Шипченската епопея Там се роди Третото Българско Царство

Макар да е отминала датата, пускам тази тема, провокиран от наглото изказване на един изрод от терористичната групировка ДПС. Натиснете тук. Това го казва втория главатар на турската банда. За 8 години управление в коалиция те превърнаха Родината ми в турски кенеф. Ако наистина се стигне да управляват самостоятелно пределно ясно е, че България ще изчезне от географските карти. Може би падането ни под ново турско робство е по-добрия вариант за нас, защото тогава линиите на противоборство ще са ясни. И най-сетне българинът ще се събуди. Лично аз няма да имам никакви задръжки да премина към въоръжена съпротива. Както и ще се постарая да въоръжа поне още десетина българи като мен, за предпочитане с пушки Драгунов. Иначе един ден като умра ще ме е срам от предците ми, още повече че съм полагал клетва за вярност. Наскоро стана ясно, че и бившия дефакто шеф на ДАНС бил резнак. Досега го мислех само за бивш мафиот, но се оказва и башибозук. Обичайната комбинация!
""Като казахме Алексей Петров, Люба Кулезич ни осветли, че Петров бил от българо-мохамедански произход..."

Господа резнаци, трябва да ви е ясно. България ще я бъде! Ако се опитате отново с безумната ви идея да я унищожите, тук за вас ще стане като Палестина. Както и всяка седмица Турция ще я люлеят земетресения от 7-а степен нагоре. Просто ЩЕ ВИ ЕБЕМ МАМИЦАТА ПОГАНСКА!

Но да се върнем за събитията на Шипка и по специално една особена дата - 23.08.1877г. Нощта 10-и за 11-и по грегорианския календар, когато едно събитие, дадено от Тангра решава съдбата на войната и оттам получаваме така дълго жадуваната Свобода.

"Велики Тaнгрa!
Да бъдат с вас светлите души на вашите предци и да ви съхраняват Боговете им!
Ако ти мислиш, че като си се върнал оттам, откъдето идваш, ще намериш всичките си неща устроени по волята на Тангра, избий си го от главата. Тангра нищо не прави и няма да направи за теб. Той ще ти помогне, но първо сам си длъжен да си помогнеш"
Цитат от романа Кан Кубрат на волжския българин Мусагит Хабибулин

Малко предисловие. Много пъти сме се чудили, как така българите са търпели цели 5 века робство. Тирания, абсолютно деспотична и чужда на нашите разбирания, която ни върна хилядолетие назад от другите народи. Имало е хайдушки движения, имало е тук таме бунтове, но за първи път Априлското въстание дава ясен знак пред Божествените сили, че наистина българинът е готов за Свободата си. Само 9 месеца преди Шипка на съседния свещен за българите връх Русалка биват потушени последните пламъци на Априлското въстание. Под върха се води последния бой, в местността Русалийски гробища
са изклани жените и децата на въстаналите български села от Троянско и Габровско.
До този момент българите са се надявали главно на големия брат - руснака. Да дойде и да ни донесе свободата наготово. Дори известният Вълчан войвода е събирал злато точно с цел да наеме руския цар с него. Само че на царя не му е пукало особено за България. Той е имал стратегически причини за войни с Турция. Най-вече да има свободен достъп до Проливите, както и да спрат влиянието на Турция сред кавказките мюсюлмани, с които руската империя си е имала постоянни главоболия. Императорът прекрасно е знаел, че не могат да победят изцяло Турция - зад нея е стояла Англия. Стратегически, те са използвали познатата тактика - удряй и бягай. Балканите са им били най-удобното място са подобни офанзиви. По причина, че тук имат много здрав тил от приятелски настроено християнско население, чак на 80 км от турската столица. А и така мотивацията на руските войски е много по-добра. Все пак се бият за православието. Иначе би било самоубийство да предприемат каквото и да е настъпление от изток през Кавказ. Точно там са се водили няколко руско-кавказки войни, като победените черкези се изселват масово в Турция, а оттам султана ги праща да тероризират българите. Подобни "удряй и бягай" войни Русия е водела с Турция през 1810 и 1829, когато заедно с отстъпващите войски се изнасят и голяма част българи, известни сега като бесарабски. Подобно се очертава и положението през лятото на 1877г. Радостта на тракийци от свободата бързо се сменя с ужас, когато от юг настъпват пълчищата на турския генерал Соломон Леви и като марокански скакалци изгарят всичко след тях.
Тук е описано най-добре какво се случва на българското население, когато руснаците се оттеглят без особена съпротива към северна България.

И така идваме до великата нощ на 23-23.08.1877г, когато Силите преливат и над България е даден знак - СВОБОДА. Място на действие - връх Свети Никола, кръстен на името на Брадатия от терачинския Кивот. 9 месеца след отчаяните битки между априлци и редовна турска армия няколко километра по на запад - под връх Русалка. В самата Светая Светих на България - Централен Балкан. Битката е между турци под еврейско командване и българи под руско командване. Двете главни линии на противоборство.

