Хубаво, де! Щом съм умрял - умрял съм. Какво толкова? И да почнат да обръщат внимание, и да не обръщат - все тая. Онова, което писах преди няколко седмици са събитията в Грузия, вече е в новинарските емисии. Седмици след като го написах, написаното от мен вече е факт:
www.utro.ru/mega/
А също тук:
expert.ru/printissues/russian_reporter/2...formacionnaya_voyna/
Вероятно има още но не ми се рови. Пък и защо? Най-лошият съм, най-черният съм, нека така да бъде. Каквото и да кажа, каквото и да напиша, ще е без значение. Така или иначе, от утре ще съм си пак сам, изолиран и от новини, и от форуми, и от всичко. Ще си остана тук, със своето семейство, пък каквото дойде, такова. Достатъчно се опълчвах против Съдбата и се опитвах нещо да променя. Явно съм сбъркал. Явно неправилно са му учили, че нищо не е непроменимо, и че Съдбата също подлежи на промяна. Стига да има достатъчно упоритост, и да се положат достатъчно усилия. А може би са ме учили правилно, може би упоритостта ми не е била достатъчна и положените усилия са се оказали по-малко от нужното за осъществяване на промяна. Не знам. Това можах, това направих.
Само две думи за блога. Да, аз поисках да си кача материалите, за да ги има. За да не се загубят, да не изчезнат. Аз поисках да кача някои снимки, за да опровергая с тяхна помощ постоянните клевети и измислици по мой адрес. Или нямам право на самозащита?
Когато се включих последния път в Мрежата, имах две цели. Първата бе да покажа какво предстои да се случи в света, какви са новите тенденции и какви са най-вероятните последици. Втората ми цел бе да покажа причините, поради които се намираме на това дередже ние тук, в България. Не го направих с големи, пространни и изчерпателни текстове. А с кратки, лесно смилаеми, макар и многопластови съобщения. На големите текстове явно не се обръща внимание. Исках да подтикна към мислене. После се яви необходимостта от третата тема - за милицията. Защото никой Воин не може да е пълноценен в битката, ако е ранен от десетина стрели и кръвта му изтича. Явно нещо не съм преценил правилно. Какво, още не знам. През следващите месеци ще мисля.
