За Анка от Тел Авив

На 26 септември писах за измамната Асоциация на "свободното" слово "АННА ПОЛИТКОВСКАЯ". Предложих да си смени името на Анка Картечарката – Политкомисарская, по би й подхождало. По този повод някой си Петър Пенчев ужасно се възмути. Не били измамни и не им плащали. Абе, Петре, щом съм написал нещо, значи съм направил своите си проверки и съм сигурен в написаното. Дали на Петър му плащат не знам, ама че плащат на Асоциацията – плащат. При това плащат добре. Затова да продължим темата.
Първото, което ми се наби в очите бе, че Асоциацията защитава пострадали в Русия журналисти. Защитава убития от Ми-5 двоен агент Георги Марков. Защитава подгонени от службата официални български журналисти. Но не защитава онези, на които винаги им е била затваряна устата. Асоциацията не защитава и даже не забелязва последователните антикомунисти, срещу които преследванията през последните десетилетия изобщо не са спирали. Нещо повече – Асоциацията в такива случаи се солидаризира с преследвачите и със Службите. Няма да подмина проявяваното от Асоциацията високомерие, недопустимо за подобен род сдружения. Уж защитават преследваните заради убеждения, а се преструват, че не ги забелязват. Много странна Асоциация, не намирате ли? Или не чак толкова странна, ако погледнем кои са нейните приятели и съюзници. Ами да погледнем:
„Панихида и протест за Свободата - съд за Политическата полиция в България
Български хелзински комитет - за събитието - София, 07 октомври 2009 г., 12:10 ч.”
Да ви казвам ли какво представлява расисткият БХК? Да ви казвам ли кой дава парите на БХК и кого защитават тези престъпници? Добри приятели си е намерила Анка Картечарката – Политкомисарская. Сега преминаваме към следващия съюзник.
„Националното събрание на ПП ”Зелените” в София на 27.09.2009г. започна с приветстствие от Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”.
Уважаеми приятели от ПП “Зелените”,
Ще ви приветствам от името на Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская”. Асоциацията е взривоопасна сплав от природозащитници и правозащитници, борещи се за европейското бъдеще на България. За нас като гражданска организация, то минава през развитието на гражданското общество.
Съвместна дейност с членове на ПП “Зелените” в тези две области са: проявите на Орлов мост, Комитетът за защита на ядрения физик Георги Котев и др.”
И така нататък, и така нататък… Много взривоопасна сплав, наистина. Кои са Зелените, обаче?
„ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ е създадена 28 декември 1989 година в една аудитория на Химическия факултет на СУ "Климент Охридски" от 270 души. Мнозинството са млади интелектуалци, членове на Екогласност. Приемат програма, устав и политическа декларация. Заявяват, че са за "радикална промяна", а не за преустройство. Избират Национален съвет от 26 души и 8-членна Контролна комисия. Председател става Александър Каракачанов. В ръководството са неизвестни хора Любомир Иванов (2004 - професор, президент на Атлантическия клуб), Соломон Паси (2004 - министър на външните работи в правителството на Кобурготски, бивш президент и основател на Атлантическия клуб), Филип Димитров (2004, бивш председател на НКС на СДС, премиер и посланик в САЩ), Косьо Косев, Николина Николова, Ралица Велчева, Господин Господинов, д-р Здравко Савов (беше мажоритарен кандидат от Пловдив за 7 ВНС, почина през май 1990 и неговото място зае Иван Костов), Цветан Кардашев (един от създателите на Русенския комитет), Георги Капитанов, Валентин Горанко (?), Васил Сивов, Владо Симеонов, Красимир Гинчев, Светослава Стаева (по-късно Тадаръкова, журналистка), Калина Бозева, Белналд Конфортов, Яна Божинова, Христина Иванова...
На Учредителната конференция се гласува да се кандидатства за СДС. През средата на януари зелените имат структури във Варна, Русе, Плевен, Велико Търново, Бургас, Средногорие, Самоков, Костинброд, Пловдив, Пазарджик. През април 1990 в партията членуват около 5 000 души. Във 7 ВНС парламентарната група на зелените е от 16 депутата: Александър Праматарски, Александър Каракачанов, Боян Папазов (който е и във групата на ФКД), Валентин Церовски, Владимир Джаферов, Владимир Сотиров, Иван Костов, Кирил Маричков, Красимир Петров, Любомир Иванов, Петър Обретенов, Светослав Славов, Снежана Ботушарова, Соломон Паси, Стелиян Стойчев. През 1990 Соломон Паси от името на Зелената партия предложи България да стане член на НАТО.”
