“Гръцка история”на Приск

Priscus at the court of Attila
Translation by J.B. Bury (Priscus, fr. 8 in Fragmenta Historicorum Graecorum)

Това е извадка от част 8 на “Гръцка история”на Приск
Ние заминахме с варварите, и пристигнахме при SARDICA, който е тринадесет дни път за бърз пътник от Константинопол. Спирайки там , сметнахме за препоръчително да поканиме EDECON и варварите,които бяха с него на обед. Местни хора ни продадоха овце и волове, които ние заклахме и приготвихме ядене. В хода на празненството, докато варварите хвалеха Атила и ние похвалихме императорът, BIGILAS отбеляза, че то не беше честно за да сравнява човек и бог, имайки предвид Атила за човек и THEODOSIUS за бог. Хуните се отчуждиха,възбудиха и се нагорещиха от тази забележка. Но ние изкълчихме разговорът в друга посока, и утешихме техните ранени чувства; и след обед, когато ние се разделихме, MAXIMIN връчи на EDECON и ORESTES копринени облекла и индийски скъпоценни камъни....
Когато пристигнахме при Ниш, намерихме градът безлюден, като че ли беше плячкосан; единствено няколко болни хора лежаха в църквите. Спряхме близко до реката, на едно открито пространство, защото цялата земя в близост до платото беше пълна с костите на мъже, убити на война. На следващият ден, ние пристигнахме в щаба на AGINTHEUS, главнокомандуващият на Илирийските армии (MAGISTER MILITUM за ILLYRICUM), който беше разположен недалече от Ниш, за да му обявявим имперските команди, и да приемем пет от тези седемнадесет дезертьори, относно които Атила беше писал на императора. Ние имахме разговор с него и отнасяйки се добре с дезертьорите, той ни ги предаде. На следващия ден ние излязохме от районът на Ниш към Дунава.
Влязохме в долина пълна с много извивки ,кривулици и обиколни пътища. Ние мислихме, че сме пътували към очаквания запад, но когато денят започна, слънцето изгря отпред; и някои от нас - неосведомени с топографията извикаха ,че слънцето върви по неправилен път, предвещававайки не леки събития.. Фактът беше, че онази част на пътят върви на изток, благодарение на неправилността на земята. Преминавйки през тези сурови места, ние пристигнахме при равнина, която също беше добре залесена. При реката ние бяхме приети от лодкари на варварин, които ни возиха през реката в лодки, направени от тях само от единични отсечени и издълбани дървета. Тези приготовления не бяха направени в наш интерес,а зада прекарат през реката една компания хуни;защото Атила се преструваше,че иска да ловува на римска територия, но неговото намерение беше наистина враждебно, защото всички дезертьори не му бяха върнати. След като преминахме Дунава и продължихме с варварите около седемдесет стадии, ние бяхме принудени да чакаме в определена равнина,докато EDECON и неговата част може да продължи напред и информира Атила за нашето пристигане.
Докато вечеряхме чухме звукът на доближаване на коне и двама скити пристигнаха с указания да тръгваме за Атила. Ние ги помолихме първо да поделят нашето ядене и те слязоха със задоволство. На следващият ден след около три часа, под тяхното водачество, ние пристигнахме при палатките на Атила, който бяха многобройни и когато поскахме да вдигнем нашата палатка на хълм, варварите, които ни срещнаха, ни възпряха,защото палатката на Атила е на ниска земя.Така ние спряхме където скитите пожелаха.... (тогава било получено съобщение от Атила, който е бил осведомен за естеството на тяхното представителство,което казвало,че ако те нямат нищо допълнително за комуникация с него,той няма да ги приеме,и така те без желание се приготвяли да се върнат обратно.)
