Антон Рачев

ПЛЪХ НА ПАЛУБАТА

Обикновено плъховете първи напускат потъващия кораб. Обаче в нашия български частен случай те са капитани. А когато решат да превземат или да потопят изплъзнал се от плъшеския им контрол плавателен съд, капитаните-плъхове пращат първо други плъхове, от по-нисък ранг да го окупират или повредят. За един такъв плъх искам да разкажа сега. Не бих се занимавал с него, само че не мога да стоя безразличен, когато същият плъх без да е от нашия екипаж развява знаме, на което пише „Движение „Воини на Тангра” и се представя за един от нас, без да е такъв. Това е престъпление срещу Българската идея и аз съм длъжен да реагирам.
Бях позабравил за него. Днес в Интернет форума на Движение „Воини на Тангра” го познах. Пише под чуждо име, разбира се. Почеркът му обаче си остава същият. А нали знаете, че криминалистите именно по това разпознавали престъпниците – по техния почерк. Говоря за времето, когато криминалистите се занимавали с ловене на престъпници, а не организирали атентати срещу мирно спящи хора. Но сега думата ми беше за оня, когото познах. Налага се да почна отначало, с излагане на спомени. Цитирам своята биографична книга „Непослушание”. Спестявам само имена на хора, нямащи никакво отношение към сегашните изяви на моя стар познайник.
„През лятото на 1995 г. във в-к “Камбана” бях защитил Антон Рачев от Русе, когото съдиха за проповядване на фашистка идеология. Дори уредих легионерите от БДФ – Ботевград да излязат с декларация в негова подкрепа. Без да познавам този младеж, тогава писах, че се възражда практиката на мръсните политически процеси, и ако проявим равнодушие днес, утре потърпевши ще бъдем ние. Рачев има характерна физиономия, бях го виждал на снимки из вестниците и веднага го познах, когато се срещнахме в офиса на една партия. Съобщих му кой съм, оказа се че той е чел моята скромна публикация и се сприятелихме бързо. Нищо чудно - съдбите ни в много отношения си приличаха. И много жалко, че това момче се оказа вербувано от ДС, чиято цел бе да подтиква младежи към прохитлеристки прояви, та НСС да има поводи за разправа с тях.” Случката е от 1997 година. Виждате една от тези снимки, взета е от в-к „Север-Изток”, 3 август 1995 година. По онова време Рачев беше монархист и християнин. Нещо повече, беше фанатичен до истерия монархист и фанатичен до истерия християнин. Също така беше отявлен германофил и отявлен русофоб. Запомнете тези факти. Защото фанатизмът на някои индивидиуми понякога сменя своята посока.

До 1999 година отношенията ни с Рачев бяха приятелски. Ходих му на гости в Русе, той идва до Ботевград, нищо особено. През 1999 година обаче бях следствен по чл. 108 от НК за проповядване на „фашистка идеология”. На 6 или 7 май това момченце дойде вкъщи с още едно момченце, пак от Русе. Ако не се лъжа, казваше се Иван Митев. Нещо се поусъмних, нещо не ми хареса в поведението и в погледите им. Гърмян заек съм, все пак. И реших да ги заведа на село, тук беше малко или много опасно. На 9 май се върнахме в Ботевград. Както може да се очаква, на тоя ден местните „антифашисти” и днешни съюзници на Негово Влечуговство „монархофашиста” Симеон Втори се бяха събрали да празнуват поражението на България във Втората световна война. С бодра крачка и съветски песни, окичени с ордени и медали като коледни елхички. Обикновено не им обръщам внимание, те и педерасите почнаха да си правят такива празнични шествия. Обаче нашият Тони Рачев като ги видя взе да си изпъва ръката в нацистки поздрав и да крещи: „Хайл Хитлер!”. Е, немаше как, отстраних се от него и се престорих, че не го познавам. Ако някой не ми вярва, тук копирам една такава снимка с характерна за „Русенския Фюрер” поза. Снимката е от Плевен, откъде я имам, си е моя работа. След истериката на ботевградския площад и моето отдръпване бях обявен за страхливец и предател, а двамата приятели Рачев и Митев ми обясниха, че е по-достойно да вляза в затвора, отколкото да не обърна внимание на коледните елхички. Какво внимание, бе? То некрологът му се подал от джоба, върви си там старчето, щастливо усмихнато и не осъзнава на кой свят живее, ти ще го дразниш и ще му демонстрираш преданост към Адолф Хитлер! Не се скарахме особено, обаче прекратихме всякакви връзки. Сега да добавя друг момент. По време на следствието бяха издирени всевъзможни мои контакти с най различни хора. Включително с писателя Димитър Делян и с поета Иван Коев. А за Рачев, който пишеше откровено хитлеристки писма и един въпрос не ми зададоха. Викаха за разпит д-р Венко Седларски от Бургас, който се интересуваше от древна история. Антон кой знае защо не го потърсиха, вероятно не са знаели, че се познаваме. И то при положение, че Рачев бе разлепил из Русе листовка, насочена срещу циганите и евреите. От името на Движение „Воини на Тангра”, естествено. Нямаше как да не се усъмня. Или както казваше един мой колега навремето, може да съм луд, ама не съм ненормален. Сигурно съм малко луд, щом си патя все от едно и също. А именно, когато окажа доверие на недостойни за доверие хора. Случаят с Цветомир Йолов е прекалено известен, да го повтарям и тук.
