Добре дошли,
Гост
СЪДИЯ - КРЕТЕН И/ИЛИ МАФИОТ?
Eлтимир
Автор на темата
Посетител
преди 18 години 2 месеца
#28733
Пускам го с изричното съгласие на проф. Янко Янков. Всъщност той ми пусна линк към него, тъй като е сметнал, че ще представлява интерес за мен. Не знам, може би си въобразявам, но си мисля, че поне за някои от вас също може да представлява интерес:
iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_15.html
2008-06-15
СЪДИЯ - КРЕТЕН И/ИЛИ МАФИОТ?
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
Bulgaria
***************************
15 Юни 2008
До Административен съд-
София-град
бул. „Витоша” № 2
1000 София
І-во отделение, 5-ти състав,
Адм. д. № 3066/2008 г.
(срещу Министерството на вътрешните работи)
Съдия-докладчик Владимир Николов
***
Информационно копие:
До всички заинтересовани световни и европейски
(включително и български) институции и медии
***
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Web site: iankov.info
На 12.06.2008 г. получих копие от процедурното определително Разпореждане от 05.06.2008 г. и в срок представям моето становище.
І
Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в мотивационна част на разпоредителния акт и съгласно текста на което „съдът намира, че не са отстранени недостатъците на исковата молба, поради които делото беше оставено без движение”.
Изрично, ясно и категорично обръщам внимание на съдията, че ако допреди една година той все пак е разполагал с формалното законово (но не и правно!!!) основание да бъде антиправов идиото-кретеноиден и комуноидно-мафиотски съдия, то след приемането на България в Европейския съюз той вече е изгубил тази си фактическа възможност и фактическа бандитска привилегия, и е получил задължението да стане и да бъде „европейски съдия”, отговарящ на всички изисквания, които го задължават да спазва принципите и нормите на европейското право, а следователно и да зачита моя статус на „гражданин на Европейския съюз”.
В частност, в контекста на неговите европейски задължения съдията-докладчик Владимир Николов е получил и задължението да се научи да чете; а това означава, че още в самото начало е трябвало да обърне внимание на обстоятелството, че в пълно съответствие с европейската правна теория и практика регистрираният мой изходен процедурен (процесуален) документ изрично и ясно е назован „Иск”, а не „искова молба”; при това, още от самото начало е трябвало да обърне внимание върху обстоятелството, че достатъчно ясно е прозирало моето категорично гледище, че поне аз няма да съм този, който ще позволи на който и да е съдия да се проявява по отношение на мен като антиправов (престъпен) съдия.
Тъй като съм убеден, че пластмасовата закачалка на шапката на съдията (която той вероятно нарича „глава”) едва ли е в състояние да проумее какво точно й се казва с горните думи, считам за необходимо да поясня онова, което той е бил длъжен да научи още като студент (но не е научил поради идиото-кретеноидна психическа нагласа и поради комуноидно-мафиотска ангажираност).
В теорията за правните субекти (субектите на правото) едно от изходните понятия, наричано още и „родово понятие”, е понятието „волеизявление”, а понятията „молба”, „иск”, „разпореждане” и прочее, са т. нар. „видови понятия”. Съгласно същата теория, понятието „молба” отразява онова статусно състояние, при което даденият субект не притежава никакви гарантирани от правото лични права, поради което не се позовава на никакво зъдължение на отсрещната страна, и в контеткста на тази си статусност разчита единствено на великодушното благоволение на отстрещната страна.
В теорията за правните субекти другото изходно понятие е понятието „суверенитет на правния субект”, при което репресивната комунистическа теория, изхождайки от тезата си за пълната липса на суверенитет на човешката личност, е наложила гледището, че само държавата притежава суверенитет, а личността не притежава никакъв (или почти никакъв) суверенитет, поради което всеки човек, който се обръща към държавните институции, включително и към нейните съдебни институции, разполага единствено с волеизявлението, наречено „молба”.
В теорията за правните субекти другото изходно понятие е свързано със схващането, че човешката личност категорично не се намира във „вертикални” йерархически взаимоотношения с държавата, а в т. нар. „хоризонтални” или равнопоставени взаимоотношения; и че „държавата не е нещо, стоящо над човешката личност”, а е „нещо трето”, „стоящо хоризонтално и встрани от личността”; и че следователно държавата е „равнопоставена на личността”, при което „второто нещо” в тази схема е именно „правото”, пред което са равнопоставени както човешката личност, така и държавата.
В контекста на теорията за правния суверенитет на човешката личност т. нар. „контрадикторно поняние” на понятието „право на гражданина” е понятието „задължение на държавата”; а в контекста на тази теория категорично няма абсолютно никакво място за обосноваването и за съществуването на понятието „великодушно благоволение на държавата”.
Обръщам внимание на съдията, че именно в съответствие с тази теза както класическата репресивна комунистическа власт, така и създадената от нея репресивна мафиотска посткомунистическа власт, бяха наложили схващането, че българският гражданин е длъжен да се моли, а държавата - включително и съдилищата - нямат задължение да изпълняват закона, и имат право на административен и съдебен произвол.
Обръщам внимание на съдията, че това негово „любимо състояние” все пак беше възможно допреди около една година; сега, когато имам статуса „гражданин на Европейския съюз”, поне аз няма да съм този, който ще позволи на съдията да продължи да бъде комуноидно-мафиотски престъпник, и ще настоявам за пълно зачитане на моите права.
С други думи, връщайки се към изходната си теза, категорично, ясно и изрично обръщам внимание на съдията, че моят изходен процесуален документ се нарича „иск”, и че е абсурдно съдията да си въобразява, че ще се съглася с негото интерпретиране, че било ставало въпрос за „искова молба”.
Обръщам внимание на съдията, че с риск за моята лична съдба и за съдбата на моите близки през целия си съзнателен живот не съм се молил на държавата и на нейните институции - не съм се молил нито на класическата комунистическа държавна власт, нито на посткомунистическата мафиотска власт, и че неговота теза, интерпретираща моя „иск” като „искова молба”, представлява непростимо нарушение на сферата на моя личен правен суверенитет.
ІІ
Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в мотивационна част на разпоредителния акт и съгласно текста на което „съдът намира,че не са отстранени недостатъците на исковата молба, поради които делото беше оставено без движение”.
В случая акцентирам върху тезата на съдията, че „не са отстранени недостатъците” на моята ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ.
Изрично, ясно и категорично декларирам своето гледище, че тук съдията е действувал или като пълен идиот, който въобще не е разбрал за какво става дума, или е действувал преднамерено и целенасочено като класически комуноидно-мафиотски престъпник, назначен на съдийската му длъжност, за да обезпечава безотговорност на престъпниците, срещу които е предявена моята изрична и пределно ясна искова претенция; а в конкретния случай съдията е действувал като съучастник в престъпната дейност на Министерството на вътрешните работи, срещу което е насочена моята ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ.
Това е така, защото неговото така формулирано твърдение просто не отговаря на истината и представлява вменително твърдение за съществуването на нещо, което фактически не съществува; което вменително твърдение, обаче, има логическата функция или предназначение да послужи като „фактически и юридически аргумент” за последващо обосноваване на противоправното посегателство върху моите права.
Или казано с други думи, тази „логическа операция” на съдията има функцията да бъде мотивационно-аргументационен арсенал, абсолютно копиращ извратената вменителна логика на вълка от класическата народна приказка, който казал на агнето, че ще го изяде не заради своя хищнически нрав (за утоляването на своята хищническа същност), а заради неговата вина, че му „мътело водата”; въпреки, че това е било абсурдно просто защото агнето е пиело вода там (на такова пространствено място), където физически и фактически е било напълно невъзможно да бъде извършено такова действие, чрез което да е била размътена водата на вълка.
ІІІ
Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в разпоредителната част на съдебния акт и съгласно текста на което той „ДАВА на ищеца последна възможност ... да отстрани следните нередовности на исковата молба”.
Преди всичко отново обръщам внимание върху обстоятелството, че с идиотско-кретеноидна упоритост в този свой съдебен акт съдията-докладчик Владимир Николов в пълно противоречие с фактите и с правото точно четири пъти ми е вменил качеството или статуса на „молител”, коленопреклонно застанал пред неговата основана върху тоталния произвол съдийска власт.
На второ место, изрично и ясно обръщам внимание на съдията, че е абсурдно неговото твърдение за даване на „последна възможност” за отстраняване на „нередовностите”; този аспект на съдийската формулировка има претенцията да внуши наличие на някаква „великодушност” и „правосъобразност” в тотално произволното и противоправно поведение на съдията, докато истината е, че за никаква „последна възможност” не е възможно да става дума, тъй като не съществуват абсолютно никакви „нередности”, които да се нуждаят от „отстраняване”.
ІV
Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в разпоредителната част на съдебния акт и съгласно текста на което той „ДАВА на ищеца последна възможност ... да отстрани следните нередовности на исковата молба”.
Първо, в точка 1 от разпоредителната част на съдийското волеизявление е било изхождано от тезата, че в моята искова претенция не са били посочени конкретните незаконосъобразни действия, извършени от Министерството на вътрешните работи, поради което „сега” „великодушно” ми е била „дадена възможност” да извърша посочването на тези действия, които са предизвикали нанесените ми вреди.
Отново изрично, ясно и категорично декларирам своето гледище, че и тук съдията е действувал или като пълен идиот и кретен, който въобще не е разбрал за какво става дума, или е действувал преднамерено и целенасочено като класически комуноидно-мафиотски престъпник, назначен на съдийската му длъжност, за да обезпечава безотговорност на престъпниците, срещу които е предявена моята изрична и пределно ясна искова претенция. Както в моя т. нар. „Иск” (датиран и регистриран в съда на 22 май 2008 г.), така и в моята обяснителна писмена позиция (датирана и регистрирана в съда на 02 юни 2008 г.) изрично, ясно и категорично съм посочил всичко онова, което съдията иска да му бъде посочено.
А след като въпреки това той отново иска да му бъде посочено нещо, което отдавна, ясно и изрично е посочено, това означава, че или той е толкова неадекватен, че въобще не разбира за какво става дума, или просто действува с вълчата логика на престъпниците от Министерството на вътрешните работи, на които той се стреми да обезпечи пълна безотговорност, като използува стратегията, наречена вменяване съществуването на несъществуващи и абсолютно неверни „фактически обстоятелства”.
Пак в точка 1 от разпоредителната част на съдийското волеизявление е записан текст, от който ставя ясно, че съдията великодушно ми дава „правна консултация”, с която ме уведомява, че моето искане за установяване на престъпление не е подведомствено на Административния съд.
Този съдия май наистина е толкова голям идиот и кретен, че отново не е разбрал за какво става въпрос, и ми е вменил искане, каквото аз въобще не съм направил; или, което е много по-вероятно, този съдия е толкова много зависим от Министерството на вътрешните работи (според Оруел „Министерството на истината”), че е готов да обяви за истина нещо, което няма абсолютно нищо общо с фактите и с истината.
Така, в съответствие със съдийското разпореждане, формулирано в точка 1, аз заявявам следното: „конкретните незаконосъобразни действия”, които Министерството на вътрешните работи е било извършило против мен и с които е увредило моите права и интереси изрично, ясно и категорично са посочени и съдията е длъжен да се произнесе по тях по същество; и че съдията няма право в процедурен порядък да ми вменява „допуснати нередности”, каквито въобще не съществуват, след което, позовавайки се на тях, да не допуска хода на делото да стигне до неговия стадий на състезателно съдебно разглеждане по същество.
Освен това, съдията трябва да обърне внимание на факта, че абсолютно никъде не съм искал от него да извършва „установяване на престъпление”, тъй като изрично и ясно съм посочил, че това „устатновяване” е било извършено по съответния законов ред, и съм поискал от съдията да изиска и приложи следственото дело, по което по надлежния ред е установен фактът на извършването на престъплението.
Второ, в точка 2 от от разпоредителната част на съдийското волеизявление е записано, че съдията е отправил адресирано до мен „разпореждане”, текстът на което императивно и недвусмислено гласи „да посочи всички доказателства от които ще се ползува”; при това думата „всички” е поставена в т. нар. „bold” („удебеляване на избрания текст”).
В тази връзка за пореден път декларирам, че този съдия наистина или е пълен идиот и кретен, или е абсолютно безогледен комуноидно-мафиотски слуга на Министерството на вътрешните работи (и на стоящата над него Червена мафия), и на това фактическо основание прави всички възможни трикове, за да обоснове позиция, чрез която да спаси от отговорност Министерството на вътрешните работи.
Във връзка с това нека поясня, че дори и зловещото тоталитарно комунистическо законодателство нямаше безумната наглост да изисква от ищеца да предоставя още в самото начало на исковата процедура „всичките” си доказателства; и че в случая съдията-идиот-кретен-мафиот не само е поискал от мен да му бъдат заявени „всичките” доказателства още в самото начало на съдебната процедура, но дори е изидигнал това изискване като атрибутивно процедурно условие за процесуална допустимост на самияиск.
Това наистина е виртуозен съдийски кретенизъм!!!
Трето, в точка 3 от от разпоредителната част на съдийското волеизявление е записано, че съдията е отправил адресирано до мен „разпореждане”, текстът на което императивно и недвусмислено гласи, че „съгласно чл. 183 от ГПК” аз съм длъжен да извърша „заверяване” („заверка”) на всички представени от мен копия от документи (точният текст е: „да завери всички представени по делото копия от документи”); и че извършването на това действие представлява атрибутивно условие за процесуална легалност и допустимост на исковата претенция; и че неизвършването представлява „недостътък” на исковата претенция, даващ основание за „оставяне без движение на процедурата” и за „връщане” на исковата документация; тоест – представлява изискване, неизпълнението на което лишава страната от правото и възможността да иска и да търси правосъдие.
Това искане на съдията, сведено до такава съдържателност, е пълен кретенизъм!
Посоченият текст на ГПК категорично не дава право на съдията да предявява такова искане. Или иначе казано – законовият текст, на който съдията се позовава, не му дава възможност за разпореждане с такава съдържателност.
В този случай ми се струва, че същият правен ефект щеше да има и ситуацията, при която съдията заявява, че посоченото негово императивно отправено към мен изискване и задължение произтича от страница 183 на Телефонния указател на град София. Както и ако откровено си признае, че това свое съдийско разпоредително волеизявление съдията е издал върху основата на неговия надзорник от Черваната мафия или партньор от хомодружината, в която вероятно членува (или го членуват).
Впрочем, тъй като към моя ИСК съм приложил едно-единствено копие от документ, изхождащ от самия мен и адресиран до Главния прокурор (оригиналът на което се съдържа в документацията, която съм поискал да бъде приложена към делото), стигам до извода, че съдията иска от мен аз да извърша т. нар. „автентично заверяване” на въпросното копие, което заверяване да удостоверява фактът, че копието на въпросния документ е вярно с оригинала, намиращ се при мен или в прокуратурата и в следственото дело.
За съществуването на такава практика в дейността на българските посткомунистически мафиотски съдилища, на мен, разбира се, ми е пределно известно.
Но моето категорично мнение е, че в конкретния случай такова „автентично заверяване” или „деклариране” на автентичността на въпросния съставен и произтичащ от самия мен документ просто е празноглава измишльотина на мафиотски ангажиран съдия, тъй като моето твърдение относно автентичността на въпросното копие се съдържа в самия факт на моето позоваване на него в самияисков документ; или иначе казано – то е имплицитно заявено (а следователно – и заверено!!!) с автентичното подписване на самия Иск.
V
Впрочем, така описаната по-горе ситуация, естествено, съвсем не е изключение в практиката на българския Административен съд. И доказателствата за това се съдържат съвсем не къде да е, а именно в официално и публично изявената позиция на парламентарно ангажирани личности.
Така напр. съвсем неотдавна, само преди около една седмица, в медиите беше високоавторитетно и широкомащабно тиражирана информацията, че не друг, а именно Върховният административен съд на България е чисто мафиотски съд, действуващ в полза на един от висшите кланове на Червената Мафия и във вреда на друг клан, произтичащ от същото хищническо котило и участвуващ в същата хищническа управляваща парламентарна коалиция.
Така напр. в съботия брой 3243 на в-к Монитор от 07 юни 2008 г. ( www.monitor.bg/bulgaria/article?aid=159332&eid=1387&cid=20 ) журналистката Яна Миткова е публикувала статия, която е озаглавена „Доклад на ВАС скара червени и жълти”. В тази статия пределно ясно се казва, че два от мафиотските кланове на управляващата тройна коалиция са се скарали по повод т. нар. „Отчет на Върховния административен съд”. По-точно става въпрос за това, че депутатите от БСП публично и официално са обвинили депутатите от НДСВ заради това, че назначеният от тях Председател на Върховния административен съд Константин Пенчев е бил обезпечил осъществяването на противоправно правораздаване в полза на управляващия мафиотски клан на НДСВ и във вреда на другия управляващ мафиотски клан - този на БСП.
Както се казва – коментарът е излишен!
Е, все пак има какво да бъде добавено – същите тези принадлежащи към отделни котила на хищника съдии, макар и очевидно да имат кланови ежби помежду си, несъмнено се обединяват срещу такива като мен, които искат от тях да осъдят Министерството на вътрешните работи.
