Началото и края на Инвазията

Тази публикация може да ви се стори абсурдна. Бях я пуснал в сайта ми erigkan.ucoz.ru/, но цензурата го спря. Руската цензура, по искане на български евреи. Уверявам ви, постепенно ще дам достатъчно, та и предостатъчно доказателства за верността на моята теза. Това беше една дълга серия от публикации, те я изтриха. Но всичко се пази и ще бъде публикувано отново. И пак отново, ако е нужно. Елтимир никога не пада на колене и не се отказва. А пък чувството за страх ми е непознато.

***

Как се случи така, та днес човечеството е поробено от някаква нечовешка, противочовешка сган? А как се случи така, че днешна България е поробена от едно до вчера презирано племе – циганите? Отговорът е един и същ. Такова нещо не би могло да се случи без външна намеса.

За циганите знаем. Ционистката политика на циганизация и обезбългаряване, провеждана чрез верните слуги на ционизма – комунисти и демократи. А, тях, ционистите кой направи така могъщи? Кой направи така, че от една презирана, преследвана затворена малочислена общност днес ционистите да наричат себе си „господари на света”? На циганите помогнаха ционистите. А на ционистите кой помогна? И защо? Без да отговорим на този основен въпрос, ние нищо няма да разберем.

Да видим как представят нещата противниците на ционизма:

„1776 г. Завербуваният от лихварите - Ротшилдови, Адам Вайсхаупт, организирал тайно общество, с цел заграбване на световните ресурси и създаване на Световно Правителство.

1830 г. Вайсхаупт умрял.

1834 г. Илюминатите си избрали за ръководител Джузепе Мазини, който заемал поста до 1872 г.

1840 г. американският генерал Албърт Пайк, подставеник на Мацини, започнал активно да провежда идеята за Световно Правителство. От 1859 до 1871 г. той разработил програма за завземане на световната власт, посредством три световни войни и три велики революции. Той считал че тази програма ще се реализира напълно през ХХ век.„

Недостатъчно. Кои и какви са тези Ротшилдови? Как така изведнъж някакви си лихвари решават да правят световно правителство? Та това е 18 век! Как така са си представяли че ще сринат могъщи империи и ще сразят велики владетели?

Отново официална информация:

„1743: Mayer Amschel Bauer е евреин роден във Франкфурт, Германия е син на Moses Amschel Bauer - лихвар и собственик на счетоводна къща. Moses Amschel Bauer поставя червен знак над входната врата на неговата счетоводна къща-хексаграма(което геометрично и числено се превежда като номер 666 или шестоъгълна звезда), което ще бъде и символ на Израел.”

Символиката е ясна. Ако е Българин, българинът ще използва българска символика. Разбира се, напълно е естествено е евреинът да използва еврейска. И какво от това? Много по-интересно е как се получава така, че някакъв си дребен лихвар, собственик на дребна счетоводна фирма започва да ръководи световните събития? Какво се случва в началото на 18 век, та нещата внезапно се обръщат и целият свят се озовава с главата надолу?

Цялостен разбор няма да правя. Официалната история е така изопачена и цензурирана, че е напълно безсмислено да се позовавам на нея. Вместо това направо преминавам към същността, пък вие ако щете вярвайте. Ако не щете – проверете си сами.

Припомням мъничък, незначителен, сам по себе си нищо не означаващ факт: „През 1722 година Светият Синод в Русия постановил повече да не рисуват Свети Христофор с кучешка глава.” Дотогава в реалността на песоглавското племе никой не се е съмнявал. Дотогава не векове, а хилядолетия наред хората воювали или търгували с песоглавците. Цялата дотогавашна човешка история е претъпкана с описания и художествени изображения на песоглавци. За жалост фотографията бива изобретена значително по-късно, иначе и снимки щеше да има. Нещо обаче се случва и онова, което до вчера го е имало, днес вече го няма. Какво общо обаче има Моше Бауер? Има.