Когато багажът беше опакован за товарните животни, и ние по неволя се приготвяхме да тръгнем през нощта, дойдоха пратеници от Атила, който ни молеше да изчакаме поради късният час. Тогава пристигнаха хора с вол и речна риба, изпратени за нас от Атила, и когато се нахранихме се оттеглихме за сън. Когато съмна, ние очаквахме меко и внимателно съобщение от варваринът, но той отново ни помоли да заминем ако нямаме по-нататъшни мандати отвъд това, което той вече знаеше. Не дадохме никакъв отговор и се приготвихме да заминем, въпреки че BIGILAS настояваше, че ние трябва да симулираме че ще правим друга комуникация. Когато видях, че MAXIMIN беше много обезсърчен, отидох при SCOTTAS (един от благородниците на хунът, брат на ONEGESIUS), водейки със себе си RUSTICIUS, кой разбираше езикът на хуните. Той дойде с нас в Скития, не като член на посолството, а по работа с CONSTANTIUS, италианец, който AETIUS изпрати към Атила зада бъде частният секретар на онзи монарх. Аз информирах SCOTTAS, RUSTICIUS действаше като преводач, че MAXIMIN щеше да му даде много подаръци ако той би му добил интервю с Атила и, освен това, че посолството щеше не само да допринесе за обществените интереси на двете сили, но за личния интерес на ONEGESIUS, защото императорът би желал той да бъде изпратен като посланик в Византия, зада изглади противоречията на хуните и римляни и че той ще получи там великолепни подаръци.
Докато ONEGESIUS не беше истински посланник, същото беше и за SCOTTAS.Казах му да ни помогне или по-скоро да помогне на брат си и в същото време да докаже , че е истина докладът, който му приписва влияние върху Атила равно с това, притежавано от неговият брат. SCOTTAS възседна коня и тръгна към палатката на Атила, докато аз се върнах към MAXIMIN и го намерих в състояние на обърканост и тревога, лежащ на тревата с BIGILAS.
Аз описах моето интервю с SCOTTAS, и го помолих да се приготовя за аудиенция с Атила. Те двамата подскочиха , одобряваики това, което вях направил и отзоваха мъжете, които бяха започнали работа с товарните животни. Докато ние смятахме какво да каже на Атила, и как да поднесе даровете на императорът, SCOTTAS пристигна да ни вземе влязохме в палатката на Атила, която беше обградена от множество варвари. Намерихме Атила сядащ на дървен стол.
Спряхме на малко разстояние и MAXIMIN излезе напред и поздрави варварина, комуто даде писмото на императора, казвайки, че императорът се моли за неговата и на неговите близки безопасност . Кралят отговори," това ще бъде за римляните докато те искат то да бъде за мен," и незабавно се обърна към BIGILAS, наричайки го безсрамен звяр питайки го защо той напираше да дойде, когато никой от дезертьорите не е върнат. . .
След заминаването на BIGILAS, който се върна към империята (по принцип да намери дезертьорите чието връщане Атила искаше,а в същност да получи парите за своя другар EDECON), ние останахме един ден в онова място, и тогава заминахме с Атила за северните части от страната. Ние придружихме варваринът за известно време, но когато стигнахме в определена точка хванахме друг път с дружината на скитите,които ни водеха, докато Атила тръгна към село където възнамеряваше да се ожени за дъщерята на ESKAM, въпреки че той имаше много други жени, защото скитите практикуваха многоженство. Продължихме по равен път в равнина и се срещнахме с плавателни реки - най-голямите от които след Дунав са DRECON, TIGAS, и TIPHESAS - който ние преминахме в MONOXYLES, лодки направени от едно парче, използувани от обитателите на бреговете им.По-малките реки прекосихме на салове, които варварите носят с тях на каруци, предназначени за преминаване през тресавища.
В селата бяхме снабдени с просо за храна вместо жито, и медовина, както местните жители я наричаха, вместо вино. Слугите, които ни следваха приеха просото, и напитка направена от ечемик, която варварите наричат KAM. Късно вечерта, като прекосихме голямо разстояние, ние вдигнахме нашите палатки на брега на сладководно езеро , използувано за вода от обитателите на съседстващото с него село.