15 Юни 2008 Янко Н. Янков
iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_15.html
2008-06-15
СЪДИЯ - КРЕТЕН И/ИЛИ МАФИОТ?
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
Bulgaria
***************************
15 Юни 2008
До Административен съд-
София-град
бул. „Витоша” № 2
1000 София
І-во отделение, 5-ти състав,
Адм. д. № 3066/2008 г.
(срещу Министерството на вътрешните работи)
Съдия-докладчик Владимир Николов
***
Информационно копие:
До всички заинтересовани световни и европейски
(включително и български) институции и медии
***
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Web site: iankov.info
На 12.06.2008 г. получих копие от процедурното определително Разпореждане от 05.06.2008 г. и в срок представям моето становище.
І
Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в мотивационна част на разпоредителния акт и съгласно текста на което „съдът намира, че не са отстранени недостатъците на исковата молба, поради които делото беше оставено без движение”.
Изрично, ясно и категорично обръщам внимание на съдията, че ако допреди една година той все пак е разполагал с формалното законово (но не и правно!!!) основание да бъде антиправов идиото-кретеноиден и комуноидно-мафиотски съдия, то след приемането на България в Европейския съюз той вече е изгубил тази си фактическа възможност и фактическа бандитска привилегия, и е получил задължението да стане и да бъде „европейски съдия”, отговарящ на всички изисквания, които го задължават да спазва принципите и нормите на европейското право, а следователно и да зачита моя статус на „гражданин на Европейския съюз”.
В частност, в контекста на неговите европейски задължения съдията-докладчик Владимир Николов е получил и задължението да се научи да чете; а това означава, че още в самото начало е трябвало да обърне внимание на обстоятелството, че в пълно съответствие с европейската правна теория и практика регистрираният мой изходен процедурен (процесуален) документ изрично и ясно е назован „Иск”, а не „искова молба”; при това, още от самото начало е трябвало да обърне внимание върху обстоятелството, че достатъчно ясно е прозирало моето категорично гледище, че поне аз няма да съм този, който ще позволи на който и да е съдия да се проявява по отношение на мен като антиправов (престъпен) съдия.
Тъй като съм убеден, че пластмасовата закачалка на шапката на съдията (която той вероятно нарича „глава”) едва ли е в състояние да проумее какво точно й се казва с горните думи, считам за необходимо да поясня онова, което той е бил длъжен да научи още като студент (но не е научил поради идиото-кретеноидна психическа нагласа и поради комуноидно-мафиотска ангажираност).
В теорията за правните субекти (субектите на правото) едно от изходните понятия, наричано още и „родово понятие”, е понятието „волеизявление”, а понятията „молба”, „иск”, „разпореждане” и прочее, са т. нар. „видови понятия”. Съгласно същата теория, понятието „молба” отразява онова статусно състояние, при което даденият субект не притежава никакви гарантирани от правото лични права, поради което не се позовава на никакво зъдължение на отсрещната страна, и в контеткста на тази си статусност разчита единствено на великодушното благоволение на отстрещната страна.
В теорията за правните субекти другото изходно понятие е понятието „суверенитет на правния субект”, при което репресивната комунистическа теория, изхождайки от тезата си за пълната липса на суверенитет на човешката личност, е наложила гледището, че само държавата притежава суверенитет, а личността не притежава никакъв (или почти никакъв) суверенитет, поради което всеки човек, който се обръща към държавните институции, включително и към нейните съдебни институции, разполага единствено с волеизявлението, наречено „молба”.
В теорията за правните субекти другото изходно понятие е свързано със схващането, че човешката личност категорично не се намира във „вертикални” йерархически взаимоотношения с държавата, а в т. нар. „хоризонтални” или равнопоставени взаимоотношения; и че „държавата не е нещо, стоящо над човешката личност”, а е „нещо трето”, „стоящо хоризонтално и встрани от личността”; и че следователно държавата е „равнопоставена на личността”, при което „второто нещо” в тази схема е именно „правото”, пред което са равнопоставени както човешката личност, така и държавата.
В контекста на теорията за правния суверенитет на човешката личност т. нар. „контрадикторно поняние” на понятието „право на гражданина” е понятието „задължение на държавата”; а в контекста на тази теория категорично няма абсолютно никакво място за обосноваването и за съществуването на понятието „великодушно благоволение на държавата”.
Обръщам внимание на съдията, че именно в съответствие с тази теза както класическата репресивна комунистическа власт, така и създадената от нея репресивна мафиотска посткомунистическа власт, бяха наложили схващането, че българският гражданин е длъжен да се моли, а държавата - включително и съдилищата - нямат задължение да изпълняват закона, и имат право на административен и съдебен произвол.
Обръщам внимание на съдията, че това негово „любимо състояние” все пак беше възможно допреди около една година; сега, когато имам статуса „гражданин на Европейския съюз”, поне аз няма да съм този, който ще позволи на съдията да продължи да бъде комуноидно-мафиотски престъпник, и ще настоявам за пълно зачитане на моите права.
С други думи, връщайки се към изходната си теза, категорично, ясно и изрично обръщам внимание на съдията, че моят изходен процесуален документ се нарича „иск”, и че е абсурдно съдията да си въобразява, че ще се съглася с негото интерпретиране, че било ставало въпрос за „искова молба”.
Обръщам внимание на съдията, че с риск за моята лична съдба и за съдбата на моите близки през целия си съзнателен живот не съм се молил на държавата и на нейните институции - не съм се молил нито на класическата комунистическа държавна власт, нито на посткомунистическата мафиотска власт, и че неговота теза, интерпретираща моя „иск” като „искова молба”, представлява непростимо нарушение на сферата на моя личен правен суверенитет.
ІІ
Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в мотивационна част на разпоредителния акт и съгласно текста на което „съдът намира,че не са отстранени недостатъците на исковата молба, поради които делото беше оставено без движение”.
В случая акцентирам върху тезата на съдията, че „не са отстранени недостатъците” на моята ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ.
Изрично, ясно и категорично декларирам своето гледище, че тук съдията е действувал или като пълен идиот, който въобще не е разбрал за какво става дума, или е действувал преднамерено и целенасочено като класически комуноидно-мафиотски престъпник, назначен на съдийската му длъжност, за да обезпечава безотговорност на престъпниците, срещу които е предявена моята изрична и пределно ясна искова претенция; а в конкретния случай съдията е действувал като съучастник в престъпната дейност на Министерството на вътрешните работи, срещу което е насочена моята ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ.
Това е така, защото неговото така формулирано твърдение просто не отговаря на истината и представлява вменително твърдение за съществуването на нещо, което фактически не съществува; което вменително твърдение, обаче, има логическата функция или предназначение да послужи като „фактически и юридически аргумент” за последващо обосноваване на противоправното посегателство върху моите права.
Или казано с други думи, тази „логическа операция” на съдията има функцията да бъде мотивационно-аргументационен арсенал, абсолютно копиращ извратената вменителна логика на вълка от класическата народна приказка, който казал на агнето, че ще го изяде не заради своя хищнически нрав (за утоляването на своята хищническа същност), а заради неговата вина, че му „мътело водата”; въпреки, че това е било абсурдно просто защото агнето е пиело вода там (на такова пространствено място), където физически и фактически е било напълно невъзможно да бъде извършено такова действие, чрез което да е била размътена водата на вълка.
ІІІ
Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в разпоредителната част на съдебния акт и съгласно текста на което той „ДАВА на ищеца последна възможност ... да отстрани следните нередовности на исковата молба”.
Преди всичко отново обръщам внимание върху обстоятелството, че с идиотско-кретеноидна упоритост в този свой съдебен акт съдията-докладчик Владимир Николов в пълно противоречие с фактите и с правото точно четири пъти ми е вменил качеството или статуса на „молител”, коленопреклонно застанал пред неговата основана върху тоталния произвол съдийска власт.
На второ место, изрично и ясно обръщам внимание на съдията, че е абсурдно неговото твърдение за даване на „последна възможност” за отстраняване на „нередовностите”; този аспект на съдийската формулировка има претенцията да внуши наличие на някаква „великодушност” и „правосъобразност” в тотално произволното и противоправно поведение на съдията, докато истината е, че за никаква „последна възможност” не е възможно да става дума, тъй като не съществуват абсолютно никакви „нередности”, които да се нуждаят от „отстраняване”.
ІV
Възразявам и протестирам срещу гледището на съдията-докладчик, което е визирано в разпоредителната част на съдебния акт и съгласно текста на което той „ДАВА на ищеца последна възможност ... да отстрани следните нередовности на исковата молба”.
Първо, в точка 1 от разпоредителната част на съдийското волеизявление е било изхождано от тезата, че в моята искова претенция не са били посочени конкретните незаконосъобразни действия, извършени от Министерството на вътрешните работи, поради което „сега” „великодушно” ми е била „дадена възможност” да извърша посочването на тези действия, които са предизвикали нанесените ми вреди.
Отново изрично, ясно и категорично декларирам своето гледище, че и тук съдията е действувал или като пълен идиот и кретен, който въобще не е разбрал за какво става дума, или е действувал преднамерено и целенасочено като класически комуноидно-мафиотски престъпник, назначен на съдийската му длъжност, за да обезпечава безотговорност на престъпниците, срещу които е предявена моята изрична и пределно ясна искова претенция. Както в моя т. нар. „Иск” (датиран и регистриран в съда на 22 май 2008 г.), така и в моята обяснителна писмена позиция (датирана и регистрирана в съда на 02 юни 2008 г.) изрично, ясно и категорично съм посочил всичко онова, което съдията иска да му бъде посочено.
А след като въпреки това той отново иска да му бъде посочено нещо, което отдавна, ясно и изрично е посочено, това означава, че или той е толкова неадекватен, че въобще не разбира за какво става дума, или просто действува с вълчата логика на престъпниците от Министерството на вътрешните работи, на които той се стреми да обезпечи пълна безотговорност, като използува стратегията, наречена вменяване съществуването на несъществуващи и абсолютно неверни „фактически обстоятелства”.
Пак в точка 1 от разпоредителната част на съдийското волеизявление е записан текст, от който ставя ясно, че съдията великодушно ми дава „правна консултация”, с която ме уведомява, че моето искане за установяване на престъпление не е подведомствено на Административния съд.
Този съдия май наистина е толкова голям идиот и кретен, че отново не е разбрал за какво става въпрос, и ми е вменил искане, каквото аз въобще не съм направил; или, което е много по-вероятно, този съдия е толкова много зависим от Министерството на вътрешните работи (според Оруел „Министерството на истината”), че е готов да обяви за истина нещо, което няма абсолютно нищо общо с фактите и с истината.
Така, в съответствие със съдийското разпореждане, формулирано в точка 1, аз заявявам следното: „конкретните незаконосъобразни действия”, които Министерството на вътрешните работи е било извършило против мен и с които е увредило моите права и интереси изрично, ясно и категорично са посочени и съдията е длъжен да се произнесе по тях по същество; и че съдията няма право в процедурен порядък да ми вменява „допуснати нередности”, каквито въобще не съществуват, след което, позовавайки се на тях, да не допуска хода на делото да стигне до неговия стадий на състезателно съдебно разглеждане по същество.
Освен това, съдията трябва да обърне внимание на факта, че абсолютно никъде не съм искал от него да извършва „установяване на престъпление”, тъй като изрично и ясно съм посочил, че това „устатновяване” е било извършено по съответния законов ред, и съм поискал от съдията да изиска и приложи следственото дело, по което по надлежния ред е установен фактът на извършването на престъплението.
Второ, в точка 2 от от разпоредителната част на съдийското волеизявление е записано, че съдията е отправил адресирано до мен „разпореждане”, текстът на което императивно и недвусмислено гласи „да посочи всички доказателства от които ще се ползува”; при това думата „всички” е поставена в т. нар. „bold” („удебеляване на избрания текст”).
В тази връзка за пореден път декларирам, че този съдия наистина или е пълен идиот и кретен, или е абсолютно безогледен комуноидно-мафиотски слуга на Министерството на вътрешните работи (и на стоящата над него Червена мафия), и на това фактическо основание прави всички възможни трикове, за да обоснове позиция, чрез която да спаси от отговорност Министерството на вътрешните работи.
Във връзка с това нека поясня, че дори и зловещото тоталитарно комунистическо законодателство нямаше безумната наглост да изисква от ищеца да предоставя още в самото начало на исковата процедура „всичките” си доказателства; и че в случая съдията-идиот-кретен-мафиот не само е поискал от мен да му бъдат заявени „всичките” доказателства още в самото начало на съдебната процедура, но дори е изидигнал това изискване като атрибутивно процедурно условие за процесуална допустимост на самияиск.
Това наистина е виртуозен съдийски кретенизъм!!!
Трето, в точка 3 от от разпоредителната част на съдийското волеизявление е записано, че съдията е отправил адресирано до мен „разпореждане”, текстът на което императивно и недвусмислено гласи, че „съгласно чл. 183 от ГПК” аз съм длъжен да извърша „заверяване” („заверка”) на всички представени от мен копия от документи (точният текст е: „да завери всички представени по делото копия от документи”); и че извършването на това действие представлява атрибутивно условие за процесуална легалност и допустимост на исковата претенция; и че неизвършването представлява „недостътък” на исковата претенция, даващ основание за „оставяне без движение на процедурата” и за „връщане” на исковата документация; тоест – представлява изискване, неизпълнението на което лишава страната от правото и възможността да иска и да търси правосъдие.
Това искане на съдията, сведено до такава съдържателност, е пълен кретенизъм!
Посоченият текст на ГПК категорично не дава право на съдията да предявява такова искане. Или иначе казано – законовият текст, на който съдията се позовава, не му дава възможност за разпореждане с такава съдържателност.
В този случай ми се струва, че същият правен ефект щеше да има и ситуацията, при която съдията заявява, че посоченото негово императивно отправено към мен изискване и задължение произтича от страница 183 на Телефонния указател на град София. Както и ако откровено си признае, че това свое съдийско разпоредително волеизявление съдията е издал върху основата на неговия надзорник от Черваната мафия или партньор от хомодружината, в която вероятно членува (или го членуват).
Впрочем, тъй като към моя ИСК съм приложил едно-единствено копие от документ, изхождащ от самия мен и адресиран до Главния прокурор (оригиналът на което се съдържа в документацията, която съм поискал да бъде приложена към делото), стигам до извода, че съдията иска от мен аз да извърша т. нар. „автентично заверяване” на въпросното копие, което заверяване да удостоверява фактът, че копието на въпросния документ е вярно с оригинала, намиращ се при мен или в прокуратурата и в следственото дело.
За съществуването на такава практика в дейността на българските посткомунистически мафиотски съдилища, на мен, разбира се, ми е пределно известно.
Но моето категорично мнение е, че в конкретния случай такова „автентично заверяване” или „деклариране” на автентичността на въпросния съставен и произтичащ от самия мен документ просто е празноглава измишльотина на мафиотски ангажиран съдия, тъй като моето твърдение относно автентичността на въпросното копие се съдържа в самия факт на моето позоваване на него в самияисков документ; или иначе казано – то е имплицитно заявено (а следователно – и заверено!!!) с автентичното подписване на самия Иск.
V
Впрочем, така описаната по-горе ситуация, естествено, съвсем не е изключение в практиката на българския Административен съд. И доказателствата за това се съдържат съвсем не къде да е, а именно в официално и публично изявената позиция на парламентарно ангажирани личности.
Така напр. съвсем неотдавна, само преди около една седмица, в медиите беше високоавторитетно и широкомащабно тиражирана информацията, че не друг, а именно Върховният административен съд на България е чисто мафиотски съд, действуващ в полза на един от висшите кланове на Червената Мафия и във вреда на друг клан, произтичащ от същото хищническо котило и участвуващ в същата хищническа управляваща парламентарна коалиция.
Така напр. в съботия брой 3243 на в-к Монитор от 07 юни 2008 г. ( www.monitor.bg/bulgaria/article?aid=159332&eid=1387&cid=20 ) журналистката Яна Миткова е публикувала статия, която е озаглавена „Доклад на ВАС скара червени и жълти”. В тази статия пределно ясно се казва, че два от мафиотските кланове на управляващата тройна коалиция са се скарали по повод т. нар. „Отчет на Върховния административен съд”. По-точно става въпрос за това, че депутатите от БСП публично и официално са обвинили депутатите от НДСВ заради това, че назначеният от тях Председател на Върховния административен съд Константин Пенчев е бил обезпечил осъществяването на противоправно правораздаване в полза на управляващия мафиотски клан на НДСВ и във вреда на другия управляващ мафиотски клан - този на БСП.
Както се казва – коментарът е излишен!
Е, все пак има какво да бъде добавено – същите тези принадлежащи към отделни котила на хищника съдии, макар и очевидно да имат кланови ежби помежду си, несъмнено се обединяват срещу такива като мен, които искат от тях да осъдят Министерството на вътрешните работи.