Реално погледнато Моше Бауер е никой. Дребен еврейски лихвар, занимаващ се с любимия на евреите занаят – лихварството. И тук идва странното. Моше внезапно забогатява неимоверно, сменя фамилията си на Ротшилд и в главата му се ражда идеята да покори целия свят. Дали именно в неговата, а не в нечия друга глава не се е родила идеята? И дали тъкмо тази идея не е истинската причина Бауер-Ротшилд да забогатее така внезапно?

Не помня точната година. 1976 или 1977 година. Думите обаче съм запомнил.

„Ще дойде време, когато упорито ще търсиш отговора на голям въпрос. Знай, че отговорът през цялото време е бил изписан и е бил пред теб, бил е пред очите ти, но ти не си знаел неговата важност. Когато времето дойде, ти случайно пак ще погледнеш отговора и едва тогава ще разбереш.”

Дали, ако свалим маските на онези от уж всемогъщия „елит” няма да видим ето такива лица?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Точно така се получи. Тези дни търсих да сканирам и да пусна в Интернет една статия, видях листовете и сякаш отново чух казаните ми преди толкова години думи.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Нататък беше лесно. Започнах да си задавам въпроси. От кога датира началото на цензурата по въпроса кинокефалите, песоглавците? Откога кинокефалите, дотогава всеки път побеждавани от нас почват да вземат превес и да се намесват все по-драстично в живота ни? И от кога започва възходът на ционизма? Дали двете събития не са свързани?
Сам не мога да кажа колко книги и статии по въпросите на ционизма и масонството съм прочел. Изгледал съм десетки филми на същата тема. Едни хвалят ционистите и масоните, други ги проклинат. Но между ласкателите и хулителите забелязах една обща черта. Всички те са единодушни по въпроса колко умни и колко важни са ционистките и масонски водачи. А всъщност… Всъщност те са духовни, морални и умствени нищожества. Деградирали пигмеи, облечени с власт. Лишени от съдържание лилипути, претъпкани с пари. Затънали в извратен разврат. Употребяващи всеки ден наркотици. Кръвожадни същества, у които не е останало нищо човешко. Бивши човеци, превърнали се в карикатурни подобия на своите истински господари.
Ако не беше така, ако ционистките и илюминатски ръководители бяха нормални човеци, състоянието на този свят нямаше да е така ненормално.
Съществува още един факт, заобикалян почти от всички, тъй като не може да бъде обяснен. Знаем, че евреите са семити. Знаем, ама не е вярно. По-голямата част от евреите са хазари, тюрки. Имаме обаче евреи-негри, евреи-цигани, евреи-китайци, японци и монголци. Ако на Земята живееха триглави зеленокожи човеци, мога да ви уверя, че между тях непременно щеше да има и евреи.
Фактът обаче става много обясним, ако приемем, че посредством своите деградирали ръководители, евреите са превърнати в роби на една чужда както на тях, така и на цялото останало човечество сила. И всеки такъв роб, независимо от расовия си или народностен произход става евреин.
***
Отровено небе, отровен въздух, отровена земя, отровена вода, отровени храни, умишленото унищожаване на земната флора и фауна – нима това се върши от хора, от човеци? Човешките добродетели биват обявявани за престъпление, извратеността се превръща в норма – това човешки разум ли го е родил? От висша ценност животът се превърна в средство за печелене на пари, като в крайна сметка парите, всичките пари на този свят отиват неизвестно при кого и се ползват за неизвестно предназначение. Има ли въобще нещо човешко в тази схема? Информацията все по-трудно може да бъде скривана. И какво прави в този случай "елитът"? Ще си послужа с пример.
След 1980 г, когато СССР напада Афганистан, ЦРУ започна да въоръжава афганските муджахидини. Най-големият кошмар за съветските пилоти бяха противосамолетните комплекси "Стингер". Какво бе противодействието срещу тях? Съветските самолети изстрелваха около себе си рояк малки ракети и "Стингерите" удряха тях, а самолетът оставаше невредим. Информацията се крие не като се забранява достъпът да нея, а като покрай истинската се фабрикува огромно количество фалшива информация. Не можеш да скриеш иглата, но можеш да хвърлиш върху нея купа сено. Хората почнаха да търсят информация, непрекъснато да търсят все нова и нова информация, вместо да разсъждават върху вече получената такава.
