Ботевградско безумие

С тази материал възнамерявам да завърша цикъла книги, които пуснах. След десет дни си спирам Интернета и по всяка вероятност ще се включа в началото на следващата година, ако е живот и здраве. Сега може да ви се стори, че съм отделил прекалено голямо внимание на един частен случай, но онова, което се случва в Ботевград, се случва на много други места в България. Случаят не е частен. Случаят е държавна политика. Или ако трябва да кажем по-точно, случаят е отражение на правителствената антидържавна и антинационална политика. Кметът, за който ще стане дума, е само един нещастен слуга.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Кметът на Ботевград инж. Георги Георгиев взе да прекалява. Хората говорят, че се бил олял, ама поне аз като го срещна, дрехите му са все чистички. Затова не мога да твърдя, че се е олял. Не знам и дали е крал, както твърдят повечето ботевградчани, обаче знам, че се мисли за цар на Ботевград. То нема лошо човек да има добро мнение за себе си. Лошото е, когато не осъзнава какво мисли и какво прави. Не бих си правил труд да анализирам дейността на една дребна временна фигурка като сегашния ботевградски кмет. Ситуацията в ботевградския район обаче заслужава по-сериозно отношение. И то не защото градът е толкова специален, а защото ситуацията в този град в много отношение е огледало за ситуацията в бившата ни държава. Все пак изследването ми е предназначено за читатели от цялата страна, а и за такива, живеещи извън нея. Да знаят какво ще заварят тук, ако в пристъп на умопомрачение решат да се върнат. Да почнем с много специалния празник на Ботевград.

След една или друга приказка по адрес на дядо полковник Максим изригва истински вулкан на негодувание. Някой си, о, ужас! Си позволява, Господи помилуй! Да критикува Светото Православие, алилуя! Само че дали в бивша православна бивша България е останало нещо православно? Лично аз много се съмнявам.

По въпроса може да се напише многотомно изследване. Вместо това, ще дам два примера от моя бивш български град.

Пример първи. Ботевград си има празник, специален празник. На тоя празник центърът се изпълва със сергии, навсякъде се продават кебапчета, леят се вино и бира. И отвсякъде се чува весела музика. Гюбеци и чалга. Знаете ли кой е празникът? Ами Разпети петък! Най-траурният ден на Християнството. Денят, в който според православните канони трябва да се спазва най-строг пост. Какво е мнението на дядо полковник Максим по въпроса? Дядо полковник няма мнение. Какво е мнението на православните християни? Православни християни в Ботевград няма. Ако имаше, те нямаше да се веселят, да се тъпчат с кебапчета и да се наливат с бира точно на Разпети петък. Ама го правят. Което означава, че не са никакви православни християни. Никой не протестира, никой не се възмущава, никой даже не забелязва. Което ме убеждава, че в Ботевград и православие няма.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Пример втори. Пак от Ботевград. До миналата година градът имаше една-единствена църква. После по идея на кмета построиха втора. Лошо нема, по-добре църква, отколкото джамия. Имам предвид православна църква, тъй като гледам, че почнаха да никнат разни протестантски и такива на Мадам Йехова. Отново с благословията на кмета, естествено. Като много религиозен човек, той е привърженик на всички възможни религии. Особено на тези, разполагащи с по-добри финансови възможности. Та след като даде рамо на сектите, същият този кмет реши да построи и църква. Църквата обаче се оказа много специална. В нея по заповед на Общината е разрешено да се отслужват само радостни обреди. Това и през турско не го е имало, ама откакто кметът направи града цигански, изглежда всичко е възможно. Казват, че решението било взето, тъй като синът на свещеника, обслужващ втората църква бил собственик на градския траурен обреден дом. И таткото помолил кмета да вземе решение за подпомагане на семейния бизнес. Не знам дали е така, не съм присъствал на разговора и не съм броил дадените за решението пари. А че са дадени пари – по всяка вероятност са дадени. Кметът на Ботевград като всички други кметове не може да не работи на пазарен принцип. Тоест взема решение само, ако му се плати. Такава е всеобщата кметска практика из цялата страна. Той е ясен, бивш комсомолски секретар, от него друго не бива да се очаква. Човекът е изучавал партийните догми, откъде ще искаме да познава и християнските? Ами дядо подполковник владика къде гледа? Ами колегите на дядо майор попа защо не възразяват? Това си е живо посегателство върху каноните на Православието. Изглежда в Ботевград някой е светил маслото на Светото Православие.

