Списък на логическите спекулации
John N. Moore, Ph. D.
От Проф. Д-р John N. Moore
Департамент по Естествени науки
Държавен Университет в Michigan
1. Argumentum ad Hominem – спекулация на “отравяне” на източниците: тази логическа злоупотреба се прави (използва), когато се дискредитира (представя се за недостоверен) съответен извор на информация преди още да са се проучили основанията и фактите, които го потвърждават.
2. Спекулация на симплизма (свеждане до): Логическа злоупотреба допускана, когато сложно се представя опростенчески и свеждайки го до “това, не е повече от...”. По този начин се набляга на естеството на ограничена част от феномена, вместо да се разглежда той в цялост.
3. Argumentum ad Verecundiam. Спекулация на злоупотреба с авторитета: се допуска, когато се използва нечие компетентно мнение, за да се докаже нещо не влизащо в компетенцията на използвания авторитет (т.е. предполага се, че компетентното мнение е... безпогрешно /и в други области/)
4. Falacia Argumentum ad Populum (позната също като злоупотреба с “демокрацията”). При нея се злоупотребява с чувствата на аудиторията (публиката) или се казва на слушателите това, което биха искали да чуят.
5. Спекулация на злоупотреба с емоциите: допускана (или използвана) при употреба на думи и характеристики, с цел да се предизвика емоционална неяснота спрямо разглежданата тема и да се затрудни непосредственото разсъждение над нея.
6. Спекулация на хронологическата самонадеяност:
Отхвърля се нещо, представяйки го като остаряло и поради това невалидно (позната също като Argumentum ab Annis).
7. Спекулация на тенденциозния аргумент: логическа злоупотреба, при която се “драматизира” материала про собствената кауза, игнорирайки напълно или подценявайки аргументите на отсрещната страна.
8. Falacia Post Hoc Ergo Propter Hoc.
Логическа грешка при която се стига до заключение, че нещо е причина за друго, само защото първото е по-напред във времето.
9. Спекулация на потвърждаване на следствието: логическа грешка, при която се потвърждава причината (непозната) чрез следствието (познато), при все, че е възможно да съществува разнообразие от причини (в процес на изследване), водещи до познатото следствие.
10. Falacia Argumentum ad Ignorantiam.
Логическа грешка, допускана, когато се разсъждава, че ако дадена позиция не може да бъде доказана, обратната е задължително правилната, при все че е възможно да съществуват повече от две възможни становища, при липсата на независимо доказуеми факти.
11. Спекулация с произхода: логическа грешка състояща се в претенцията нещо да е “просто” или “нищо повече от” генезиса си (произхода) или когато се подценява нещо, заради скромния си произход.
12. Спекулация на злоупотреба с аналогията: грешка състояща се в предполагането, без никакво обяснение, нито доказателство; че действащите в дадена ситуация закони са приложими и в други ситуации, както когато се обърква описателното естество на природните закони с перспективната същност на социалните закони (които движат социалното поведение).
13. Falacia... Petitio Principii.
Логическа грешка, допускана когато се предполага като вече доказано, това което трябва да се докаже, често изказано с други термини и перефрази.
14. Спекулацията на кръговия аргумент: логическа грешка, сходна с предишната, но обособена поради наличието на множество елементи (най-малко два). А е доказателство на Б и Б е доказателство на А (примера с рибата, която се самоизяжда откъм опашката).
15. Falacia Argumentum ad Baculum. Логическа грешка, състояща се в употребата на сила или интимидиране, вместо разсъждения и аргументиране (куршуми, вместо диалог, власт, пред убедителност; гласуване, вместо изследване).
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
