Хакнаха първия ми сайт

Сега няколко сериозни думи. Отново за спрения сайт.
Към сайта определено имаше интерес. На четири пъти той излизаше на първо място в класацията в раздел "Политика" на Укоз.ру. Като се има предвид конкуренцията с огромната рускоезична аудитория, вярвам, че не беше малко.
Тогава ви беше интересно да четете, а сега се страхувате. От какво ви е страх? Знайте, че колкото повече се страхувате, толкова по-нагъл и безочлив ще бъде врагът. Научете се да се борите и да отстоявате своето и винаги ще бъдете победители. Ако врагът действително беше толкова силен, ако врагът беше всемогъщ, той нямаше да бъде анонимен и старателно да крие своята самоличност. Защо не демонстрирате поне малко достойнство? Защо доброволно се съгласявате да ви превръщат в жалки покорни роби? Не мога да го разбера. Наистина не мога.

VostroRe писа: Тогава ви беше интересно да четете, а сега се страхувате. От какво ви е страх?

Понеже въпроса е адресиран към всички четящи тук, това значи и че към мен се отнася.

Много ми е интересно да разбера как прецени, че се страхувам заради смъкнатия ти сайт. Кое ти показа, че се страхувам и как изглеждам страхувайки се отстрани?

Не разбирам защо те учудва затриването на безплатен домейн на безплатен хост.
Все едно да те учудва скъсването на плакат залепен на безплатно публично табло.
Който мине може да го скъса. И най вече може да бъде скъсан поръчково и избиратерлно.
Така, че когато има засегнат интерес на някой от безплатно качен сайт - то той се смъква
и виновен няма защото след като не е платено за услугата - и отговорност няма.

Друго е когато са платени едни 300 шибани долара за хост и колкото там трябва за домейн. Ако някой смъкне сйта - веднага потърпевшия може да ревне и да засегне икономически престижа на компанията. Която пък ще се задейства да види от къде е проблема и кой е хакера.

Така, че ако беше повдигнал въпроса за хост и домейн можеше да се уреди нещо. Например аз имах един предплатен домейн, който не ползвах . Можеше и хост да се намери от някой приятел. И най вече ако беше питал някой Запознат с тези неща (примерно Тачо) да направи и качи сайта ти - сега нямаше да има този проблем .

Последната ми реплика е препечатка от тук:
erigkan.ucoz.ru/news/koj_i_zashho_sprja_sajta/2012-12-19-1261
Надявах се и се надявам някой от читателите на унищожения сайт да го прочетат. Знам, че част от тях идват и тук. От думите ми ясно личи, че посланието ми е отправено именно към тях. Към многобройните читатели на спрения сай.
Все пак благодаря за отзивчивостта. А колкото до 300-те долара, не мога да си го позволя. Предпочитам да си купя нещо за ядене или читави цигари, ако ги имах.
Но има нещо друго. Отношението към свободата на словото и отношението към една или друга Идея. В мигове на изпитания се проверяват човеците и се съди по делата им, а не по думите. По делата и по резултатите от тях.

VostroRe писа: Все пак благодаря за отзивчивостта. А колкото до 300-те долара, не мога да си го позволя. Предпочитам да си купя нещо за ядене или читави цигари, ако ги имах.
Но има нещо друго. Отношението към свободата на словото и отношението към една или друга Идея. В мигове на изпитания се проверяват човеците и се съди по делата им, а не по думите. По делата и по резултатите от тях.

Е да , ама сега го казваш, че се отнася за еди кой си. Няма как четящите тук да разберат ,че не им е отправено обвинение , че са страхливци. Въпреки, че всеки нормален човек си има някакви страхове от нещо. Такъв дето няма страхове е ненормален и с отклонение.

Аз затова написах, че не е нужно да си позволяваш 300 гадни долара. Нужно е да съчетаеш така нещата и така да ти са отношенията с другите, че който каквото има да даде и да стане работата.
Ти нямаш това дето имам аз, а пък аз нямам това дето имаш ти. Идеята е отдавна коментирана и няма какво да се доуточнява.