Но се вдигнаха вятър и буря, акомпанирани от гръмотевици , светкавици и тежък дъжд и почти събориха палатките ни.Всичките ни принадлежности бяха извъртяни във водите на езерото. Ужасени от злополуката и атмосферното смущение, ние напуснахме мястото и се изгубихме един друг в тъмнината и дъждът, всеки, следващ пътят, който му изглеждаше най- лесен. Но всички ние достигнахме селото по различни начини, и дигнахме тревога зада получим това, от което се нуждаехме. Скитите от селото наскачаха вън от бараките си от шума, и като запалиха тръстики, които те използуват за факли, питаха какво търсим.
Нашите проводници отговориха, че бурята ни беше разтревожила и така те ни поканиха в техните бараки и ни предоставиха топлина като запалиха големи огньове от тръстики. Дамата, която управляваше селото - тя беше една от жените на BLEDA - ни изпрати провизии и хубави момичета за да ни подкрепят (това е комплимент от страна на скитите). Ние почерпихме младите жени с част от хранителните продукти,но отказахме по-нататък да се възползуваме от тяхното присъствие.
Останахме в бараките докато се зазори и след това тръгнахме да търсим нашите загубени принадлежности, част от които намерихме на мястото, където вдигнахме палатката, част на брега на езерото и част във водата.Прекарахме онзи ден в селото сушейки нещата си; защото бурята спря и слънцето беше ярко.
Като се грижехме за конете и добитъка си, ние се отправихме към принцесата,на която изразихме нашата почит и поднесохме дарове в отговор на нейната учтивост. Даровете се състояха от неща, които са ценени от варварите тъй като не се произвеждаха в страната - три сребърни фиали, червени кожи, индийски пипер, плод на палма, и други деликатеси.
Като имахме преднина в дистанцията от седем дни по-далече, ние спряхме в едно село, защото след почивката от пътя разтоянието щеше да бъде същото за нас и Атила,и нямаше нужда да чакаме той да продължи напред Тук ние се срещнахме с няколко от" западните римляни,", които също бяха дошли като посолство за Атила – инспекторът ROMULUS, PROMOTUS-управителя на NORICUM и ROMANUS –капитан от войската.. С тях ако беше CONSTANTIUS, който AETIUS изпрати към Атила за да бъде неговият секретар, и TATULUS, бащата на ORESTES, тези двама не бяха свързани с посолството, но бяха приятели на посланиците. CONSTANTIUS ги познаваше от преди от Италия, а ORESTES беше женен за дъщерята от ROMULUS.
Задачата на посолството, трябва да смекчи душата на Атила, който искаше предаването на някой си SILVANUS, търговец на сребро в Рим, защото той получил златни съдове от известния CONSTANTIUS. Този CONSTANTIUS, местен жител от GAUL, предхождаше своя адаш в длъжността секретар на Атила. Когато SIRMIUM в PANNONIA беше обсаден от скитите, епископът на мястото предал съдовете на неговата грижа (на CONSTANTIUS"), че, ако градът беше взет и той оцеля, те могат да бъдат използвани да го откупи, .а в случай, че той бъде убит, да откупва гражданите, които биха били водени в робство. Но когато градът беше поробен, CONSTANTIUS нарушил своето задължение и ,когато се случило той да бъде в Рим по работа, заложил съдовете при SILVANUS за една сума пари, при условие, че ако той върна парите в рамките на предписан период чиниите трябваше да бъдат върнати, в противен случай трябваше да станат собственост на SILVANUS.
CONSTANTIUS, заподозрян в коварство, беше разпънат от Атила и BLEDA; и после, когато връзката на съдовете стана известна на Атила, той искаше предаването на SILVANUS , защото той е откраднал негова собственост. Съответно AETIUS и императорът изпратили посолство от западните римляни да обяснява, че SILVANUS беше кредиторът на CONSTANTIUS, имането от съдове беше заложено а не откраднато, и че той ги е продадал на свещеници и други за свещени предназначения. Ако, по някакъв начин , Атила откаже да се въздържи от своето искане, той, императорът, щеше да му изпрати стойността на съдовете, но не щеше да предаде невинният SILVANUS.
