Извънредно съобщение

Скъпи момчета и момичета, скъпи агенти и агентки, тази вечер няма да съм толкова активен в Мрежата. Първо, защото имам домашна ра… Не ракия, бе, работа имам. Ракия нямам. Поне тая вечер. Втората причина е, че ми писна постоянно да ми излизат надписи за блокирани хъкълберски атаки. Казвам хъкълберски, защото тези са толкова хакери, колкото Хъкълбери Фин е бил такъв. А третата, най-важната причина, е че почнах един много интересен текст. Текст, посветен на самия мен. Ще ви копирам началото, пък вие нататък си преценявайте. Става ли така? Ама и да не става, кой ви пита пък вас. Впрочем вас никой за нищо не ви пита, така че вие сте си свикнали. И така, скъпи момчета и момичета, вижте началото и очаквайте продължението. Обръщам се само към вас, агентите и агентките тази вечер не ме интересуват. Тази вечер имам важна работа, пък ако си я свърша добре, утре може и ракия да има.
Защо съм толкова мразен
Какво ти мразен, аз съм ненавиждан. Само при споменаване на моето име, на някои висши елитни надзиратели, тоест сановници им излизат пришки. Защо за моето дискредитиране биват пращани цели екипи от специални агенти, а знаем, че ползването на такъв тип агентура струва страшно много пари. Защо за блокирането на един беден, безработен, гладен и вече много болен човек са впрегнати такива огромни сили?
Бизнес нямам, за никого не съм конкурент. Банки не източвам. Нито пък европейски фондове. Не застроявам незаконно половината Черноморие, нито пък изсичам горите на Рила. Не разпродавам половината Ботевград. Не съсипвам болници и училища. Не приватизирам заводи. Не унищожавам икономиката на страната. Не подарявам стратегически сектори на чужденци. И така нататък, и така нататък… Защо ме мразят, за Бога и по дяволите? На кого какво лошо съм направил? Не участвам в избори, вече даже не ходя и да гласувам. Много голяма загадка. По-голяма от Неси и Баалбекската тераса взети заедно.
Защото съм много остър, така казват. Глупости не, ами чак интелигентни приказки. Остър, какво значи остър? Значи някой, който не е тъп. Ако е така, може и да е вярно. Но те искат да кажат друго. Те искат да кажат, че съм рязък, и че ми липсва деликатност. И тук не съм съгласен. Да вземем един Георги Жеков, той е много по-рязък и много по-малко деликатен от мен. Защото употребявам алкохол, така пък твърдят други. Да, ама не. Помните ли бившият военен министър Димитър Луджев. Той почти не изтрезняваше. Ами Любомир Начев, бивш вътрешен министър. И неговият колега Румен Петков, те всичките до един пият много повече и много по-редовно от мен. Впрочем не, Начев вече не пие, отказал бил алкохола, откакто го самоубиха. Ама нали мисълта ми беше за алкохола. Не, пиенето е за хората, всички пият. Само животните не пият. Алкохолът не може да бъде причина да мразиш някого. Особено пък биричката, тя си е направо безобидна. Значи причината е другаде.
Сега ще се направя малко на депутат. На умен, почти като Даниел Георгиев. И ще почна с професорски приказки. Може ли? И да не може, пак ще го направя. Щото аз и в Париж, и в Москва, и в Дубай не можеше да отида, пък отидох. Е, и в пандиза ходих, ама то е друга тема. Думата ми беше, че обичам невъзможните неща. Та да вдигнем летвата на моя не дотам изискан литературен стил.
В своята книга "Девиантното управление" Тошо Пейков цитира американския психолог Робърт Мертън, според когото основните човешки типове поведение били пет. „Първо – при поведение на законопослушание и положително отношение към целите и средствата – няма отклоняващо се поведение или престъпление. Второ – при положително отношение към целите и отрицание на ограничаването на средствата за тяхното постигане – има отклоняващо се поведение, включително и престъпление. Трето – при отрицателно /индеферентно/ отношение към целите и при положителна оценка на средствата за тяхното постигане – имаме „ритуален” /бюрократичен/ тип поведение. Четвърто – отрицанието и на целите и на средствата, е израз на девиантно поведение, водещо до бягство от живота – алкохолизъм и наркомания. Пето – съчетанието на отказ и от целите и от средствата с едновременното им заменяне с нови цели и с нови средства, характеризира този тип девиантност като „метежно, революционно” поведение.” Край на цитата, както казваше другарят Тодор Живков.
Аз изглежда попадам в най-лошата, петата категория: "Съчетанието на отказ и от целите и от средствата с едновременното им заменяне с нови цели и нови средства…” Според американеца, по-добри от мен са дори наркоманите и алкохолиците.
Сега от професорски, да ви го преведа на български език. Какво на практика значи това? Казват ви:
- Гласувайте за СДС, за БСП, за НДСВ, за ГЕРБ… За да не спечелят БСП, СДС, Тройната коалиция… Гласувайте за някой си, за да не спечели друг някой си. Ама гласувайте, участвайте в Играта, в Голямата игра.
В тяхната игра, казвам аз. Която и партия да изберете, тя ще е все от същия екип. Колкото и свестен човек да сложите начело, и той съвсем скоро ще стане като тях, които вие вече не искате. Защото такава е Системата. Защото не хората извращават Системата, а тя, Системата извращава хората. Значи нея трябва да сменим. И като ви казвам това, аз сам се самоотстранявам от политиката. Никой политик след тези метежни, революционни думи не иска да се доближавам и на километър да него.
Да продължавам ли? Ами може и да продължа, има още какво да кажа. Темата притежава много аспекти, тя не е едноизмерна.