Мой адвокат на следствието беше проф. Янко Янков. Знаех, че той също е защитавал Рачев през 1995 година и му споделих за инцидента в Ботевград. Янко ми отговори, че Антон Радославов Рачев е вербуван от ДС и по лично нареждане на ген. Бриго Аспарухов му се изплаща нелоша заплата, за да върши провокации срещу такива като мен. А пък прословутото му дело по чл. 108 се оказало заради оклепани с боя руски гробове в Русе. Само че се наложило да го изкарат политически и му лепнали „пропаганда”. Ако някой се съмнява, да пита професора. Доколкото го познавам, той няма да се отметне от думите си. Работата беше ясна. Принципът е, такъв тип да го режеш от корен и да не му позволяваш да се приближава до теб. Хубаво, ама се случи пак да го срещна. Тони, както си му е реда се усмихва и се преструва, че нищо няма. И даже ми подарява малка книжка, която издали съвместно с русенския поет Атанас Ганчев. Виждате и нея на снимка. Лошо нема, могли хората, издали книжка. Нема лошо, ама има. Прибрах се вкъщи и се зачетох. Ганчев е добър поет и своите стихове сам си ги пише. За разлика от Антон Рачев, който своите статии само ги преписва. Тук виждате една такава статия. Копирам я цялата, за да не кажете, че си измислям. Отново ви обръщам внимание върху годината, през която е издадена книжката – 2000. Същата статия, с незначителни разлики беше публикувана във вестник „Нова демокрация” през месец май 1991 година. По една случайност главен редактор на този брой, а също автор на въпросната статия бях аз. Тук пускам главата на същия брой, сканираната статия я прилагам отделно. Подписана е като редакционна, но е писана от главния редактор, тоест от мен. Това беше обичайна практика в редакциите по онова време. Прилагам и снимка на редакционното каре. Изглежда някой от някого е преписвал, само където не знам кой от кого. Оставам на вас да прецените. В същата книжка се намират и други, писани от мен текстове, леко преработени. Но поне не са подписани с името на Рачев. Вероятно от страх. Не всеки ще посмее да сложи своето име под „Зов”, включен и в „Кръгове” по особен начин. Веднъж му загатнах КАКВО е „Зов” и нищо, че беше пиян, може да е запомнил. Книжката е любопитна и с факта, че като един от нейните рецензенти е посочен починалият три години по-рано Владимир Свинтила. Ще добавя, че Антон Радославов Рачев е роден на 12 ноември 1968 година, а Владимир Свинтила, с когото аз го запознах, е виждал всичко на всичко два пъти. Спомням си фраза от някакъв филм: „Толкова млад, а вече англичанин!”. Същият Рачев през 1995 година беше издал брошура от 30 страници, в която излагаше възгледи, твърде различни от възгледите, изложени в статията. Тоест, че в основата на българската държава трябва да стои християнството. Не уточняваше кое християнство, защото цитираше както православни, така католически и протестантски автори. Имам и брошурата, но не ми се занимава да я сканирам или преписвам. Не си заслужава труда. Споменавам я, единствено за да предупредя, че съм в състояние да я приложа като доказателство за истинността на своите твърдения. Брошурата е издадена от Монархическо-Консервативния съюз с председател Иван Марчевски от Велико Търново. Нарича се „Духовната държава”. Когато го видях за последен път, Марчевски заяви, че е прекъснал всякакви връзки с Рачев и нямам основание да не му вярвам. Моите възгледи в основни линии си останаха същите, каквито бяха не само през 1991 година, но и доста години преди това. Не съм фанатик, но държа на своето си мнение.