Закупуването на читави цигари не е никакъв важен аргумент за човек в нужда.
И аз съм пушил 10 години въпросните лайна и знам какво изпитват никотинозависимите при абстиненция, но зависимоста не е дошла сама и не е по рождение.

ПУШЕНЕТО НА ТЮТЮН Е ЗА ИНДИАНЦИ, А НЕ ЗА БЕЛИ ХОРА.

Така както алкохола не е за индианци.

В мигове на изпитания се проверяват човеците и се съди по делата им, а не по думите. По делата и по резултатите от тях.

Напълно подкрепям.

Става дума за принципа, за Идеята, Гошо. Спомням си едни велики думи:
"Когато арестуваха евреи, аз не протестирах, защото не съм евреин.
Когато арестуваха комунисти, аз не протестирах, защото не съм комунист.
Когато арестуваха стачници, аз не протестирах, защото не съм стачник.
Когато арестуваха политици, аз не протестирах, защото не съм политик.
Когато арестуваха мен, вече нямаше кой да протестира... "
Не говоря за реална помощ, а за показване на съпричастност именно към Идеята. Не към мен лично, не защото съм аз, а не някой друг. Който и ще да е. Протестира се срещу нарушаването на Принципа и погазването на Идеята. Отношението към една или друга личност тук няма никакво значение. Когато този сайт е имал проблеми, аз винаги съм реагирал. Дори в моменти, когато един или друг участник в същото време ме е ругал. Когато погнаха Георги Ифандиев, веднага реагирах в негова защита. Макар прекрасно да знам, че отношението на Ифандиев към мен е меко казано отрицателно. Ако с брат ми сме враждебно настроени един към друг, то от това ние няма да престанем да бъдем братя. Ако изпитвам уважение и симпатия към своя враг, то от това ние няма да престанем да бъдем врагове.
Проявата на солидарност и съпричастност понякога помага, понякога не. Но човек не бива да се отказва. Случва се и да успее. Последният случай, когато победих, беше с публикацията "Убиват едно българско семейство". Виктория и Богдан имаха издадена писмена заповед само след яколко дни да освободят жилището си. След публикацията властите изведнъж се сетили, че такава заповед е незаконна, и че трябва да се изчака до края на зимата.
А за цигарите... Всеки си има своите кривици и своите недостатъци. Съвършени хора няма. Съвършен е само Бог.

Пиша го не за да се оплаквам. Не търся нито съжаление, нито пък искам помощ. напротив, гордея се, че успях да издържа. Гордея се, че въпреки всичко накарах враговете ми да се страхуват от мен. Написах го, за да дам пример как всеки, дори най-слабият може да накара Врагът да се страхува. Написах го, за да разберете, че няма по-голяма сила от силния човешки дух.
erigkan.ucoz.ru/
От какво се страхува Врагът?
Враговете ми се страхуват от мен. Не е самовнушение, нито пък е проява на мания за величие. Не ми се иска да е така, но е факт. Иначе не мога да си обясня неистовата стръв, злобата, омразата, ненавистта, с която ме преследват вече 35 години.

Още като дете ме вкараха в затвора заради позиви, които ние така и не успяхме да разлепим. По-късно се опитаха да ме съдят пак заради позиви, чието съдържание в никакъв случай не нарушаваше никакъв закон. Разкарваха ме по съдебни дела чак до Варна единствено заради написаната в Интернет дума „глупак”.

Враговете ми се страхуват от мен и се домогват до физическото ми унищожение. Но ако човек не се преклони пред злото, той получава помощ, съответстваща на опасността. Поне досега враговете ми не успяха да ме унищожат.

Е, поскарвал съм се с тоя, с оня, имал съм дребни свади, но никой не може да каже, че съм му причинил някаква злина. Няма за какво някой да ми отмъщава за нещо. Обаче не години, а десетилетия те са по петите ми, пречат ми да започна работа, или ако започна, намират начин да ме махнат. Стремят се да ме докарат не на прага, а под прага на физическото оцеляване. Впрягат немалки сили, влагат немалки ресурси само и само да не вдигна глава от грижи и проблеми. Навсякъде поставят пречки по пътя ми, всячески се стремят да ограничават социалните ми контакти. От злоба и омраза ли го правят?

