Това, което ще напиша е съвсем отвеяно. А може би не. Но го сънувам вече трети път и едва ли е случайно.
Случката е съвсем реална. Като дете ходехме често до Перник. Майка ми е от тоя край. Оставяха ме с дни при братовчедите ми. И веднъж ми разказват следната потресаваща история. Някакво дете гледало как летят птиците и попитало майка си дали и то може да полети. Майката без да се замисли отговорила, че може. Детето скочило от терасата, но не полетяло. Не умряло веднага, но изкарало едва пет години след това.
Та какво си мисля. Дали преди да се хвърлим в Бездната, за да я победим, не е нужно да сме се убедили,че можем да летим.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
