Рецепта в стихотворна форма от книгата.
ОРЕХ
“Корена му разравяш на пролет,
заостряш го –
като клин.
После
плътно го пъхаш
в бутилка
с черно таниново вино.
С пчелен восък
замазваш отвора.
И я заравяш в земята – дълбоко –
съединена с дървото...
Само след месец,
/когато слънцето се разкали/ -
отвори я...
Тогава ще видиш –
вино в бутилката няма ни капка –
то е отишло
в дървото –
в листата – широки и груби,
в ядките – плътни и твърди.
Буйно
под вятър клонакът се люшка.
Пияно
в короната дроздове пеят,
чернеейки се в зеленината...
Ако отвориш бутилката
нейде през късната есен –
ще видиш – отново е пълна
с тръпчива загадъчна течност –
орехът й я е върнал.
Вече това не е вино,
друго е –
тайна на ореха...
То е отрова.
Ако посегнеш
да пиеш...
Пийвай си денем по глътка
и ще почувстваш сила.
И ще започнеш да дишаш
равно, широко, свободно –
Всичко това ми разказа
старец в балканското село.
И аз не случайно
си спомних
всичко това, но за тебе..
Пламък тръпчив ти ми даде,
млади мечти и надежди...
И нищо не хвръкна на вятъра.
Минаваха те през сърцето ми,
през разума мой, моите нерви,
моите мускули, кожа и чувства
и се възвръщат към тебе –
с женствена сила...
Чувствам, че ти си способна
да продължаваш живота
като земя, като природа..."
Ако някой се познава с тази жена - нека сподели и даде координати.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