15 Юни 2008 Янко Н. Янков
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Eлтимир
Автор на темата
Посетител
преди 18 години 2 месеца
#29308
Продължение на темата:
iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_25.html
2008-06-25
СЪДИЯ - И КРЕТЕН, И МАФИОТ!
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
Bulgaria
***************************
25 Юни 2008
ЧРЕЗ:
Административен съд-
София-град
бул. „Витоша” № 2
1000 София
І-во отделение, 5-ти състав,
Адм. д. № 3066/2008 г.
(срещу Министерството на вътрешните работи)
Съдия-докладчик Владимир Николов
До Върховния административен съд
Информационно копие:
До всички заинтересовани световни и европейски
(включително и български) институции и медии
***
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Web site: iankov.info
Ж А Л Б А
НА
Янко Николов Янков
1172 София,
ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
На 21 юни 2008 г. получих препис (копие) от определение от 18 юни 2008 г., издадено в закрито съдебно заседание от съдия-докладчик Владимир Николов, І-во административно отделение, 5-ти състав.
В срок обжалвам въпросното определение, при което изтъквам следните аргументи и съображения:
Първо
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че като върховна съдебна инстанция, имаща в частност и функционалното предназначение да обезпечава еднакво (единообразно, единосъщно, еднозначно, равнопоставено) правосъдие, при произнасянето ви по този казус ще бъде необходимо да вземете предвид решението на съответния съдия по едно друго, но напълно идентично или аналогично дело.
Накратко става въпрос за следното.
На 08 май 2008 г. съм предявил (рег. № 6029/08.05.2008) иск, регистриран като адм. д. № 2745/2008, І-во отд., 15-ти с-в, при съдия-докладчик Полина Якимова, който иск е срещу т. нар. Комисия по досиетата и не само третира същата фактическа и юридическа проблематика, каквато е третирана в това дело, но и посочените от мен доказателства са буквално и абсолютно същите, а и извършените от мен процесуални действия са едни и същи.
Въпросната съдия-докладчик Полина Якимова обаче абсолютно безпроблемно е дала ход на делото, докато съдията по това дело е постъпил по коренно различен начин – направил е всичко необходимо, да не се стигне до разглеждане на делото по същество.
Пак повтарям – и по двете дела става дума за едни и същи факти и едни и същи доказателства, за едни и същи извършени или неизвършени от мен процесуални действия, но за различни деликтни субекти; и в същото време – за коренно различно (напълно противоположно) процесуално третиране на делата.
Което означава, че единият от двамата съдии е нормално процедиращ (поне засега!) съдия, а другият е или пълен кретен, или престъпник, използуващ правосъдието за антиправосъдни цели.
Съобщавам ви тези обстоятелства, тъй като ще е необходимо да уеднаквите правосъдното поведение на въпросните двама съдии.
Второ
На 27 май 2008 г. съдията-докладчик по делото Владимир Николов е постановил Разпореждане, състоящо се от шест точки, което ми е връчено на 31 май (тоест, след три дни!!! Обърнете внимание на този не толкова любопитен, колкото изключително съществен факт!!!), по което съм взел отношение с моето становище от 02 юни 2008 г.
Първата точка от разпореждането на съдията бе основателна, отнасяше се до необходимостта да внеса посочената държавна такса, и тя бе изпълнена от мен.
Втората точка се отнасяше до необходимостта да посоча или уточня определени факти и обстоятелства, относно които абсолютно неоснователно ми бе вменено наличието на процесуална нередност (или недостатък), изразяваща се в твърдението на съдията, че не съм го бил направил в самия иск. В моето официално писмено гледище изрично направих онова, което съдията е поискал, след което елегантно му написах (на съдията), че неговото искане в това отношение или е недопустим от правото антиправосъден трик, или се дължи на някакво извинително човешко недоглеждане, тъй като онова, което той искаше да бъде направено, е било направено още със самия официален иск, и следователно искането му в това отношение е било фактически неоснователно.
Третата точка има аналогично съдържание и моят отговор е аналогичен – съдията бе поискал да посоча нещо, което просто си е било посочено в самия иск, и съдията не е бил имал фактическото основание да иска от мен извършването на нещо, което е било направено; в случая отново постъпих по същият начин - в моето официално писмено гледище изрично направих онова, което съдията е поискал, след което елегантно му написах, че неговото искане в това отношение или е недопустим от правото антиправосъден трик, или се дължи на някакво извинително човешко недоглеждане.
Четвъртата точка от разпореждането на съдията имаше абсолютно същата стратегическа съдържателност – отново се искаше от мен да посочвам и уточнявам нещо, което вече е било достатъчно ясно посочено и уточнено още в самия иск; аз отново миролюбиво направих онова, което съдията искаше да бъде направено, след което изрично написах на съдията, че или ми прилага трикове, или просто не е бил чел иска ми.
Петата точка от разпореждането на съдията съдържаше искането да заверя представеното от мен копие от моето искане до Главния прокурор, въз основа на което впоследствие бе образувано следственото дело, което съм посочил като доказателство, установяващо основателността на моята искова претенция и относно което съм поискал да бъде приложено към делото.
В моето официално писмено становище до съдията елегантно дадох на съдията да разбере, че неговото искане в това отношение е просто смешно, тъй като от него съм поискал да изиска и приложи към делото самия оригинал, който се намира в следственото дело, което дело представлява т. нар. „всички доказателства”, които съдията иска да му бъдат посочени от мен.
Тъй като в сравнение със съдържанието на предишните разпоредителни волеизявления на съдията съдържанието на Шестата точка от неговото разпореждане разкриваше по най-показателен начин, че той просто следва една доста стара логическа схема на предизвикателни ченгеджийски процедурни трикове, аз просто не я коментирах в моето официално гледище, и, естествено, направих онова, което той искаше, но не защото той го е искал, а защото законът го е изисквал.
Трето
На 05 юни 2008 г. съдията-докладчик по делото Владимир Николов е постановил Разпореждане, състоящо се от четири точки, което ми е връчено на 12 юни (тост, точно след седем дни!!!), по което съм взел отношение с моето становище от 15 юни 2008 г., което становище, впрочем, е и публикувано в моя Уебсайт в Интернет и е станало публично достояние.
Във връзка с това си позволявам да дам безплатния правен съвет на съдията да предяви към мен съдебен иск и да ме осъди, ако счита, че във въпросното мое публично оповестено гледище (становище) се съдържат елементи, които неговото лично и институционално достойнство не приемат и считат за престъпно деяние от моя страна.
Тук изрично и ясно обвинявам съдията в изготвяне на официален документ с невярно съдържание – в текста на постановеното от него разпореждане е отбелязано, че то е било написано и постановено на 05 юни 2008 г., но моето категорично мнение е, че в това отношение постановеният от него разпоредителен акт има качеството на официален документ с невярно съдържание, тъй като посочената дата не е същата, а е 9-ти юни.
Доказателствата за това се съдържат в документацията, от която е видно, че този разпоредителен акт на съдията е бил даден на призовкарите именно на 9-ти юни, при това не сутринта, а следобяд!!!
Защо, обаче, съдията-докладчик по делото Владимир Николов си е бил позволил да извърши това престъпление?
Този съдия, разбира се, е типичен криминален престъпник, и това негово съдийско престъпление просто е едно от неговите многобройни съдийски престъпления (извършени в полза на специалните служби на Мафията и на мафиотската държава); при това то дори е „най-невинното” или „най-малозначителното” извършено от него престъпление.
Отговорът на горепоставения въпрос се съдържа по-долу.
Четвърто
На 09 юни 2008 г. сутринта аз регистрирах в регистрационния офис на съдията специално искане за осъществяване на т. нар. „съединяване на исковете (делата)”, с което, на основание текстовете на българското процесуално право и най-вече на основание на член 13 от Европейската конвенцишя за правата на човека и основните свободи съм поискал да бъде осъществено съединяване за разглеждането им в единен съдебен процес на адм. д. № 2745 /2008 г., І-во отд., 15 с-в, съдия-докладчик Полина Якимова (срещу Комисията за рзкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) и на адм. д. № 3066/2008 г., І-во отделение, 5-ти с-в, съдия-докладчик Владимир Николов (срещу Министерството на вътрешните работи).
Така, още сутринта на 09 юни 2008 г. съдията-докладчик Владимир Николов е бил поставен пред „заплахата” да не може да гарантира осъществяването на престъпната воля на неговите „тъпкачи” от хомодружината на специалните служби на Мафията и на мафиотската държава.
И именно за да се опита да обезпечи волята на своите господари, съдията извършва въпросното документално престъпление, като на 09 юни постановява Разпореждане, което в пълно противоречие с реалността е обозначил като постановено на 05 юни.
Така, благодарение на този свой процедурен и престъпен трик, съдията се е опитал да избегне вземането на решение по това мое искане, като и до днес на мен не ми е даден отговор по това мое искане.
Пето
На 12 юни 2008 г. получих написаното на 09 юни (датирано на 05 юни) определителното разпореждане на съдията, и на 15 юни регистрирах в съдийския офис моето официално становище, което, както вече казах, съм публикувал в Интернет, и по повод и във връзка с което съдията разполага с фактическото и правното основание да ме съди и осъди, ако счита, че съм засегнал неговото лично и институционално достойнство, „девственост”, чест и прочее.
Шесто
На 21 юни 2008 г. получих постановеното на 18 юни Определение, съгласно което в закрито съдебно заседение съдията е прекратил производството и е отказал да го разгледа по същество в публично съдебно заседание.
В срок обжалвам пред вас неговото определително разпореждане и настоявам да го отмените.
Считам, че е абсолютно безсмислено пред вас да обосновавам аргументите си относно т. нар. „дефекти” в „юридическата” воля на съдията, тъй като вие сте длъжни да направите това „служебно” и върху основата на вашето „запознаване с” и „познаване на” фактите и на закона.
Не считам за нужно сега и тук да ви казвам какво мисля за вас, тъй като искам да ви дам възможност да промените предварително формираното ми крайно отрицателно „мислене” или гледище в това отношение.
Дали ще го направите, това си е ваш проблем.
Приложение: две копия от текста на настоящето мое становище.
25 Юни 2008 Янко Н. Янков
iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_25.html
2008-06-25
СЪДИЯ - И КРЕТЕН, И МАФИОТ!
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
Bulgaria
***************************
25 Юни 2008
ЧРЕЗ:
Административен съд-
София-град
бул. „Витоша” № 2
1000 София
І-во отделение, 5-ти състав,
Адм. д. № 3066/2008 г.
(срещу Министерството на вътрешните работи)
Съдия-докладчик Владимир Николов
До Върховния административен съд
Информационно копие:
До всички заинтересовани световни и европейски
(включително и български) институции и медии
***
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Web site: iankov.info
Ж А Л Б А
НА
Янко Николов Янков
1172 София,
ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
На 21 юни 2008 г. получих препис (копие) от определение от 18 юни 2008 г., издадено в закрито съдебно заседание от съдия-докладчик Владимир Николов, І-во административно отделение, 5-ти състав.
В срок обжалвам въпросното определение, при което изтъквам следните аргументи и съображения:
Първо
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че като върховна съдебна инстанция, имаща в частност и функционалното предназначение да обезпечава еднакво (единообразно, единосъщно, еднозначно, равнопоставено) правосъдие, при произнасянето ви по този казус ще бъде необходимо да вземете предвид решението на съответния съдия по едно друго, но напълно идентично или аналогично дело.
Накратко става въпрос за следното.
На 08 май 2008 г. съм предявил (рег. № 6029/08.05.2008) иск, регистриран като адм. д. № 2745/2008, І-во отд., 15-ти с-в, при съдия-докладчик Полина Якимова, който иск е срещу т. нар. Комисия по досиетата и не само третира същата фактическа и юридическа проблематика, каквато е третирана в това дело, но и посочените от мен доказателства са буквално и абсолютно същите, а и извършените от мен процесуални действия са едни и същи.
Въпросната съдия-докладчик Полина Якимова обаче абсолютно безпроблемно е дала ход на делото, докато съдията по това дело е постъпил по коренно различен начин – направил е всичко необходимо, да не се стигне до разглеждане на делото по същество.
Пак повтарям – и по двете дела става дума за едни и същи факти и едни и същи доказателства, за едни и същи извършени или неизвършени от мен процесуални действия, но за различни деликтни субекти; и в същото време – за коренно различно (напълно противоположно) процесуално третиране на делата.
Което означава, че единият от двамата съдии е нормално процедиращ (поне засега!) съдия, а другият е или пълен кретен, или престъпник, използуващ правосъдието за антиправосъдни цели.
Съобщавам ви тези обстоятелства, тъй като ще е необходимо да уеднаквите правосъдното поведение на въпросните двама съдии.
Второ
На 27 май 2008 г. съдията-докладчик по делото Владимир Николов е постановил Разпореждане, състоящо се от шест точки, което ми е връчено на 31 май (тоест, след три дни!!! Обърнете внимание на този не толкова любопитен, колкото изключително съществен факт!!!), по което съм взел отношение с моето становище от 02 юни 2008 г.
Първата точка от разпореждането на съдията бе основателна, отнасяше се до необходимостта да внеса посочената държавна такса, и тя бе изпълнена от мен.
Втората точка се отнасяше до необходимостта да посоча или уточня определени факти и обстоятелства, относно които абсолютно неоснователно ми бе вменено наличието на процесуална нередност (или недостатък), изразяваща се в твърдението на съдията, че не съм го бил направил в самия иск. В моето официално писмено гледище изрично направих онова, което съдията е поискал, след което елегантно му написах (на съдията), че неговото искане в това отношение или е недопустим от правото антиправосъден трик, или се дължи на някакво извинително човешко недоглеждане, тъй като онова, което той искаше да бъде направено, е било направено още със самия официален иск, и следователно искането му в това отношение е било фактически неоснователно.
Третата точка има аналогично съдържание и моят отговор е аналогичен – съдията бе поискал да посоча нещо, което просто си е било посочено в самия иск, и съдията не е бил имал фактическото основание да иска от мен извършването на нещо, което е било направено; в случая отново постъпих по същият начин - в моето официално писмено гледище изрично направих онова, което съдията е поискал, след което елегантно му написах, че неговото искане в това отношение или е недопустим от правото антиправосъден трик, или се дължи на някакво извинително човешко недоглеждане.
Четвъртата точка от разпореждането на съдията имаше абсолютно същата стратегическа съдържателност – отново се искаше от мен да посочвам и уточнявам нещо, което вече е било достатъчно ясно посочено и уточнено още в самия иск; аз отново миролюбиво направих онова, което съдията искаше да бъде направено, след което изрично написах на съдията, че или ми прилага трикове, или просто не е бил чел иска ми.
Петата точка от разпореждането на съдията съдържаше искането да заверя представеното от мен копие от моето искане до Главния прокурор, въз основа на което впоследствие бе образувано следственото дело, което съм посочил като доказателство, установяващо основателността на моята искова претенция и относно което съм поискал да бъде приложено към делото.
В моето официално писмено становище до съдията елегантно дадох на съдията да разбере, че неговото искане в това отношение е просто смешно, тъй като от него съм поискал да изиска и приложи към делото самия оригинал, който се намира в следственото дело, което дело представлява т. нар. „всички доказателства”, които съдията иска да му бъдат посочени от мен.
Тъй като в сравнение със съдържанието на предишните разпоредителни волеизявления на съдията съдържанието на Шестата точка от неговото разпореждане разкриваше по най-показателен начин, че той просто следва една доста стара логическа схема на предизвикателни ченгеджийски процедурни трикове, аз просто не я коментирах в моето официално гледище, и, естествено, направих онова, което той искаше, но не защото той го е искал, а защото законът го е изисквал.
Трето
На 05 юни 2008 г. съдията-докладчик по делото Владимир Николов е постановил Разпореждане, състоящо се от четири точки, което ми е връчено на 12 юни (тост, точно след седем дни!!!), по което съм взел отношение с моето становище от 15 юни 2008 г., което становище, впрочем, е и публикувано в моя Уебсайт в Интернет и е станало публично достояние.
Във връзка с това си позволявам да дам безплатния правен съвет на съдията да предяви към мен съдебен иск и да ме осъди, ако счита, че във въпросното мое публично оповестено гледище (становище) се съдържат елементи, които неговото лично и институционално достойнство не приемат и считат за престъпно деяние от моя страна.
Тук изрично и ясно обвинявам съдията в изготвяне на официален документ с невярно съдържание – в текста на постановеното от него разпореждане е отбелязано, че то е било написано и постановено на 05 юни 2008 г., но моето категорично мнение е, че в това отношение постановеният от него разпоредителен акт има качеството на официален документ с невярно съдържание, тъй като посочената дата не е същата, а е 9-ти юни.
Доказателствата за това се съдържат в документацията, от която е видно, че този разпоредителен акт на съдията е бил даден на призовкарите именно на 9-ти юни, при това не сутринта, а следобяд!!!
Защо, обаче, съдията-докладчик по делото Владимир Николов си е бил позволил да извърши това престъпление?
Този съдия, разбира се, е типичен криминален престъпник, и това негово съдийско престъпление просто е едно от неговите многобройни съдийски престъпления (извършени в полза на специалните служби на Мафията и на мафиотската държава); при това то дори е „най-невинното” или „най-малозначителното” извършено от него престъпление.
