да има нужда всички да пътуватъ. Единъ ще слиза въ полза на всички, било то да напазарува за всички или да предложи стока на пазара. Несемейните ще помагатъ на семейните. Даже може се прави нещо като малка домашна детска градина и училище. Докато родителите шетатъ, някой да гледа и учи децата му. Единъ ще развежда животните на всички. Самъ човекъ безъ възможности, да строи и да копае на ръка, за да се изхранва не е работа. За земята ще си има обща машина, тракторче или рало, споредъ възможностите. Като дойдатъ циганите или еничарите, тогава всички за единъ. Големи са предимствата на общностьта. Но това говоря все пакъ за хора кои иматъ някакви хартийки като за начало. Азъ нищо си нямамъ. И не върви да отида при по материалноблагополучни, защото ще имъ натежа. Ако и други като мене нищо си няматъ, а ги влече Планината нека се сбереме. Като начало може си вземемъ чувалъ съ жито, орехи и медъ. И завивки и найлони и много кибритъ. Тамъ въ Планината камъни и дърве колното щешъ, ще строиме. Нужно ще е и лопата за земеобработване. И колко сме повече, толкова по ще има шанс да оцелеемъ)))))))) Лошото е че трябва да слизамъ въ града заради зависимостьа си къмъ инсулина. Или пъкъ занешъ ли, в Планината може и да се излекувамъ.
Коя пчела или мравка е можела сама да съществува? А ние Българите ако и да сме много работни загиваме, защото всеки се мъчи да оцелее по единично. Българите сме си доста индивидуални и горди, кои ни черти въ повечето случаи вместо за добро, за зло действатъ. Заради гордостьта нелепо се разделятъ приятели. А заедно бихме били силни.

"Елтимир беше против това, смяташе го за исихазъм, но в крайна сметка при липса на критична маса, всеки човек е в правото си да потърси свободата."
Не помня на мене ли ми споделяше, или някъде из коментарите му бяхъ чела че искаше да се върне на Гурково.

Според мен, може да се събори лесно системата, но хората си мислят, че не е възможно и понеже те не вярват, че е възможно, не става и възможно. В хилядолетната история има много примери как може да стане това, а и историята се повтаря на определени цикли. Възможностите са пред очите. Отдръпване, чакане, отчаяние и безсилие не могат да са отговори. Системата жунглира на тънко цирково въже и е доста уязвима. Нейните силни страни са и нейнте слаби в същото време. Примерно ламти за пари, произвежда свръхпроизводство - ответните отговори са много - некупуване на дадени продукти (и услуги) от определени чужди или мафиотски производители, бойкотиране на цели вериги, обезценение на лева, за да няма интерес за спекула и т н. Нужно е добро познаване на сегашните закони и процедури (български, европейски, световни). Знанието е сила. Законите са създадени за добруването и утвърждаването на системата, но както са за нея, така с точното им познаване и боравене , може да се обърнат срещу нея. В последно време има доста пресни примери.
На лихвата също й идва бавно края. Европейската централна банка дава дори кредити с осн. лихвен процент от 1 %, даже има подготовка да се смъкне и още до 0,75. Обезсмисля се спестяването на хартиени пари.
Освен това точно сега е времето да се свали системата, защото тя гледа в друга посока и затънала в собствените си проблеми до уши както в Европа, така и в САЩ.
Днес, тези месеци, тази година има най-голяма възможност за драстична промяна, когато светът и световните интереси гледат в друга посока и са сломени под външни и вътрешни проблеми. Ако се действа сега - България излезе от ЕС, заеме свой курс на управление за народа, а не срещу него – може сега да мине всичко по-леко, без намеса на холивудските интереси, защото те глeдат в друга посока (Aзия,Украина, Гърция, бъдещата заплаха от банкрот на всичките мързеливи народи от Гърция чак до Франция, краха на капиталистическите идеи, същия отбор като социалистическите, тръгването нагоре на Китай и Индия) и биха подценили някави вълнения в България и не биха помогнали на хранениците веднага, а това колебание и подценяване в помоща на „доброжелателите“ може да стигне, да е достатъчно.
Може би трябва да се отработи отново и отново, как функционират революциите и смените на системите последните хилядолетия, кога и как заповат да функционират и как да се познае и утвържди нуждата от радикална промяна. Народът роптае на групички, но не предизвиква с кроткостта и покорството радикалната промяна.
Отеглянето в планина (или планинско село) може да е изход само за определен тип хора.Обаче има други, които имат нужда от лекар и зъболекар, а те не са лесно достъпни в планининските региони. Други се грижат за стари хора и деца и имат нужда от инфраструктура, построят ли се леснодостъпни пътища, ще се обезсмисли и самото действие по оттегляне в планина или планинско село. За болните, които биха имали нужда от лекар или зъболекар, има алтернитвни лечения по природен път, но те изискват знания, настоятелност, не стават от веднъж.
Самоубийствто също е частичен изход, защото дори и с плакат с лозунг преди акта, пак вземаш само твоя живот и не повличаш виновните.

ОПГ ГРОБ се опитва да ограничи достъпа на свободните българи до Планината;

Забраняват палатките и в планината, глобата е 200 лева
Промени в Закона за туризма забраняват палатките не само на плажа, а и в планината. Изобщо къмпингуването се забранява навсякъде у нас. Всеки, който иска да си опъне палатка, където и да е в България, подлежи на глоба от 200 лева

Значи затова напоследък разни идиоти ни убеждават, че върху нас ще се изсипят милиарди ако застроим и планините с курорти. Колкото милиарди дойдоха от бетонирането на Черноморието - толкова ще има и от унищожаването на това, което е останало от природата в планините. И да има милиарди, те ще отидат в Мафията, а за обслужващия гойски персонал ще има трохи и следи в небето.
В последната година и нещо от предишния смотан мандат на ГРОБ, пак бяха озверели тези бесове еврейски. После, след голямото недоволство и протести се случиха разните врътки и ето ги днес - отново вилнеят. Всеки ден безумие! Безумие след безумие! Дали не целят пак рязко да се засили масовото недоволство? Както писах вече, смятам че се подготвя следващата измама и подмяна. И ще успеят ако продължаваме да бъдем все така заспали.

НА РЪБА
Тази песен с езика на глухонемите ми напомни за младата двойка, която срещнахме в отдалечена къща в предбалкана на Еднажден. Опитваха се да живеят сред природата, въпреки всички шансове. Смятам това лято да видим дали са там или къщичката им пустее.