Слово на омразата

Някога четох една будистка книга. В нея на няколко пъти Буда изричаше едни и същи думи. Един и същ пасаж се повтаряше десетки пъти в книгата. Попитах един човек, който разбираше Източната култура на какво се дължи това повторение. "Нищо не се повтаря в книгата" - отговори ми той. "Но как да не се повтаря, един и същ пасаж се повтаря много пъти!"
"Не, единия път Буда е бил край реката и говорил. Другия път е бил в селото, а третия - високо в планината. Изречени при различни условия, думите звучат по различен начин." Та отговорът ми на поканата на Елена за обединение бе отправен към нея и тя знае защо отговорих по тоя начин.
Извинявам се, ако звуча малко неразбираемо, но мисля, че е още рано да кажа всичко. Не искам сега от думите ми да се възползват типове, които се стремят, и то много активно се стремят към физическото ми умъртвяване. Не ме е страх от смъртта, но мисля, че имам да свърша още малко пработа на тнози свят. Най-малкото трябва да завърша вестника, който започнах. А виждам, че има такива, които не искат този вестник да бъде отпечатан. Иване, сега вярвам, че ще ме разбереш поне малко, и че няма да ме съдиш прекалено строго за моята иносказателност.

Елтимир, приемам напълно поясненията, които даде.
Бъди сигурен, че не те съдя.

Да гинат враговете ти!
Да расте силата ти!

Ще направя каквото зависи от мене, за да победя. Те отново допуснаха грешка, че включиха плана за ликвидирането ми в един по-широк замисъл и това ще ги провали. Шефът на НСС - Ботевград подполковник Петър Петров в пияно състояние се е хвалил, че тоя път щели да ми видят сметката. Хубаво, ама България е малка държава, Ботевград е още по-малък град и думите стигнаха до мен. Също и информацията как Цветомир Йолов не могли да го вербуват направо към НСС, защото с висящите си дела и с криминалните си прояви бил рисков фактор, та се наложило да ползват услугите на НСБОП. А той, Пешо Петров имал добри приятели в НСБОП, та уредил работата. Пък и Павката Димитров малко помогнал, той също ми имал зъб.
По-нататък следва играта на дребните марионетки като Йолов и Спас Минков. Дотук е ясно. Не е ясно защо, ако Елена иска да ми помогне, не каже нещо в тази връзка. Тя много добре знае как стоят нещата, дори по някои въпроси има информация, с която аз не разполагама. Защо не се съсредоточи върху това как да отбием вражеската атака, а ми отвлича вниманието с някакви отвлечени планове за още по-отвлечено обединение незнайно с кого още, освен с онези, които участват в плана за ликвидирането ми.
Също и по въпроса за вестника. Странно защо хора, които помагаха за вестника изведнъж се отдръпнаха от поетите ангажименти след като се сприятелиха с нея. Скоро ще кажа повече неща, за сега мисля, че е достатъчно.

"Хората на който вярваха отново ни подведоха,съдят хорота за това,че обичат родината си,но ние ще се борим до края,докато не спечелим тази воина,никога няма да се предадем пред един главен еврейски план!!!"

ISD

Приветсвайте новата зора

Елтимир писа:

"Изречени при различни условия, думите звучат по различен начин."

Защо спестяваш и другата трактовка? Че всеки път Буда е изричал едни и същи думи, но ... винаги РАЗЛИЧЕН Е БИЛ, а не само `контекста` на изказването и `обектите` са били различни? И това го има в книгата.
И Приложено към Твоя живот, Колобъръ ... това Знание не дава ли обяснение и на ДНЕШНАТА ТИ СИТУАЦИЯ??? Не подценяваш враговете си - това си е ясно. А отчиташ ли променитеа В ТЕБ?????????

Та отговорът ми на поканата на Елена за обединение бе отправен към нея и тя знае защо отговорих по тоя начин.

Прочетох писмата ти и им отговорих. Не ми е ясно само ПРОТИВОРЕЧИЕТО, което пак се е проявило и ... "за чик" е тва дърляне точно ТУК???? Предизвикваш ме? НЕ СИ СТРУВА! Не ти е за първи път да го правиш, а резултатът винаги е ... знаеш какъв!