Соломон паша хвърля в боя всичките си резерви. Планът за атака е разработен от английските му военни съветници и се изразява в отвличане вниманието на защитниците с фалшиви атаки, докато те бъдат обградени и напълно унищожени. Този план е провален от твърдата воля на отбраняващите Шипченския проход да отстоят докрай на свирепия натиск, въпреки недостатъчните муниции и липсата на продоволствия, въпреки непрекъснато редеещите редици. Към 5 часа следобед се задават още подкрепления – около батальон войници, по двама по трима на кон. След няколко часа настъпва нощта. Тази нощ ще се превърне в преломен момент в битката. Соломон паша е решен да унищожи съпротивата най-късно до следващата ден, като заповядва атаките да продължат непрестанно. Според данни този ден е бил много сух и горещ – 38°С, а от спомените на опълченците съдим, че небето е кристално чисто и ясно. Следователно условията за наблюденията били перфектни. Не напразно Вазов пише след време;

"Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра"

Дядо Вазов го нарича "безумний", защото тази нощ той наистина обезумява. Соломон Леви не е бил случаен човек. Той е бил високообразован университетски преподавател, който освен история и литература е бил част от Синдериона. Леви - свещеническото юдейско племе, което единствено е имало право да влиза в Таверната на соломоновия Храм. Той е бил масон и най-вероятно е имал и силни интуитивни дарби. Този фарисей е чувствал, че тази нощ става нещо. Че тази нощ най-омразния им народ ще получи свободата си и това го кара да обезумее.
Това, което става е Знамение - пълно лунно затъмнение. Нощта над Шипка е била с пълнолуние. Както мюсюлманската, така и юдейската религия са лунни религии. За тях Луната е от съществено значение. От древността пълното лунно затъмнение те са го смятали за много лоша поличба. Това затъмнение за тях е подействало ужасяващо. Ето какво пише един очевидец, български опълченец Михаил Евтимов Манчев от 2-а Дружина

"През тая вечер турчинът не се оттегли, както първите две вечери, той нападаше – искаше му се поне през нощта да свърши нещо, но едно небесно явление му предсказа, че се лишава вече от възможността да сполучи, и той се оттегли.
Това небесно явление ето какво беше:
Тъкмо посред нощ, когато Сюлейман се бе решил по хладината да превземе позициите или остави да избият всичката му войска, а той сам-самниничък да се върне при дяда Султана и му поднесе поздравленията, които още от първий ден и до тая минута защитниците на върха не преставаха да го молят да поднесе, на тъмно-синьоното безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление – месецът затъмня! Той затъмня, но не цял: едно малко червено кълбо се не изгуби от пред очите на присъствующите на тоя връх.
Проявяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна нощна тишина се възцари на върпа и трая до сутринта”

На следващия ден от Габрово пристигат 11 000 войника подкрепление на генерал Радецки, което слага и фактическия край на епопеята.
Само за сравнение. Соломон паша е разполагал с числено превъзходство 4 към 1. Обучен редовен аскер срещу "младите дружини", както неслучайно ги нарича Вазов. Причината е следната;
Отбранителите са били 6000 души. От руска страна - 10 роти на 36-ти Орловски пехотен полк, 4 казашки сотни и 25 оръдия. Към тях на втория ден се присъединява 35-ти Брянски пехотен полк. Обикновено 10 роти на полка имат около 500 души. 4 казашки конни сотни (стотици) са 400. Общо от 6000 души отбранители руснаците са били 1500 максимум. Останалите 4500 воини са български опълченски дружини. Всяка дружина е имала около 900 души. Така че българите са били 3 към 1 спрямо руснаците (ако не броим казаците като волжски българи). Спокойно можем да кажем че основната битка е изнесена от българската войска, сражавала се за Свободата си.
Срещу тях Соломон паша хвърля 49 батальона, 1300 конници, 5 полски и 2 планински батареи – общо около 27 хиляди души и 60 оръдия с чисто ново модерно английско оръжие. При такова съотношение на силите дори и тактическото преимущество на височината не може да ти помогне. Само че на Шипка се случва чудото. Българският Бог ясно дава да се разбере, че след тази битка, въпреки Проклятието, българите сме си заслужили свободата.

Има и още нещо - Шипченският проход си има своя двойник. Шипченски проход, който свързва Индия с Тибет. На 80 км нагоре в Тибет се намира свещения връх Кайлъш - предполагаемото място на легендарната Шамбала. Името Шипка си е древнобългарско име, маркиращ пътя към Саракта. Неслучайно наскоро се пробваха да му сменят името.
Просто резаните на тази дата и това свещено място, както казват макетата, са "били върло добри, але са немали шанс". Затова казвам и на гада Касим Крал. Вече имаме достатъчно будни българи и стават все повече. Може да са по силни, като на тяхна страна са и изродите от "българските" служби - но нямат шанс. Защото на наша страна е
Българският Бог.

След като утихна шумотевицата около свещеното място Шипка, редно е и ние да поздравим всички българи с годишнината, когато българите редом с руските си братя извоюваха свободата си. След лунното затъмнение, когато Св. Никола и Небето каза - Да бъде Българското Царство!

Има едно старо предсказание. Че в древното ни тракийско светилище, сега "Света София" в Константинопол ще се проведе съвместна литургия. На руски и български език.
Та по този повод, една руска песен - "Идём на Восток!"

Молчит полумесяц,
И снова с Востока
Таинственный ветер подул.
Молчит полумесяц,
И снова идут на войну
Петербург и Стамбул.
Висит старый месяц,
Не хочет, проклятый,
Никак превращаться в луну.
Он слушает песни,
Печальные песни
О тех, кто томится в плену.
Жизнь висела на волоске,
Шаг и тело на скользкой доске.
Сталь хотела крови глоток,
Сталь хрипела:
"Идём на Восток!"
Гудят барабаны,
Но злые османы
Сдают и сдают города.
Свистят ятаганы,
Но в небе туманном
Зажглась молодая звезда.
Разбит неприятель,
А подлый предатель
Сыграл свой последний гамбит.
Молчит полумесяц
И вслед уходящему поезду
Грустно глядит.
Жизнь висела на волоске,
Шаг и тело на скользкой доске.
Сталь хотела крови глоток,
Сталь хрипела:
"Идём на Восток!"

Едно нежно напомняне на самозабравилия се режим в Гоцева Мангалия. С любов от Санкт Петербург...

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)