Темата тепърва ще се дискутира. Сега отново искам да поставя въпроса – Елит ли е „елитът”? Нима тези, които виждаме от телевизионния екран и за които постоянно четем и слушаме са действителните ръководители на нашия, превърнал се в ненаш свят? Изкушавам се да приведа обширен цитат, засягащ нашия роден „елит”:
„Дупки като от картечен откос са направили на решето основата на надгробния паметник на убития премиер Андрей Луканов, видя репортер на “ШОУ”, който тези дни се разходи из последния дом на известните българи на Централните софийски гробища. Дупките от куршумите по гроба на Луканов са толкова равномерни, че дълго време се смяташе, че са направени от вандали каменоделци. Наемни работници на Централни гробища разказват легендата, че малко след погребението на експремиера, апаши се опитали да изкъртят мраморния му паметник. Той обаче им се „опънал”, а за да си отмъстят, ядосаните мародери се изпикали отгоре му Мъст действително е имало, както си личи по пробойните в надгробната плоча. Каква е истината, никой не знае, но е факт, че дупките в мрамора напомнят за неописуемата омраза към него.
Допреди няколко години гробовете на бившата комунистическа номенклатура в 10-и правителствен парцел бяха сред най-пострадалите от мародери. Десетки паметни плочи и гранитни монолити бяха с изчегъртани барелефи, макар че вандалите наблягаха основно на надписите, излети от по-благородни метали като мед, бронз и алуминий.
Днес голяма част от паметниците вече са напълно възстановени. Както и бюстовете на Тодор Живков, жена му Мара Малеева и Людмила. Ред след тях, в гроб от черен гранит и с посмъртна маска, е положен Иван Славков. Най-ярко пък се откроява лъскавото последно жилище на покойния философ Исак Паси, положен в същия парцел.”
Ако някой си въобразява, че едно такова място няма солидна охрана, трябва да му кажа, че е много наивен. Ако пък охрана действително не е имало, то закономерният въпрос е защо?
Не претендирам за непогрешимост. Опитах се да намеря началната точка, от която тръгва инвазията срещу човешката раса и лично аз вярвам, че я намерих. Но дори годината да не е тази, дари събитията да не са се развили точно по същия начин, то е ясно, че инвазия има. Инвазията е реалност, тя се извършва и сега, в този момент. И че не се ли справим с нашествениците, те съвсем скоро ще се справят с нас. От казаното дотук става ясно, че добре сме го загазили. Затънали сме в блатото до шия. Та и малко отгоре. Ами сега, как да се измъкваме?
Аз не знам цялата истина, знам само част от нея. Нямам претенцията, че знам всичко. Но търся. И ми се ще повече хора да почнат да търсят. Реалността непрекъснато се променя. Каквото и да знаем, то все ще е непълно. Вчерашната истина днес вече е лъжа. Вчерашната фантазия се е превърнала в реалност. Всеки миг всичко се променя. Неразумно е да търсим абсолютна истина, такава не съществува. Не в притежаването на истината е силата, а в стремежа към нейното постигане.
Не знам точно какво да направим и как точно да го направим. Готова рецепта не съм в състояние да предложа. Но знам, че с тероризъм и въобще със силови методи нищо няма да постигнем. Напротив, употребата на насилие, особено на безпричинно насилие над невинни хора само ще направи Злото още по-силно. Дори се замислям дали употребата на каквито и да било материални средства би дала положителен резултат. Помислете. Всичко, което си въобразявате, че е ваше, всичко това принадлежи на тях. Те могат да ви го отнемат във всеки един момент. Чрез данъци, конфискации, с помощта на банките и по хиляди други начини. Цялото имущество, смятано до този момент от вас за ваше, всичко само за миг може да премине в техни ръце и вие ще бъдете безсилни да предприемете каквото и да било.
Но има едно нещо, което те не могат да ви отнемат, ако вие не им го дадете доброволно. То е дарената ви от Бога свободна воля. Докато вие я пазите и съхранявате, Бог ще бъде с вас и Небето ще ви пази.
07 август 2012 година