Дадох ви два примера. Само два. В архива си имам още, от разни градове. Как върху вратата на някаква градска църква стоял надпис, според който за всяко опело на починал ще се плаща по десет стотинки допълнително за всеки опечален. Вероятно за тази цел към църквата е открита щатна бройка за църковен бройкаджия. Не съм видял с очите си – не знам дали да вярвам. Ама от друга страна няма как да не повярвам, като гледам как бившето Свето Православие се е превърнало в светено Парославие. Пуснах част от този текст в Интернет сайта на Движение „Воини на Тангра” и ето един отзив: „В нашия град имахме поп-евреин, Йоан Леви се казваше. Смърди на мърша и хората успяха да го изгонят. Сега щели да слагат друг за поп.” Та нека не си кривим душата, за състояние на Църквата вината е в Светия Синод. Кметът само поощрява беззаконията. Порнография някаква…

Като казах за порнографията, та се сетих, че световните порносайтове са пълни с реклами от Ботевград. Предварително заявявам, че вкъщи нямам Интернет, и че каквото трябва да знам, ми го носят на дискове. Но е достатъчно да се поровите из Мрежата, и няма как да не попаднете на продукт от ботевградската порно индустрия. Ето две такава картинки. Само не се преструвайте, че нищо не знаете. Ако не сте знаели, сега знаете. Ботевградските управници не се свенят да печелят и от това:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И от това. Ще допълня, че когато писах материала вкъщи нямах Интернет. Рекламите ми ги донесоха на диск. С пояснението, че полицията не може да прецени дали жените и момичетата на снимката са тукашни, от Ботевград. А кой да прецени, ако не полицията? Вероятно оня вербуван агент на ДС - НСС, който ги пуска.
Това е при мен, тук, в Ботевград. А при вас как е?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Забравих още нещо за големия ботевградски празник. Така си върви не от вчера и не от днес. Сградата на кметството в Ботевград, например е построена върху старото градско гробище на Орхание, както някога се наричал тоя град. В пълно съгласие със Светите Паро-славни традиции. Разказвали са ми как при изкопните работи за строежа непрекъснато излизали разни кости, ама на другарите строители им било все едно и работата продължила. Сигурно затова в тоя град белите хора все повече се топят, мургавите все повече се множат и градът все повече заприличва на гробище. От своя страна градското гробище така усилено се пълни, че в най-скоро време май ще стигне до центъра. Ама кой го е грижа? България, и тя все повече заприличва на гробище за белите хора, за бившите господари на бивша България. А онези черните, с черните души все повече се множат. И какво от това? На другарите и на техните другари продължава да не им пука. На аркадашларите също.

Съвсем различен е въпросът с двете църкви. Пак повтарям: едната църква отговаря за погребенията и панихидите, другата – за радостните събития. Според близки до кмета среди, примерът е взет от правителството на тройната измама. Нали знаете, то отговаря само за успехите. За батаците и золумите отговаряме ние с вас. Впрочем кметът щял да напуска кметското място, поне така чух. Щял да става дупедат. Извинете, исках да кажа депутат. От Атака или от ГЕРБ, все още се колебаел. И от двете партии му предлагали оферти, човекът изглежда не може да прецени коя е по-изгодна. Доколкото го познавам, него идеите и идеологиите не го интересуват. Единствено важна е пряката материална полза. Амбициите му обаче не свършват дотук. Ако не знаете, да ви кажа. В центъра на Ботевград освен гробище, има и шадраван. Всъщност има два шадравана, единият от които е построен със специална цел. И тъй като плевенските шадравани вече достатъчно са опикани, сега нашият кмет, родом от циганизираното село Новачене се готви да оглави Министерството. Кое – вие се сещате. Ако не се сещате, ще се сетите, когато някой се изпикае в построения специално за тази цел втори градски шадраван. Много подозирам, че този „някой” може да се окаже кмета.

Защо наричам село Новачене „циганизирано”? Ще ви разкажа. През 60-те години на ХХ век родителите ми бяха учители в едно друго село – Липница. Събота и неделя си ходехме до Гурково, родното село на баща ми, където до ден-днешен не живее нито един циганин. По пътя минавахме през Новачене. Тогава, в онези години там имаше една-единствено циганска къща. Вярно, голяма сграда, май преди 1944 година е била училище. Преди това и в Новачене нямало цигани, ама народната власт на др. Тодор Живков решила да ги засели. Това беше преди 40 години. Сега ако отидете в селото, уверявам ви, че българин из центъра рядко ще срещнете. Само за 40 години циганите унищожиха българското село Новачене, а днес с помощта на ботевградския кмет, българин от Новачене, го доунищожават. С това си поведение Георги Георгиев тръгва срещу своите съселяни, а значи – и срещу своя род. Ето защо аз вярвам, че Възмездието неизбежно ще го застигне.

