За героите и подлеците на Втори юни

Днес голямо полагане на венци и цветя ще падне. Подлеците ще се покланят на героите. На мъртвите герои, разбира се. Защото ги е страх от живите, та се стараят да ги уморят по-бързо. Вчера писах за вдовицата на един от тези мъртви герои, изхвърлена от жилището си в Монтана, където местните власти решили да настанят цигани на нейно място. Ама и те ще поднасят венци и цветя на героите. На мъртвите герои, защото от живите бягат. А сега нещо за един от последните живи герои. Вижте снимката:

И коментара под нея, писах го тази сутрин:

Цеко Кръстев Цеков и брат му Васко. Снимката е правена през 1988 годнина в родното му село Клисурица, обл. Монтана, когато му ходих на гости. Цеко беше първи братовчед и съпроцесник на професора по право Янко Янков и излежа присъдата си в Старозагорския затвор. По-късно стана един от основателите на НДЗПЧ на Илия Минев и секретар на Дружеството. През същата 1988 година го екстрадираха от България и той замина за САЩ. Ето какво получих днес от Янко:

"Забравих - Цеко си е на село - вече е пенсиониран американец, но е зле физически. Май колкото тебе.". Изглежда такава е съдбата на всички ни. Докато не остане никой, който да си спомня, че изобщо някога ни е имало. А после да ни поставят портретите в рамки и да твърдят, че сме били такива, каквито на величавите политически лилипути им се иска да бъдем. Но нас ни има, поне част от нас още ни има – да помним и да напомняме!

Това съобщение е редактирано от Admin на 11.6.2009, 4:33

Накрая ще се спра на един такъв подлец, който не се свени да използва имената на мъртвите герои за своя лична облага. Но преди това вижте написаното от Григор Симов:

В памет на Коце Иванов

От блога на Григор Симов:

„В памет на Коце Иванов от Монтана - Политически затворник и активист на “Независимото дружество”

Миналата година, при съмнителни обстоятелства, почина Коце Иванов.

Веднага след смъртта му, администрацията на община Монтана, започна натиск срещу жена му - Зоя, да напусне общинското жилище или в него да бъде настанено още едно семейство. Този натиск, съпроводен със съдебни дела продължи до вчера, 28 май, когато багажът на Зоя и Коце е бил изнесен на двора, с цел в същата квартира да бъдат настанени още две бавноразвиващи се момичета - циганки.

Според жената на Коце, и според нас, които знаем кой беше той, и срещу кои се бореше, - целта на монтанската администрация е, да бъде тормозена Зоя и да се заличи паметта за непримиримия правозащитник от Монтана!

Неговата съпруга държи да запази паметта за борбите на Коце, за човешки права и за възстановяване на вероломно погазената от комунистите, Търновка конституция. Именно затова скоропостижно почина той! Затова е и гонението срещу жена му, да напусне жилището, за да бъде забравен Коце Иванов.

Ние, неколкото живи правозащитници от НДЗПЧ, отдавна предлагаме къщата в която живееше Коце Иванов да стане музей. Но дали ще стане това, малко зависи от нас!

Но така или иначе, паметта за политическите затворници и борци за човешки права – Коце Иванов, Илия Минев, Стефан Савовски, Христо Цачев, от “Независимото дружество за защита правата на човека в България”, по времето на комунизма, няма лесно да бъде заличена, защото имената им, още приживе, бяха станали известни сред всички, които слушаха късовълновите предавания на западните радиостанции. Паметта за тях няма да бъде заличена и защото документите, пазещи спомена за тях и за тяхната дейност, са достатъчно много, въпреки че архивите на ДС все още не са отворени.

А ние, останалите все още живи, се стараем, доколкото е възможно, никой и нищо, от не далечното ни минало да не бъде напълно забравено или изопачено.

Вечна памет и поклон на починалите политически затворници и правозащитници, от времето на комунизма, и уважение към техните не по-малко страдали близки!

Прощавай Боже на нашите гонители и мъчители, но нека всичките дела, и на мъчителите, и на жертвите им, да станат известни! И това ще е напълно достатъчно. Амин!

.............................................................

Григор Симов Божилов, 1970 – 1985 г. - 13 години политически затворник, 1987 – 88 г, - изселен в Добруджа заради организационна, правозащитна дейност.”

Те, демократите с престъпно минало искат да унищожат и последния от нас, да заличат и спомена, че някога ни е имало. За да останат само и единствено те, грабителите и престъпниците.