Не че и преди не беше преписвал от мен, ама тоя път мина всякакви граници. Взел моите текстове, включително „Противоционски протоколи”, превел ги на немски език, представил ги за свои и с помощта на тоя актив го поканиха в Германия. Е, после си осъзнаха грешката и ме потърсиха, но пък аз не им отговорих. Значи когато искат да ме съдят, знаят, че аз съм авторът. Когато обаче някой трябва да замине за Германия, автор на същата книга е Рачев. Не се натискам толкова да пътувам. През 1999 година получих покана за Швейцария и я препратих на Зенд Бурджан. Заедно с предвидените за път швейцарски франкове. Той не успя да си уреди навреме документите и не замина, но и аз не заминах. Та въпросът не е в пътуването, а в принципа. Щом някъде почнат да се завират разни измамници, мен там ме няма. И взех твърдото решение тоя плагиатор да го държа на една ръка разстояние, както се казва в подобни случаи. Та когато отново с въпросния Иван Митев една вечер ми се изтърсиха пияни и поискаха да спят в офиса на вече споменатата партия, взех, че ги изгоних като мръсни котета. Давах дежурства там и си имах легло. Щели на пода да спят, нямало да ми пречат и само надигаха шишето с ракия. Отказах предложената ми ракия и си допих своето вино едва след като благоволиха да затворят вратата откъм външната страна. Оттогава не можем да се понасяме.
Понякога го срещах из виртуалното пространство. От монархист се бе преобразил в антимонархист. То при такъв цар няма нищо чудно. От фанатичен християнин стана фанатичен Тенгрианин. И ние в общи линии сме такива, само където сме далеч от фанатичния блясък в очите. И не пишем думата като „тенгрианец”. Не че има голяма разлика в смисъла, но предпочитаме древното Българско „-ин” пред славянското „-ец”. Е, влагаме и друго съдържание, обаче откъде ариецът и тенгрианецът Тони ще ги знае тези работи? Но да оставим „тънкостите на занаята”, в поведението на Антон Рачев се забелязват симптоми на човек, за който древните ни закони гласят, че е по-добре да заобикаляме. Ще дам пример. Когато заминавал за Германия, пътувал с влак и някои хора отишли да го закарат до гарата с кола. Преживели същото, което аз преживях в Ботевград на 9 май 1999 година. Двамата с Иван Митев вдигали десници, крещели „Хайл Хитлер!”, та чак гарата се разтресла. И хората постъпили абсолютно по същия начин, по който и аз преди тях постъпих. Направили се, че не го познават.
През май 2002 година, когато на Мадара учредихме СПОБ, Съюз на патриотичните организации в България Рачев бе делегирал за пратеник на своята междувременно създадена организация Общество „Дуло” Иван Митев. Явно не бе посмял да дойде сам. Митев пристигна и ние не го допуснахме да присъства. Предпочитах да не си тровя мислите с него, затова сега откривам, че по темата „Рачев” почти не съм писал. Особено след като в някакъв руски нацистки сайт видях как от славянофоб и русофоб се бе представил за славянофил и русофил. Проверете из Интернет, може и да откриете този сайт. Сега гледам, че пак и отново за пореден път се нахвърля срещу „мръсните славяни”. Направо съм изумен! Какво да пиша, тя пачаврата леке не хваща. Предпочетох да го забравя и толкова. Ей, някой да не ме упрекне, че го наричам пачавра? Нищо подобно, цитирам народната поговорка. Антон Рачев го наричам само плагиатор, крадец на чужд труд, което се наемам да докажа. Нека ме даде под съд за обида, ако му стиска. Книжките, вестниците, а и други веществени доказателства са при мен. И на още няколко места за всеки случай. Добре, че не изхвърлих тези книжки, както по едно време се канех. Човек не знае какво и кога ще му потрябва. Та както казах, бях го изхвърлил от мислите си. Сега обаче ще се постарая да бъда максимално изчерпателен, за да не се налага да се връщам към неприятната за мен тема и към другаря, тоест геносе Рачев. Ще поясня и защо използвам обръщението „геносе”. Рачев обича да твърди, че е национал-социалист, а в тази партия това е било официалното обръщение. Разгръщам Немско-българския речник, издание на БАН от 1970 година: „Genosse партиен другар-комунист, социалдемократ /и като обръщение/” Не ви лъжа, наистина ми е неприятно, когато си мисля за разни геносета и партийни другари-комунисти и всякакви там социалисти. Аз съм си само Българин и това определение ми е напълно достатъчно. Приемам го и като обръщение. Ще ми се в тази страна, която някога е била земя на моите деди, и в която са живели само Българи, да няма нито партай и други геносета, нито задморски господари, нито учители по комунизъм, демокрация, хитлеризъм и всякакво „светло бъдеще”. Лично на мен ми е достатъчно да сме си Българи и да живеем като Българи сред Българи в нашата Българска България. За геносето нещата не стоят по този начин, поради което много искам да го изхвърля от съзнанието си. Но за да затворим окончателно страницата, не е лошо да я прочетем докрай. Някога си въобразявах, че съм я прочел и затворил. Сбъркал съм. Ако забелязвате, приложените материали ги имам от много години, но не вярвах, че си заслужава труда да ги пускам. Сега вече се надявам окончателно да затворя устата на моите опоненти, които още се колебаят на какво да вярват.
