Честит Ден на Победата

Не мога да се въздържа да не пусна едно послание на Британската Националистическа Партия към цяла Европа - във формата на песен заснета на 11-ти Ноември в памет на мъртвите от Европейските войни.

Песничката може да видите тук: БНП телевизия

Щракнете на телевизорчето отляво на "Lest we forget".

Ето и текста (преведен и оригинал):

Видение, не сън

Ник Грифин – лидер на Британската Националистическа партия

Миналата нощ погледнах малкия си момък
и помислих колко е порастнал
станал толкова красив колкото момците са -
мускули и смях и кокал.
Тогава помислих и за Фландърските полета
и както се смрачаваше
си мислех за момците под маковете –
момците които никога не се завърнаха.

Аз помня как моя дядо ми казваше,
когато бях точно на тази възраст,
за своята младост загубена в окопите
и как той мразеше Хейг
и всички глупаци и печалбари,
които обрекоха на смърт неговите приятели
и посякоха цветята на Европа
за злато и лъжи.

След това заспах и тъмнината се вдигна
и аз се усмихнах – като в сън
аз зърнах част от бъдещето
през 2016 -
сто години след лудостта
на оръдия, телени мрежи и бомби,
аз видях младите герои на Европа
се събират отново във Сом.

Видях ги с наведени глави сред гробовете
на приятелите на дядо и техните врагове
и аз разбрах, че ужаса е свършил -
ужаса, които принизи нашата раса.
И всички млади синове на нашите хора –
и нации които бяха маркирани като Каин -
гледах как всички се кълнат, че белия човек
няма да убива братята си отново.

Видях ги да вървят заедно напред
видях ги да се бият рамо до рамо
за да освободят нашите земи от напастта
изтървана от алчност и лъжи.
И Европа, от Ирландия до Русия
беше наша, мирна и чиста.
И аз знаех, че съм погледнал във бъдещето –
видение, а не просто сън!

A Vision, Not a Dream

Nick Griffin - BNP Chairman

Last night as I looked at my young lad
I thought how he had grown,
To be as fine as lads will be
Muscle and laughter and bone.
Then I thought of the Fields of Flanders
And as the eve turned black,
I thought of the lads ’neath the poppies -
The boys who never came back.

I remembered my grandfather telling me
When I was just that age,
Of his youth lost in the trenches,
And how he hated Haig
And all of the fools and profiteers
Who doomed his pals to die,
And cut down the Flower of Europe
For the sake of Gold and a lie.

Then I slept, and the darkness it lifted
And I smiled, as in a dream
I caught a glimpse of the future,
In twenty and sixteen:
One hundred years after the madness
Of guns, barbed wire and bombs,
I saw the young heroes of Europe,
Gather once more on the Somme.

I saw them, heads bowed, ’mid the gravestones
Of my grandfather’s pals – and their foe;
And I knew that the horror was ended,
The madness that laid our Race low.
And all the young sons of our peoples –
Nations once marked as Cain,
I watched them all swear that the White Man
Would not slay his brothers again.

I saw them go forth together,
Saw them fight side by side,
To rid all our lands of the menace
Unleashed by greed and lies.
And Europe, from Ireland to Russia,
Was ours, at peace, and clean.
And I knew I’d seen into the future –
A vision, and not just a dream!

Мистик ето ти някои версии за ВЪЛЧИ ПРАЗНИК:
""ЗА СВ.МИНА

---

Този светец е натоварен с мисията да бъде господар на вълците – да ги пуска и да ги прибира. Неговият празник бележи средата на т. н. Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни, времето в което вълците бесуват. Последния ден е на Куцулан – най-страшният вълк, който върви последен в глутницата""

""14 (или 11. XI.)­
21.XI.МАРТИНЦИ

Именници:

Минчо, Минка
На места в Зап. Б-я се празнуват за предпазване от вълци като най-таченият е средният ден, наричан Мартиньок. В Плевенско на М. се принася жертва черно пиле за предпазване от кокошата болест, наречена Мрата, Мратинци, Мратиняк. Пилето се коли от най-старата жена вкъщи и то през прага на вратата или зад вратата. Главата, краката, перушината и воденичката на пилето се запазват и се използуват за лек. В нар. представи нощите от 14 (или от 11 ноем.) до 21 ноем. са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести. ""

""ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ Вучляци, Въчи празници, Вълкови деня, Дзверини дни ­ почитат се три, седем или девет дни, за да бъдат запазени хората и стоката им от вълци. Този обичаен комплекс съдържа главно забрани и някои обредни действия в кръга на семейството, които почиват на принципа на имитативната магия. През периода жените не работят с вълна, тъй като ако нарушат тази забрана, вълците ще изядат овцете. Не се крои и не се шие дреха на мъж, за да не го изяде вълк, ако го срещне на полето или в гората. Не се отварят ножици, за да не се отварят устата на звяра. Не се решат и не чешат добитъка, за да не си точат вълците зъбите. За да се предпазят от тях, в навечерието на В. п.,жените връзват ножиците с червен конец или ги скриват, заключват веригата на огнището с катинар. Лепят кал ок. огнището и зад вратата, при което между мазачката и друга жена се води разговор: “Какво мажеш?” ­ “Мажа на вълците очите и устата”. Жените зашиват мижешком полата на ризата си, като застават зад кошарата. Когато мъжът тръгва към полето, жената вдява зад гърба му три пъти игла с червен конец. Табу е името на вълка. За предпазване от вълци се празнува още на ТРИФОНЦИ, през МРЪСНИТЕ ДНИ (в Пиринския край), по-рядко на ЙЕРЕМИЯ (в Пловдивско), на МАРТИНЦИ (в Зап. Б-я). ""

Интересното е Мистик че тия "вълчи празници" са през 1-3 февруари

Този светец е натоварен с мисията да бъде господар на вълците – да ги пуска и да ги прибира.

Ей това пък не бях го виждала.... Доколкото знам православната църква е най-старата християнска и затова и ние почитаме доста светци от Ирак, Персия, Египет и т.н. Този специално е египетски и е първият паднал воин за християнството. Както повече езически празници обаче, църквата използва същите дни, но им променя значението. Както писа Елтимир това е деня на мъртвите. Църквата обаче го узурпира за ден на мъртвите светци.

Сегашното общество го празнува като ден на мъртвите герои. Съмнявам се дали много от тях знаят за какво става въпрос.

Аз открих този светец случайно - иначе съм много боса в тези неща (още се уча ). Една роднина отишла в църквата и попитала попа да и освети икона дето пази семейството. Попа и казал, че Свети Мина е пазител на семейството, измънкал си под носа заклинанията и .... иконата пристигна при мене. Първата ми реакция беше "Каква Свети Мина като на иконата е нарисуван мъж??!"

После се разтърсих за информация и открих тези неща за мъртвите.

Забележи обаче как смесват фолклорните празници с църковните. От започването на "смъртните празници" - задушници, Архангел Михаил, който е отговорен за бъртвите, ние навлизаме в клановете на вълците и мечките (андреев ден). И църквата какво - обявява, че този светец всъщност пази и от вълци, за да може езичниците да приемат по-лесно християнството.

Аз обаче съм на мнение, че всички наши есенни ритуали чак до раждането на Христос на Коледа са пресъздаване на цикъла на прераждане, който се е празнувал и от египтяните и от заратустрените и от много други.

И нека пак да се върна на слънчевите и лунните раси, които споменах в "Народа на вълка". Ако пък проследим всичките символи - на пити, краваи и ритуали, включително огньовете, ще видим, че те са слънчеви знаци. Коледа е нашия праотец и той е отъждествяван със ..... слънцето.

"Болг се роди Дядо Коледа хей Дядо Коледа..." - така празнуваме раждането на човека, от който произлизаме......

От друга страна врагове са ни лунни раси - те се отъждествяват с нощните животни и месечината. Затова и полагаме толкова грижи да се опазим от вълчия дух през тези ноемврийски дни - защото той е символа на нашите врагове, който трябва да победим, за да се роди наново слънцето на Коледа....

(Май се заплеснах в обяснения, ама исках да обясня "гледната" си точка... )