Тъй като едно прoвокаторче без да иска засегна една тема, която особено ме интересува. Акo се замисли човек, ще установи с каква символика е пълен българския език. Ако пък вникне внимателно в етимологията на думите, ще установи с изумление, че много от тях съдържат тенгрианска символика. Не само с Ден грее е така, но и с много други думи, както и географски местности в България.
Една от тях е хоро. Какво пък толкова - хоро?!
Обаче някога хорото е играно от ХОР-ата при свещенодействие. Името идва от Хор или Хорус (Херос), на когото са кръстени балагурите. Колобърът в центъра (гумното), който е трябвало да отпътува по вертикалата понякога е имал нужда от помощ и то не само от дух-помощник (онгъл), но и от други ХОРа. Представете си картината - под звуците на тъпан мъже танцуват в кръг на капището. Оттам българският народ е възприел обичая на празнични дни да се събират на мегдана, където да играят хоро. Македонските българи отиват и по-далеч. Тежкото мъжко хоро направо си го наричат коло - по името на танцуващите колобъри
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.