Ботевградско безумие

Ако забелязвате, писано е преди три години. Възражения нямаше, нямаше дори опит да бъда опроверган, въпреки че занесох на ръка въпросния текст както в кметството, така и в полицията. Та има за какво да съм недоволен лично. Иначе не съм отмъстителен човек, лесно прощавам и забравям. Горните факти кротко си лежаха в архива ми, докато паметникът на черкезко-циганските мародери не ме предизвика да реагирам. А щом съм решил да реагирам, значи последствия ще има. Никога не пиша самоцелно, а за да напиша толкова дълъг текст по дадена тема, значи очаквам резултати. Кметът на Ботевград много прекали и ние тук трябва да предприемем нещо в наша защита. Но нима в ситуация, подобна на моята не се намират повечето от нас?

Нима цялата ни държава, цялата днешна наша и ненаша бивша държава не е построена върху костите на забравени български герои и мъченици? Нима не продължаваме върху костите на жертвите да издигаме чешми и паметници, в прослава на техните палачи? Нима избраните уж от нас управници не обърнаха гръб на своя народ и не се съюзиха с неговите убийци? И ако някой се опита да оневини кмета Георги Георгиев, то аз питам: кой и защо покровителства организирания цигански терор над българи в Ботевградска община? Кой – ясно е. Който има достатъчно власт да го направи. Защо – също е ясно. Нали сме пазарна икономика – всичко се купува и продава. Само че някак не ми харесва, когато един овластен селянин почне да продава моето, на семейството ми, на близките и на приятелите ми спокойствие и безопасност, за да си докара някой лев добавка към своята скромна заплата.

Не вярвам, а знам, че и във вашите градове е същото. Погледнете кой и как ни управлява и не питайте защо всеки вече пикае на бившата ни държава.

Весели празници и Бог да ви е на помощ!

***

ПОСЛЕСЛОВ

ИЛИ МОЯТ ГРЯХ

За жалост и аз самият имам малък грях за избирането на тоя ботевградски така наречен кмет. Всъщност греховете са два. За единия разказвам в биографичната си книга. По време на изборите през 2004 година неговите противници ми бяха поръчали листовка срещу него. Тъй като не ми платиха, аз занесох листовките в щаба на Георгиев, той ми плати и аз се съгласих да разкажа пред една от местните телевизии случая. Само че тоя грях е по-малък. Той е дреболия пред първия. С моя разказ или без него, Георгиев щеше да бъде избран за кмет. Хората го избраха не за друго, а защото като шеф на ВиК направи из града множество чешми с чиста планинска вода. Моят грях е, че без моя помощ едва ли щеше да му дойде тази идея.

През лятото на 1998 година работех в местния вестник „Шанс-Ботевград”. Един ден ме потърси Данчо Доганов, бивш директор на „Пластхим”, завода за тапети, вече покойник.. Разказа ми, че в планината над Ботевград, над местността „Зелин” имало полуготов водопровод за планинска вода. Те с бившия кмет Марин Вутов ходили да гледат какво е направено. Оставало още съвсем малко за довършване, но работите били занемарени. Предложи да ме заведе да видя.

Защо точно мен потърси, Данчо? Нали съм ти политически противник?

Защото ти ще го напишеш най-добре и после няма да се огънеш, ако опитат да те атакуват. Няма кой друг да свърши тая работа, разбери.

Горе-долу така стана. Имаше опити за натиск, но материалите излязоха в няколко последователни броеве на вестника. Виждате един от тях, подписан е с моето име, нали? Другите също бяха подписани, не обичам анонимността. Опитаха се да ме викат тук-там, но не се получи. Тогава шеф на ВиК беше друг. И май не му се занимаваше да достроява водопроводи.

После махнаха стария шеф и назначиха Георгиев. Не може да му се отрече добрия нюх към далаверите. Казват, че строителната фирма на жена му получавала по 20 хиляди за строежа на една чешма. Но важното е, че ги направи и сега цял град налива вода от тези чешми. Каква е била конкретната финансова изгода, не е толкова интересно. Интересното е, че на фона на предишните няколко бездействащи кметове, неговата кандидатура нямаше конкуренция. Заради множеството построени чешми. Значи мога с голяма доза увереност да твърдя, че имам отношение към избирането на Георги Георгиев за кмет на Ботевград. Вярно, водата е хубаво нещо, обаче от друга страна кметът почна да олива. Значи съм длъжен да предизвикам неговото отстраняване.