БХК, Соломон Паси, Филип Димитров, Иван Костов… Хубави приятели си има Анчето, с пищов да ги сочиш. Само че ако Анчето не си бе взела такива хубави приятели, едва ли щяха към нея да потекат паричките от Тел Авив и от чичко Сорос, най-големият защитник на свободното слово за всички времена.
Фрагмент от дейността на Анчето:
„ПРОТЕСТ
за свободата на словото и за съд над Политическата полиция в България
1. Настояваме за допускане от Путинова Русия международно разследване на убийствата на апостолите на свободното слово и демокрация – Анна Политковская и Наталия Естемирова.
2. Протестираме срещу отказа на българската Прокуратура да търси истината за участието на Държавна сигурност и Политбюро на ЦК на БКП, при убийството преди 31 години на журналиста, писателя и дисидента Георги Марков.
3. Настояваме за международно разследване и съд над Политическата полиция в България - съществуваща и до днес в МВР и ДАНС, скандално доказано от публичните признания на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов на 02.10.2009 г.”
Анчето, както виждаме е възмутена от репресиите в Русия. А къде са репресиите в България, Анче? Що така не ги виждаш, кьорава ли си, Анче? Анчето обаче говори и за политическата полиция в България – ДАНС. Лошо нема, и аз говоря за политическата проститутка ДАНС и за нейните тъпи танцьори. Обаче що така Анчето се позовава на признанията, направени от бандита Цветанов, а пренебрегва фактите? Да ви кажа ли? Ами щото ако вземе под внимание фактите, може да се окаже, че се е обявила в защита на някои противници на Тел Авив и на чичко Сорос и тогава чичко Сорос ще вземе от своя страна да спре парите за Анчето.
Темата може и да продължи. Зависи от поведението на Анчето. Засега аз поставям условие тази измамна Асоциация да вземе и да си смени името. Грехота е да се злоупотребява с имената на загинали заради истината хора. Анчето повтаря тъпия еврейски номер на онези, които основаха Фондация „Илия Минев”. Същите, които първо го оставиха да умре от глад, а после взеха името му, за да основат фондация с него. Нищо ново. Еврейските номера са едни и същи.

Анче, нещо да ми кажеш, Картечарко?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ами това старо момченце с брадата, присъстващо на панахидата, организирана от Асоциация "Анка Политкомисарская" не се ли казваше Едвин Сугарев? Ако и той е от кортечарите, тогава работата става съвсем, ама съвсем ясна.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Добре, де, и аз искам съд за ДАНС. Ама къде е съдът? Защото в бивша България съд и правосъдие няма. Това първо. И второ - като искат съд, то защо пренебрегват думите на хора, станали жертва на престъпления, извършени от ДАНС? И дори се съюзяват с типове, които се хвалят, че се гнусят да разговарят с лица, съдени преди 1989 година за антикомунистическа пропаганда. Измамата е налице и е пълна. "В името на народа и на неговите врагове!" - както някой някога каза...

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Осъдиха ги на забрава
Наближава голям юбилей – 20 години от 10 ноември 1989 година. И като почнаха да се надпреварват в чествания и всякакви публични прояви. Всеки разказва спомени и се прави от велик на по-велик. От Асоциация „Анка Картечарката – Политкомисарская”, например ще правят по този случай шествие и цели два митинга. Вижте съобщението им:
„20 години от Шествието на Екогласност и Падането на Берлинската стена
ПОКАНА
Група граждански организации Ви канят по случай 20 години от Шествието на Екогласност и Падането на Берлинската стена за следните мероприятия:
1. Митинг “Да спрем „златните” цианиди в България на Дънди и Горубсо, за оставка на зам.-министър Евдокия Манева”.
Дата и час: 03.11.2009 г.(вторник) - от 11:00 ч. до 11:45 ч.
Място: гр. София, бул. “Мария Луиза”, пред МОСВ.
2. Шествие „20 години лъжедемокрация в България”.
Дата и час: 03.11.2009 г.(вторник) - от 11:45 ч. до 12:30 ч.
Маршрут: гр. София, от МОСВ - по бул. “Мария Луиза”, пл. “Независимост”, по ул. „Цар освободител” до пл. „Народно събрание”, пред паметника „Цар освободител”.
3. Митинг „20 години от падането на Берлинската стена, за съд над олигарсите в България”. Внасяне на граждански петиции в Народното събрание.