Всъщност намерих името му в 4-5 кратки публицистични материали. Понякога дейността на Антон Рачев ме предизвикваше да кажа нещо. Ето малка илюстрация от 21 ноември 2003 година:
„ПОСЕГНАХА И НА ЗНАМЕТО
Отначало провъзгласиха равнопоставеност на всички религи и вероизповедания в България. Сектите станаха равни с Православната Църква. Ислямът засенчи Християнството, бахайци, кришнаити и сатанисти започнаха да се ползват със статута на закриляни от държавната власт субекти. Извратени цигани заснеха хомосексуални сношения в църква.
После се захванаха с Азбуката. С нашата Българска Азбука. Пречела им. Била грозна, нецивилизована. Варварска. Комунистическа. Недемократическа. Трябвало някоя по-така писменост. Латиница например. Латиница в нейния англосаксонски вариант. И по възможност с арамейско звучене.
Последва езикът. Нашия Български език. Някой си Молла поиска този гаден отвратителен гяурски език да бъде обявен извън закона. Като начало поне в Родопите. А после из цялата страна.
В България на 21 век се рушат църкви и се строят джамии. Индивиди със сериозни психически отклонения биват представяни като изразители на Тенгрианската Вяра. Азбуката ни отстъпва по всички фронтове, нейното място се заема от надписи на латиница, арабски и иврит. Българският език започва все по-рядко да се чува. Засега официално е забранен само в Министреския съвет, но се очаква разширяване обхвата на забраната. Не можеше, не беше нормално да не дойде ред и на Знамето. На нашето Българско Знаме, осветено от кръвта на стотици хиляди Български герои-мъченици.
Антон Рачев от Русе, така нареченият Русенски Фюрер, известен патриот и българомразец в своя интернетски сайт предлага да изхвърлим този мръсен парцал, оцветен в бяло, зелено и червено и да го заменим с гордия арийски флаг. Законите мълчат. Властта мълчи. Българите, доколкото са останали Българи на тая нещастна земя – и те мълчат. Националното знаме, ползващо се със специална закрила във всяка държава и при всеки народ е подложено на гавра и никой не реагира. Никой думичка не казва в защита на Знамето. Няма ли някой да се сети, че България все още е наша, Българска? Няма ли най-сетне някой да хване тоягата!” Установявам, че винаги допускаме огромна грешка, когато откажем да се хванем за тоягата.
Историята с Антон Рачев не приключи дотук. През 2006 година в Интернет форума на в-к „Атака” се появи някой си „Фелдмършал”, който сипеше заплахи и клевети, лепеше епитети. Знаете го и няма да ви обяснявам кой е. Любопитното е, че тоя „Фелдмършал”, на име Калоян Христов също е от Русе, и по негово собствено признание е добър приятел и почитател на „Фюрера” Рачев. После се появи и някакъв „Самвоин”, също от дружинката на Рачев. С риск да стана досаден ще попитам дали някой помни коя наричаше „моя приятелка” г-н другаря „Самвоин”? Една госпожа, която обича да пуска пипалата си навсякъде. Сега виждам, че в играта се е включил и самият „Фюрер”. При това не само се е включил, ами излиза от името на Движение „Воини на Тангра”. Преди излизаше с името „Децата на Тангра”, което пък на свой ред бе взел от едноименната стихосбирка на моя стар приятел Иван Коев от Велинград. Уточнявам: Коев и Рачев не се познават лично. А пък Иван Коев доколкото знам, няма добро мнение за Рачев. Е, вече нема лабаво, налага се да обясня как стоят нещата, за да избегна недоразуменията. И да спестя нашите евентуални недоразумения с хора, имащи добро мнение за нас, които биха ни объркали с това политическо недоразумение Антон Рачев, наречен „Русенския Фюрер”. Ако титлата не му харесва, да се обърне към вестниците, които му я лепнаха.
