Средностатистически агент обща дискусия

Покрай деликатните теми много взе да се раздухва въпросът напоследък - агенти,мишки,работени хора,спекулации и истини.Викам си да отворя тема.Една обща дискусия за средностатистическия агент.Без информация,тя е известна на всички,а и цялата информация винаги е навсякъде около нас.Струва ми се безсмислено темата да се занимава с известни неща.

Затова ми хрумна друго.
Любопитно е,когато човек се сдобива със сведения.Но сякаш...самото сдобиване никога не е удовлетворително."Пътят е равен на целта","Постигането е равно на намерението","Сбъдването е равно на желанието",казват някои.Ако една пътека не се извървява,струва ли си въобще да се поема посоката,ако се стига мигновенно? Мненията са различни,както и ситуациите,определящи временните мнения по въпроса.
В тази тема ще се опитам да стигна до сведения по най-логичния за мен път.Естествено,още в началото навярно ще се заблудя в разсъжденията и усета си.Както винаги,затова отварям теми и се стремя към диалог.И както винаги,вероятно и в тази тема ще си пиша предимно сам.
Изключая онези участници,които вече са в първите редици на обвинителите в параноя

Сещам се и кой може да изтрие темата.Ще я пускам отново,когато бъде изтрита,така или иначе.В края на краищата,човек може ли да разсъждава за каквото си поиска в свободния форум на Воини на Тангра или не може? Би трябвало да може още в началото на началата.

Ето как лично аз виждам нещата,за сега и на този етап:
От един момент нататък на човека явно много му е доскучало да живее.Затова вероятно са се появил яд към света,а с него и различни мании.

Връзка с темата има едно неясно кълбо,от което са се разплели заплетените краища на различни конци: конецът на властта,конецът на страха,конецът на страха от загубата на контрол.Конецът на коплекса за малоценност.А в кълбото има още велика шарения от конци.

Кълбото някакси се е превърнало в стериотип,в често срещано явление...в живо същество,желаещо да живее,да расте...развило е свои собствени мании,свои собствени страхове.Но не е имало тяло,това са само конци в крайна сметка.Паяжините им са някъде отвъд,някъде зад видимото,някъде проникнати във видимото,някъде в дебрите на неосезаемото.За да се осъществи това кълбо тук,трябват му тела.Хора.

Заразило е двама,заразило е трима.Почнало е да живее в тях.Чакало е търпеливо и неумолимо.Докато не е започанло да живее чрез тях.
Тази шепа нещастници имали нужда от повече хора,за да съществуват така,както кълбото повелява.Навярно започнали да ги набавят - създавали илюзии,създавали лъжи.Заблуждавали,натъкмявали ценности, отсявали, примамвали, принуждавали, проследявали, отглеждали.В карйна сметка събрали достатъчно хора,за да реализират кълбото така,както то повелява.

Изградили пирамида - с основа,връх и тяло.По една за всяка държава,по една за всеки тип хора,една за света.Създали и по една религия,за да могат да създадат по една пирамида в създадената религия.

"Национална служба сигурност" е пирамидката за България.Има си разклонения...има си колеги...има си всичко,за да е пирамида.

Служба.Като отива човек на работа,казва "какви са овце тия в службата ми...","командироват ме от службата...","служебна кола...".

Да служиш не е най-приятното нещо на света.Всъщност,това е донякъде унизително.Зависим си, обвързан си, натоварен си с изкуствени отговорности, поливат те с чужда вина, заробен си.Заробен по свое желание,това е най-унизителната част на нещата,заради иронията в начина на съществуване, който в крайна сметка се оказва сбъркан от гледна точка на съкровенните желания.

Е,службата,за която става дума,е национална.Най-голямата Служба за една държава. Положението с нашата държава е по-особено,защото иронията е по-силна - държавата я няма,Службата е нахалост - и преминава към сарказъм.А и в нашата недържава службите са доста - странни, чуждестранни, международни, общонационални, севтовни...Това е един от онези случаи,в които разнообразието не е похвално.

Тази служба на службите,за дадени териториални граници,си има шефове навън.По-надолу си има шефове наблизо,а още по-надолу си има шефове вътре.Всеки служи на свеки,а според мен доста от робите не винаги знаят на кой точно служат...но те все пак да си служат,че знае ли се.
Още по-надолу седи животинският свят - прасета, плъхове, мишки, насекоми, мухи, въшки...В пълна йерархия - всеки според способността да отслужи и после да бъде отстрелян подобаващо,като колега.