Още на 19.12.2004 г (!!!!!!!) писах нещо, което Ти забрани да пускам във форума на бившия ти Воин Есхар. Вярно че бе `на Прощаване` със стария сайт, но Моето "Верую" там е пределно ясно. А промените при мен са само на ниво `физика`!

И сега ли ще ми забраниш да го ПУБЛИКУВАМ ? Пиши тук отговора си, моля. Какъвто и да е ... ще се подчиня, но няма да съм ти параван за ... каквото и да е, нито боксова круша, нито ОТДУШНИК на мъката?!!!!
Свърши тая ! ОТДАВНА!!!!!

Какво мога да кажа аз, осъденият на смърт. И датата на екзекуцията вече е зивестна - шести февруари. След броени дни. НСС се хвалят, че на този ден ще ме умъртвят. Факт. Факт, който аз мога да докажа. И какво от това, на никой не му пука. Нека всеки да направи каквото смята за нужно. Така ще се види кой кой е. Аз заповеди не давам. Елена, ти изглежда забрави "Не съм Водач, ние сме заедно". Наистина ли сме заедно?

Забравих да спомена няколко имена. Освен пионките Цветомир Йолов и Спас Минков, в акцията участват Павлин Димитров, бивш шефна ДС - Ботевград, а сега шеф на полицята в Бургас. Николай Ненчев, ОЗ полковник от ДС, дясна ръка на Валентин Златев, шефа на "ЛУКойл". Подполковник Петър Петров, шеф на НСС - Ботевград. Засега стигат ли ви тези имена? А, да, щях да пропусна полк. Румен Николов, шеф на отдел в НСС. И този, както и предишните е идвал вкъщи и в някои моменти се е опитвал да ме убеди, че ми е приятел. Не успя дза ме убеди, знам, че не е и не може да ми бъде приятел. Попитах го как ще погледне неговият син, когато разбере, че баща му е един от моите убийци. Не ми отговори. Хайде, сега е ваш ред.

Колкото до мен - ВСЕ СЪЩАТА СЪМ , Колобъръ. Нищо , че пиша с друг `ник` все съм си ЛЕМС, която Ти нарече Чакар. И ПОМНЯ ВСИЧКО.

Знаеш, че нямам право на НЕПОДЧИНЕНИЕ. Другите може, но не и АЗЪ. Затова са ми странни писанията Ти, че съм поредния човек, ПРЕДАЛ ИДЕЯТА. Престани да ми пълниш пощите с обвинения. Достатъчно ме нарани и посрами пред хора, които обичам.

Не ми оставяш ДРУГ избор. Ще правя, каквото отдавна съм Ти обявила. Сама или с който се престраши. Ти се отказваш: ПРИЕМАМ без хленч.

А ... резултата и НА ДВАМА НИ Е ИЗВЕСТЕН.

Чакар

Добре, ЛЕМС, направи нещо на тази дата да не се стигне до моето умъртвяване. Иначе се сещам за един филм, в който на една /ролята се изпълняваше от певицата Бьорк/ й говореха, че всичко ще е наред, докато й метнат примката на врата и тя увисна на бесилото. Хайде, направи нещо да преживея този ден. А не ми казвай, че всичко е наред. Нищо не е наред.

Ами да ти дойдем на гости за няколко дни преди и след тази дата. Ще си носим ядене , пиене и чифте пищови (газови!) на кръста.
Хем и работа ако дадеш ще ти свършим - дърва ще нацепим и носим и каквото там има. По нашите села на това му викат "миджия" - събират се мъжете в който има нужда и му помагат доброволно докато се свърши работата. Никой няма право да отказва , защото и на него не могат да отказват помощ.
Малко съм далечко от Ботевград , ама какво да се прави - ако няма други желаещи .

А най напред гадовете трябва да измислят повод да се "закачат" за теб. Без провокация от тяхна страна няма да мине - колкото и да е безобидна. Или нещо поне оплакване от някой трябва да постъпи в полицията. После прокурор трябва да се намеси за да се "озакони" каквото е намислено по сценарий.

А пожелавам тази глава която е измислила сценария дано скоро спре да мисли завинаги!