Отговорът на горепоставения въпрос се съдържа по-долу.
Четвърто
На 09 юни 2008 г. сутринта аз регистрирах в регистрационния офис на съдията специално искане за осъществяване на т. нар. „съединяване на исковете (делата)”, с което, на основание текстовете на българското процесуално право и най-вече на основание на член 13 от Европейската конвенцишя за правата на човека и основните свободи съм поискал да бъде осъществено съединяване за разглеждането им в единен съдебен процес на адм. д. № 2745 /2008 г., І-во отд., 15 с-в, съдия-докладчик Полина Якимова (срещу Комисията за рзкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) и на адм. д. № 3066/2008 г., І-во отделение, 5-ти с-в, съдия-докладчик Владимир Николов (срещу Министерството на вътрешните работи).
Така, още сутринта на 09 юни 2008 г. съдията-докладчик Владимир Николов е бил поставен пред „заплахата” да не може да гарантира осъществяването на престъпната воля на неговите „тъпкачи” от хомодружината на специалните служби на Мафията и на мафиотската държава.
И именно за да се опита да обезпечи волята на своите господари, съдията извършва въпросното документално престъпление, като на 09 юни постановява Разпореждане, което в пълно противоречие с реалността е обозначил като постановено на 05 юни.
Така, благодарение на този свой процедурен и престъпен трик, съдията се е опитал да избегне вземането на решение по това мое искане, като и до днес на мен не ми е даден отговор по това мое искане.
Пето
На 12 юни 2008 г. получих написаното на 09 юни (датирано на 05 юни) определителното разпореждане на съдията, и на 15 юни регистрирах в съдийския офис моето официално становище, което, както вече казах, съм публикувал в Интернет, и по повод и във връзка с което съдията разполага с фактическото и правното основание да ме съди и осъди, ако счита, че съм засегнал неговото лично и институционално достойнство, „девственост”, чест и прочее.
Шесто
На 21 юни 2008 г. получих постановеното на 18 юни Определение, съгласно което в закрито съдебно заседение съдията е прекратил производството и е отказал да го разгледа по същество в публично съдебно заседание.
В срок обжалвам пред вас неговото определително разпореждане и настоявам да го отмените.
Считам, че е абсолютно безсмислено пред вас да обосновавам аргументите си относно т. нар. „дефекти” в „юридическата” воля на съдията, тъй като вие сте длъжни да направите това „служебно” и върху основата на вашето „запознаване с” и „познаване на” фактите и на закона.
Не считам за нужно сега и тук да ви казвам какво мисля за вас, тъй като искам да ви дам възможност да промените предварително формираното ми крайно отрицателно „мислене” или гледище в това отношение.
Дали ще го направите, това си е ваш проблем.
Приложение: две копия от текста на настоящето мое становище.
25 Юни 2008 Янко Н. Янков
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Eлтимир
Автор на темата
Посетител
преди 18 години 2 месеца
#30093
iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_28.html
2008-06-28
СЕМАНТИКА НА МАФИЯТА
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
E-mail : iankov.bg@mail.bg
Bulgaria
***************************
27 Юни 2008
Относно:
Вътрешната мафиотско-терористична практика
на съвременните български държавни и извъндържавни
специални служби
До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим –
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Web site: www.prb.bg/
чрез: връзки с обществеността: E-mail: n.markov@prb.bg
чрез: ВКП: E-mail: jalbi@prb.bg
чрез ВАП: E-mail: v.draganovaa@abv.bg
чрез СГП: Е-mail: sgp@prb.bg
чрез СРП: Е-mail: rp_sofia@prb.bg
чрез ВАС: Е-mail: VASprotocol@bitex.com
чрез ВАС: Е-mail: VASarch@bitex.com
До Малена Филипова -
като прокурор през началото на 90-те години
обезпечила „законосъобразното” протестно поведение
на синдикалните и политическите лидери на мафиотския преход;
после лично обезпечила безотговорността за всички престъпления,
свързани с господарите на Иво Карамански, с източването на банките
и много други стопански престъпления;
като шеф на отдела „Закрила на децата”
обезпечила безотговорността за отвличанията и насилията над децата,
за бурното развитие на детската наркомания и детската проституция;
в момента изпълняваща длъжността Върховен прокурор,
завеждащ отдел „Инспекторат”
във Върховната касационна прокуратура
бул. „Витоша” № 2
1000 София
До Георги Първанов –
агент на комунистическата Държавна сигурност
и престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2
1000 София
Web site: www.president.bg/
E-mail: press@president.bg
До Сергей Станишев -
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Министър-Председател на България
Министерски съвет
бул. “Княз Дондуков” № 1
1000 (1194) София
Web site: www.government.bg/
E-mail – правителствена информационна служба: GIS@GOVERNMENT.BG
E-mail: primeminister@government.bg
До г-н Бойко Найденов –
Директор на Националната следствена служба
бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42
1797 София
Web site:
E-mail: R.Zeneva@nsls.bg
E-mail: l.zdravkova@nsls.bg
До Районния прокурор Е. Александров -
Районна прокуратура гр. Монтана
ул. „Васил Левски” № 24, етаж 4
(чрез препоръчано писмо,
чрез E-mail: op_mon@mon.prb.bg
и чрез E-mail: rp_mon@mon.prb.bg)
Europol
European Police Office
European Law Enforcement Organisation
P.O. Box 908 50
2509 LW The Hague
The Netherlands
Web site: www.europol.europa.eu/
E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu
E-mail: For media enquiries, information requests, visits and events:
corporate.communications@europol.europa.eu
Interpol
General Secretariat
200, quai Charles de Gaulle
69006 Lyon
France
Web site: www.interpol.int/
E-mail: throught (by means of) Web site:
www.interpol.int/public/mail/mail3.asp?i...erprints&err=captcha
His Excellency
Mr. Hans-Gert Poettering -
President of the European Parliament
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Web site: www.europarl.europa.eu/
Belgium
Head of the Cabinet - E-mail: klaus.welle@europarl.europa.eu
Team Leader E-mail: anthony.teasdale@europarl.europa.eu
E-mail: webmasterpresident@europarl.europa.eu
---
Katrin Ruhrmann
Spokesperson for the President of Parliament
E-mail: katrin.ruhrmann@europarl.europa.eu
---
Jesus Gomez
Press Officer for the President of Parliament:
E-mail: jesus.gomez@europarl.europa.eu
---
Committee on Petitions
The Secretariat
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Belgium
E-mail: Petitions@europarl.europa.eu
---
European Parliament
E-mail: Correspondence with Citizens: civis@europarl.europa.eu
His Excellency
Mr. Jose Manuel Barroso -
President of the European Commission
Secretariat General of the European Commission,
Unit SG/B/4
rue de la Loi 200,
B- 1049 Brussels
Belgium
Web site: ec.europa.eu/
Web site: ec.europa.eu/commission_barroso/president/
E-mail: comm-web@ec.europa.eu
E-mail: through (by means of) Web site:
www.secure.europarl.europa.eu/parliament...est.do?cmLanguage=bg
E-mail: through (by means of): leonor.ribeiro-da-silva@ec.europa.eu
His Excellency
Mr. Jacques Barrot -
Vice President & Commissioner
of Justice, Freedom and Security
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail: cab-archive-barrot@ec.europa.eu
- - -
EUROPEAN COMMISSION
DG Justice, Freedom and Security
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail:
ec.europa.eu/justice_home/contact_us2_en.htm
His Excellency
Mr. Olli Rehn -
Commissioner of Enlargement
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
Web site:
E-mail: cab-rehn-web-feedback@ec.europa.eu
- - -
DG Enlargement
Rue de la Loi 200
B- 1040 Bruxelles
Belgium
E-mail: elarg-webmaster@ec.europa.eu
E-mail: firstname.lastname@ec.europa.eu
His Excellency
Mr. P. Nikiforos Diamandouros -
EUROPEAN OMBUDSMAN
1 Avenue du President Robert Schuman
CS 30403
B.P. 403
F – 67001 Strasbourg Cedex
France
Web site: www.euro-ombudsman.eu.int/cv/en/default.htm
E-mail: euro-ombudsman@europarl.eu.int
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
По повод моето писмо от 18 май 2008 г. (вж.: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА , 2008-05-18, iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html) получих „отговор”, подписан от посочената по-горе М. Филипова.
При прочитането на този неин „отговор” първото впечатление е, че тя просто не е била прочела съдържанието на моето писмо, тъй като нейният „отговор” няма почти нищо общо с онова, което съм написал. Но това „първо” и „повърхностно” впечатление, разбира се, е невярно.
Вече няколко десетилетия имам „удоволствието” да познавам лично сегашния Върховен прокурор и шеф на отдел „Инспекторат” при ВКП М. Филипова, и превъзходно зная коя е тя.
Тя, разбира се, е (или може да е!) всичко друго, но не и човек, който не чете – тя чете и препрочита по няколко пъти всеки текст, свързан с нейната работа. Обстоятелството, че в писмото си до мен се е престорила, че не е била прочела съдържанието на моето изложение до Главния прокурор (по повод и във връзка с което тя ми е изпратила своето писмо), е само едно от поредните доказателства за нейното изключително отдавнашно, дълбоко и дълготрайно слугуване на специалните служби на Мафията и на българския мафиотски държавнополитически режим.
Тъй като изрично, ясно и категорично продължавам да настоявам за извършване на прецизно разследване на изнесените от мен факти и обстоятелства, обръщам вашето внимание върху следните обстоятелства:
Първо, всичките посочени в писмото ми престъпни нарушения на неприкосновеността на моето провинциално селско имение и жилище никога не са били имали характера на деяние, извършено с цел „кражба”, и самият аз никога и по никакъв начин не съм интерпретирал тези деяния в този смисъл.
Второ, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че непосредствено след смъртта на баща ми (в резултат от секретните оперативни мероприятия на мафията и на държавните специални служби) с писмо, имащо дата 01.09.1995 г. по преписка № 12278.95.ІІІ на отдел „Следствен” при Главна прокуратура, подписано от прокурор Л. Бончева (публикувано на стр. 410 от Том 2 на моята книга „Документ за самоличност”) е било разпоредено на Окръжната прокуратура в гр. Монтана да извърши по компетентност необходимите следствени действия.
И че по същество е ставало въпрос за престъпни нарушения на неприкосновеността на имението и жилището, имащи за цел да бъде постигнато жестоко сплашване на майка ми и на самия мен, с цел да оттегля исканията си за разследване и съдене на няколко души изключително високопоставени личности от българския клан на руската Червена мафия.
Трето, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че още тогава тези посегателства са били неразривно свързани с факта, че по мое почти тригодишно ежедневно настояване точно тогава в Националната следствена служба бе образувано следствено дело № 42/1995 г., по повод и във връзка с което бях предоставил абсолютно неоспорими документални доказателства за колосална престъпна дейност, извършена от няколко души видни шефове от системата на българския филиал на създадената от КГБ Червена мафия, а именно: Венцислав Димитров Стефанов, Димитър Христов Иванов, Александър Димитров Найденов, Теодор Стефанов Цачев и Борислав Христов Дионисиев.
Четвърто, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че в специализираната научна литература относно оперативните мероприятия на специалните служби изрично и недвусмислено е пояснено, че когато за първи път се случи някакво неблагоприятно събитие, може да бъде третирано като случайност; когато се случи за втори път, може да бъде третирано като съвпадение; но когато се случи за трети път, задължително трябва да бъде третирано като вражеско действие.
Именно в контекста на тази професионална мъдрост обръщам вашето внимание върху факта, че съвсем не е било „случайно съвпадението”, че точно по същото време, когато през януари тази година на мен ми е връчена призовката за явяването ми като свидетел по въпросното следствено дело № 42 от 1995 г., в имението и в селския ми дом е било извършено взломно проникване, замаскирано като кражба на абсолютно незначителни вещи. Както много добре ви е известно, още тогава неслучайното „съвпадение” на тези събития бе интерпретирано в Интернет на адрес: ТОТАЛИТАРИЗМЪТ НЕ СИ Е ОТИВАЛ ОТ БЪЛГАРИЯ iankov.blogspot.com/2008/02/blog-post.html.
Пето, отново обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че адресираното до всичките вас мое официално писмо от 18 май 2008 г., в което съм интерпретирал именно посочените „странни” събития, е публикувано в Интернет на следния електронен адрес: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА, 2008-05-18, iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html).
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че както в предишните си писма по тези поводи, така и в това мое официално писмо винаги съм подчертавал, че всичките взломни прониквания в имението и в селския ми дом винаги са имали характера на строго секретни оперативни мероприятия, демонстративно извършени от специалните служби на мафията и респективно на държавата, които мероприятия преднамерено са били направени така, че полицията и прокуратурата да имат формалното основание да ги интерпретират като „малозначителни криминални деяния”, а на самия мен и на членовете на семейството ми да ни е пределно ясно, че става въпрос именно за нещо съвсем друго.
Подчертавам, че на стр. 8 от писмото ми от 18 май 2008 г. изрично и ясно съм посочил, че „вещите, които са били взети (...) имат символичната стойност от около триста лева, докато вещите, които са останали абсолютно непокътнати, имат стойност много повече от тридесет хиляди лева”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм дал да се разбере, че на фона на посочената фактическа обстановка е пълно безумие и кретенизъм да се твърди, че целта на взломното проникване в имението и в къщата е била да бъдат търсени, намерени и взети вещи, които имат „пазарното ценностно достойнство” да бъдат третирани като „обект на кражба” – просто защото в контекста на една такава хипотеза остава напълно неудовлетворен отговорът „Защо крадецът (или крадците) се е задоволил да вземе вещи на стойност около триста лева и е оставил непобутнати вещи, които имат стойност повеиче от тридесет хиляди лева?”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че „привидната безумност, куриозността или спецификата на проблемата” е пределно очевидна от наличието на поне девет групи или видове факти, които напълно закономерно отвеждат нормалното човешко мислене към три главни изводи: а) че взетите вещи са били взети, за да може фактът на вземането им да бъде интерпретиран като „кражба”, и така имащата оперативно-камуфлажен карактер „кражба” да послужи като прикритие на имащото съвсем друг характер престъпно проникване в имението и в къщата ми; б) че взетите вещи са били взети така, че обстоятелствата, свързани с тях, да дават възможност за специално контекстуално третиране, налагащо недвусмисления извод, че абсолютно преднамерено и целенасочено въпросното деяние има силно наситен семантичен и преди всичко посланически характер; и в) че всичките престъпни посегателства са с характера на т. нар. „семантични послания”, дълбоката съдържателна същност на които има едно-единствено значение, а именно: „Твоят дом не е и никога няма да бъде твоя крепост!”.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания поради оперативно преднамерена стратегия или поради някакви други (недостатъчно изяснени) причини разследващият орган е игнорирал най-очевидната и най-адекватната за интерпретиране хипотеза, а именно, че от чисто юридическа гледна точка този тип посегателства имат недвусмисления характер на престъпни нарушавания на гарантираната от чл. 33 от Конституцията т. нар. „неприкосновеност на жилището”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера на престъпни нарушавания на гарантираната от чл. 32 от Конституцията т. нар. „неприкосновеност на личния живот на граждените” и характера на „незаконна намеса в личния живот”, изразяваща се в „следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия”, извършвани „без знанието” или „без съгласието” на суверенния български гражданин.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера на незаконен секретен оглед, така и характера на незаконно секретно претърсване и изземване, така и характера на престъпно подхвърляне на имаща криминогенен характер вещ.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера не само на тайно поставяне на аудио и видеозаписващи или предаващи устройства, но и характера на терористичен акт, извършен чрез поставянето на многообразни увреждащи здравето и живота ядрени и радиационни субстанции, или на биологически активни агенти (т. нар. „биологични патогени” - бактерии, вируси, гъбички, токсини); подчертавам, че в научната литература, посветена на този тип тероризъм, подробно са описани изключително голям брой и имащи изключително широк спектър на действие биологично-активни патогенни субстанции.
Шесто, отново обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че при така визираните факти и обстоятелства изпратеното до мен писмо, написано и подписано от посочената по-горе М. Филипова, има характера на престъпно прокурорско обезпечаване на безотговорност за престъпниците от специалните служби на мафията и на мафиотската държава.
Следователно, поне според мен, изпълняващата длъжността Върховен прокурор, завеждащ отдел „Инспекторат” във Върховната касационна прокуратура Малена Филипова, Е МАФИОТСКИ ПРЕСТЪПНИК.