В момента господинът, бивш другар строи паметници на холокоста и усилено циганизира Ботевградска община. Не вярвате ли за холокоста и неговия паметник? И аз не вярвах, ама накрая повярвах. Още щом чух за него и веднага написах позив, който разлепих, а също занесох на ръка в кметството и в полицията. Резултат, естествено нямаше. Ето неговия текст:

ЗА ЛЪЖАТА И ЗА ОМРАЗАТА

Това се случи с един подобен паметник на Омразата.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

В Ботевград ще откриват паметник на лъжата, наречена „Холокост”. Паметникът, естествено ще бъде издигнат в циганската махала. Щял да присъства криминалният престъпник Цветелин Кънчев, наричан още дон Цици. И кметът на Ботевград, родом от циганизираното село Новачене. Трябва да видим още кой ще присъства, за да знаем утре кого да наказваме. А че ще има наказание – ще има. Издига се паметник на омразата, а омразата винаги е взаимна. Имало ли е в Ботевградския район нещо като холокост? Ще поясня, думата „холокост” е старогръцка и означава „жертвоприношение чрез всеизгаряне”. За разлика от нашите български жертвоприношения, когато колим прасе за Коледа или агне за Гергьовден, разни народи и религии имат обичаи, при които месото на жертвеното животно се изгаря изцяло, а не се изяжда. В по-ново време думата се използва за случай, при който човек или група хора са избити и изгорени заради техния расов и етнически произход или пък заради религиозната им принадлежност. Използват я най-вече евреите, които твърдят, че някой ги бил преследвал по време на Втората световна война. Напоследък почнаха да я използват и циганите. За какъв по дяволите холокост можем да говорим в Ботевградския край? Вече никой официално не си спомня, но са останали човеци, които знаят. Преди Освобождението между Ботевград, тогавашно Орхание и село Литаково съществувало черкезко-циганско село. Не знам как се е наричало, не знам и точно къде се е намирало. Селото вече не съществува. След като войските на генерал Гурко освободили района, местните жители се събрали и изравнили черкезко-циганското село със земята. Заедно с черкезите и циганите, имали неблагоразумието да останат там. Сигурно е имало защо. Стари хора разправяха, че местните жители били пропищели от набезите на черкези и цигани. И когато се усетили свободни, решили да ги понакажат. После десетилетия наред никакъв циганин не е смеел да се засели в Ботевградския край, докато не дошли комунистите на власт и не почнали да ги заселват.

Сега България отново е под робство. Отново цигани и нови черкези вилнеят над българите. Отново ние, българите пропищяхме от набезите им. А те стават все по-нагли. Почнаха да издигат паметници на черкезко-циганските мародери, получили заслужено възмездие след Освобождението. Искам да предупредя циганите и техните слуги: иде ново Освобождение. Да не се случи така, че никой след години да не помни къде се е намирала циганската махала в Ботевград?

***

Ето на кого издига паметници кметът на Ботевград

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Със засилено полицейско и криминално присъствие паметникът бил открит. С пламенни речи и затрогващи разкази как отвратителните българи постоянно нападат и обират трудолюбивото ромско население от цигански произход. А дон Цици поискал специална охрана за горкото коренно циганско население, подложено на постоянен терор от пришълците – българи. Поне така ми разказаха присъстващи. Просълзен, кметът с ръка на сърцето обещал, че холокостът никога вече няма да се повтори. И тъй като в тоя район е извършен само един холокост, значи за него става дума. Пояснявам още веднъж. След Освобождението местните жители опожарили черкезко-циганското село, жителите на което безчинствали над беззащитната рая. Та кметът построил паметник на черкезите, избивали българи. С надеждата, че от терористичната партия ДПС и от наркопартията „Евророма” ще погледнат благосклонно на него. С надеждата, че и от „Шалом” ще го одобрят. Според моите наблюдения, кметът търси одобрението на всички с изключение на българите – жители на Ботевградска община.

