Автобиографичната си книга "Непослушание" я изнася публично през 2008г. Там между другото, вероятно без да съобрази (както е правил и с други неща), пише следното;
Намерих се на планинския връх, между средновековните стени, сред природата и легендите. Игумен на манастира беше един възрастен свещеник - поп Христо от Ловеч. Преди години синът му се удавил в река Осъм и отецът не издържал на погребения, разплаквал се и не довършвал службата. След като няколко монаси се провалили, от Св. Синод пратили него да ръководи манастира. Живееше там с попадията.
Спомням си за манастирския период като за един от малкото щастливи периоди в живота си. Не бях съвсем невежа по религиозните въпроси като повечето от моите връстници - както вече казах, прадядо ми е бил свещеник, гробът му се намира в двора на църквата, братът на дядо ми - също. Всичките им книги се бяха оказали мое притежание и за своите 17 години имах една сравнително добра религиозна подготовка. Но всичко онова, което си въобразявах, че зная и разбирам, се оказа едно нищо пред дългите беседи на игумена и часовете, прекарани в манастирската библиотека. Съдено бе тази духовна школа да изиграе не по-малка роля в живота ми от политиката, в която бях въвлечен насила, но обещах, че биографичната ми книга ще се основава само на твърдо установени факти. Факт е, че манастирският живот ми харесваше, а отец Христо твърдеше, че изобщо не ставам за монах. След около три месеца, по негова преценка се върнах в Ботевград.
На Режима не му трябва много да съобрази 2 и 2. ДС си съществува, още от живково време 14-и отдел към ПГУ се занимаваше с издирване на такива артефакти.
А особено пък тази КНИГА, ако излезе наяве ще срине цялата измамна система от религиозни, исторически и геополитически догми (разбира се ще я обяват фалшификат, както с "Именника" и "Джагфар Тарихи").