В своя материал, посветен на Коци Иванов, моят добър приятел Гришата призовава да простим на палачите и угнетителите. Не, този път не съм съгласен. Предпочитам стария девиз:

"Никога не ще забравим! Никога не ще простим!"

И не защото жадувам за отмъщение, а защото престъплението продължава.

Откъс от моята книга Деца на Мрака”:

„Вестници, радио и телевизия години наред ни занимаваха със съдбата на няколко леки жени. То бяха репортажи, то бяха интервюта, то бяха командировки из чужбина… Бяха похарчени милиарди, за да им се помогне. Даже в Холивуд решиха да правят филм за тях. Обаче когато през лятото на 2007 година почина политзатворникът Коци Иванов от Монтана, съратник на Илия Минев, никой от тези „патриоти” даже две думи не произнесе. А после, само седмици след погребението на героя общинската власт в Монтана реши да изгони от общинското жилище неговата вдовица, за да настани там цигани. И пак заплахи, и пак терор, и пак никой нищо не забелязва. Само ще поясня, че прословутото общинско жилище беше едно мазе.”

По долу виждате страница от писмото на Зоя. За кой „патриот”, когото наричам подлец става дума? Ами за Волен Сидеров, разбира се. Та през 2007 година писах на Волен за смъртта на Коци и за намерението на властите в Монтана да изгонят Зоя от нейното жилище. Колкото от умрел писмо, толкова и от Волен. Реших, че по някакъв начин моето писмо не е стигнало до него. И се обърнах със същия призив в Интернет форума на в-к „Атака”. Познайте какво се случи? Ами големите „патриоти” изтриха темата и ме изгониха от форума. Наложиха ми дори забрана да влизам там и да гледам какво се пише, освен ако не влизам от някой клуб като анонимен.

Ще ми се да опиша като куриоз и поведението на ботевградския кмет Георги Георгиев. Този самозабравил се дерибей праща полиция да ме арестува, ако случайно реша да отида на предизборна събрание или на някое честване. Като например честванията на Втори юни, когато официално се почитат и борците срещу комунистическата диктатура в България. Голяма част от които бяха мои близки, мои лични познати или добри приятели. Съратници в борбите и страданията.

Възмутително е! Не, направо е отвратително, гадно е, когато ни избиват като кучета или пък проявяват пълно равнодушие пред смъртта ни, а после почват да говорят от наше име, да поднасят венци и да полагат цветя пред паметниците ни. Особено е гадно, особено е отвратително, когато се опитват да отнемат миналото ни и да се представят за част от нас, за наши съратници и наследници. Последният такъв случай отново открих в един Интернет форум. И отново, както си му е реда ставаше дума за Волен Сидеров. Та господин Лидерът се опитал да убеждава, че навремето бил един от хората на Минев. И във форума съвсем основателно поставяха въпроса за миналото на Волен до 2005 година, когато той основа своя партия и влезе в политиката.

На нея се виждат освен Волен Сидеров, също Николай Колев - Босия, Димитър Томов, Коци Иванов, Григор Симов, Костадин Георгиев... Снимката е от личния архив на Григор Симов. Доколкото знам, преди мен никой не я е пускал в Интернет.

Така, къде беше Волен Сидеров тогава? Беше сред хората на Илия Минев. Обаче подкрепи не него, а Румен Воденичаров. Само ще припомня, че по това време Воденичаров беше върл защитник на ДПС и се снимаше по минаретата на джамии заедно със своя секретар Георгий Сергеевич Лунд. Имам и такава снимка, ако трябва ще я покажа. Та с две думи. През 1990 година Волен Сидеров беше заклет АНТИнационалист. Впрочем научих, че съпругата му Капка е еврейка по произход. А пък той пишеше книга след книга срещу евреите. Тази тема също е много любопитна, но сега въпросът беше какво е правило момчето до 2005 година, когато в апартамента на Веселин Данов телефонът му звъни, той излиза на терасата, нещо говори, връща се и казва: "Намериха се пари. Отивам сам на избори."

Затова предлагам темата леко да се преименува. Какво правеше Волен Сидеров, преди да се намерят пари?”

Някои се опитва да твърди, че изпитвал уважение и почит към нас и към нашето Дело. Някой се опитват да кажат, че те и само те имат право да изразяват такава почит и уважение. Някои се опитват да убеждават, че са били от нас. На такива съм длъжен да заявя:

Не, не сте от нашите и никога не сте били. Не сте и никога няма да бъдете!

Ангел Грънчаров - Елтимир