Следващата му стъпка вероятно ще бъде да се обреже, та да се подготви за поредния си подвиг. С тайната мисъл, че щом опикае ботевградския шадраван, ще му дадат да опикава и циганизира цялата държава. Сега ясна ли ви е схемата? Почва се с извращения на религията, после идват онези от „холокоста”, минава се през циганизацията и представлението завършва в шадравана. Само не ми е ясно евреите как ще ходят на поклонение пред този техен паметник. Циганите ще вземат да ги помислят за българи, ще ги пребият от бой, ще ги ограбят и ще стане весело. Защото някак не върви евреи да обвиняват цигани в расизъм и антисемитизъм, нали така. При подобни случаи на кмета май ще му се налага да осигурява специална охрана. Лошото е, че парите за охраната ще идват от общинския бюджет и ситуацията се превръща в патова. Да не излезе, че инж. Георги Георгиев си е сложил не таралеж, ами цяла ферма за таралежи в гащите. Горкият кмет, горкият Георгиев…

Кметът Георгиев по всяка вероятност ще подмине написаното от мен. Неговото внимание не ме интересува. По-важно е, че каквото напиша, то остава за Историята, а тя не прощава. По-важно е, че според Движение „Воини на Тангра” този човек е недостоен повече да бъде кмет на Ботевград, което значи, че той скоро ще се раздели с поста си. Не ви ли се вярва? Миналата година и генерал Иван Чобанов не вярваше, а му се наложи да замине посланик в Зимбабве. Само където не му хареса как го уважават негрите и се върна скоропостижно в България. Поуката е, че не той се справи с нас, а ние се справихме с него. Справихме се с Директора на НСС, днешна ДАНС, та с един провинциален кмет ли няма да се справим?

Снимката на този надпис обиколи целия Интернет, но кметът Георгиев и до днес не смее да изрази своето мнение

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ами забелязахте ли другата поука? Поуката за кметската сграда, построена върху гробовете на предците. За кмета, чийто кабинет се намира върху костите на жертвите, а той взел, та построил паметник на техните палачи. Има ли право на съществуване подобен град? Налага се да цитирам себе си. Из „АЛТОМЪ”:

„11. Когато нашите предци лежат не погребани, а просто зарити!

Или захвърлени във водите на някоя мътна река!

Докато подритваме техните кости, спорейки мръсни ли са те или са чисти!

Докато проявяваме незачитане към паметта на мъртвите!

Ние ще продължаваме да изкупваме неизкупените им грехове!”

Защо ли си мисля, че Сянката на Справедливостта скоро ще навести и Ботевград? А може би и село Новачене…?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Не ми е известно някой евреин или циганин от Ботевградския район да е пращан в нацистки лагер преди 1944 година. Затова пък след тази година са избити десетки видни българи. Други стотици били пратени по лагери или прогонени надалеч. Достатъчно е да спомена покойния Христо Божков, световно известен автор на десетки документални книги. За невинните жертви на комунизма обаче паметник не се предвижда. За тези хора няма дори признание. Малцината останали живи от тях са подложени на не по-малки преследвания, отколкото по времето на Тодор Живков. Признание има единствено за черкезите и циганите, за типовете, извършвали насилия над българи. Нека непризнатите и преследваните знаят на кого дължат преследванията и непризнаването.

Дали утре циганите няма да се вдигнат на бунт заради паметника на черкезко-циганските мародери?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

След всичко казано възниква въпросът дали не съм твърде субективен и дали нямам нещо лично срещу инж. Георги Георгиев. Разбира се, че имам. И разбира се, че съм субективен. Но пък субективността предполага да бъда максимално честен пред себе си, когато пиша. А значи и пред читателите. Какво имам срещу кмета Георгиев?

През юни 2006 година срещу моето жилище бе извършен политически мотивиран терористичен акт. Кметът не само не взе отношение, не само позорно избяга, но и забрани на своите подчинени да вземат отношение. Вместо това негови емисари се опитаха да ми внушат, че палежът е организиран от ДПС. Никой не може да ме заподозре в симпатии към ДПС, но тоя път догановата организация не бе намесена. Следите водеха в съвсем друга посока. Аз от своя страна почнах да се питам какви мотиви ръководеха Георгиев, та постъпи по тоя идиотски начин.

Всъщност много преди да си позволя критични думи срещу Георгиев, той си позволи такива срещу мен. Само че докато аз го правя открито, той по стар навик действа по комсомолски, тоест мръснишки. В архива си намерих ето това, прочетете го, ако не сте го чели:

ТАКА СЕ ПИШАТ ПОЗИВИ

В края на април т. г. из Ботевград бяха разпръснати позиви. Огромно количество позиви. В позивите се атакуваха кмета и областния управител на Софийска област. Отправяха се апели към уважаемия г-н Премиер да вземе мерки. Още на другия ден в кабинета на кмета се състояло спешно съвещание. Според началника на РПУ Ботевград полк. Иван Петров, позивите са дело на Ангел Грънчаров, който бил разпространявал позиви още през 1978 и през 1998 година. Вече била издадена заповед за ареста на Грънчаров, било получено прокурорско разрешение за обиск в дома му и решаването на проблема било въпрос на съвсем кратко време. В същия дух бе и статията в местния “Ботевградски вести”. Дотук с голите факти. Следват малко размишления.