Време е да обясня защо се спрях на думата „плъх”. Защото в българското народно съзнание лица, занимаващи се с нещо като политика и носещи вреда, са плъхове. Някога във в-к „Демокрация” нарекоха „канален плъх” тогавашния министър-председател Любен Беров и той си затрая, защото съзнаваше откъде идва думата. Преди него се носеше вица за плъха, видян в Народното събрание. Някакъв го посочил и викнал: „Плъх, плъх!”. Друг предложил: „Убийте го, убийте го!”. А трети се събудил и почнал да вика: „И сина му, и сина му!”. Става дума за Тодор Живков и сина му Владимир. Има и още, но да не ви отегчавам. Народна традиция, нищо повече.
А защо трябва да се спирам на темата „Рачев”? Защото нещата са сериозни и изобщо не са лични. Личното е, че вече три месеца властите отказват да изплащат болничните на жена ми. Все нещо било забравено, нещо било пропуснато и така я караме. В тази страна, където отдавна няма държава законите се спазват само когато е изгодно на управляващите плъхове. Ядосан съм, признавам си. Но ядът не бива да ме отклонява от мисълта за общото, за националното. Помислете кога се активизира агентът на Бриго? След моите последни публикации. Някоя от темите да е посветена на него? Не е. Да каже какво го е подразнило. Да каже, ама няма да каже, щото тогава ще му лъсне голия… голото чело. Хайде, като е националист да обясни защо се дразни, когато някой от нас напада терористичната организация ДПС. Активизира се в момент, когато въпросите за Косово, за бъдещите балкански автономии, за враговете и евентуалните съюзници на България, за бъдещето на цялата нация особено се изострят. Виждате какво става. ДПС извършва атентати, получаваме сведения за ритуални убийства, така нареченото „правителство” започва да се държи все по-нагло и вече никой даже не имитира поне привидно зачитане на законите. Да забелязвате отстояване на принципи у някоя партия? Да забелязвате поне един политик, който по три пъти на ден да не си мени мнението? Тези цинисти, тези двукраки животни, кръстоска между циници и ционисти не са даже човеци, какво остава да бъдат ръководители на народ като българския! Добре, де, тях сме ги отписали отдавна. Но нима България не може да роди нищо свястно? Може! Хайде сега върнете се назад и ще видите, че като изключим доверието към дядото на Хасан, Движение „Воини на Тангра” вече десет години стои на едни и същи позиции. Именно това се постарах да подчертая, когато в новите си материали включих значителен брой писани от мен стари текстове. Не знам дали вие сте го забелязали, ама в някои чужди държави са го забелязали. Поне така подочух. Някой, забравих кой точно бил рекъл нещо в смисъл, че отношението на Русия към организации като нашата е ирационално. И че това отношение следва да се промени. Знам, че сме били назовани поименно, знам, че вече са си обърнали погледите към нас. Знам, че ледовете почнаха да се топят. Крайно време беше! Скоро ще напуснем своите окопи и ще се впуснем в разгара на битката за България. Не за Русия, не за Сърбия, не за Гърция или Румъния. А за нас, за нашия народ и за нашата земя. Че в сегашния исторически момент интересите ни съвпадат с държави, с които не винаги сме били приятели, е съвсем отделен въпрос. Ние не мразим народите, дори когато се опълчваме срещу политиката на техните ръководители. Ние воюваме за своето! Отсреща са Турция, САЩ и Израел, под тяхна диктовка се извършва геноцид над българите. Разбира се, че ще застанем на страната на армиите, воюващи срещу нашите врагове. И тогава те, цинистите почват да пращат своите плъхове с цел да превземат или потопят кораба ни.
Е, ще си го дадем ли нашето малко корабче на чуждите плъхове?
12 март 2008 година
Ангел Грънчаров - Елтимир

Ако някой знае как, нека прехвърли снимките от галерията тук. Не искам да бъда голословен, работя с конкретни документи. Има и още. Някои си въобразиха, че са спрели Елтимир, но явно сгрешиха. Когато излязат всичките подготвени от мен текстове тогава ще разберете какво съм направил.

Прави ми впечатление, че в момента групата на Рачев пропагандира по всички националистически форуми омраза и фалшиви идеи. Господата са взели позиция в защита на независимо Косово. Незнам дали сте забелязали че, идеите и позициите, които прокарва Рачев и компания не се различават от тези на ционистите помогнали на албанците Косово да получи независимост.