Напред на Изток! турски гамбит

В демократична България вече е забранено да се гледат руски филми. А наскоро излезе един такъв, нарича се "Турски гамбит". Мисля че по време на управлението на триглавата ламя. Естествен е и стремежа на Кърмилницата да не засяга нежната психология на Доган ефенди с подобни филми.
Гамбит - игра ва банк в шаха. Когато няколко хода решават изхода на цялата игра.

Идем на Восток

Филмът, но особено текста на песента "Напред на Изток!" е много двусмислен. Разбира се, правен е в обичайния екшън стил от руснаци за руснаци. Но в песента има един интересен пасаж. Преведен на български звучи така;
"Свистят ятагани, но в небето мъгливо
Запали се млада звезда"
Явно поетът прави асоциация с Витлеемската звезда, а "свистенето на ятаганите" - крайните времена.

Още преди време, преди да знам за старите предсказания около Константинопол, преди да съм чувал за Безплътната Врата откъм европейската му част - имах един сън. А той беше как победната българска армия напредва на Изток - в посока Одрин-Истамбул. И как се извършва свещенодействие в Света София и площада при Обелиска. Там, където през 11 век неуспешно хвърлят на кладата българския колобър Василий Врач. Още не знаех дори, че самата църква-музей Света София е била построена върху древнобългарско светилище. Нито пък бях виждал свастиките на централната му врата, донесена от Тракия.
Вероятно този сън е породен от родовата ми памет. И по двете ми линии прадядовците ми са участвали в Балканската война в битката за Одрин. Помня още като дете медалите с кръстовете на Царство България, останали от тях. Изчезнали след поредните домови кражби при "демокрацията". Вероятно този сън може да е бил и просто една нищо незначеща мечта. При сегашното състояние на армията ни да говорим за атака на Изток е смехотворно, дори абсурдно. Вероятно така е изглеждала за отчаяните априлски въстаници, обсадени из Ново Село и Перущица мисълта, че пеленачетата в скутовете на жените им ще триумфират в Одрин, на 50 километра от сърцето на звяра. Като воини от царската армия на свободна България.

Цариград и легендата, че който премине през Врата Безплътна, ще управлява света е отколешна мечта за всички империи. Римската и Руската, Османската и Визатнийската. Дори Синедриона.
Нашите канове за го знаели това, Кан Субиги Крум е имал и възможността да премине през нея, но само е забил бончука си. Какви са причините символично да забие копието си (а бончук не е просто копие), но да не си върне древните територии - не знаем. Можем само да гадаем.

Доскоро Атака водеше някакъв смешен спор за Ангорския договор, по който на изгонените от Одринска Тракия българи трябвало да им се платят обезщетения. Ясно е, че от турска страна такива няма да има. Но рано или късно тези окупирани земи ще бъдат български и въпросът ще се реши от самосебе си. И мисля, че няма да е толкова късно. Годините, в които бъде провъзгласен Саракта и възстановено Българското царство ще са много особени. Мисля, че след Безвремието от Турция ще са останали само парчетии територия. Както и с много други места по света. Без следи от държавност и най-важното без някаква възможност за сериозна съпротива. Тази държава е клета от прекалено много народи и мъченици за да остане цяла.
Българите - с нова Духовност и древни технологии, освободени за нас от подземните ни хранилища, просто ще си приберем обратно НАШЕТО. А то се простира до европейската част на Цариград. Там, където е Златния рог, Света София. Където е и Вратата на Безплътните. Същата, където още стои забоден бончука на Кан Крум.