Идва дъщерята. Тя държи връзка с майка си по телефона. Уж операцията е минала добре, но не ми даде да говоря с нея. Разплака се: "тате, толкова ми е тъжно, че на мама са рязали крачетата!". Нямаше какво да й отговоря.
Аз също вече не съм добре. През януари един приятел лекар ми каза да не се плаша, но че ми остават около 6 месеца. Днес писах на Гришата Симов, известния дисидент, когото имам като брат. Описах му подробно симптомите. И ето отговора му:
"Лошо е
Преди година и половина, другият ми брат почина точно от същото - рак на хранопровода.
Не знам, дано поне вода можеш да пиеш по малко. Ако пиеш вода, разбивай в нея сода за хлеб. Тя унищожава рака. Поискай от Гошо, ако нямаш. Пий вода със сода, и насила, ако можеш.
Дано не е това, но най-вероятно е.
И ако можеш, пак се обади.
Господ да ти помага, ако не, да се излекуваш, поне да не се мъчиш!"
Така, че ако млъкна съвсем, не ме винете. От три места бях получил предложения за помощ, но после кореспонденцията внезапно секваше. Явно някой се намесва. Това е положението. Съжалявам, но силите ми стигат дотук.
Длъжен съм обаче да изкажа една благодарност. Вчера тук идва една жена от тоя форум. Никога преди не се бяхме виждали. Имаше невероятни дарби. Виждаше много неща, за които иначе нямаше знания. Разговаряхме няколко часа. Накрая, като я изпращах на автобусната спирка я прегърнах, погалих я по главата и я целунах по челото. Това не беше любовна целувка, това беше ритуал. Искам тя да знае, че вече има моята благословия и моите права. Вярвам в нея.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