Като изчакахме известно време докато Атила напредне пред нас, ние продължихме, и след като преминахме няколко реки пристигнахме при голямо село, където къщата на Атила беше обявена че е по- великолепна отколкото неговите местожителства в други места. Тя беше направена от полирани дъски, и обградена с дървено ограждение, оформено не за защита, а просто за външен вид. Къщата на ONEGESIUS беше втора след кралската по великолепие и също беше обкръжена с дървено ограждение, но то не беше украсено с кули като онова на кралят.
Недалеч от оградата беше голяма баня, която ONEGESIUS - втория по власт сред скитите ,изгради, транспортирайки камъните от PANNONIA.За варварите в този район нямаше камъни или дървета, но използуваха внесен материал. Строителят на банята беше пленник от SIRMIUM, кой очакваше да спечели своята свобода, като заплащане за направата на банята. Но беше разочарован- и по-голямата беда го беше сполетяла от обикновено робство сред скитите, защото ONEGESIUS го назначил баняджия, и той го използваше да слугува на него и семейството му когато се къпеха.
Когато Атила влезе в селото, той беше срещнат от момичета напредващи с редове, под тънки бели покриви от ленен плат, които бяха държани високо от жени от вън, които стояха под тях, и беше толкова широко,че седем или повече момичета ходеха от долу под всеки плат. Имаше много линии от покрити по този начин девойки, и те пееха песни на езика на скитите. Когато той се приближи до къщата на ONEGESIUS, която беше на пътя му, жената на ONEGESIUS излезе от вратата, с доста слуги, носейки месо и вино, и го поздрави и го помоли да опита нейното гостоприемство. Това е най-високата чест, която може да бъде показана сред скитите.
За да задоволи жената на приятеля си , той яде, както седеше на коня си, неговите слуги, повдигаха таблата до седлото му и трябваше да вкусват виното.Той продължи към палата, който беше по-висок от другите къщи и изграден на едно възвищение.Ние останахме в къщата на ONEGESIUS, по негова покана, защото той се върна от експедицията си със сина на Атила. Неговата жена и роднините му ни поканиха на обед.Той нямаше свободно време , защото трябваше да докладва на Атила за резултатите от експедицията и да обясни произшествието, което се случио на младият принц, кой се плъзнал и счупил дясната си ръка.
След обед ние напуснахме къщата на ONEGESIUS, и вдигнахме палатките си по-близо до палатът, така че MAXIMIN да може да бъде на удобно разстояние за да посещава Атила или да държи връзка с неговият двор. Следващата сутрин на зазоряване MAXIMIN ме изпрати към ONEGESIUS с подаръци предложени от самия него, толкова добри както и тези, които императорът изпрати и аз трябва да разбираме дали той щеше да има среща с MAXIMIN и по кое време. Когато пристигнах при къщата, заедно с слугите, които носеха даровете, аз намерих вратите затворени, и трябваше да чакам докато някой излезе и съобщи за нашето пристигане.Докато чаках и ходех нагоре и надолу пред пристройката, която обграждаше къщата, човек, когото поради скитското му облекло аз приех за варварин, дойде и се обърна към мен на гръцки език, с думата XAIRE,”Здравей!".Аз бях изненадан от факта ,че скит говореше гръцки език. Защото поданиците на хуните, насметени заедно от различни земи, говорят, освен техните собствени варварски езици, всеки хунски или готтски, или доколкото имат търговски сделки със западните римляни-латински език,но никой тях не говори добре гръцки език, освен пленници от крайбрежие на Тракийско море или илирийското крайбрежие; и тези последно са лесно разпознаваеми от чужденеца поради окъсваните си облекла и мръсотията на главите им, както хората,, които трябваше да срещна с отвращение.