27 Юни 2007 Янко Н. Янков
2008-06-28
СЕМАНТИКА НА МАФИЯТА
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
E-mail : iankov.bg@mail.bg
Bulgaria
***************************
27 Юни 2008
Относно:
Вътрешната мафиотско-терористична практика
на съвременните български държавни и извъндържавни
специални служби
До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим –
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Web site: www.prb.bg/
чрез: връзки с обществеността: E-mail: n.markov@prb.bg
чрез: ВКП: E-mail: jalbi@prb.bg
чрез ВАП: E-mail: v.draganovaa@abv.bg
чрез СГП: Е-mail: sgp@prb.bg
чрез СРП: Е-mail: rp_sofia@prb.bg
чрез ВАС: Е-mail: VASprotocol@bitex.com
чрез ВАС: Е-mail: VASarch@bitex.com
До Малена Филипова -
като прокурор през началото на 90-те години
обезпечила „законосъобразното” протестно поведение
на синдикалните и политическите лидери на мафиотския преход;
после лично обезпечила безотговорността за всички престъпления,
свързани с господарите на Иво Карамански, с източването на банките
и много други стопански престъпления;
като шеф на отдела „Закрила на децата”
обезпечила безотговорността за отвличанията и насилията над децата,
за бурното развитие на детската наркомания и детската проституция;
в момента изпълняваща длъжността Върховен прокурор,
завеждащ отдел „Инспекторат”
във Върховната касационна прокуратура
бул. „Витоша” № 2
1000 София
До Георги Първанов –
агент на комунистическата Държавна сигурност
и престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2
1000 София
Web site: www.president.bg/
E-mail: press@president.bg
До Сергей Станишев -
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Министър-Председател на България
Министерски съвет
бул. “Княз Дондуков” № 1
1000 (1194) София
Web site: www.government.bg/
E-mail – правителствена информационна служба: GIS@GOVERNMENT.BG
E-mail: primeminister@government.bg
До г-н Бойко Найденов –
Директор на Националната следствена служба
бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42
1797 София
Web site:
E-mail: R.Zeneva@nsls.bg
E-mail: l.zdravkova@nsls.bg
До Районния прокурор Е. Александров -
Районна прокуратура гр. Монтана
ул. „Васил Левски” № 24, етаж 4
(чрез препоръчано писмо,
чрез E-mail: op_mon@mon.prb.bg
и чрез E-mail: rp_mon@mon.prb.bg)
Europol
European Police Office
European Law Enforcement Organisation
P.O. Box 908 50
2509 LW The Hague
The Netherlands
Web site: www.europol.europa.eu/
E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu
E-mail: For media enquiries, information requests, visits and events:
corporate.communications@europol.europa.eu
Interpol
General Secretariat
200, quai Charles de Gaulle
69006 Lyon
France
Web site: www.interpol.int/
E-mail: throught (by means of) Web site:
www.interpol.int/public/mail/mail3.asp?i...erprints&err=captcha
His Excellency
Mr. Hans-Gert Poettering -
President of the European Parliament
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Web site: www.europarl.europa.eu/
Belgium
Head of the Cabinet - E-mail: klaus.welle@europarl.europa.eu
Team Leader E-mail: anthony.teasdale@europarl.europa.eu
E-mail: webmasterpresident@europarl.europa.eu
---
Katrin Ruhrmann
Spokesperson for the President of Parliament
E-mail: katrin.ruhrmann@europarl.europa.eu
---
Jesus Gomez
Press Officer for the President of Parliament:
E-mail: jesus.gomez@europarl.europa.eu
---
Committee on Petitions
The Secretariat
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Belgium
E-mail: Petitions@europarl.europa.eu
---
European Parliament
E-mail: Correspondence with Citizens: civis@europarl.europa.eu
His Excellency
Mr. Jose Manuel Barroso -
President of the European Commission
Secretariat General of the European Commission,
Unit SG/B/4
rue de la Loi 200,
B- 1049 Brussels
Belgium
Web site: ec.europa.eu/
Web site: ec.europa.eu/commission_barroso/president/
E-mail: comm-web@ec.europa.eu
E-mail: through (by means of) Web site:
www.secure.europarl.europa.eu/parliament...est.do?cmLanguage=bg
E-mail: through (by means of): leonor.ribeiro-da-silva@ec.europa.eu
His Excellency
Mr. Jacques Barrot -
Vice President & Commissioner
of Justice, Freedom and Security
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail: cab-archive-barrot@ec.europa.eu
- - -
EUROPEAN COMMISSION
DG Justice, Freedom and Security
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail:
ec.europa.eu/justice_home/contact_us2_en.htm
His Excellency
Mr. Olli Rehn -
Commissioner of Enlargement
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
Web site:
E-mail: cab-rehn-web-feedback@ec.europa.eu
- - -
DG Enlargement
Rue de la Loi 200
B- 1040 Bruxelles
Belgium
E-mail: elarg-webmaster@ec.europa.eu
E-mail: firstname.lastname@ec.europa.eu
His Excellency
Mr. P. Nikiforos Diamandouros -
EUROPEAN OMBUDSMAN
1 Avenue du President Robert Schuman
CS 30403
B.P. 403
F – 67001 Strasbourg Cedex
France
Web site: www.euro-ombudsman.eu.int/cv/en/default.htm
E-mail: euro-ombudsman@europarl.eu.int
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
По повод моето писмо от 18 май 2008 г. (вж.: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА , 2008-05-18, iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html) получих „отговор”, подписан от посочената по-горе М. Филипова.
При прочитането на този неин „отговор” първото впечатление е, че тя просто не е била прочела съдържанието на моето писмо, тъй като нейният „отговор” няма почти нищо общо с онова, което съм написал. Но това „първо” и „повърхностно” впечатление, разбира се, е невярно.
Вече няколко десетилетия имам „удоволствието” да познавам лично сегашния Върховен прокурор и шеф на отдел „Инспекторат” при ВКП М. Филипова, и превъзходно зная коя е тя.
Тя, разбира се, е (или може да е!) всичко друго, но не и човек, който не чете – тя чете и препрочита по няколко пъти всеки текст, свързан с нейната работа. Обстоятелството, че в писмото си до мен се е престорила, че не е била прочела съдържанието на моето изложение до Главния прокурор (по повод и във връзка с което тя ми е изпратила своето писмо), е само едно от поредните доказателства за нейното изключително отдавнашно, дълбоко и дълготрайно слугуване на специалните служби на Мафията и на българския мафиотски държавнополитически режим.
Тъй като изрично, ясно и категорично продължавам да настоявам за извършване на прецизно разследване на изнесените от мен факти и обстоятелства, обръщам вашето внимание върху следните обстоятелства:
Първо, всичките посочени в писмото ми престъпни нарушения на неприкосновеността на моето провинциално селско имение и жилище никога не са били имали характера на деяние, извършено с цел „кражба”, и самият аз никога и по никакъв начин не съм интерпретирал тези деяния в този смисъл.
Второ, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че непосредствено след смъртта на баща ми (в резултат от секретните оперативни мероприятия на мафията и на държавните специални служби) с писмо, имащо дата 01.09.1995 г. по преписка № 12278.95.ІІІ на отдел „Следствен” при Главна прокуратура, подписано от прокурор Л. Бончева (публикувано на стр. 410 от Том 2 на моята книга „Документ за самоличност”) е било разпоредено на Окръжната прокуратура в гр. Монтана да извърши по компетентност необходимите следствени действия.
И че по същество е ставало въпрос за престъпни нарушения на неприкосновеността на имението и жилището, имащи за цел да бъде постигнато жестоко сплашване на майка ми и на самия мен, с цел да оттегля исканията си за разследване и съдене на няколко души изключително високопоставени личности от българския клан на руската Червена мафия.
Трето, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че още тогава тези посегателства са били неразривно свързани с факта, че по мое почти тригодишно ежедневно настояване точно тогава в Националната следствена служба бе образувано следствено дело № 42/1995 г., по повод и във връзка с което бях предоставил абсолютно неоспорими документални доказателства за колосална престъпна дейност, извършена от няколко души видни шефове от системата на българския филиал на създадената от КГБ Червена мафия, а именно: Венцислав Димитров Стефанов, Димитър Христов Иванов, Александър Димитров Найденов, Теодор Стефанов Цачев и Борислав Христов Дионисиев.
Четвърто, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че в специализираната научна литература относно оперативните мероприятия на специалните служби изрично и недвусмислено е пояснено, че когато за първи път се случи някакво неблагоприятно събитие, може да бъде третирано като случайност; когато се случи за втори път, може да бъде третирано като съвпадение; но когато се случи за трети път, задължително трябва да бъде третирано като вражеско действие.
Именно в контекста на тази професионална мъдрост обръщам вашето внимание върху факта, че съвсем не е било „случайно съвпадението”, че точно по същото време, когато през януари тази година на мен ми е връчена призовката за явяването ми като свидетел по въпросното следствено дело № 42 от 1995 г., в имението и в селския ми дом е било извършено взломно проникване, замаскирано като кражба на абсолютно незначителни вещи. Както много добре ви е известно, още тогава неслучайното „съвпадение” на тези събития бе интерпретирано в Интернет на адрес: ТОТАЛИТАРИЗМЪТ НЕ СИ Е ОТИВАЛ ОТ БЪЛГАРИЯ iankov.blogspot.com/2008/02/blog-post.html.
Пето, отново обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че адресираното до всичките вас мое официално писмо от 18 май 2008 г., в което съм интерпретирал именно посочените „странни” събития, е публикувано в Интернет на следния електронен адрес: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА, 2008-05-18, iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html).
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че както в предишните си писма по тези поводи, така и в това мое официално писмо винаги съм подчертавал, че всичките взломни прониквания в имението и в селския ми дом винаги са имали характера на строго секретни оперативни мероприятия, демонстративно извършени от специалните служби на мафията и респективно на държавата, които мероприятия преднамерено са били направени така, че полицията и прокуратурата да имат формалното основание да ги интерпретират като „малозначителни криминални деяния”, а на самия мен и на членовете на семейството ми да ни е пределно ясно, че става въпрос именно за нещо съвсем друго.
Подчертавам, че на стр. 8 от писмото ми от 18 май 2008 г. изрично и ясно съм посочил, че „вещите, които са били взети (...) имат символичната стойност от около триста лева, докато вещите, които са останали абсолютно непокътнати, имат стойност много повече от тридесет хиляди лева”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм дал да се разбере, че на фона на посочената фактическа обстановка е пълно безумие и кретенизъм да се твърди, че целта на взломното проникване в имението и в къщата е била да бъдат търсени, намерени и взети вещи, които имат „пазарното ценностно достойнство” да бъдат третирани като „обект на кражба” – просто защото в контекста на една такава хипотеза остава напълно неудовлетворен отговорът „Защо крадецът (или крадците) се е задоволил да вземе вещи на стойност около триста лева и е оставил непобутнати вещи, които имат стойност повеиче от тридесет хиляди лева?”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че „привидната безумност, куриозността или спецификата на проблемата” е пределно очевидна от наличието на поне девет групи или видове факти, които напълно закономерно отвеждат нормалното човешко мислене към три главни изводи: а) че взетите вещи са били взети, за да може фактът на вземането им да бъде интерпретиран като „кражба”, и така имащата оперативно-камуфлажен карактер „кражба” да послужи като прикритие на имащото съвсем друг характер престъпно проникване в имението и в къщата ми; б) че взетите вещи са били взети така, че обстоятелствата, свързани с тях, да дават възможност за специално контекстуално третиране, налагащо недвусмисления извод, че абсолютно преднамерено и целенасочено въпросното деяние има силно наситен семантичен и преди всичко посланически характер; и в) че всичките престъпни посегателства са с характера на т. нар. „семантични послания”, дълбоката съдържателна същност на които има едно-единствено значение, а именно: „Твоят дом не е и никога няма да бъде твоя крепост!”.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания поради оперативно преднамерена стратегия или поради някакви други (недостатъчно изяснени) причини разследващият орган е игнорирал най-очевидната и най-адекватната за интерпретиране хипотеза, а именно, че от чисто юридическа гледна точка този тип посегателства имат недвусмисления характер на престъпни нарушавания на гарантираната от чл. 33 от Конституцията т. нар. „неприкосновеност на жилището”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера на престъпни нарушавания на гарантираната от чл. 32 от Конституцията т. нар. „неприкосновеност на личния живот на граждените” и характера на „незаконна намеса в личния живот”, изразяваща се в „следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия”, извършвани „без знанието” или „без съгласието” на суверенния български гражданин.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера на незаконен секретен оглед, така и характера на незаконно секретно претърсване и изземване, така и характера на престъпно подхвърляне на имаща криминогенен характер вещ.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера не само на тайно поставяне на аудио и видеозаписващи или предаващи устройства, но и характера на терористичен акт, извършен чрез поставянето на многообразни увреждащи здравето и живота ядрени и радиационни субстанции, или на биологически активни агенти (т. нар. „биологични патогени” - бактерии, вируси, гъбички, токсини); подчертавам, че в научната литература, посветена на този тип тероризъм, подробно са описани изключително голям брой и имащи изключително широк спектър на действие биологично-активни патогенни субстанции.
Шесто, отново обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че при така визираните факти и обстоятелства изпратеното до мен писмо, написано и подписано от посочената по-горе М. Филипова, има характера на престъпно прокурорско обезпечаване на безотговорност за престъпниците от специалните служби на мафията и на мафиотската държава.
Следователно, поне според мен, изпълняващата длъжността Върховен прокурор, завеждащ отдел „Инспекторат” във Върховната касационна прокуратура Малена Филипова, Е МАФИОТСКИ ПРЕСТЪПНИК.
27 Юни 2007 Янко Н. Янков
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Eлтимир
Автор на темата
Посетител
преди 18 години 2 месеца
#30094
iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_28.html
2008-06-28
СЕМАНТИКА НА МАФИЯТА
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
E-mail : iankov.bg@mail.bg
Bulgaria
***************************
27 Юни 2008
Относно:
Вътрешната мафиотско-терористична практика
на съвременните български държавни и извъндържавни
специални служби
До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим –
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Web site: www.prb.bg/
чрез: връзки с обществеността: E-mail: n.markov@prb.bg
чрез: ВКП: E-mail: jalbi@prb.bg
чрез ВАП: E-mail: v.draganovaa@abv.bg
чрез СГП: Е-mail: sgp@prb.bg
чрез СРП: Е-mail: rp_sofia@prb.bg
чрез ВАС: Е-mail: VASprotocol@bitex.com
чрез ВАС: Е-mail: VASarch@bitex.com
До Малена Филипова -
като прокурор през началото на 90-те години
обезпечила „законосъобразното” протестно поведение
на синдикалните и политическите лидери на мафиотския преход;
после лично обезпечила безотговорността за всички престъпления,
свързани с господарите на Иво Карамански, с източването на банките
и много други стопански престъпления;
като шеф на отдела „Закрила на децата”
обезпечила безотговорността за отвличанията и насилията над децата,
за бурното развитие на детската наркомания и детската проституция;
в момента изпълняваща длъжността Върховен прокурор,
завеждащ отдел „Инспекторат”
във Върховната касационна прокуратура
бул. „Витоша” № 2
1000 София
До Георги Първанов –
агент на комунистическата Държавна сигурност
и престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2
1000 София
Web site: www.president.bg/
E-mail: press@president.bg
До Сергей Станишев -
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Министър-Председател на България
Министерски съвет
бул. “Княз Дондуков” № 1
1000 (1194) София
Web site: www.government.bg/
E-mail – правителствена информационна служба: GIS@GOVERNMENT.BG
E-mail: primeminister@government.bg
До г-н Бойко Найденов –
Директор на Националната следствена служба
бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42
1797 София
Web site:
E-mail: R.Zeneva@nsls.bg
E-mail: l.zdravkova@nsls.bg
До Районния прокурор Е. Александров -
Районна прокуратура гр. Монтана
ул. „Васил Левски” № 24, етаж 4
(чрез препоръчано писмо,
чрез E-mail: op_mon@mon.prb.bg
и чрез E-mail: rp_mon@mon.prb.bg)
Europol
European Police Office
European Law Enforcement Organisation
P.O. Box 908 50
2509 LW The Hague
The Netherlands
Web site: www.europol.europa.eu/
E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu
E-mail: For media enquiries, information requests, visits and events:
corporate.communications@europol.europa.eu
Interpol
General Secretariat
200, quai Charles de Gaulle
69006 Lyon
France
Web site: www.interpol.int/
E-mail: throught (by means of) Web site:
www.interpol.int/public/mail/mail3.asp?i...erprints&err=captcha
His Excellency
Mr. Hans-Gert Poettering -
President of the European Parliament
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Web site: www.europarl.europa.eu/
Belgium
Head of the Cabinet - E-mail: klaus.welle@europarl.europa.eu
Team Leader E-mail: anthony.teasdale@europarl.europa.eu
E-mail: webmasterpresident@europarl.europa.eu
---
Katrin Ruhrmann
Spokesperson for the President of Parliament
E-mail: katrin.ruhrmann@europarl.europa.eu
---
Jesus Gomez
Press Officer for the President of Parliament:
E-mail: jesus.gomez@europarl.europa.eu
---
Committee on Petitions
The Secretariat
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Belgium
E-mail: Petitions@europarl.europa.eu
---
European Parliament
E-mail: Correspondence with Citizens: civis@europarl.europa.eu
His Excellency
Mr. Jose Manuel Barroso -
President of the European Commission
Secretariat General of the European Commission,
Unit SG/B/4
rue de la Loi 200,
B- 1049 Brussels
Belgium
Web site: ec.europa.eu/
Web site: ec.europa.eu/commission_barroso/president/
E-mail: comm-web@ec.europa.eu
E-mail: through (by means of) Web site:
www.secure.europarl.europa.eu/parliament...est.do?cmLanguage=bg
E-mail: through (by means of): leonor.ribeiro-da-silva@ec.europa.eu
His Excellency
Mr. Jacques Barrot -
Vice President & Commissioner
of Justice, Freedom and Security
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail: cab-archive-barrot@ec.europa.eu
- - -
EUROPEAN COMMISSION
DG Justice, Freedom and Security
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail:
ec.europa.eu/justice_home/contact_us2_en.htm
His Excellency
Mr. Olli Rehn -
Commissioner of Enlargement
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
Web site:
E-mail: cab-rehn-web-feedback@ec.europa.eu
- - -
DG Enlargement
Rue de la Loi 200
B- 1040 Bruxelles
Belgium
E-mail: elarg-webmaster@ec.europa.eu
E-mail: firstname.lastname@ec.europa.eu
His Excellency
Mr. P. Nikiforos Diamandouros -
EUROPEAN OMBUDSMAN
1 Avenue du President Robert Schuman
CS 30403
B.P. 403
F – 67001 Strasbourg Cedex
France
Web site: www.euro-ombudsman.eu.int/cv/en/default.htm
E-mail: euro-ombudsman@europarl.eu.int
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
По повод моето писмо от 18 май 2008 г. (вж.: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА , 2008-05-18, iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html) получих „отговор”, подписан от посочената по-горе М. Филипова.