Втората причина да бъда мразен е чисто личностна. Те, моите мразители обикновено са комплексари. Нищожества, надянали мантиите на мнимо величие. Джуджета на кокили. Които обичат околните да им се кланят. Да им раболепничат. Да треперят от страх пред дадената им за временно ползване ограничена власт. И ужасно се дразнят, ако някой шашкънин като мен покаже, че пет пари не дава. Спомням си една весела случка. Пред 1999 година ме покани тогавашният вицепрезидент Тодор Кавалджиев. Излезе от кабинета си и се ръкува с мен:
- О, Ангеле, здравей, аз много съм слушал за теб!
- И аз много съм слушал за теб, г-н Кавалджиев.
Той явно не схвана иронията – хем „господин”, хем на „ти”. Разсмя се.
- Има си хас! Та аз съм вицепрезидент на Република България!
- Аз пък съм Ангел Грънчаров.
Та такива работи. Те, силните на Нощта, повелителите на Злото, подлеците, злодеите не могат да ми простят, че отказвам да се впиша в общоприетата картина и да се превърна в един от техните ласкатели. Ама какво да правя, като така съм научен. И не друг, а тъкмо мръсната им сган ме тикна още на 18 години в Училището, където учеха на такова поведение. Ще поясня.
„Не верь, не бойся, не проси, учили жить нас на Руси..” – се пее в една руска лагерна песен. „Не вярвай, не се бой, бори се!” – обичаше да казва Илия Минев. А откъде и защо заобичах руските лагерни песни? И лагерните песни въобще. Откъде познавам Илия Минев? От затвора. Кой ме вкара в затвора? Те. Ами да се сърдят на себе си. Но тъй като са егоисти и не могат да мразят себе си заради извършените от тях злини, двуногите насекоми прехвърлят омразата си към мен. Не е ли така? Защо ме мразеше Иван Чобанов? Защо мче мразеше Иван Драшков? Защо толкова ме мрази някой си Сертов Петко, като тези тримата никога през живота си не са ме виждали на живо? Нито пък аз съм виждал тях. Изброих трима, но мога да изброя още триста и три имена. И все същото. Значи причината колкото е лична, толкова и не е. Лична е, защото се отнася до моето отношение към техните личности, по-точно към безличията им. И не е лична, защото въпросът е принципен. „Не вярвай, не се бой, не се моли, бори се!” Аз и на Бога не се моля, а Го зова, та на тях ще се моля! Как ли пък не.
Е, да пиша ли трета част? Май ще се наложи, освен ако не ме размързи прекалено много. Щото аз съм много мързелив човек, поне така казват професионалните лъжци. А те днес са на почит и уважение. И щом го казват, значи е вярно. Нищо, че е лъжа. Та нека първо си допия… Ей, за кафето става дума, вие какво си помислихте. Като си допия кафето, може и да продължа.

Ето, това съобщение ми излиза непрекъснато през няколко минути от вчера насам. Някой е решил да се прави на Хъкълбери Фин, май и ако не се лъжа.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И какво му е извънредното на това съобщение? Всичко това си го писал незнам колко пъти и какво от това? Доверието към теб е паднало, разбери го най после. Писаното от теб може и да остава, но вече не тежи, което го превръща в спам. Нали знаеш приказката за лъжливото овчарче? Тенденциозно ти отвръщам на постовете, за да ти посоча грешките. Ако си харесваш живота такъв, какъвто е, карай по същия начин.

Извънредното е това, че Елтимир сам без някой да му помага се опитва да върне живота си. Да се пребори с болестта, да се изчисти и храни нормално. И наместо да му натискате главата надолу оставете го намира. Дори и да му нямате доверие, само заради наследството което е оставил тук е достатъчно да му имаме някакво уважение. Ако ще да е дори заради "Кръгове" или това, написано преди 9 години. А тези неща тежат и то много!

Искам да кажа пък на Елтимир, че няма бивше "ДВТ". Има настояще Движение и самият факт, че бяха възстановени проблемите по компютъра ти трябва да говори нещо. Защото контактите между хора от Движението продължават дори и в този момент, а там няма изцепки като странджанските. Щото за мен по-виновен е не този, който приема наркотика, а тоя който му го дава, още повече на свято място като Петрова нива. Също така не всички които го нападат сега са агенти, зомбита или юдеи. Ако му дадем шанса да се възстанови, той ще намери сили да направи и следващата крачка, на която много хора се надяват и са готови да му подадат ръка.
Да отбележа също, че имаме и нов модератор в отсъствието на Йордан, като сме му дали пълното право да трие по собствено усмотрение. Не го познаваме лично, но имаме вяра в способностите му да отсява плявата от житото. Така ще е докато намерим системен админ, който да поеме щафетата. Или не се намеси Съвета с исконното си право да управлява.

Ако някой си въобразява, че държа да ми вярва, дълбоко греши. Ако някой се опасява, че искам да ме следва, държа да му кажа: дори той да би поискал такова нещо, аз сам бих го отхвърлил. Сега моята цел е някои думи да бъдат извадени на показ, пред всички. Не ме интересува дори колко и кои ще ги прочетат. А какво всъщност искам, си е моя работа. Само моя.