Убиват едно българско семейство

Виктрия и Богдан Русимови са заплашени от унищожение. От нашите магистралки, тоест от магистрати. Приятели са ми. Вики иска да се самоубива и не знаем какво да направим. Богдан в момента е при мен. Плаче човекът. Вземат им жилището идиотите. Напълно незаконно. Живееха в жилището на родителите на Виктория. Сестра й почина. Нейният съпруг е с жълта книжка. Съдии го подвеждат със заплахи да продаде своя дял от жилището. Продава го така, че за Вики и Богдан няма нито стотинка. И в петък трябва да ги изхвърлят на улицата, без нищо. Жилището им отива при магистралките, тоест при магистратите. Бойкова "България". Подробностите утре, със снимки и документи.
Не знам дали имам право да го напиша, но кошмарът не ми дава сили да заспя. Веднъж, когато започнали битките за жилището, Виктория била нападната. Изнасили я брутално. Накрая й пъхнали бутилка във влагалището. Спасили я случайни хора. Със сериозни разкъсвания. Намерили я в безсъзнание. Накрая от полицията казали, че всичко това се случило по нейно желание. И сега семейството дължи пари за нейното лечение. Аз не мога да коментирам. Това се случва в Ботевград, през 2012 година.
Бойко, боклук такъв, нещо да кажеш?
Документите на произвола:
erigkan.ucoz.ru/_ph/8/820785577.jpg
erigkan.ucoz.ru/_ph/8/732550821.jpg
erigkan.ucoz.ru/_ph/8/331825050.jpg
Телефонът на сем. Русимови е 0899082072
Моля ви, проявете съпричастност!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ако добър юрист чете този сайт, нека да помогне на семейството, да заведе контрадела за връщане на апартамента и за изнасилване. В момента, това е първото, което може да се направи. Второто е, да се намери жилище, където да бъдат настанени, щото в тази зима, не е да си на улицата. Всеки читав българин, който разполага с тези възможности, нека да помогне. Това е нужно на първо време.

През 1996 година получих посред нощ перфорация на язвата. Богдан научава на сутринта. Тогава те живееха във входа, на квартира. Отива веднага в болницата да даде кръв, ако е нужно. Без никой да го кара. Такъв жест не се забравя. А аз днес съм безсилен да му помогна. Даже и адвокат си нямам, адвокат Калашников, при нашето правосъдие други адвокати не помагат.

Йордане, благодаря от сърце за съпричастността! Ние сме от едната страна на барикадата. А нещата наистина почнаха да стават страшни. Вики са я отвлекли, когато ходила до аптеката за лекарства. Прекарала е инсулт. Една над 50 годишна жена. Когато след гаврата се прибрала, Богдан казва, че едва я познал. Била обезобразена от бой. Според полицията и прокуратурата, това е станало с нейно желание и няма престъпление. Вижте какво се случва днес в Ботевград, а това е и в цяла България. Жал ми е за тези хора, приятели са ми. Свестни българи, а няма кой да им помогне. Ще ги оставим ли да умрат така?

Ще кажа нещо ни в клин, ни в ръкав. Оная нощ сънувах. Намираме се в планинска хижа. Гошо, Севар, Хунор, Росен, Дари, Тачо, Велин, Йордан... Бяхме много. Празнувахме победата над Хазария. Пихме вино, тупахме се по ръцете и се прегръщахме. Бяхме едно цяло, близки хора. Българи.
Какво стана с нас?
Моите очи са пълни със сълзи, а вие, ако искате ме съдете.
Елтимир

Днес много мислих. Ако ги изхвърлят, ще ги взема тук. Жена ми е против, страх я е. Но аз нямам право да ги изоставя. През 1996-та Богдан беше отишъл да дава кръв, ако се наложи. Сега на него се налага да се помогне. Данчо, благодаря ти! Ти единствен коментира. А останалите...

Богдан ще дойде и ще му го предложа. Друго не мога да направя. Ще спят тук, поне да са под покрив. А за съня.... Много ми се иска. Обичам ги всички и ми е болно, че се получи така. Плача, Велине... Пия вино на вересия и плача. Друго не мога.

"Казвал съм ти и преди, Ботевград няма да го има. Прекалено много зло се е концентрирало из района. "
Сещам се за случка от 1979 година. В затвора имах един добър приятел - Валентин Наков. Беше в съседната килия. И той по член 108, за позиви. Веднъж ми казва, че му трябва една танкова дивизия да мине четири пъти през Ботевград. И тоя град повече да го няма. Без да му мисля се хвърлих да го бия. Дойдоха надзиратели. Вальо им казва, че само сме се упражнявали. Иначе щяха да ни карцират и двамата. После, през 1989 се видяхме в София и се напихме.
Вальо, ти беше прав. Не съм те виждал от 20 години, но ако го прочетеш, приеми моето извинение за тогава.

Изглежда публикацията даде някакъв резултат. Излязло е решение, според което не могат да ги гонят от жилището до края на зимата.