В днешно време и напоследък е пирета една обобщаваща метафора за средностатистическия служител на Слугинския обичай - мишка,или агент. Все пак не е време за униние,мишката е в групата на висшите плацентни.

Да си агент,може би означава,за теб да се знае всичко.Това едва ли е голяма работа,все пак информацията е навсякъде около нас в цялата си пълнота,достъпна по всяко време.Този възглед,който лично аз споделям,прави думата "тайна" безоснователна, в обикновения й диапазон на прилагане в речта.

Да се агент ознава и още,че си постоянно наблюдаван,че си постоянно проследяван,че постоянно ти се напомнят някои работи.Че си постоянно контролиран,че постоянно решенията ти подлежат на супервизия от по-висшето плацентно.
Може би в момента,в който цялата работа става достадна,се появява мисълта,че си служител.Нито си изпълнител,нито си свободен...не си човек,просто служител.Да си служител ти е работата.И ще служиш я,къде ще ходиш.
Излизане няма - нито за теб,нито за съпругата ти,нито за детето ти,нито за родителите ти,нито за приятелите,нито за буквите ти на хартия,които се опитват да излязат нанякъде.Излиза се чрез смърт.Най вече за теб,агента,после за всички останали.
Имаше една приказка - как Смъртта те чака в Отвъдното,и когато отедиш при нея,те пита "какво направи ти с живота,който ти бях дала?" За едни смъртта е страшна,за други не е.

Може би по някое време се стига до мисълта за Смисъла.Отдавна е деформиран от разваления телефон на Кълбото.Кой си ти,какъв си ти,къде си ти - просто служител,никакъв,никъде.
Това трябва някак си да се запълни,някакси да се замести.Смисълът трябва някакси да се изфабрикува.Няма да стане чрез колегите служители,те нямат смисъл.Може да стане чрез онзи,който дава кръв на тялото на Кълбото,който го оправдава и затваря безсмисления кръг,сам запазвайки малко смисъл за себе си - обекта.

Дават ти някакъв човек.Казал нещо,направил нещо.Събираш информация за него,ставаш му пирятел,влизаш в света му.Казали са ти - направи това и това.

От къде такова доверие в шефа? На никой друг,но изпълняваш презпрекусловно всяко нареждане,спуснато от йерархията,сякаш достигаща небесата.Разбивай животи,съживявай съдби...играй си.
Играй си,защото има много тайни.Трябва да се пазят,иначе светът рухва.Ако не ги спазиш,ти си първият,който ще рухне.

И агентът служи.Било то за пари,било то от страх или за живота си,било то заради заблуда,било то за друго.Но не и за идеали,не и от собствено име.Няма нищо собствено - животът принадлежи на тайната,свободата принадлежи на йерархията и пирамидата.Кой си ти,агенте? Какво си ти? В началото беше доброволно.Не винаги е така,може и да е иначе.

Родни Българи,евреи от МОССАД,араби и перси,руснаци от ГРУ,и какви ли не,и какви ли не.
Един дол дренки.Едни шефове.Едни и същи простотии.

А какво правим ние с теб,читателю? Ние,обикновените хора? Колко станахме ние,невъвлечени все още с пълна сила в лудостта на отвратителните консуматорски закони? Вървим по Пътя,течем по дерето си.Следваме съдбите си,нещата,заради които сме влезли в тези тела.Някои си играят на война,играят си на тайна.А ние,обиконвените хора,всъщност кой ни пита?
Обекти за изследване.В една абсурдно глупава цивилизация,не ни оставят да живеем.Въвличат ни в техните игри,защото им трябват хора,техните играчи все измират.

Поддържа ли се тайната,светът е на системи.Падне ли тайната,светът рухва и започва новото.Но...мъчете там,играйте,правете,струвайте...губите времето на всички.

някой знае ли нещо за това движение: che-sofia.hit.bg/

Какво трябва да се знае за това движение? На еврейска ми мирише тази работа.
Достатъчно е да се знае че Гевара е главорез. Издигнат е в култ от латиноамериканските соц.ориентирани правителства. Учениците в страната на Кастро всяка сутрин се заклеват да станат като Че ( вероятно искат да бъдат предадени и убити като кучета). Някога и ние на поздрава „Бъдете готови” , отговаряхме „Винаги готови” с вдигната специфично и неестествено ръка.
А преклонението пред чужди идоли е погазване на нашите велики българи.
По ще им мяза вместо да спретват сайт да вземат да напишат литературно-научно съчинение със заглавие „Примера на Че в борбата за интернационализма и космополитизма през погледа на световната пролетарска революция.”


Това съобщение е редактирано от georgi_nz на 8.11.2007, 12:09