При прочитането на този неин „отговор” първото впечатление е, че тя просто не е била прочела съдържанието на моето писмо, тъй като нейният „отговор” няма почти нищо общо с онова, което съм написал. Но това „първо” и „повърхностно” впечатление, разбира се, е невярно.
Вече няколко десетилетия имам „удоволствието” да познавам лично сегашния Върховен прокурор и шеф на отдел „Инспекторат” при ВКП М. Филипова, и превъзходно зная коя е тя.
Тя, разбира се, е (или може да е!) всичко друго, но не и човек, който не чете – тя чете и препрочита по няколко пъти всеки текст, свързан с нейната работа. Обстоятелството, че в писмото си до мен се е престорила, че не е била прочела съдържанието на моето изложение до Главния прокурор (по повод и във връзка с което тя ми е изпратила своето писмо), е само едно от поредните доказателства за нейното изключително отдавнашно, дълбоко и дълготрайно слугуване на специалните служби на Мафията и на българския мафиотски държавнополитически режим.
Тъй като изрично, ясно и категорично продължавам да настоявам за извършване на прецизно разследване на изнесените от мен факти и обстоятелства, обръщам вашето внимание върху следните обстоятелства:
Първо, всичките посочени в писмото ми престъпни нарушения на неприкосновеността на моето провинциално селско имение и жилище никога не са били имали характера на деяние, извършено с цел „кражба”, и самият аз никога и по никакъв начин не съм интерпретирал тези деяния в този смисъл.
Второ, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че непосредствено след смъртта на баща ми (в резултат от секретните оперативни мероприятия на мафията и на държавните специални служби) с писмо, имащо дата 01.09.1995 г. по преписка № 12278.95.ІІІ на отдел „Следствен” при Главна прокуратура, подписано от прокурор Л. Бончева (публикувано на стр. 410 от Том 2 на моята книга „Документ за самоличност”) е било разпоредено на Окръжната прокуратура в гр. Монтана да извърши по компетентност необходимите следствени действия.
И че по същество е ставало въпрос за престъпни нарушения на неприкосновеността на имението и жилището, имащи за цел да бъде постигнато жестоко сплашване на майка ми и на самия мен, с цел да оттегля исканията си за разследване и съдене на няколко души изключително високопоставени личности от българския клан на руската Червена мафия.
Трето, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че още тогава тези посегателства са били неразривно свързани с факта, че по мое почти тригодишно ежедневно настояване точно тогава в Националната следствена служба бе образувано следствено дело № 42/1995 г., по повод и във връзка с което бях предоставил абсолютно неоспорими документални доказателства за колосална престъпна дейност, извършена от няколко души видни шефове от системата на българския филиал на създадената от КГБ Червена мафия, а именно: Венцислав Димитров Стефанов, Димитър Христов Иванов, Александър Димитров Найденов, Теодор Стефанов Цачев и Борислав Христов Дионисиев.
Четвърто, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че в специализираната научна литература относно оперативните мероприятия на специалните служби изрично и недвусмислено е пояснено, че когато за първи път се случи някакво неблагоприятно събитие, може да бъде третирано като случайност; когато се случи за втори път, може да бъде третирано като съвпадение; но когато се случи за трети път, задължително трябва да бъде третирано като вражеско действие.
Именно в контекста на тази професионална мъдрост обръщам вашето внимание върху факта, че съвсем не е било „случайно съвпадението”, че точно по същото време, когато през януари тази година на мен ми е връчена призовката за явяването ми като свидетел по въпросното следствено дело № 42 от 1995 г., в имението и в селския ми дом е било извършено взломно проникване, замаскирано като кражба на абсолютно незначителни вещи. Както много добре ви е известно, още тогава неслучайното „съвпадение” на тези събития бе интерпретирано в Интернет на адрес: ТОТАЛИТАРИЗМЪТ НЕ СИ Е ОТИВАЛ ОТ БЪЛГАРИЯ iankov.blogspot.com/2008/02/blog-post.html.
Пето, отново обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че адресираното до всичките вас мое официално писмо от 18 май 2008 г., в което съм интерпретирал именно посочените „странни” събития, е публикувано в Интернет на следния електронен адрес: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА, 2008-05-18, iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html).
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че както в предишните си писма по тези поводи, така и в това мое официално писмо винаги съм подчертавал, че всичките взломни прониквания в имението и в селския ми дом винаги са имали характера на строго секретни оперативни мероприятия, демонстративно извършени от специалните служби на мафията и респективно на държавата, които мероприятия преднамерено са били направени така, че полицията и прокуратурата да имат формалното основание да ги интерпретират като „малозначителни криминални деяния”, а на самия мен и на членовете на семейството ми да ни е пределно ясно, че става въпрос именно за нещо съвсем друго.
Подчертавам, че на стр. 8 от писмото ми от 18 май 2008 г. изрично и ясно съм посочил, че „вещите, които са били взети (...) имат символичната стойност от около триста лева, докато вещите, които са останали абсолютно непокътнати, имат стойност много повече от тридесет хиляди лева”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм дал да се разбере, че на фона на посочената фактическа обстановка е пълно безумие и кретенизъм да се твърди, че целта на взломното проникване в имението и в къщата е била да бъдат търсени, намерени и взети вещи, които имат „пазарното ценностно достойнство” да бъдат третирани като „обект на кражба” – просто защото в контекста на една такава хипотеза остава напълно неудовлетворен отговорът „Защо крадецът (или крадците) се е задоволил да вземе вещи на стойност около триста лева и е оставил непобутнати вещи, които имат стойност повеиче от тридесет хиляди лева?”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че „привидната безумност, куриозността или спецификата на проблемата” е пределно очевидна от наличието на поне девет групи или видове факти, които напълно закономерно отвеждат нормалното човешко мислене към три главни изводи: а) че взетите вещи са били взети, за да може фактът на вземането им да бъде интерпретиран като „кражба”, и така имащата оперативно-камуфлажен карактер „кражба” да послужи като прикритие на имащото съвсем друг характер престъпно проникване в имението и в къщата ми; б) че взетите вещи са били взети така, че обстоятелствата, свързани с тях, да дават възможност за специално контекстуално третиране, налагащо недвусмисления извод, че абсолютно преднамерено и целенасочено въпросното деяние има силно наситен семантичен и преди всичко посланически характер; и в) че всичките престъпни посегателства са с характера на т. нар. „семантични послания”, дълбоката съдържателна същност на които има едно-единствено значение, а именно: „Твоят дом не е и никога няма да бъде твоя крепост!”.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания поради оперативно преднамерена стратегия или поради някакви други (недостатъчно изяснени) причини разследващият орган е игнорирал най-очевидната и най-адекватната за интерпретиране хипотеза, а именно, че от чисто юридическа гледна точка този тип посегателства имат недвусмисления характер на престъпни нарушавания на гарантираната от чл. 33 от Конституцията т. нар. „неприкосновеност на жилището”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера на престъпни нарушавания на гарантираната от чл. 32 от Конституцията т. нар. „неприкосновеност на личния живот на граждените” и характера на „незаконна намеса в личния живот”, изразяваща се в „следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия”, извършвани „без знанието” или „без съгласието” на суверенния български гражданин.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера на незаконен секретен оглед, така и характера на незаконно секретно претърсване и изземване, така и характера на престъпно подхвърляне на имаща криминогенен характер вещ.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера не само на тайно поставяне на аудио и видеозаписващи или предаващи устройства, но и характера на терористичен акт, извършен чрез поставянето на многообразни увреждащи здравето и живота ядрени и радиационни субстанции, или на биологически активни агенти (т. нар. „биологични патогени” - бактерии, вируси, гъбички, токсини); подчертавам, че в научната литература, посветена на този тип тероризъм, подробно са описани изключително голям брой и имащи изключително широк спектър на действие биологично-активни патогенни субстанции.
Шесто, отново обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че при така визираните факти и обстоятелства изпратеното до мен писмо, написано и подписано от посочената по-горе М. Филипова, има характера на престъпно прокурорско обезпечаване на безотговорност за престъпниците от специалните служби на мафията и на мафиотската държава.
Следователно, поне според мен, изпълняващата длъжността Върховен прокурор, завеждащ отдел „Инспекторат” във Върховната касационна прокуратура Малена Филипова, Е МАФИОТСКИ ПРЕСТЪПНИК.
27 Юни 2007 Янко Н. Янков
2008-06-28
СЕМАНТИКА НА МАФИЯТА
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
E-mail : iankov.bg@mail.bg
Bulgaria
***************************
27 Юни 2008
Относно:
Вътрешната мафиотско-терористична практика
на съвременните български държавни и извъндържавни
специални служби
До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим –
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Web site: www.prb.bg/
чрез: връзки с обществеността: E-mail: n.markov@prb.bg
чрез: ВКП: E-mail: jalbi@prb.bg
чрез ВАП: E-mail: v.draganovaa@abv.bg
чрез СГП: Е-mail: sgp@prb.bg
чрез СРП: Е-mail: rp_sofia@prb.bg
чрез ВАС: Е-mail: VASprotocol@bitex.com
чрез ВАС: Е-mail: VASarch@bitex.com
До Малена Филипова -
като прокурор през началото на 90-те години
обезпечила „законосъобразното” протестно поведение
на синдикалните и политическите лидери на мафиотския преход;
после лично обезпечила безотговорността за всички престъпления,
свързани с господарите на Иво Карамански, с източването на банките
и много други стопански престъпления;
като шеф на отдела „Закрила на децата”
обезпечила безотговорността за отвличанията и насилията над децата,
за бурното развитие на детската наркомания и детската проституция;
в момента изпълняваща длъжността Върховен прокурор,
завеждащ отдел „Инспекторат”
във Върховната касационна прокуратура
бул. „Витоша” № 2
1000 София
До Георги Първанов –
агент на комунистическата Държавна сигурност
и престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2
1000 София
Web site: www.president.bg/
E-mail: press@president.bg
До Сергей Станишев -
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Министър-Председател на България
Министерски съвет
бул. “Княз Дондуков” № 1
1000 (1194) София
Web site: www.government.bg/
E-mail – правителствена информационна служба: GIS@GOVERNMENT.BG
E-mail: primeminister@government.bg
До г-н Бойко Найденов –
Директор на Националната следствена служба
бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42
1797 София
Web site:
E-mail: R.Zeneva@nsls.bg
E-mail: l.zdravkova@nsls.bg
До Районния прокурор Е. Александров -
Районна прокуратура гр. Монтана
ул. „Васил Левски” № 24, етаж 4
(чрез препоръчано писмо,
чрез E-mail: op_mon@mon.prb.bg
и чрез E-mail: rp_mon@mon.prb.bg)
Europol
European Police Office
European Law Enforcement Organisation
P.O. Box 908 50
2509 LW The Hague
The Netherlands
Web site: www.europol.europa.eu/
E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu
E-mail: For media enquiries, information requests, visits and events:
corporate.communications@europol.europa.eu
Interpol
General Secretariat
200, quai Charles de Gaulle
69006 Lyon
France
Web site: www.interpol.int/
E-mail: throught (by means of) Web site:
www.interpol.int/public/mail/mail3.asp?i...erprints&err=captcha
His Excellency
Mr. Hans-Gert Poettering -
President of the European Parliament
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Web site: www.europarl.europa.eu/
Belgium
Head of the Cabinet - E-mail: klaus.welle@europarl.europa.eu
Team Leader E-mail: anthony.teasdale@europarl.europa.eu
E-mail: webmasterpresident@europarl.europa.eu
---
Katrin Ruhrmann
Spokesperson for the President of Parliament
E-mail: katrin.ruhrmann@europarl.europa.eu
---
Jesus Gomez
Press Officer for the President of Parliament:
E-mail: jesus.gomez@europarl.europa.eu
---
Committee on Petitions
The Secretariat
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Belgium
E-mail: Petitions@europarl.europa.eu
---
European Parliament
E-mail: Correspondence with Citizens: civis@europarl.europa.eu
His Excellency
Mr. Jose Manuel Barroso -
President of the European Commission
Secretariat General of the European Commission,
Unit SG/B/4
rue de la Loi 200,
B- 1049 Brussels
Belgium
Web site: ec.europa.eu/
Web site: ec.europa.eu/commission_barroso/president/
E-mail: comm-web@ec.europa.eu
E-mail: through (by means of) Web site:
www.secure.europarl.europa.eu/parliament...est.do?cmLanguage=bg
E-mail: through (by means of): leonor.ribeiro-da-silva@ec.europa.eu
His Excellency
Mr. Jacques Barrot -
Vice President & Commissioner
of Justice, Freedom and Security
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail: cab-archive-barrot@ec.europa.eu
- - -
EUROPEAN COMMISSION
DG Justice, Freedom and Security
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail:
ec.europa.eu/justice_home/contact_us2_en.htm
His Excellency
Mr. Olli Rehn -
Commissioner of Enlargement
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
Web site:
E-mail: cab-rehn-web-feedback@ec.europa.eu
- - -
DG Enlargement
Rue de la Loi 200
B- 1040 Bruxelles
Belgium
E-mail: elarg-webmaster@ec.europa.eu
E-mail: firstname.lastname@ec.europa.eu
His Excellency
Mr. P. Nikiforos Diamandouros -
EUROPEAN OMBUDSMAN
1 Avenue du President Robert Schuman
CS 30403
B.P. 403
F – 67001 Strasbourg Cedex
France
Web site: www.euro-ombudsman.eu.int/cv/en/default.htm
E-mail: euro-ombudsman@europarl.eu.int
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
По повод моето писмо от 18 май 2008 г. (вж.: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА , 2008-05-18, iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html) получих „отговор”, подписан от посочената по-горе М. Филипова.
При прочитането на този неин „отговор” първото впечатление е, че тя просто не е била прочела съдържанието на моето писмо, тъй като нейният „отговор” няма почти нищо общо с онова, което съм написал. Но това „първо” и „повърхностно” впечатление, разбира се, е невярно.
Вече няколко десетилетия имам „удоволствието” да познавам лично сегашния Върховен прокурор и шеф на отдел „Инспекторат” при ВКП М. Филипова, и превъзходно зная коя е тя.
Тя, разбира се, е (или може да е!) всичко друго, но не и човек, който не чете – тя чете и препрочита по няколко пъти всеки текст, свързан с нейната работа. Обстоятелството, че в писмото си до мен се е престорила, че не е била прочела съдържанието на моето изложение до Главния прокурор (по повод и във връзка с което тя ми е изпратила своето писмо), е само едно от поредните доказателства за нейното изключително отдавнашно, дълбоко и дълготрайно слугуване на специалните служби на Мафията и на българския мафиотски държавнополитически режим.
Тъй като изрично, ясно и категорично продължавам да настоявам за извършване на прецизно разследване на изнесените от мен факти и обстоятелства, обръщам вашето внимание върху следните обстоятелства:
Първо, всичките посочени в писмото ми престъпни нарушения на неприкосновеността на моето провинциално селско имение и жилище никога не са били имали характера на деяние, извършено с цел „кражба”, и самият аз никога и по никакъв начин не съм интерпретирал тези деяния в този смисъл.
Второ, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че непосредствено след смъртта на баща ми (в резултат от секретните оперативни мероприятия на мафията и на държавните специални служби) с писмо, имащо дата 01.09.1995 г. по преписка № 12278.95.ІІІ на отдел „Следствен” при Главна прокуратура, подписано от прокурор Л. Бончева (публикувано на стр. 410 от Том 2 на моята книга „Документ за самоличност”) е било разпоредено на Окръжната прокуратура в гр. Монтана да извърши по компетентност необходимите следствени действия.