Не, от страх. Враговете ми се страхуват от мен.

През 1992 година изгориха къщата ми на село, в която живеехме със съпругата ми и четири годишната ми тогава дъщеря. През 2006 година подпалиха апартамента ми посред нощ, докато спяхме. На няколко пъти се опитваха да ме убият. Всеки път ме спасяваше някаква случайност, но не това е най-важното. Защо го направиха?

Защото враговете ми се страхуват от мен.

Години наред организират срещу мен клеветнически кампании. Пращаха агенти от най-висок ранг. Впрягаха цели групи, назначаваха дежурства, за да следят какво пиша в Интернет. Дебнеха всяка моя дума.

Враговете ми се страхуват от мен.

Живея в крайна мизерия. Реално съм лишен от доходи. Ходил съм до съседи или приятели в квартала за няколко филии хляб. Почти непрекъснато имам да плащам някаква вересия из магазините. Всеки път плащането на вода, ток или някоя друга сметка виси на косъм. Интернета ми го плащат приятели. Не съм тръгнал да крада, да мамя или да преживявам с помощта на незаконни методи, за което заплащам с немотията си.

Враговете ми обаче не престават да се страхуват от мен.

Станал съм енциклопедия на болести. Случвало ми се е да не мога да отида до магазина да си взема нещо за ядене, защото съм чувствал, че нямам физически сили да стигна до там. Почти непрекъснато ми се вие свят. Когато в неделя изгоряха крушките, аз не можах да завия дори тази в кухнята, която е много ниско. Миналата седмица бях много болен. Майка ми се разтревожила и дойде да ме види. Донесе ми мляко. Едва успях да вдигна с две ръце чашата и да отпия. Донесе ми храна, а аз не можех да ям.

Но враговете ми се страхуват от мен.

Бизнес нямам, за да искат да ми го вземат. Пост не заемам, за да искат да ме свалят от него. Не съм конкуренция за никого в никакво отношение. Политически амбиции нямам. В партии и организации не членувам, нито пък имам намерение да създавам свои такива. В избори не участвам. Нито гласувам, нито се кандидатирам. С мутри или с каквито и да било криминално проявени елементи не поддържам и не искам да поддържам никакви връзки. За никого не представлявам заплаха в никакво отношение.

Но враговете ми се страхуват от мен.

Забраниха със специална заповед участието ми в каквито и да било медии. Забраниха да бъда публикуван в каквито и да било издания. Независимо от тематиката на предлаганите от мен текстове. Пречат на всяка моя изява, от какъвто и да било характер. Забраниха да се говори или пише за мен, освен в негативен подтекст.

Враговете ми се страхуват от мен.

Почти не излизам от къщи. Телефон нямам. Нито стационарен, нито мобилен. Ако не броим беглите ми познанства из квартала, единствената ми изява е чрез Интернет. Но дори и там, аз не се стремя да създавам групи, да организирам нещо. Просто изразявам личното си мнение. Опитвам се да оставя на света знанията, с които разполагам. Да оставя и някакъв спомен за себе си.

Въпреки това, враговете ми се страхуват от мен.

Понякога две или три нощи подред не мога да заспя. Понякога лежа буден в леглото си по 18-20 часа на денонощие. Понякога нямам сили дори да включа компютъра и да погледна поне пощите си.

Но враговете ми се страхуват от мен.

Защо се страхуват враговете ми? Защото мен не ме е страх от тях.

Ето как изглеждам. Страшен като Демона на Смъртта. Плаша с външния си вид, Як като бик и готов да смачка всеки по пътя си, да го прегази. Някой като ме види, после се стряска на сън. Ако очите ви казват друго, не вярвайте на очите си. Вярвайте на пропагандата. Пропагандата никога не лъже.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Значи, преди няма 2 месеца имаше подобна дискусия. Натисни ТУК
Така че няма какво да ни обвиняваш нас. По този повод Георги ти казва, че това е положението с безплатните сайтове. За мен е по-важен втория ти сайт, защото той е посветен на тенгрианството и наистина има интересни материали.