Дата и час: 03.11.2009 г.(вторник) - от 12.30 ч. до 16:00 ч.
Място: гр. София, пл. „Народно събрание”, пред паметника „Цар освободител”.
Комендант на проявите : Петър Пенчев GSM 0887525032.
Публикувано от Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"”
Да ви прави впечатление фразата „Група граждански организации”? Защо гражданите от Асоциация „Политкомисарская” се срамуват да кажат кой ги подкрепя? Аз обаче ще ви кажа.
Подкрепени са от БХК на антибългарина Красимир Кънев. И от партията на Зелените, от която се пръкнаха такива бандити като Иван Йорданов Костов и педераса Филип Димитров. Ще приказват много и ще превъзнасят заслугите си за падането на комунизма. То техните заслуги и с електронен микроскоп трудно ще се видят, ама хайде, от мен да мине. Нека да имат и те заслуги. Нека се правят на велики. Той и Желю се прави на велик, и Стоян Ганев и той. Също и Димитър Луджев. Само където не дават думата на някой реален участник в реалната антикомунистическа Съпротива да каже какво мисли по въпроса. Те, официалните честващи своя юбилей са еднакви, от едно котило са се пръкнали. От котилото на Андрей Луканов и Валентин Златев. От котилото на Огнян Дойнов и Илко Ешкенази. От котилото на Бойко Борисов Иван Чобанов. Как ще дадат думата на мен, например, та и аз да си кажа мнението? Ами като не ми дават думата, налага се да си я взема сам.
Всички забравиха истински великите. Онези, които първи се вдигнаха с оръжие в ръка срещу комунистическия режим – горяните. Ще пусна серия материали по въпроса за Горянството, а сега препечатвам само едно малко, кратичко, но много вярно лично мение от някакъв блог на един демократ. Те, демократите в своето невежество понякога допускат да се каже и нещо вярно. Ето ви го мнението, с което напълно съм съгласен:
„Наскоро четох много интересна статия във вестник „Над 55”. През 1951 Вълко Червенков задейства цяла дивизия и самолети, за да се справи с горяните в Сливенския Балкан и лично следи операцията. Така че не е била толкова безобидна съпротивата на българите срещу комунизма. При това става дума за истинска съпротива, а не мнимите „народни въстания” в Унгария 1956 и Чехия 1968, инициирани, насочвани и дирижирани от компартията. Напоследък се разбра и истината за прословутото „народно въстание”, т.е. стачките в ГДР през 1953. Те са били организирани от ЩАЗИ, защото след смъртта на Сталин Берия е дал сигнали, че Германия може да се обедини. В една обединена Германия обаче не би имало място за източногерманските комунисти. Макар и марионетки на Москва, те решават да организират „въстание”, за да предизвикат намеса на съветските танкове и Германия да остане разделена. Така и става. Случайни и спонтанни неща в историята са рядкост. Фактът, че България не е имала традицията и демократичната култура на Чехия например не означава, че съпротивата срещу комунизма в България автоматично ще е по-слаба, отколкото в Чехия. Напротив, по-примитивните общества често са по-упорити в съпротивата си срещу режими и нашественици. Затова например е толкова трудно да се умиротворят и демократизират Афганистан и Ирак. Може би затова и българите до 1955 оказват най-голяма съпротива на комунизма. Не защото непременно имат най-високата политическа и демократична култура, а тъкмо обратното. Чехите и поляците като „по-цивилизовани” нямат смелостта да се бият срещу комунизма с оръжие в ръка, а българите имат.”
Да, българите имаха смелостта да тръгнат първи, а сега нямат смелост да разкажат за това първо тръгване. Време е счупим комунистическо демократическите печати на мълчание и да проговорим. Кой, ако не ние, които помним тези хора? Кога, ако не сега, докато сме още живи? Да проговорим така, че даже политкомисарковците и демокрадците да замълчат!

Георги Гавазов, най-младият горянин от Асеновградската конспирация Националхристиянски кръст. Излежал две политически присъди. Убит от ДС през 1984 година.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Стефан Вълков, също от Асеновградската конспирация. Осъждан два пъти заедно с Васил Златаров, Иван Долев и Георги Гавазов. След разгрома на конспирацията през 1946 година получава доживотна присъда. Амнистиран, излиза от затвора и пак продължава борбата срещу комунизма.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Иван Лазаров, излязъл в Балкана с оръжие в ръка още през октомври 1944 година.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)