Кой друг, ако не аз – както би казал покойния вече Данчо Доганов.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

А сега от частния случай да преминем към общото. Поговорихме за кмет, поговорихме за дупедати, нека поразсъждаваме тяхното поведение и над отношението им към нас, обикновените нормални хора.

АЗ СЕ СЪМНЯВАМ

/Противоизборен фейлетон/

Посвещавам на враговете на Движение „Воини на Тангра”, които в старанието си непрекъснато да доказват, че са по-по- от нас, доказаха единствено, че не са нищо друго, от едно голямо „по-по”. Задници, какво да ги правиш? Посвещавам на бандитите, наречени „политически елит”.

***

Така наречените политици спряха да говорят нашия език и заговориха на свой, разбираем само за тях. Квоти, консенсуси, логистики, концесии, импровизации и всякакви други техни умствени упражнения. Хубаво де, кьоп якши, както казват братята уйгури, може би заниманията им си имат свой смисъл, може би политиците, тези бивши хора искат да научат някой и друг чужд език. Ама защо пък точно с мен да си правят упражненията? Или искат да ми покажат колко са учени, щом не разбирам политическото им бръщолевене? Аз обаче вместо да им отговоря вежливо, по китайски „ся се” /благодаря/, им казвам японското „сайонара” /довиждане/ и спирам телевизора или радиото, за да не слушам полунесвързаните дрънканици на застарелите ученици по риторика. Да им покажа ли кой е по-учен на тези талибани? Ама и „талибани” е комплимент за тях. Кой политик е чел „Ал Талиб” на Идрис Шах, та да претендира за званието „талибан”? На всичко отгоре думата означава „търсач на знание”, а нашите полуталибани търсят само аванта.

Но нека не си кривя душата, понякога даже и те заговарят на български. И какво мислите, че ми казват? Ами казват ми „несъмнено, извън всякакво съмнение, няма съмнение…” и така нататък. Казват го, за да ме убедят, че нема начин да не им повервам. Да, бе, да! Немало начин за животно от рода „Хондрокефалис Вулгарис”, както ни наричали братята ромеи! Ще поясня. Сега на ромеите им казват византийци, да не ги бъркаме с циганите, които взеха да наричат кой знае защо „ромеи”. Айде стига с византийските номера, при нас не вървят! Те ще ми кажат на мене, че немало начин. Нема начин да нема начин! И най не вервам точно на онова, за което те най-много държат да повервам. За да ме разберете по-добре, искам да ви разкажа още една приказка. Така ще стане пределно ясно защо никакви византийски, ромейски и евроромейски номера не минават пред нас.

Някога, преди векове братята тибетци ни наричали „Народът на Тингри”. Своите собствени мъдреци пък наричали „хора на Тингри”. И докато спазвали Завета на Тингри, държавата им криво-ляво кретала. Имало я е, все пак. После обаче братята тибетци дали разни нещица на братята германци, без да знаят, че всъщност ги дават на хазарчета и юдейчета. Тези нещица направили големи поразии и дори съществува мнение, че бурното развитие на техниката през втората половина на ХХ век се дължи именно на тях. Освен нещицата, от Тибет за Берлин заминали няколкостотин отбрани бойци със специална мисия. Били положени огромни, гигантски усилия да въвлекат в играта и нас, Българите. Хубаво, ама номерът кой знае защо не минал. Минали обаче няколко годинки и в Тибет вече нямало тибетска държава. Сега пищят, ама късно е либе за китка. Много подозирам, че и други скоро ще се разпищят, ама и за тях ще е късно. Сред тези други ще са и нашите недоучени политичета, които обичат да използват чужди учени думички, без да съзнават истинското им значение. Те, горките много обичат да ми се правят на начетени и образовани, само че дали съзнават колко зле са всъщност?

А сега вече сериозно, минаваме към същността на въпроса. Макар ако се замислите, и предишното не беше чак толкова несериозно, колкото изглежда на пръв поглед.

Та защо седнах да пиша и да си вадя кьоравите очи с буквите? Ами задава се едно събитие. Наближава денят, в който на политиците ще им е нужно нашето доверие. Наближава денят, в който те ще поискат ние да им повярваме, че много са загрижени за нас и от мисли даже не могат да заспят. Май идат предсрочни избори, а преди избори политиците почват да се държат почти като хора. Гледам, тоест слушам, че почнали да разсъждават по една забранена до вчера тема. Те, нашите убийци заговориха същото, заради което през 1999 година искаха да ме съдят, че съм го писал и говорил, без някой да ме е упълномощавал, с други думи без да ми е наредил да го пиша и казвам. Политиците заговориха за геноцида над българската нация. Е, не всички, ама пак си е напредък. „Няма съмнение, този безусловно е един честен и смел политик!” – ще възкликне някой. И ще сбърка.

