До сега в тази тема писах за смисъла.
За всеки ще е полезно,и нека всеки един се отнесе сериозно към препоръката ми.Воини,нека всеки се попита следното и нека всеки даде отговор пред себе си,наум,така че никой да не го чуе...ако въобще има някой,който не се страхува от себе си:
Защо уж правя нещо,а става нищо? Защо уж има Идея,а не се чувства Идея?
Доколко вътре в себе си усещам безсмисилето и се мъча да го запълня с една възвишена Идея? Доколко имам нужда от тази Идея,само за да задоволя съществуването си за пред себе си?
Доколко тази Идея е това,което дава смисъл на дните и времето ми?
Доколко съм готов да бъда всеотдаен за нея,ако нямах нужда да си докажа,че от мен има смисъл на тоя свят?
По желание ли се обвързвам с тази Идея,или по принуда тя е моя спасителна сламка от безсмислието?
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