Ръкописът. Оригиналният текст (долу) e от XVI век, а приписката с годината 1736 най-вероятно е дописана през XVIII век. На 23 август 1978 година цялата книга ми бе конфискувана от ДС. Попадала под графата "религиозна и фашистка литература". Но няколко листа, които ги бях отделил, за да ги подлепя оцеляха. Когато след 1989 година попитах Павлин Димитров, тогава началник на ДС - Ботевград за съдбата на книгата, той отговори: "Кой знае в кой кош за боклук е отишла". Но аз вярвам, че това, което е трябвало да оцелее, поне то оцеля.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Спасителите сме самите ние!
Продължавам публикуването на текстове, изтрити от сайта на eltimir.ucoz.ru/. Много ми е любопитно какво опасно или незаконно са видели руснаците в тези текстове. Хайде, на първия сайт имаше текстове за психотрониката, където се споменаваха доста неща за тяхното ГРУ. Имаше снимки, включително на техни агенти. Ами тук какво видяха? Питах ги, писах им, не отговарят. Май не ми прилича много на руска, ами на хазарска работа. Ще продължа да търся истината, а междувременно ще публикувам всичко изтрито. Ще се постарая да бъде по тематики. За по-голяма прегледност.

***

Какво се случва с нашия свят и защо се случва именно така? Кой създава този ужас, сред който сме принудени да съществуваме и защо го създава, каква е крайната му цел? Заслужава си да помислим.

Тази вечер нещо не успях да заспя. Лежа и си мисля за какво ли не. Изведнъж се сещам за един фантастичен разказ. Дори не помня преди колко години съм го чел, много подробности ми се губят. Но този разказ напълно съвпада с моята, да я наречем хипотеза. Ще го разкажа, а някой ако се сети за този разказ, ще му бъда благодарен да го пусне в сайта или да ми го прати. Освен всичко друго си мисля дали разказът не съдържа идеята как да преодолеем Злото. Известно е, че многократно писателите са получавали гениални прозрения за бъдещето. Или пък авторът на разказа е знаел нещо, което не е могъл поне тогава да каже направо. Заслужава си да преразкажа накратко каквото си спомням.

Някакъв човек дълго време работил на Марс. Дошъл денят да се връща на Земята. Взел си за спомен саксийка с малък марсиански кактус и се качил на кораба. На Земята го посрещнали го любезно. Развели го из града и му показали какви успехи са постигнали. В един момент човекът забелязал, че марсианският кактус започнал да вехне, липсвала му влага. А марсианският климат е много по-сух от земния.

Престорил се, че нищо не е видял. Завели го в хотела. Той се държал спокойно, усмихвал се. Обаче в хотелската стая, като останали само двамата с посрещача внезапно, без всякакво предупреждение проявил агресивност към него. Ушите на посрещача щръкнали право нагоре. Той бил разкрит. На кой човек ушите му могат да щръкнат право нагоре?

Последвал вече откровен разговор. Илюзията била премахната. И човекът видял истинският вид на града и на Земята. Планета с напълно променен климат, с опустошени градове и разрушена човешка цивилизация.

Не си спомням самия финал на разказа. Но какви елементи съдържа той?