Това, човече, от друга гледна точка, наподобяваше преуспял скит бъдейки добре облечен, и носеш косата си остригана в кръг по скитската мода. Като отвърнах на поздрава му,го попитах кой беше , откъде е дошъл в чуждата земя и е възприел живота на скитите. Когато той ме пита защо искам да знам, аз му казах, че неговата елинска реч е предизвикала моето любопитство. Тогава той се усмихна и каза, че бил роден грък и отишъл като търговец във VIMINACIUM, на Дунава, където спрял за дълго и се оженил за много богата жена. Но градът паднал плячка на варварите, и той беше спрян в просперитета си , и дали неговото богатства на ONEGESIUS при делението на плячката, понеже беше сред началниците на скитите ,които според обичая им да запазват за себе си богатите пленници. Борейки се смело против римляните и акацирите, той платил плячките, които той спечелил за неговият господар, и така придобил свобода. Той тогава се оженил за жена от варварите и имаше деца, и имаше привилегията да се храни на масата на Онегесус.
Той сметаше,че неговият нов живот сред скитите е по-добър отколкото стария сред римляните, и причините, които той даде бяха както следва :" След война скитите живеят в бездействие, наслаждавайки се на това, което са придобили, и изобщо не са , или много малък са тормозени. Римляните, от друга страна, на първо място са много предразположени към за изтощаване в война.Така те трябва да възлагат своите надежди за безопасност на други, и обикновено не влизат в сметките на тираните си за използване на орйжия. И тези, които ги използуват, са претърпели загуби от страхливостта на техните генерали, които не могат да се държат добре на война. Но състоянието на хората в мирно време е много по тежко от злините на войната, защото тежестта на данъците е много свирепа, и безпринципните мъже нанасят вреди на други, защото законите практически не са валидни срещу всички класи.
Нарушител, който принадлежи на богатите класове не се наказва за неговата несправедливост, докато беден човек, който не разбира работата, претърпява юридическото наказание, което става, ако той не напусне този живот преди процесът.Толкова дълъг е курсът на съдебните процеси, които се протакат, и толкова много парите са изразходвани за тях. Кулминацията на мъката е че трябва да платиш за да придобиеш справедливост. За нищо някой ще даде на съд засегнатия човек освен ако той не плати някаква сума пари на съдията и чиновниците на съдията.
В отговор на тази атака по империята, аз го помолих да бъде достатъчно добър да изслуша с търпение и другата страна на въпроса." Създателите на римската Република," аз казах," които бяха мъдри и добри мъже, за да предпазят от възможносттоа нещата да се правят случайно ,наравиха една класа от пазители на законите и назначиха друга класа за професията на войската , която трябва да няма друга задача освен да бъде винаги готова за битка, и да върви напред, да воюва без страх, като че ли за тяхното бикновено упражняване на практика е изразходвало целият им страх преждевременно. Други пък бяха определени да се грижат за обработването на земята, за да се поддържат двамата и тези, които се борят за тяхната отбрана, като доставят запаса на военното зърно....
На тези, които защитават интересите на тъжителите се плаща сума от пари от последните, точно както се плаща от фермерите на войниците.Не е ли честно да се поддържа онзи , който помага и да се възнаграждава за неговата доброта? Опората на конят помага на конникът.... тези, които изразходват пари за костюм и го изгубват накрая не могат честно да го припишат на каквото и да е ,а на незаконността на техният случай. И относно дългото време, прекарано на съдебни процеси, което се дължи на загрижеността за справедливост, онези съдии не могат да дадат между другото правилни решения, когато трябва да дадат присъда импровизирано.По-добре е че те трябва да реагират и закриват делото по-отговорно, защото като съдийстват в бързане те биха двойно нанесли вреда на човека и съгрешили срещу божеството, основоположника на справедливостта....