Да, срещу нас, Българите се води война не на живот, а на смърт. Да, нас се стремят да ни унищожат. Но как искаме да победим във войната или поне да я спрем, ако не знаем кой и защо я води? Нека тръгнем оттук. Заклевам се с ръка на сърцето, че аз, който съм противник на гласуването, ще отида и пръв ще гласувам за политика, осмелил се ясно и на висок глас да изрече тази истина. Кой, кога и защо реши да ни ликвидира като народ? Коя сила и в лицето на кои нейни представители? Поименно. Кога и къде бе взето решението и кога се пристъпи към неговото изпълнение? През 1990 година Богдан Янев, съратник на Илия Минев и мой добър приятел обичаше да казва: „От Ялта до Малта и Бог да ни е на помощ”. Дядо Богдан умря от рак на белите дробове на осми март 1993 година, в негова памет искам да поразсъждавам над думите му.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Какво се случи край бреговете на Малта в началото на декември 1989 година и има ли връзка събитието с последвалите събития у нас? Каква е ролята на американския ракетен крайцер „Белкнап”? Какви са причините за „приятелското” му посещение във варненското пристанище малко по-късно и какво бъдеще се планира за този все още български град? Кои лица и по какви причини ръководеха геноцида тук, в България? Дали само за пари или се намесваше и техния произход? Дали е случаен фактът, че други политици, с предполагаем български народностен произход задължително посещават гореспоменатия остров? Кои служби, институции и политически партии привеждаха и продължават да привеждат в действие изтреблението? Също поименно. Няма нужда да ни обясняват методите, ние си ги виждаме и без техните обяснения. Няма нужда да ми обясняват, че някой си бил пронизан евентуално може би от куршум, и че куршумът по всяка вероятност бил изстрелян от пушка или подобно огнестрелно оръжие. Аз искам да знам от кого е бил дръпнат спусъка и кой е изпратил стрелеца. Не можем да победим във война, в която представяме за огромен успех провала на един или друг дребен наемник, а не искаме да знаем откъде идват наемниците. Не отделните наемници са истинската заплаха, а ръката, която им плаща и ги праща. Нея трябва да отрежем. Всичко друго е шикалкавене на дребно. Мошеничество. Само да не си помислите за народа на Моше, имах предвид не народа, а единствено неговата извратена демонична религия.

И още за политическите приказки. Ако някой си спомня какво пишехме в първия сайт на Движение „Воини на Тангра” /този е трети!/, ще забележи удивителни съвпадения. И като нищо може да си помисли, че политиците, политичките и даже малките политичета са взели да поумняват. Изобщо не споделям едно такова мнение. Вярно е, те повтарят писаното и казаното от нас. Но ние го писахме и казвахме преди десет години. И се сещам за професора по физика, който всяка година задавал на своите студенти едни и същи въпроси. Като пояснявал, че въпросите може и да са същите, но с всяка следваща година отговорите се променят. Така е и с нас. Ситуацията непрекъснато се променя. Светът се променя. Променената ситуация и променения свят изискват нови въпроси и нови отговори. Очевидно е, политиците ни изостават. Безнадеждно изостават. Единствената им надежда за спасение, е да заговорим едновременно. Да задаваме въпросите едновременно и да стигаме едновременно до отговорите.