И че по същество е ставало въпрос за престъпни нарушения на неприкосновеността на имението и жилището, имащи за цел да бъде постигнато жестоко сплашване на майка ми и на самия мен, с цел да оттегля исканията си за разследване и съдене на няколко души изключително високопоставени личности от българския клан на руската Червена мафия.
Трето, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че още тогава тези посегателства са били неразривно свързани с факта, че по мое почти тригодишно ежедневно настояване точно тогава в Националната следствена служба бе образувано следствено дело № 42/1995 г., по повод и във връзка с което бях предоставил абсолютно неоспорими документални доказателства за колосална престъпна дейност, извършена от няколко души видни шефове от системата на българския филиал на създадената от КГБ Червена мафия, а именно: Венцислав Димитров Стефанов, Димитър Христов Иванов, Александър Димитров Найденов, Теодор Стефанов Цачев и Борислав Христов Дионисиев.
Четвърто, обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че в специализираната научна литература относно оперативните мероприятия на специалните служби изрично и недвусмислено е пояснено, че когато за първи път се случи някакво неблагоприятно събитие, може да бъде третирано като случайност; когато се случи за втори път, може да бъде третирано като съвпадение; но когато се случи за трети път, задължително трябва да бъде третирано като вражеско действие.
Именно в контекста на тази професионална мъдрост обръщам вашето внимание върху факта, че съвсем не е било „случайно съвпадението”, че точно по същото време, когато през януари тази година на мен ми е връчена призовката за явяването ми като свидетел по въпросното следствено дело № 42 от 1995 г., в имението и в селския ми дом е било извършено взломно проникване, замаскирано като кражба на абсолютно незначителни вещи. Както много добре ви е известно, още тогава неслучайното „съвпадение” на тези събития бе интерпретирано в Интернет на адрес: ТОТАЛИТАРИЗМЪТ НЕ СИ Е ОТИВАЛ ОТ БЪЛГАРИЯ iankov.blogspot.com/2008/02/blog-post.html.
Пето, отново обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че адресираното до всичките вас мое официално писмо от 18 май 2008 г., в което съм интерпретирал именно посочените „странни” събития, е публикувано в Интернет на следния електронен адрес: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА, 2008-05-18, iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html).
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че както в предишните си писма по тези поводи, така и в това мое официално писмо винаги съм подчертавал, че всичките взломни прониквания в имението и в селския ми дом винаги са имали характера на строго секретни оперативни мероприятия, демонстративно извършени от специалните служби на мафията и респективно на държавата, които мероприятия преднамерено са били направени така, че полицията и прокуратурата да имат формалното основание да ги интерпретират като „малозначителни криминални деяния”, а на самия мен и на членовете на семейството ми да ни е пределно ясно, че става въпрос именно за нещо съвсем друго.
Подчертавам, че на стр. 8 от писмото ми от 18 май 2008 г. изрично и ясно съм посочил, че „вещите, които са били взети (...) имат символичната стойност от около триста лева, докато вещите, които са останали абсолютно непокътнати, имат стойност много повече от тридесет хиляди лева”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм дал да се разбере, че на фона на посочената фактическа обстановка е пълно безумие и кретенизъм да се твърди, че целта на взломното проникване в имението и в къщата е била да бъдат търсени, намерени и взети вещи, които имат „пазарното ценностно достойнство” да бъдат третирани като „обект на кражба” – просто защото в контекста на една такава хипотеза остава напълно неудовлетворен отговорът „Защо крадецът (или крадците) се е задоволил да вземе вещи на стойност около триста лева и е оставил непобутнати вещи, които имат стойност повеиче от тридесет хиляди лева?”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че „привидната безумност, куриозността или спецификата на проблемата” е пределно очевидна от наличието на поне девет групи или видове факти, които напълно закономерно отвеждат нормалното човешко мислене към три главни изводи: а) че взетите вещи са били взети, за да може фактът на вземането им да бъде интерпретиран като „кражба”, и така имащата оперативно-камуфлажен карактер „кражба” да послужи като прикритие на имащото съвсем друг характер престъпно проникване в имението и в къщата ми; б) че взетите вещи са били взети така, че обстоятелствата, свързани с тях, да дават възможност за специално контекстуално третиране, налагащо недвусмисления извод, че абсолютно преднамерено и целенасочено въпросното деяние има силно наситен семантичен и преди всичко посланически характер; и в) че всичките престъпни посегателства са с характера на т. нар. „семантични послания”, дълбоката съдържателна същност на които има едно-единствено значение, а именно: „Твоят дом не е и никога няма да бъде твоя крепост!”.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания поради оперативно преднамерена стратегия или поради някакви други (недостатъчно изяснени) причини разследващият орган е игнорирал най-очевидната и най-адекватната за интерпретиране хипотеза, а именно, че от чисто юридическа гледна точка този тип посегателства имат недвусмисления характер на престъпни нарушавания на гарантираната от чл. 33 от Конституцията т. нар. „неприкосновеност на жилището”;
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера на престъпни нарушавания на гарантираната от чл. 32 от Конституцията т. нар. „неприкосновеност на личния живот на граждените” и характера на „незаконна намеса в личния живот”, изразяваща се в „следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия”, извършвани „без знанието” или „без съгласието” на суверенния български гражданин.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера на незаконен секретен оглед, така и характера на незаконно секретно претърсване и изземване, така и характера на престъпно подхвърляне на имаща криминогенен характер вещ.
Подчертавам, че в писмото си от 18 май 2008 г. изрично, ясно и недвусмислено съм написал, че при всичките разследвания разследващият орган е игнорирал гледната точка, съгласно която става въпрос за деяния, имащи характера не само на тайно поставяне на аудио и видеозаписващи или предаващи устройства, но и характера на терористичен акт, извършен чрез поставянето на многообразни увреждащи здравето и живота ядрени и радиационни субстанции, или на биологически активни агенти (т. нар. „биологични патогени” - бактерии, вируси, гъбички, токсини); подчертавам, че в научната литература, посветена на този тип тероризъм, подробно са описани изключително голям брой и имащи изключително широк спектър на действие биологично-активни патогенни субстанции.
Шесто, отново обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че при така визираните факти и обстоятелства изпратеното до мен писмо, написано и подписано от посочената по-горе М. Филипова, има характера на престъпно прокурорско обезпечаване на безотговорност за престъпниците от специалните служби на мафията и на мафиотската държава.
Следователно, поне според мен, изпълняващата длъжността Върховен прокурор, завеждащ отдел „Инспекторат” във Върховната касационна прокуратура Малена Филипова, Е МАФИОТСКИ ПРЕСТЪПНИК.
27 Юни 2007 Янко Н. Янков
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Eлтимир
Автор на темата
Посетител
преди 18 години 2 месеца
#30393
Мисля, че в светлината на новите събития изложението на проф. Янко Янков е особено актуално:
iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_29.html
2008-06-29
ГЕНОЦИДЪТ СЕ РАЗГРЪЩА
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
E-mail : iankov.bg@mail.bg
Bulgaria
***************************
29 Юни 2008
Относно:
Организираната и системно провежданата
от всички досегашни
посткомунистически български правителства
зловеща практика на държавен тероризъм,
евгеника, социално-икономически геноцид,
социално-медицински и медикаментозен геноцид,
образователно-професионален геноцид, пенсионен геноцид,
извънсъдебни убийства
и множество други форми на геноцидно и терористично насилие
и изтребление на гражданите на България
***
Към досегашните ми писмени изложения на тази тема,
изпратени по електроннната поща до всичките посочени по-долу адресати,
надлежно регистрирани в офиса на българския Главен прокурор,
имащи в прокуратурата следните регистрационни номера и дати:
4459/16 Март 2007 г.; 4459/23 Март 2007 г.; 4459/ 26 Март 2007 г.; 4459/27 Март 2007 г.; 4459/28 Март 2007 г.; 4459/ 29 Март 2007 г.; 6419/10 Април 2007 г.; 4459/16 Април 2007 г.; 4459/18 Май 2007 г.; 19 Май 2007 г. (единствено до Диамандорис); 21 Май 2007 г. (без българските институции); 4584+2570726 Май 2007 г.; 31 май 2007 г. (без българските институции); 02 Юни 2007 г.; 11 Юни 2007 г.; 16 Юни 2007 г. (единствено до Посланика на Франция); 25707/21 Юни 2007 г.; 25707/25 Юни 2007 г.; 11512/01 Юли 2007 г.; 19 Септември 2007 г.; 07 Октомври 2007 г. и 8370/и 08 Юни 2008.
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския посткомунистически мафиотски режим,
Обстоятелството, че в посткомунистическа България се извършва геноцид е толкова очевидно, че вероятно само личности, които са институционално ангажирани с българската, руската, европейската и световната Мафия биха могли да бъдат толкова „слeпи”, че да не го виждат.
Разбира се, все още съм твърде далеч от мисълта да считам, че всичките вие имате директно (пряко, непосредствено) участие и вина в посоченото съвременно варварство, но вашето упорито досегашно (а вероятно и бъдещо) мълчание по въпроса все пак рано или късно ще даде основание за обосноваване на тезата за съучастничество (подстрекателство, помагачество, укривателство, организационно-икономическо и военно-политическо обезпечение, и прочее).
І.
В журналистически материал, публикуван на 22 май 2008 г. от Информационната агенция БЛИЦ ( www.blitz.bg/article/4754):
първо, всяка година в България биват регистрирани по 31 000 (тридесет и една хиляди) нови болни от рак;
второ, всяка година (за същия период) от заболяването умират по 16 000 (шестнадесет хиляди) пациенти;
трето, съобщението е била направено от д-р Здравка Валерианова, шеф на Националния онкологичен регистър.
ІІ.
В журналистически материал, публикуван в брой 3248 от 13 юни 2008 г. на в-к „Монитор” ( www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=159933&cid=20&eid=1392 ) се казва, че съгласно проучванията на Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия: 1) повече от 30% от мъжете и 47 % от жените в България страдат от разширени вени; 2) основните причини за високата степен на посочената заболяемост се крият в ускорения ритъм на живот, всекидневния стрес и неправилното хранене.
ІІІ.
В журналистически материал, публикуван на 16 юни 2008 г. от електронната информационна агенция netinfo.bg ( news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1208412) се казва, че всяка година близо 15 000 (петнадесет хиляди) български деца напускат училище, за да работят.
Съгласно информационната агенция данните са били оповестени по време на „Кръгла маса”, организирана по повод отбелязването на Световния ден срещу детския труд.
ІV.
В журналистически материал, публикуван на 20 юни 2008 г. от електронната информационна агенция Аctualno.com ( society.actualno.com/news_167516.html), съгласно изчисленията на проф. Лозан Стоименов:
1) за физическото оцеляване на един пенсионер са необходими по 336 лева на месец; 2) това е невъзможно да бъде обезпечено с парите, които се получават от т. нар. пенсия за трудов стаж и възраст, размерът на които е едва 113,49 лева;
3) в посочената по-горе сума, необходима за физическо оцеляване, не са били включени парите, които са необходими като разходи за лекарства, облекло и прочее, а са били включени само (единствено) парите, които са за храна.
V.
В журналистически материал, публикуван на 21 юни 2008 г. от електронните информационни агенции „Актуално.ком” ( lead.actualno.com/news_167474.html) и „Епохални времена” ( www.epochtimes-bg.com/2008-02/2008-06-20_17.html):
1) бедните хора в България съставляват 80 % (осемдесет проценти) от населението;
2) България е на последно място в Европа по доходи;
3) прогнозите са, че предстои България да бъде обхваната от още по-катастрофална бедност.
VІ.
В журналистически материал, публикуван на 24 юни 2008 г. от информационната агенция БЛИЦ ( www.blitz.bg/article/5553)
1) един милион и половина пенсионери и още половин милион инвалиди тънат в глад, лишения и тотална мизерия;
2) всичките тези два милиони души преди това са били работили добросъвестно в продължение на 30-40 години.
VІІ.
В журналистически материал, публикуван на 24 юни 2008 г. от в-к „Новинар”:
1) всеки час в България умират деветима души;
2) българите са най-бедни и най-болни в Европа.
VІІІ.
В строго научно изследване, озаглавено „Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г.”, публикувано на стр. 27-32 в брой 9 от 2005 г. на специален Бюлетин „Контакти”, извършено от Главен асистент д-р Пенчо Пенчев-преподавател по устойчиво развитие в катедра “Национална и регионална сигурност” в Университета за национално и световно стопанство, недвусмислено се казва, че: Вън от хипотезата за проявление на конвенционални военни действия, в България е налице хипотезата на т. нар. „други форми на геноцидно насилие”, в резултат на което през периода от 1990 г. до 2005 г. са изчезнали от демографската карта на България 1 500 000 (един милион и половина) български граждани.
ІX.
Според моите изчисления понастоящем, през втората половина на 2008 г., вече става въпрос за 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души българи, които са „изчезнали” от демографската карта в резултат на прилагането на т. нар. „други форми на геноцидно насилие”, а именно: държавен тероризъм, евгеника, социално-икономически геноцид, социално-медицински и медикаментозен геноцид, образователно-професионален геноцид, пенсионен геноцид, извънсъдебни убийства и множество други форми на изтребление.
29 Юни 2008 Янко Н. Янков
iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_29.html
2008-06-29
ГЕНОЦИДЪТ СЕ РАЗГРЪЩА
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
E-mail : iankov.bg@mail.bg
Bulgaria
***************************
29 Юни 2008
Относно:
Организираната и системно провежданата
от всички досегашни
посткомунистически български правителства
зловеща практика на държавен тероризъм,
евгеника, социално-икономически геноцид,
социално-медицински и медикаментозен геноцид,
образователно-професионален геноцид, пенсионен геноцид,
извънсъдебни убийства
и множество други форми на геноцидно и терористично насилие
и изтребление на гражданите на България
***
Към досегашните ми писмени изложения на тази тема,
изпратени по електроннната поща до всичките посочени по-долу адресати,
надлежно регистрирани в офиса на българския Главен прокурор,
имащи в прокуратурата следните регистрационни номера и дати:
4459/16 Март 2007 г.; 4459/23 Март 2007 г.; 4459/ 26 Март 2007 г.; 4459/27 Март 2007 г.; 4459/28 Март 2007 г.; 4459/ 29 Март 2007 г.; 6419/10 Април 2007 г.; 4459/16 Април 2007 г.; 4459/18 Май 2007 г.; 19 Май 2007 г. (единствено до Диамандорис); 21 Май 2007 г. (без българските институции); 4584+2570726 Май 2007 г.; 31 май 2007 г. (без българските институции); 02 Юни 2007 г.; 11 Юни 2007 г.; 16 Юни 2007 г. (единствено до Посланика на Франция); 25707/21 Юни 2007 г.; 25707/25 Юни 2007 г.; 11512/01 Юли 2007 г.; 19 Септември 2007 г.; 07 Октомври 2007 г. и 8370/и 08 Юни 2008.
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския посткомунистически мафиотски режим,
Обстоятелството, че в посткомунистическа България се извършва геноцид е толкова очевидно, че вероятно само личности, които са институционално ангажирани с българската, руската, европейската и световната Мафия биха могли да бъдат толкова „слeпи”, че да не го виждат.
Разбира се, все още съм твърде далеч от мисълта да считам, че всичките вие имате директно (пряко, непосредствено) участие и вина в посоченото съвременно варварство, но вашето упорито досегашно (а вероятно и бъдещо) мълчание по въпроса все пак рано или късно ще даде основание за обосноваване на тезата за съучастничество (подстрекателство, помагачество, укривателство, организационно-икономическо и военно-политическо обезпечение, и прочее).
І.
В журналистически материал, публикуван на 22 май 2008 г. от Информационната агенция БЛИЦ ( www.blitz.bg/article/4754):
първо, всяка година в България биват регистрирани по 31 000 (тридесет и една хиляди) нови болни от рак;
второ, всяка година (за същия период) от заболяването умират по 16 000 (шестнадесет хиляди) пациенти;
трето, съобщението е била направено от д-р Здравка Валерианова, шеф на Националния онкологичен регистър.
ІІ.
В журналистически материал, публикуван в брой 3248 от 13 юни 2008 г. на в-к „Монитор” ( www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=159933&cid=20&eid=1392 ) се казва, че съгласно проучванията на Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия: 1) повече от 30% от мъжете и 47 % от жените в България страдат от разширени вени; 2) основните причини за високата степен на посочената заболяемост се крият в ускорения ритъм на живот, всекидневния стрес и неправилното хранене.
ІІІ.
В журналистически материал, публикуван на 16 юни 2008 г. от електронната информационна агенция netinfo.bg ( news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1208412) се казва, че всяка година близо 15 000 (петнадесет хиляди) български деца напускат училище, за да работят.
Съгласно информационната агенция данните са били оповестени по време на „Кръгла маса”, организирана по повод отбелязването на Световния ден срещу детския труд.
ІV.