Римляните третират техните слуги по-добре отколкото кралят на скитите третира неговите поданици. Те се занимават с тях като бащи или учители, съветвайки ги да се въздържат от злина и да следват линиите на скромното поведение, които те смятат за почтени; те ги упрекват за грешките им както собствените си деца. Те не позволяват, като скитите , да ги убиват. Те имат многобройни начини за даване на свобода.Те може да освобождават не само през живота си, но също чрез своите завещания, и завещаното желание на римлянин в отношение към неговата собственост е закон."
Моят събеседник ля сълзи, и призна, че законите и конституцията на римляните бяха чисти, но съжали за това,че управителите, не притежавайки духът от миналите поколения, разрушават държавата.
Докато ние бяхме ангажирани с тази дискусия, слуга излезе и отвори вратата на пристройката. Аз избързах и запитах как беше заетостта на Онегесиус, защото аз желаех да му дам съобщение от римският посланик. Той отговори, че би трябвало да го срещна ако аз изчакам малко, докато той излезе. И след кратко време аз го видях да излиза, и се обърнах към него, казвайки," римският посланик ви поздравява, и аз дойдох с дарове от него, и със златото, което императорът ви изпрати. Посланикът е нетърпелив да ви срещне, и ви моли да назначите време и място."

ONEGESIUS помоли слугите си да получат златото и даровете, и ми каза да съобщя на MAXIMIN ,че той щял да отиде при него незабавно.
Аз предоставих съобщението, и ONEGESIUS се появи в палатката без забавяне. Той изрази своята благодарност на MAXIMIN и императора за подаръците и попита защо той го вика. MAXIMIN каза, че е дошло времето ONEGESIUS да има по-голяма слава сред мъжете,ако отиде при императора, и чрез своята мъдрост подреди обектите на преговорите между римляните и хуните и изгради съгласие между тях, посредством което пък, ще достави много преимущества за неговото собствено семейство и като него, всички негови деца винаги ще бъдат приятели на императорът и имперското семейство.
ONEGESIUS запита за какви мерки щяха да задоволят императорът и как той може да уреди диспутите. MAXIMIN отговори :" ако вие преминете през земите на римската империя вие ще задължите императора и ще уредите проблемите на место като проучите казусите и подтиквате към решението им на базата на мира." ONEGESIUS каза, че той щял да информира императорът и неговите министри за желанията на Атила, но римляните не трябва да мислят, че биха могли някога да постигнат при него той да предава своя господар или пренебрегне своята скитска природа,своите жени и деца, или да предпочите богатство сред римляните пред робство с Атила
Той прибави още,че би бил повече в услуга към римляните като остане в неговата собствена земя и омекотява гневът на господаря си, ако той бъде възмутен с нещо от римляните, отколкото като ги посещава и се излага на вина ако той урежда нещата не както Атила одобрява.Тогава се оттегли, съгласявайки се в това,че аз трябваше да се държа като посредник в донасяне на съобщения от MAXIMIN за самия него, защото не щеше да е съответстващо на достойнството на MAXIMIN като посланик да го посещава постоянно.
На следващия ден аз влязах през оградата на палата на Атила, носейки дарове за неговата жена, чието име беше KREKA. Тя имаше три синове, от които най-голямото дете управляваше акацирите и другите нации, които обитават Причерноморска Скития. От вътрешната страна на оградата имаше множество постройки, някои от гравирани дъски красиво пригодени една към друга, други- прави, прикрепени към кръгли дървени колони, които се издигаха на умерена височина от земята. Жената на Атила живееше тук и когато бях приет от варварите при вратата, аз я намерих да лежи на мек диван. Подът на стаята беше покрит с черги от вълнена тъкан за ходене върху тях.. Доста слуги я заобикаляха, и девойки седящи на пода пред нея бродираха с цветове парчета ленен плат предназначени да бъдат поставени над скитските дрехи като украса.