В общи линии зададохме повечето си въпроси. Смея да кажа, че успяхме да намерим и повечето отговори. Само че ако въпросите ги зададохме открито, пред всички, то отговорите ще ги научи първо нашия Вътрешен кръг. После общо, заедно ще решим дали да ги предоставим на обсъждане или да ги задържим за себе си. Не за друго, ами щото някой политик ще вземе да ги прочете, ще му се образуват мисли в главата и нещастникът ще се разболее. Затова няма да кажа всичко. И не защото съм толкова милостив, ами защото ще решат, че аз съм го разболял, и ще ме съдят като за човек. А той не е. Впрочем Дружеството за закрила на животните още отсега предупреждава, че ще ме дадат под съд, ако се случи нещо с кьопека Лютиви Местан. Аз не знам какво значи „кьопек” и защо го свързват с уважавания шест пъти Местан ефенди. Нито какво общо има гореспоменатото Дружество. Още по-малко ми е ясна фразата, че кьопекът взел бързо да се превръща в домуз. Все пак ще се съобразя и обещавам да се отнеса с разбиране. Обещавам поне по моя вина нито една мисла да не се образува на уваженото шест пъти на Капу Куле момченце. Даже няма да го наричам поганец, за да не се уплаши, че поганьеца може да го изруча мачката, както казват из Трънския край. За други политици не обещавам, защото някога твърдяха, че са от нашите. И защото знам, че редовно посещават нашия сайт, именно за да си откраднат някоя и друга мисла. Не да я смилат, а да я храносмилат, да я употребят за своя лична изгода. И за тази на семействата си. Той и Краси Иванджийски от „Строго секретно” понякога преписва, но поне го прави творчески и с идеализъм. Главният редактор на „СС” и от руснаците преписва, ама не чак толкова творчески и вместо „флуор” пише „фтор”, мързи го даже да преведе думата на български. Към нас обаче е коректен и взема само идеите, после сам си ги разработва, по свой начин. Щом го вдъхновяваме към творчество, халал да му е преписването! На Краси прощавам, той отваря очите на хората и не кандидатира за дупедат. На политиците обаче аванта не пускам. Откъде според вас те научиха какво и как се върши? Спомням си как някога майор Павлин Димитров, началник на ДС Ботевград призна, че от мен научил думата „плурализъм”. Само една дума го научих и виждате докъде стигна – Гладен секретар на МВР. За Павката Димитров, гладен като Сив Вълк ще имаме удоволствието да говорим отделно и подробно, сега да си продължим с любимите политици. Любими като любимия на целия корейски народ Велик Вожд Ким Чен Ир. Ако се съмнявате в последното, отидете до Пхенян и питайте. Не случайно споменах другаря Ким Чен Ир. В Северна Корея всеки, осмелил се да се съмнява във великата идея Чучхе отива на превъзпитание. Тук има демокрация, затова е още по-зле. Всеки, осмелил се да изрази съмнение към великата идея на канибалната демокрация и още по-великата идея на садистичния либерализъм, тази разновидност на черния сатанизъм, на практика бива поставен извън закона. На такова лице биват отнети всички граждански и политически права, срещу него се прилагат различни форми на икономически и класически тероризъм, докато недоволното лице не се пресели в по-добрия свят. Казват му „по-добър”, тъй като най-добрите от нас вече са там. При демокрацията всеки, осмелил се да излезе от общата сива маса на глобализма и да придобие собствено лице бива осъден на смърт. Ако авторитарните държави ограничават правата, то демокрацията направо убива. Спомнете си как умря Илия Минев и не питайте повече.

***

Преди 18 години заговорихме, че работите отиват не на добре, а точно обратното. Даже един от нашите каза, че ако хората научат какво ни очаква, не само косите им ще се изправят, но ще стоят изправени. Какво още казахме и за какво ни намразиха? Казахме, че се освободихме от комунизма, но попаднахме под още по-страшно робство. Че е предвидено нашия народ да бъде унищожен. Заявихме, че Западът не само не се оказа противник на комунизма, но се превърна в съюзник на комунистите и с негова помощ те се заеха да ликвидират физически последните останали антикомунисти и радетели за човешки правдини и по-добър живот. Преди десет години за тези думи арестуваха. Сега същите думи биват изричани от депутати и лидери на партии. Няма да казвам кои, за да не им правя реклама. Политиците днес казват едно, утре казват точно обратното, а след три дни се връщат към първите си думи без никакво смущение. Наричат го способност към адаптация. Или евроинтеграция, сливане с еврейството. Ще е глупаво да им се връзваме. Да видим как ще се държат и какви ще ги дрънкат през следващите няколко месеца. Те изрекоха „А”, май стигнаха и до „Б”, но нещо се забакнаха. Азбуката ни, ако не се лъжа, и доколкото си спомням имаше повечко букви, май. И последната буква не е „Я”, както си въобразяват. Последната буква от истинската Кирилица се нарича „Ижица”. Та когато политиците изричат „Азъ, Буки” и стигнат чак до „Веди”, нека не се заблуждават, че е достатъчно. Или Глаголъ ще им заседне на гърлото и с едното глаголене ще си останем? Тая няма да я бъде. Очаквам Ижицата.

Дотогава поне аз продължавам да се съмнявам. Продължавам да не им вярвам. А нима те заслужават друго?

26 Май 2008 г.

Предполагам , че отдавна общественото лумпенизирано мнение вика по твой адрес
"Вижте оня лудия". За да не ти се обръща внимание на истината. Не си единственият, няма да си и последният. Но се радвам, когато виждам, че все още има будни умове.

Това съобщение е редактирано от Запознат на 4.7.2008, 22:25