Дърветата умират прави, казано на литеретурен език. Та и с мен ще е така. Няма да падна на колене, няма да им се моля. Ще умра прав, изправен. Че ще се мре, ще се мре. През час-два изпадам в безсъзнание. Вече пуша само над пепелника, да не би цигарата да падне и да запали нещо. Ама така е, всички ние все някога умираме, както пееше Висоцки.
Ако съумея, ще опитам да взема няколко управници със себе си по пътя към Оня свят. За компания. Да им с кого да си пия по пътя. Но друга ми е мисълта.
Някакъв боклук, на име Бойко Борисов твърди, че е антикомунист. Хубаво. Ама аз съм съден за антикомунистическа пропаганда. Още като ученик ме вкараха в затвора. Кум ми беше Илия Минев. Бяхме приятели, близки приятели с Едуард Генов, Стефан Вълков и още много такива. И досега сме добри приятели с Григор Симов. А правителството на тоя боклук Бойко е забранило дори да ми се направят изследвания, ако не си ги платя. Държавата не ми била длъжна. Ами с какво да си платя бе, боклук, след като от ДАНС са забранили да ме назначават на работа където и да било? Добре, бе, Боклук Бойко. Държавата не ми е длъжна. А защо аз да съм длъжен с нещо на това подобие на държава, бе, влечуго? Защо от мен тая така наречена държава ще иска данъци, акцизи такси и какво ли не още? Абе, боклук, гаден! Ти от мен ще искаш, ще вземаш, ще грабиш, а аз нямам правото дори на медицински изследвания? Така ли, бе, боклук долен? Мамицата ти мръсна! Прати да ме арестуват, ако ти стиска, нищожество такова!
Все един трябваше да го каже. Така се случи, че го казах аз. Но след мен ще го кажат и други. А накрая Боклука ще умре смачкан под краката на стотици разгневени българи. И не само той.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