В журналистически материал, публикуван на 20 юни 2008 г. от електронната информационна агенция Аctualno.com ( society.actualno.com/news_167516.html), съгласно изчисленията на проф. Лозан Стоименов:
1) за физическото оцеляване на един пенсионер са необходими по 336 лева на месец; 2) това е невъзможно да бъде обезпечено с парите, които се получават от т. нар. пенсия за трудов стаж и възраст, размерът на които е едва 113,49 лева;
3) в посочената по-горе сума, необходима за физическо оцеляване, не са били включени парите, които са необходими като разходи за лекарства, облекло и прочее, а са били включени само (единствено) парите, които са за храна.
V.
В журналистически материал, публикуван на 21 юни 2008 г. от електронните информационни агенции „Актуално.ком” ( lead.actualno.com/news_167474.html) и „Епохални времена” ( www.epochtimes-bg.com/2008-02/2008-06-20_17.html):
1) бедните хора в България съставляват 80 % (осемдесет проценти) от населението;
2) България е на последно място в Европа по доходи;
3) прогнозите са, че предстои България да бъде обхваната от още по-катастрофална бедност.
VІ.
В журналистически материал, публикуван на 24 юни 2008 г. от информационната агенция БЛИЦ ( www.blitz.bg/article/5553)
1) един милион и половина пенсионери и още половин милион инвалиди тънат в глад, лишения и тотална мизерия;
2) всичките тези два милиони души преди това са били работили добросъвестно в продължение на 30-40 години.
VІІ.
В журналистически материал, публикуван на 24 юни 2008 г. от в-к „Новинар”:
1) всеки час в България умират деветима души;
2) българите са най-бедни и най-болни в Европа.
VІІІ.
В строго научно изследване, озаглавено „Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г.”, публикувано на стр. 27-32 в брой 9 от 2005 г. на специален Бюлетин „Контакти”, извършено от Главен асистент д-р Пенчо Пенчев-преподавател по устойчиво развитие в катедра “Национална и регионална сигурност” в Университета за национално и световно стопанство, недвусмислено се казва, че: Вън от хипотезата за проявление на конвенционални военни действия, в България е налице хипотезата на т. нар. „други форми на геноцидно насилие”, в резултат на което през периода от 1990 г. до 2005 г. са изчезнали от демографската карта на България 1 500 000 (един милион и половина) български граждани.
ІX.
Според моите изчисления понастоящем, през втората половина на 2008 г., вече става въпрос за 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души българи, които са „изчезнали” от демографската карта в резултат на прилагането на т. нар. „други форми на геноцидно насилие”, а именно: държавен тероризъм, евгеника, социално-икономически геноцид, социално-медицински и медикаментозен геноцид, образователно-професионален геноцид, пенсионен геноцид, извънсъдебни убийства и множество други форми на изтребление.
29 Юни 2008 Янко Н. Янков
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Eлтимир
Автор на темата
Посетител
преди 18 години 1 месец
#30731
iankov.blogspot.com/2008/07/blog-post.html
2008-07-11
ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ МАФИОТИЗЪМ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
Bulgaria
***************************
11 Юли 2008
ЧРЕЗ:
До Административен съд-
София-град
бул. „Витоша” № 2
1000 София
І-во отделение, 15 състав,
Адм. д. № 2745 /2008 г.,
Съдия-докладчик Полина Якимова
(срещу Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност
на български граждани към Държавна сигурност
и разузнавателните служби
на Българската народна армия)
До Върховния административен съд
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Web site: iankov.info
Ж А Л Б А
НА
Янко Николов Янков
гражданин на Европейския съюз
1172 София,
ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
На 07 юли 2008 г. получих препис (копие) от определение от 27 юни 2008 г., издадено в закрито съдебно заседание от Съдия-докладчик Полина Якимова , І-во административно отделение, 15-ти състав.
В срок обжалвам въпросното определение, при което изтъквам следните аргументи и съображения:
Първо
В края на текста на определението е записано, че то „не подлежи на обжалване”, но специално този определителен текст противоречи на Закона, защото в съдържателната част на Определението са разгледани две различни искания по две различни хипотези, по едната от които, обаче, определението подлежи на обжалване.
Следователно, съдията не е имал правото да постановява такъв текст в своето „Определение”, а фактът на постановяването на този противоправен текст или е резултат на долен непрофeсионализъм, или на преднамерен престъпен нескопосан опит за заблуда на заинтересованата ищцова страна.
Във втората хипотеза този факт е и недвусмислено доказателство за наличието на демонстрирана от съдията: замаскирана форма на отказ от правосъдие; престъпно използуване на авторитета на съдебния сан като прикритие на престъпен стремеж за въвеждане в заблуда на едната от страните по съдебния процес в полза на другата; недопустима злоупотреба с правосъдната власт в интерес и в полза на другата страна по съдебния процес, от чиято принадлежност към Мафията и от чиято конкретна престъпна дейност аз като ищец търся правосъдие.
В този смисъл моята ситуация като ищец по това дело по същество напълно съвпада със ситуацията от една басня, в края на която литературният „герой” възкликнал: „Ако ме преследва Вълкът, ще намеря ли правосъдие и закрила при Лисицата?”, попитал Заекът.
Второ
Обръщам внимание върху факта, че с официално искане, което е датирано с дата 09 юни 2008 г. и е надлежно регистрирано на същата дата, аз съм поискал да бъде осъществено съединяване за общо разглеждане в едно дело (в единен съдебен процес) на иска по това дело с иска по друго дело, при което изрично и ясно съм изтъкнал и своите мотиви, съображения и основания за това.
Трето
В своето Определение от 27.06.2008 г. Съдията-докладчик по делото се е произнесъл по това искане, посочил е, че във връзка с него е бил извършил „служебна проверка”, при която е констатирал, че същото искане се съдържа и в документацията на съответното друго дело; след което, обаче, абсолютно недопустимо за всяка нормална логика, е записал констатации от онова дело, които нямат абсолютно нищо общо с направеното в този аспект искане, а имат отношение към съвсем друго искане.
Става въпрос за това, че Съдията-докладчик въобще не е отбелязал реалния факт, че специално по това искане (искането за съединяване на делата!!!) съдията по другото дело въобще не се е бил произнасял, все още не се е произнесъл, и все още му предстои да изпълни законовите разпореждания и да се произнесе по него; тоест, че по отношение на (спрямо) това искане (искането за съединяване на делата) и двете дела са се намирали в състояние на един и същ процесуален стадии.
В този смисъл втората част от логическата конструкция на съдията-докладчик по това дело относно „състоянието на нещата” по същото искане в другото дело просто е неуместна.
Забележка: Тъй като Съдията-докладчик по настоящето дело е единственият съдия, по отношение на (спрямо) когото досега не съм имал и все още нямам (или бих искал да нямам) никакви сериозни основания да критикувам с моя характерен ЗА ТАКИВА СЛУЧАИ И ХИПОТЕЗИ стил и аргументация, подчертавайки благоразположеността си към този съдия, пропускам възможността да „го захапя”, както бих направил с онези, които вече са ми били дали аналогични основания; и по отношение на които, например, щях да напиша, че специално този текст от тяхното определение е достатъчно ясно доказателство или за „шизофренен изблик”, или за „манипулация в полза на Мафията”, или и двете заедно.
Четвърто
Обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че позовавайки се на текста на чл. 213 от ГПК и изтъквайки аргумента, че разпоредбата на този законов текст „дава право, но не задължава съда да постанови съединяване”, съдията докладчик по настоящето дело е пропуснал да се съобрази със следващата част от законовата воля, съгласно която решението на съда за отказ в това отношение действително е право на съда, но това право не е неограничено (не е право без кореспондиращо му задължение), не е „право на произволност”; тъй като законът постановява, че както уважаването на иска в това отношение, така и неговото отхвърляне, задължително трябва да бъде надлежно мотивирано и обосновано; при което надлежната мотивация и обосновка е налице само когато решението е съобразено както с фактите, така и с изискванията на нормалната (а не на психопатологичната, патопсихологичната или ченгеджийско-мафиотската манипулативна) логика.
В контекста на горното изрично обръщам Вашето внимание върху това, че решението на съдията, съгласно което е отказано съединяване на двете дела, е опорочено поради липса на нормално мотивиране и обосноваване.
Пето
Наистина, съдията е вмъкнал кратък текст, в който е записано, че „Както бе посочено, двете производства се намират в различен процесулен стадии”, „поради което искането за съединяването им е неоснователно”.
Трудно ми е да се въздържа от желанието да отговоря „саркастично подобаващо” на съдията относно тази негова логическа конструкция, но все пак, въпреки правото ми на войнствена неизбежна отбрана и защита срещу съдийската брутална лъжа и основаната върху нея несправедливост и противоправност, ще приложа „по-мек тон”.
От логическа гледна точка следва да се приеме, че именно за да може да извърши нарушение на моето право на фактосъобразно и правосъобразно правосъдие, и по-точно, за да може да напише абсолютно шизофренното или престъпно-манипулативното словосъчетание „както бе посочено”, преди това съдията е посочил нещо, което просто не отговаря на фактите и на истинана.
По времето на произнасянето на съдията по това мое искане за съединяване на двете дела същите тези две дела въобще „не са се били намирали в различен процесуален стадии” - както по отношение на „общото състояние на делата”, така и спрямо искането ми за тяхното съединяване в единно дело; напротив – и двете дела и в двете отношения са се намирали в еднакъв процесулаен стадии.
„Привиждането”, „осенило” съдията и накарало го да вижда „различни процесуални стадии”, или просто е „шизофренно” възприемане на реалността, или свидетелство за наличието на толкова дълбоко затъване на съдията в блатото на Мафията, че за него е без значение моята оценка относно неговия психичен и психиатричен статус.
На всичко отгоре, преднамерено или случайно, съдията е пропуснал да вземе отношение относно моята аргументация за необходимостта от съединяване на делата, и най-вече относно посочения от мен текст на Европейската конвенция.
На основание и в съответствие с така изложените факти и обстоятелства пледирам да отмените въпросното определение в посочената негова част.
Приложения: копие от настоящето мое искане.
11 Юли 2008 г. Янко Н. Янков
2008-07-11
ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ МАФИОТИЗЪМ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ
Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: iankov.info
Web site: iankov.com
Bulgaria
***************************
11 Юли 2008
ЧРЕЗ:
До Административен съд-
София-град
бул. „Витоша” № 2
1000 София
І-во отделение, 15 състав,
Адм. д. № 2745 /2008 г.,
Съдия-докладчик Полина Якимова
(срещу Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност
на български граждани към Държавна сигурност
и разузнавателните служби
на Българската народна армия)
До Върховния административен съд
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Web site: iankov.info
Ж А Л Б А
НА
Янко Николов Янков
гражданин на Европейския съюз
1172 София,
ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
На 07 юли 2008 г. получих препис (копие) от определение от 27 юни 2008 г., издадено в закрито съдебно заседание от Съдия-докладчик Полина Якимова , І-во административно отделение, 15-ти състав.
В срок обжалвам въпросното определение, при което изтъквам следните аргументи и съображения:
Първо
В края на текста на определението е записано, че то „не подлежи на обжалване”, но специално този определителен текст противоречи на Закона, защото в съдържателната част на Определението са разгледани две различни искания по две различни хипотези, по едната от които, обаче, определението подлежи на обжалване.
Следователно, съдията не е имал правото да постановява такъв текст в своето „Определение”, а фактът на постановяването на този противоправен текст или е резултат на долен непрофeсионализъм, или на преднамерен престъпен нескопосан опит за заблуда на заинтересованата ищцова страна.
Във втората хипотеза този факт е и недвусмислено доказателство за наличието на демонстрирана от съдията: замаскирана форма на отказ от правосъдие; престъпно използуване на авторитета на съдебния сан като прикритие на престъпен стремеж за въвеждане в заблуда на едната от страните по съдебния процес в полза на другата; недопустима злоупотреба с правосъдната власт в интерес и в полза на другата страна по съдебния процес, от чиято принадлежност към Мафията и от чиято конкретна престъпна дейност аз като ищец търся правосъдие.
В този смисъл моята ситуация като ищец по това дело по същество напълно съвпада със ситуацията от една басня, в края на която литературният „герой” възкликнал: „Ако ме преследва Вълкът, ще намеря ли правосъдие и закрила при Лисицата?”, попитал Заекът.
Второ
Обръщам внимание върху факта, че с официално искане, което е датирано с дата 09 юни 2008 г. и е надлежно регистрирано на същата дата, аз съм поискал да бъде осъществено съединяване за общо разглеждане в едно дело (в единен съдебен процес) на иска по това дело с иска по друго дело, при което изрично и ясно съм изтъкнал и своите мотиви, съображения и основания за това.
Трето
В своето Определение от 27.06.2008 г. Съдията-докладчик по делото се е произнесъл по това искане, посочил е, че във връзка с него е бил извършил „служебна проверка”, при която е констатирал, че същото искане се съдържа и в документацията на съответното друго дело; след което, обаче, абсолютно недопустимо за всяка нормална логика, е записал констатации от онова дело, които нямат абсолютно нищо общо с направеното в този аспект искане, а имат отношение към съвсем друго искане.
Става въпрос за това, че Съдията-докладчик въобще не е отбелязал реалния факт, че специално по това искане (искането за съединяване на делата!!!) съдията по другото дело въобще не се е бил произнасял, все още не се е произнесъл, и все още му предстои да изпълни законовите разпореждания и да се произнесе по него; тоест, че по отношение на (спрямо) това искане (искането за съединяване на делата) и двете дела са се намирали в състояние на един и същ процесуален стадии.
В този смисъл втората част от логическата конструкция на съдията-докладчик по това дело относно „състоянието на нещата” по същото искане в другото дело просто е неуместна.
Забележка: Тъй като Съдията-докладчик по настоящето дело е единственият съдия, по отношение на (спрямо) когото досега не съм имал и все още нямам (или бих искал да нямам) никакви сериозни основания да критикувам с моя характерен ЗА ТАКИВА СЛУЧАИ И ХИПОТЕЗИ стил и аргументация, подчертавайки благоразположеността си към този съдия, пропускам възможността да „го захапя”, както бих направил с онези, които вече са ми били дали аналогични основания; и по отношение на които, например, щях да напиша, че специално този текст от тяхното определение е достатъчно ясно доказателство или за „шизофренен изблик”, или за „манипулация в полза на Мафията”, или и двете заедно.
Четвърто
Обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че позовавайки се на текста на чл. 213 от ГПК и изтъквайки аргумента, че разпоредбата на този законов текст „дава право, но не задължава съда да постанови съединяване”, съдията докладчик по настоящето дело е пропуснал да се съобрази със следващата част от законовата воля, съгласно която решението на съда за отказ в това отношение действително е право на съда, но това право не е неограничено (не е право без кореспондиращо му задължение), не е „право на произволност”; тъй като законът постановява, че както уважаването на иска в това отношение, така и неговото отхвърляне, задължително трябва да бъде надлежно мотивирано и обосновано; при което надлежната мотивация и обосновка е налице само когато решението е съобразено както с фактите, така и с изискванията на нормалната (а не на психопатологичната, патопсихологичната или ченгеджийско-мафиотската манипулативна) логика.
В контекста на горното изрично обръщам Вашето внимание върху това, че решението на съдията, съгласно което е отказано съединяване на двете дела, е опорочено поради липса на нормално мотивиране и обосноваване.
Пето
Наистина, съдията е вмъкнал кратък текст, в който е записано, че „Както бе посочено, двете производства се намират в различен процесулен стадии”, „поради което искането за съединяването им е неоснователно”.
Трудно ми е да се въздържа от желанието да отговоря „саркастично подобаващо” на съдията относно тази негова логическа конструкция, но все пак, въпреки правото ми на войнствена неизбежна отбрана и защита срещу съдийската брутална лъжа и основаната върху нея несправедливост и противоправност, ще приложа „по-мек тон”.
От логическа гледна точка следва да се приеме, че именно за да може да извърши нарушение на моето право на фактосъобразно и правосъобразно правосъдие, и по-точно, за да може да напише абсолютно шизофренното или престъпно-манипулативното словосъчетание „както бе посочено”, преди това съдията е посочил нещо, което просто не отговаря на фактите и на истинана.
По времето на произнасянето на съдията по това мое искане за съединяване на двете дела същите тези две дела въобще „не са се били намирали в различен процесуален стадии” - както по отношение на „общото състояние на делата”, така и спрямо искането ми за тяхното съединяване в единно дело; напротив – и двете дела и в двете отношения са се намирали в еднакъв процесулаен стадии.
„Привиждането”, „осенило” съдията и накарало го да вижда „различни процесуални стадии”, или просто е „шизофренно” възприемане на реалността, или свидетелство за наличието на толкова дълбоко затъване на съдията в блатото на Мафията, че за него е без значение моята оценка относно неговия психичен и психиатричен статус.
На всичко отгоре, преднамерено или случайно, съдията е пропуснал да вземе отношение относно моята аргументация за необходимостта от съединяване на делата, и най-вече относно посочения от мен текст на Европейската конвенция.
На основание и в съответствие с така изложените факти и обстоятелства пледирам да отмените въпросното определение в посочената негова част.
Приложения: копие от настоящето мое искане.
11 Юли 2008 г. Янко Н. Янков
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.