Ако полковник Петров имаше поне малко ум главата си, щеше да разсъди, че не е възможно Ангел Грънчаров да се обърне с какъвто и да било апел към премиера, освен ако не е апел да се обеси. На кмета му е простено, той не е ченге, а обикновен комсомолец, но как г-н палковникът можа да повярва, че един националист ще се подпише с псевдонима “Коба”, който всъщност е нелегалният псевдоним на Йосиф Юдашвили, наречен също Сталин? И откъде Ангел Грънчаров ще вземе пари за отпечатването на десетките хиляди листовки, залели града? Съвсем отделен е въпросът какво престъпно има в една листовка, та ако ще да е насочена не срещу кмета, ами срещу президента на Републиката? Къде е проблемът и има ли изобщо проблем? Подобни въпроси никой не се сети да зададе.

За разлика от градските първенци с дребни душици, аз много обичам да задавам въпроси. И ще почна с последния – за парите. Коя достатъчно богата личност притежава средства за подобна акция? Като тази същата личност трябва да е и достатъчно мотивирана. Първият, който ми идва на ум е Павлин Марков, местен бизнесмен, чиито фирми понесоха немалко подли удари от страна на кмета. Но няма как да е Павлин. Той е собственик на местния вестник “Шанс – Ботевград”, пък погрешната следа за позивите бе подхвърлена от конкурентния “Ботевградски вести”. Множество косвени данни също потвърждаваха невинността на Павлин Марков. Значи трябва да търсим някой, който освен да е богат и да е мотивиран, е свързан и с “Вести”-те. Дали пък не е верен слухът, че главната редакторка на “Ботевградски вести” Димитрина Стамболова е в близки отношения с бившия полицейски шеф полк. Михаил Михайлов, когото кметът Георгиев отстрани от поста му заради връзки с престъпния свят? Ако прибавим неадекватното поведение на полковник Петров, с голяма доза увереност можем да твърдим, че е вярно.

И така – да обобщим. Един отмъстителен полицай бива уволнен. Той решава да си отмъсти като съчини нещо бездарно и неграмотно срещу оня, който го е уволнил. И после като истински подлец и страхливец използва своя позната за създаването на фалшива следа, водеща към невинен човек. Използва и свой колега, също толкова безпринципен като него да потвърди истинността на следата. За изкупителна жертва както си му е редът бива набелязан един стар противник на комунистическата власт, лежал по затворите заради същите тези тъпи, неграмотни и злобни ченгета.

Хубавото е, че номерът им не мина. Не че в България има демокрация, не че нещо се е променило в полицията и Държавна сигурност – извинявайте, исках да кажа в НСС. Не че старите кретени са поумнели. Номерът не мина, защото за разлика от предишните случаи, този път кметът на Ботевград бе заинтересован да научи кой наистина е писал и разпространил позивите. Много рядък случай, кметът се заинтересувал от истината безплатно. Сигурно защото бил лично засегнат, но поискал да научи действително кой е писал. И когато стана ясно, че този някой просто няма как да е Ангел Грънчаров, заповедта за арест и разрешителното за обиск бяха прибрани. До по-добри времена.

Само че ако спра със своя анализ дотук, значи да се приравня към безмозъчната милиционерска дружинка. И в покорство да дочакам следващата гадна провокация. Защото инцидентът не е единствен. По време на неотдавнашното посещение на президента Първанов в Ботевград, Петров отделил цели шестима полицаи от скъпоценното си воинство със заповед да ме арестуват, ако ме забележат сред посрещачите. Само че мен подобни мероприятия не ме вълнуват, през този ден си стоях вкъщи и така избегнах ареста. Само че дали престъпната мания на полковника на всяка цена да се разправи с мен няма да даде нови плодове? Нека не забравяме, че полк. Петров е предложен да заеме сегашния си пост от един друг, ДС полковник, макар излязъл вече в пенсия. Пък нека някой да ми каже, че ДС не определя кадровата политика в днешната уж деполитизирана полиция. Старите политически рецидивисти няма така лесно да се откажат от своите намерения. Ето защо предпочетох да изнеса в Интернет текстовете на част от моите предишни позиви и когато разумните хора ги прочетат, сами да си направят изводи дали даден текст е съставен от мен или е евтина ченгеджийска провокация. Та тези разумни хора могат да намерят интересуващите ги текстове. Искрено се надявам, че даже полковник Петров ще нареди на някой свой грамотен подчинен да влезе в Интернет, да откопира въпросните позиви и да му ги прочете. На глас!

19 май 2005 година