Опровержение на Йордан Ангел Грънчаров-Елтимир

А пък четирипръстите, за които толкова пъти говорихме, се намират на още едно место - върху фреските в Тасили, Сахара.

---

Дори не е необходимо да се връщаме толкова назад в историята, за да видим как са изглеждали тия чудесии. Трябва просто да прочетем един бивш секретен американски доклад от аутопсия

Из "Събуди се, човечество" от Стамен Стаменов

---

Както изглежда, става въпрос за две или три катастрофи на извънземни космически кораби — едната в нощта на 2 юли, другата вероятно през нощта на 7 юли 1947 г., а за третата не се посочва кога.
Първата катастрофа — във фермата на Мак Брейзъл, втората — в розуелската пустиня, а третата — до Феникс. Първото космическо тяло е с формата на диск, а второто — вълноплан. За третия космически апарат липсва повече информация. Каква е истината за броя и вида на катастрофиралите извънземни кораби знаят тесен кръг хора и тя едва ли скоро ще излезе на бял свят, независимо че оттогава са изминали повече от петдесет години.
Впоследствие в авиобаза "Райт Патерсън" е направена аутопсия на телата на мъртвите астронавти с цел да бъдат изследвани и анатомично проучени. Констатирано е, че коренно се различават от човешката раса. Ето какво е отбелязано в протокола от изследванията:

"Тези същества на височина достигат от 3,4 до 3,5 фута, (1,1—1,2 м). Имат ръце с по четири пръста, без палци, свързани помежду им с ципа както при влечугите. Краката им са малки, четирипръстови и също свързани с ципа. Очите им са много големи, почти като на насекоми, имат чифт вътрешни клепачи. Вместо нос имат само два отвора, малка уста, нямат зъби, а вместо тях имат нещо като твърда гума. Вътрешните им органи са много опростени — имат един орган, изпълняващ функцията на сърце, и чифт бели дробове. Храносмилателната им система също е много проста — имат къс хранопровод, нещо като малко стомахче, пикочоотделителна система с един бъбрек с пикочен мехур, представляващи свързан орган. Изхвърлят отпадъци чрез специален орган за преработка. Кожата им е много еластична, мозъкът — no-сложен от нашия и е с няколко полукълба. Докато човешките очи се контролират от задната част на мозъка, техните се контролират от предната. Имат много добре развит слух (могат да чуват дори по-добре от кучетата). Двуполови са — мъжки и женски.
Предполага се, че живеят между 380—400 земни години, като достигат зрялост някъде към 200-годишна възраст.

И още:

---

ХОДЪТ НА СЪБИТИЯТА
Да се върнем отново към хронологията на събитията след 1947 г. в САЩ.
От януари 1947 г. до декември 1952 г. общо 16 извънземни кораба претърпяват катастрофа или извършват принудително кацане, в резултат на което са прибрани общо 65 тела на извънземни и са заловени неколцина живи. Отделно от това един кораб се взривява и изгаря във въздуха. Труповете се съхраняват при специални условия в т.нар. Синя стая някъде във военновъздушната база "Райт Патерсън", която е с няколко степени на засекретеност над строго секретното!
От катастрофите 13 са на територията на САЩ — по една в щатите Аризона и Невада, а останалите 11 — в Ню Мексико. Другите три са извън нея — една катастрофа на НЛО е регистрирана в Норвегия и две в Мексико.
От този период (не е известно точно кога) има заснет и впоследствие засекретен 15-минутен черно-бял филм, показващ разпита на пилот на НЛО в лаборатория в Лос Аламос. Той се провежда в полутъмно помещение, тъй като извънземните от неговата раса не могат да понасят нито естествена, нито изкуствена светлина. Пришълецът стои под стъклен похлупак, предпазващ го от контакта му с хората и въздушната среда, пълна с убийствени за него микроорганизми.
Съществото е с огромна глава, с дълги тънки ръце с по четири пръста. Разговорът се провежда от лекар, владеещ телепатията — единствената възможност да се влезе в контакт с извънземните от тази раса.
Вижда се как медицинска апаратура следи здравословното му състояние и устройството за измерване на пулса фиксира 40 удара в минута. Той рязко се ускорява, когато в помещението влизат мъже във военни униформи и един от тях насочва някакво лазерно устройство към извънземното. В резултат устните му се изкривяват, после лекарите отварят похлупака и започват да му правят инжекции. Последните кадри от филма показват как съществото напълно се успокоява, но не става ясно дали все е още живо.
Филмът е признат за истински от много независими експерти по света. Световноизвестният учен Шон Дейвид Мортън не само че не се съмнява в неговата достоверност, но и неведнъж разговаря с хора, работили в базата Лос Аламос, които му споделят, че често са работили с трупове на извънземни, а други пък са присъствали на разпити на някои от пришълците.