Като се приближих поздравих и представих даровете, аз излязох навън, и отидох до другата къща, където беше Атила и зачаках ONEGESIUS, който, както знаех, беше с Атила. Аз стоях в средата на голяма тълпа - пазачите на Атила и неговите слуги ме познаха, и така никой не ме затрудни.
Видях много хора напредващи, страхотна възбуда и шум, очакваха Атила да излезе. И той дойде отпред къщата с достойна походка, оглеждайки се на всички страни. Беше придружен от ONEGESIUS, и застана пред къщата и много хора, които имаха съдебни процеси един с друг се изправяха и получаваха неговото решение. Тогава той се върна в къщата, и прие посланици на варварски народи.
Докато аз чаках за ONEGESIUS, заговориха ме ROMULUS , PROMOTUS и ROMANUS, посланиците, които дойдоха от Италия относно златните съдове; те бяха придружени от RUSTICIUS и от CONSTANTIOLUS, човек от територията на PANNONIAN, която беше подчинен на Атила. Те ме питаха дали ние бяхме освободени или сме принудени да останем,на което аз отговорих, че точно това трябва да научат от ONEGESIUS, когото аз чаках извън палата. Когато аз запитах на свой ред дали Атила им даде любезен отговор, те ми казаха, че неговото решение е непоклатимо и че той заплаша с война, освен ако SILVANUS или съдовете нe бъдат върнати....
Както ние говорехме за състоянието на светът, ONEGESIUS излезе; ние се качихме при него и го попитахме за нашите грижи.Като говори първо с няколко варвари, той ме помоли да разбера от MAXIMIN какви консулски (пратеници) римляните са изпратили като посланичество при Атила. Когато аз дойдох при нашата палатка, предоставих съобщението на MAXIMIN и обмислихме с него какъв отговор трябваше да дадем на въпроса на варварина. Връщайки се към ONEGESIUS, аз казах, че римляните искаха той да дойде при тях и да урежда спорните въпроси.В противен случай императорът ще изпраща произволен посланик, който той избира.
Той тогава ме помоли да доведа MAXIMIN, когото той да представи на Атила. Скоро след това MAXIMIN излезе, и ми каза, че варваринът искаше NOMUS или ANATOLIUS или сенатор за да бъде посланикът, и че той няма да приеме когото и да е с изключение на един от тези трима; когато той (MAXIMIN) отговори, че то не беше среща, за да споменава мъже по име и така ги прави подозрителни в очите на императорът, Атила каза, че ако те не изберат да се придържат към неговите желания, разликите ще бъдат изравнени от войските.
Когато се върнахме към нашата палатка, бащата на ORESTES дойде с покана от Атила за двама ни на банкет в три часа. Когато часът настъпи, ние отидохме към палата, заедно с посолството от западните римляни, и застанахме на прагът на залата в присъствието на Атила. Приносителите на чашата ни дадоха чаша, според националният обичай, че да можем да се помолим преди да седнеме. Вкусвайки купата, ние се отправихме към местата си.Всички столове бяха наредени по дължината на стените на стаята на всяка страна.
Атила седна в средата на диван.Втори беше поставен зад него, и от неговите стъпки беше направено неговото легло, което беше покрито с ленени чаршафи и красиви покривки за украса, както гърците и римляните практикуват да украсяват сватбени легла. Местата вдясно на Атила бяха заети от почетните началници, тези вляво, където ние седнахме, бяха само втори по ранг. BERICHUS, благородник сред скитите седна на нашата страна, но имаше приоритетът пред нас. ONEGESIUS седна на диван вдясно на Атила, и срещу ONEGESIUS на диван седяха двама от синовете на Атила.Неговият най-голям син седна на неговият диван, не близко до него а на самия край ,гледащ земята, в стеснителна почит към баща си. Когато всички бяха подредени, приносител на купа дойде и подаде на Атила дървена чаша вино.