Тук, на Земята идва неземна раса. Представителите на тази раса имат способността да ни внушават, че изглеждат като хора. Постепенно ни завладяват, като същевременно променят нашия климат така, че той да добие свойствата на климата от тяхната родна планета. Това е същото, което си мислех, когато започнах темата за песоглавците, за потомците на Анубис. Но колкото и могъщи и ловки да са, каквито и способности да притежават, те си имат своето слабо място. А Земята все пак си е наша. Правата над нея са наши, все още са наши. Което означава, че ние не сме беззащитни и потенциално притежаваме възможността да ги победим. Въпросът е как?

Аз вярвам. Винаги съм вярвал, че съумеем ли да осъзнаем реалността, ние можем да я променим в наша полза. Но първо трябва да се отърсим от илюзията, първо трябва да престанем да вярваме на внушенията. Нататък няма да е чак толкова трудно. Нашето спасение се намира в самите нас. Остава да го открием.

Те идват от Мрака на миналото, но Светлината е в нас!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Кой ни накара да забравим?
Само до преди 100-150 години ние, българите сме знаели за песоглавците много повече от останалите европейски народи. След Освобождението обаче почва необяснима кампания, насочена срещу историческата ни памет. Някога вкъщи имахме една дебела книга, останала от прадядо ми – „Длъжности и права на свещениците”. В нея бе включен специален раздел, озаглавен „Езически обичаи и борбата с тях”. Съжалявам за тази книга, от Държавна сигурност ми я конфискуваха като фашистка литература. Сетих се за нея като разглеждах тези стенописи.
Отново се връщам към змейовете от българските народни приказки. Тяхна характерна особеност е, че умеели да се преобразяват в хора. Или поне да изглеждат такива в очите на хората. Само че старите българи някак си умеели да ги разпознават. Сещам се за съществата с четири пръста, изобразявани върху керамика и дялани върху камък. Те пък странно напомнят същите изображения от Централна и Южна Америка. Да не говорим за идентичните каменни истукани у нас и на планетата Марс. Нещо много станаха съвпаденията. Но да не се отклоняваме от темата. Тя беше за песоглавците.

В Интернет няма особено много информация за тях, но все пак не липсва съвсем. У нас тази тема е табу. У нас заговори ли се за песоглавци следват подигравки. Пълно отричане. Или направо истерика. Моите писания за тях пък се посрещат с пълно мълчание. Е, не съвсем. Пак има удари и атаки, но формално по други поводи. Защо по дяволите е това отношение? Изглежда именно дяволите накрая ще се окажат ключът към разгадаване на загадката.
Дяволите… Преди много години разговарях с човек, който знаеше много, даже твърде много по тези въпроси. И той ме пита:

- Знаеш ли, че в цялата човешка митология само ние имаме легенди, че сме побеждавали дявола и сме го принуждавали да ни служи? Ами знаеш ли, че само ние казваме на Бога „Дядо Господ”? Само ние не треперим пред Бога, в нашите очи Той не е страшен и жесток Гръмовержец, а наш прародител. Мислиш ли, че това е случайно?

Не знам, все още нямам достатъчно данни. Но все си мисля, че разковничето е някъде тук. Забраната да се разискват теми, разисквани свободно по цял свят. Геноцидът над българите. Необяснимата неистова ненавист на евреите към нашия народ. Дали някой не се страхува точно ние, българите да разсъждаваме над темата? Дали точно в нашите, български разсъждения, в нашата родова памет той не вижда заплаха за себе си? И кой е той? Въпроси много, отговори поне засега няма. Какво можем да направим?

Ами да викаме Дядо Господ на помощ и да хващаме дявола за рогата. Засега доколкото мога да преценя само го дърпаме за опашката.

Дяволи, дяволи, ама защо са им такива муцуните?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Явно нашите прадеди са имали много точна представа за външния вид на дяволите в Ада. Дали не са знаели нещо повече и за самия Ад?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Още един дявол. Къде ли е водил хората и какво е правил с тях?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Явно старите Българи са умеели да ходят до Ада и да се връщат оттам. Едва ли е било с позволението на дяволите. Но все си мисля, че митът за Орфей и Евридика не е съвсем случаен. И че в него има поне зрънце истина.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)