Включвам се в тази тема заради две неща;

Сънувах Пазителите на Саракта, които не били подчинени на никоя земна власт. След покръстването те изчезнали и не се знае дали са идвали в някой критичен за България момент. Обещали да се върнат когато изтече срока на Проклятието. Аз обаче сънувам, че са се върнали преди срока. Виждам облечените в черно фигури, а женски глас пееше: "Хапвала мишка сиренце, хапнала котка мишката..."

Радвам се, че са го разбрали и те. Докато изтече Проклятието, България няма да я има и ще е безпредметно каквото и да е. Не само ние знаем за него, но и враговете ни. Затова е и този Геноцид и тоя път знаят къде да удрят, а именно в духовните устои на българите.

А относно апокалипсиса - той няма да настъпи на 21.12.2012 г. според фалшивата кампания на илюминати и т. нар. календар на маите

Да не подценяваме знанията и възможностите на народите от мезоамерика! Само фактът, че предците им са същите като на българите - Власците е достатъчен да се замислим. Нито пък Болон Йокте (Хърса) е илюминатска фалшификация. Периодът от Еднажден до Коледа 2012 си е съвсем значим за древните народи от мезоамерика. Прекалено много съвпадения, за да са случайни.

Утре
ДНЕС, 20 декември 2012 година
Бяло небе, бяла земя, бял въздух и черни мисли.
ДНЕС, 20 декември 2012 година
Събудих се бодър. Нищо не ме боли и се чувствам освежен. Жалко, че нямам някоя и друга свинска пържола. Ама изпечени на истински огън, на истинска жар от истински дърва. И прясна погача, изпечена в огнището в глинена подница. Жалко, че нямам някоя и друга кана вино. Ама истинско домашно вино, от което на другия ден да не боли глава. Довечера ще срещаме Нова година, все пак. Настроението е празнично.
ДНЕС, 20 декември 2012 година
Между бялото небе и бялата земя, сред белия въздух вървят лимузините и джиповете на съществата с черни души. Те са уплашени. Скоро ще разберем от какво. Между бялото небе и бялата земя, сред белия въздух вървят хората с посивели души. Те са объркани. Между бялото небе и бялата земя, сред белия въздух се излежавам в леглото и се радвам, че все още съм на белия свят.
УТРЕ, 21 декември 2012 година
Какво утре? Днес нямам вино. Ако имах, утре можеше и да съм махмурлия. Нова година сме посрещнали, все пак. Значи утре ще е като днес. Само където съществата с черни души ще са още по-уплашени, а хората с посивели души ще са по-малко объркани. А аз? Ще ми се да се събудя бодър като днес и нищо да не ме боли. Ще ми се да имам пържоли и вино. Нямам. Значи утре ще е като днес.

Тая зима ще е снежна, много снежна. Явно няма да се размине леко.

20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден
Благовестие на Матея, глава 24

Сега те колят и бесят, ама нищо чудно скоро да ги видим избесени по уличните стълбове. И ще е справедливо! Мечти - ще кажете. Възможно е. Но мечтите понякога се сбъдват.
Фактите постепенно се трупа и става безпощадно ясно, че именно руските евреи, хазарите са заповядали спирането на моя сайт. Е, били подпомогнати от своите български сънародници. Само че ръкописите не горят, информацията е вечна и знанието е неунищожимо. Затова продължавам с препечатването на унищожените неунищожими текстове. А хазарите вместо да си навличат моя гняв, по-добре е да се обичат помежду си. Да правят любов, а не война. Демократична любов. Френска. Абе, да го духат жазарите - казано по нашенски! А Елтимир ще продължава да прави каквото си иска!

Да, цялата информация се пази, размножена е в много екземпляри, намира се на много места. Постепенно унищоженият сайт ще бъде пренесен тук:
tangra.ucoz.ru/
Знам, че те ще резнат и него. Но ние дотогава ще си направим друг. Ще си играем по тоя начин на котка и мишка, докато Големият Котарак не изяде хитрата еврейска мишка. Ще си запуша ушите да не слушам как цвърчи. жалостив човек съм Но пък няма да попреча и на Котарака. Напротив - ще му помогна. Защото аз служа на Справедливостта.