Attila sat in the middle on a couch; a second couch was set behind him, and from it steps led up to his bed, which was covered with linen sheets and wrought coverlets for ornament, such as Greeks and Romans use to deck bridal beds.””трябва да се види в оригинала,нещо ми подсказва,че става въпрос за китеници.””
Той я взе, и поздрави първите по приоритет.Когото почиташе с поздрав, се изправяше , и не можеше да седне докато кралят, вкусвайки или изпразвайки виното, не върна чашата на слугата. Всички гости тогава почетоха Атила по същия начин, поздравявайки него, и вкусвайки от чашите; но той не се изправи.Всеки от нас имаше специален виночерпец, който щеше да се появи за да предлага виното, когато приносителят на чашата на Атила се оттегли.
Когато вторите по приоритет и тези до него бяха удостоени по подобен начин, Атила ни поздрави и нас по същия начин според нареждането на местата. Когато тази церемония привърши приносителите излязоха и маси широки достатъчно за три или четири и даже повече да седнат на тях бяха поставени след масата на Атила, така че всеки можеше да взема от храната на чиниите без да напусне неговото място.
Слугата на Атила първо влезе с чиния, пълна с месо, и след него влязоха другите слуги с хляб и храни, които те поставиха на масите. Изобилно ядене, сервирано на сребърни чинии, беше приготвено за нас и гостите на варваринът, но Атила не яде нищо друго, освен месо на дървена дъска за хляб. В всичко друго, също, той се показа умерен.Неговата чаша беше от дърво, докато дадоха на гостите чаши от злато и сребро. Неговата дреха също, беше доста проста, въздействуваща само с чистота. Сабята, която държеше при себе си,ботушите , който скитите обуват, юздата на неговият кон не бяха украсени, като тези на другите скити със злато или скъпоценни камъни или нещо скъпо.
Когато храната от първия курс беше консумирана, всички ние се изправихме, и не седнахме докато всеки, по установения вече ред ,не изпи за здравето на Атила виното от чашата предназначена за него.Тогава седнахме, и втора чиния с хранителни продукти от друг вид беше поставена върху всяка маса .
След този курс същата церемония се състоя както след първия. Когато падна вечерта ,запалиха факли и двама варвари, заставайки пред Атила, запяха песни, които бяха композирали за възхвала на победите му и доблестните му дела на война. И гостите, докато гледаха към певците, някои удовлетворени от стиховете, други, като си спомняха за войните ,бяха развълнувани от душа, даже други, чиито тела бяха отслабнали с възрастта и техните духове принудени да почиват, лееха сълзи. След песните един скит, чийто ум беше побъркан, се появи, и като бърбореше чужди и безсмислени думи принуди компанията да се смее. След него влезе ZERKON, мавританското джудже. Той беше изпратен от Атила като дар за AETIUS, и EDECON го убеди да дойде при Атила за да забавлява жена му, която той имаше като втора съпруга в Скития..Дамата беше скитка , която той придоби в брак чрез влиянието на неговият покровител BLEDA.
Той не можа да я забавлява,за което Атила беше ядосан и искаше да го връща. На банкета той се появи и хвърли всичко освен Атила в пристъпи на несекващ смях от външния му вид, роклята, гласа му и неговите думи, които бяха една смешна бъркотия от латински , хунски, и готски език. Атила някак оставаше неподвижен и с невъзмутимо изражение.Нито от дума или действие той направи нещо близко до усмивка от веселието ,с изключение на влизането на Ернак, неговият най-млад син, който той щипна за бузата, и в когото се взря с едно спокойно изражение на удовлетворение. Аз бях изненадан, че той прави така много за този син, и пренебрегна другите си деца ,но един варварин, който седеше до мене и знаеше латински език, молейки аз не кажа това, което той каза, ми даде да разбера, че пророците предсказали това на Атила ,че неговата раса ще да падне, но ще бъде възстановена от това момче. Когато нощта напредна, ние се оттеглихме от банкета, не искайки повече да помагаме при питиетата.