Всеки нов 15 Септември е като нова пролет. Чуруликането на детските гласчета ти напомня за пролетните птичи песни ...
Живея непосредствено до най-голямото училище в Карлово, това до Арабския мост. И този предиобяд по едно време отвън долетя детската гълчава. Откриването на Новата учебна година бе завършило и бяха пуснали децата. Зарадвах се! И въпреки всичко, въпреки ударите върху България, живота си тече, както преди. На наше място идва ново поколение ...
Заслушах се, защото ухото ми долови нещо необичайно. Чакай ! Какво е това ?! В гълчавата отвън не можах да различа и една българска дума ! Станах и погледнах през прозореца ...
По двата тротоара се лееше неспирен поток от мургави деца - ученици. И ... ни едно бяло. Изчаках всички деца да минат. Надявах се да зърна поне едно българче. НО не би ! Когато и последното мургаво дете се скри, аз осъзнах страшната истина - ние българите вече сме мъртви.
LAMBO :: ЖИВИ МЪРТЪВЦИ
Повечето млади българи от Карлово са избягали в Пловдив, София и извън България. В София е голям проблем да се намерят места в детските градини.