Случка с куче за размисъл

Вчера отидох с колата до едно съвсем близко село да поговоря с мой познат във връзка с избори,личности,интриги с личности...кой какво казал,що се е дърпал или натискал и т.н.
Главната улица на селото е същевременно път от републиканската мрежа-много натоварена.Спрях пред къщата на моя познат националист,повиках го и той излезе на тротоара.Влезе в колата ми и заговорихме.След не много,10-тина минути,изпитах неприятното чувство че съм мишена на профучаващите покрай нас автомобили.Казах на моя човек,че ще дръпна колата на тротоара.Той каза:Добре,и на заден качих колата.Продължихме разговора,той изчете едни бумаги,които му дадох и започнахме обсъждане по тях.
Автомобилът ми е спрян на тротоара,срещу чувствителен наклон на терена.Ние имаме поглед напред към високото и по тротара и по пътя.Зад мен спря един приятел,който живее там и с друг един познат почнаха да се занимават с изливане на бетон-пясъци,лопати,цименти,колички-обичайното.
Докато коментирахме бумагите,по тротоара се зададе момиче-дънки,блуза някаква,чантичка през рамо.Много младо.Коса тъмна,около кестенява-до раменете,големи очи върху не много голямо или широко лице.Изрисувано.Приближи на около 5 метра от колата.В този момент отнейде изскочи куче-много прилича на немска овчарка,едро,младо и определено глупаво.Без нашийник или нещо от рода.Пробяга пред колата и уплаши момичето...
Момичето спря и на лицето му се изписа необичайно силен страх,даже ужас...
Просто замръзна!
Кучето мина близо до нея,после отдясно на колата и се загуби някъде зад нас.
Понеже като мъже ни движи кавалерското чувство/а и не само то-няма кво да се лъжем/,моят събеседник подвикна на момичето-Няма страшно,това е улично псе,няма да те ухапе.Хайде,мини покрай нас.
Момичето стои в унес и ужас и гледа някъде зад нас.Отворен е само моят прозорец,понеже пушех.дали е чула незнам. В един миг,и двамата,като по сигнал,тръгнахме да слизаме от колата в порив да помогнем в странната ситуация./За мен е странна,защото за първи път в живота си виждам това момиче.претендирам да познавам визуално хората от моята община./
Познатият ми отвори дясната предна врата,аз посегнах да отворя моята и тогава пак видях кучето:беше от моята,лява страна на колата и току до вратата ми...
С викове ЧИБА,аз отворих рязко предна лява врата и ударих с нея кучето в хълбока.То квикна и рязко отцепи да пресича пътното платно.Не минало и два-три метра,отзад изскочи тъмносин или черен джип с лъщящи предни и задни брони от тръба и мина през кучето...През гръбнака му.И с двете гуми.
Това стана пред очите ми.Блъснах и затворих вратата.Чух моя познат да казва на момичето:"Ето,кучето вече го няма,премини спокойно!"Между другото човекът е с две висши,педагог на възраст.
В това време аз гледах в очите на умиращото животно...бяха се превърнали в две дълбоки черни бездни пълни с ...безкрайна болка и тъга, и...разбиране,или въпрос...
Агонизира за не повече от 30 секунди и притихна.моят познат каза:"Това куче е на онзи дето живее отсреща.Трябва да го махнем от пътя.Излязох от колата,взех един парцал и за задния крак довлякох животното до оградата на предполагаемият собственик.
Не след дълго се разделихме,без повече да коментираме случката.Никой освен нас тримата не видя какво стана...

От него момент обаче,аз се питам какво беше това!
-курбан?
-просто:кучешки живот?
-знак?

Днес най-сигурният ми спонсор и считан от мен за приятел "ме хвърли на кучетата"заявявайки,че щял да помага за каузата по изборите,но не тук,а в родния си край.Ние,двестато Българи тука просто не сме били заслужавали внимание...

Чувствам вина за безсмислената смърт на това животинче.
Даже неволно,подсъзнателно слагам на кантар неговият живот с този,на момичето...

Как бихте изтълкували всичко това.

Ако аз бях на твое място,бих изтълкувал случилото се по следния начин:

Не си искал да погубиш животното,а и вината не е изцяло товя.Това обаче е утеха за гузната съвест - това,че не си искал, няма значение.Резултатът е на лице,а едно дърво се познава по плодовете.
За да се извиниш на душата на животното,направи добро на някого или на неговия собственик.Аз бих прибрал едно бездомно куче,бих го нахранил и изкъпал.Ако не иска да си ходи после,решението все пак си е твое...

Човек обаче се учи от ситуациите и трупа опит.Тази случка може и да е подходящ момент да се замислиш за нещата,които не се забелязват в ежедневието от повечето хора.Помисли за кучетата,за живота им,за обществото им,за оцеляването им.
За да отдадеш почит на душата на животното,следващия път не подминавай кучето като нежив предмет.Погледни го в очите,поздрави го с поглед,ако ти отвърне с любопитство - погали го.После си отиди.

Аз обичам животните,Спорт-Здраве.Имам куче,подобно на булонка,което моят син намери там,дето беше заведението ми преди да го съборя по "съвет"на дпс.Кръстихме кучето Събка,защото беше събота.Имам котка.черно-бяла,порода "улична превъзходна".Сега,след третия опит,има три малки красавчета.Май едното е мъжко.То ще се казва БАДЖО.Но това е друга история.мах и кучка ЛИЗА,която пазеше съборената ми вече кръчма.Откраднаха я циганите-тя беше истинска немкиня...

Всеки божи ден си мисля за незабележимите неща,иначе нямаше да съм тук.затуй в една друга тема казах на Георги,че тая вечер ще си втечня емоциите!

Още едно нещо ,Спорт,и спирам:не каза нищо за момичето...

Момичето се страхува от кучета.Неините страхове са си нейна работа.Според мен трябва да си граждански ангажиран за телесното й здраве,но духовният й свят си е нейна лична работа.Всичко е минало без наранявания,а със страховете си да се справя,само тя може да ги излекува.Затова не се наемам да я коментирам.

въпросът не е дали обичаш или мразиш животните,Мещер.Въпросът е,да съхраниш равновесието.Щом си отнел нечий живот,неволно или не,помогни на друг да се запази.

Но аз прочетох духовният й свят в очите й!там нямаше НИЩО!Само ужас.
Всички момичета се страхуват от кучета.
А,ДЕ ФАКТО-както биха казали римляните,ТЯ Е ПРИЧИНАТА за тая случка.Ако си беше минала край нас,без да й пука за кучето,и то щеше да е живо сега...

Колко съм помогнал да се запазят животи,Спорт,нека не го обсъждаме сега.
Аз търся...какво ми каза Тангра с тая случка,в която станах неволен участник.

Аз не бих търсил виновни или невиновни,Мещер.Нейният духовен свят си е нейн собствен.Дали ще е празно или ще има нещо,тя сама решава и пожелава.

Случката не се случва заради нея,а се случва на теб.Не се занимавай с момичето,каковото е трябвало да преживее,преживяла го е.

Всеки човек е различен.Затова и всяка случка изглежда различно през различните очи.Не намесвай друг,освен себе си.Това е като си в класна стая и да се учи целия клас.Вместо обаче да следиш своите собствени знания,да следиш знанията на другарчето.

Аз разсъждавам така: душата на кучето не се сърди на никого.То вече е нематериално същество(или същество от непозната за нас материя).Ако аз го бях блъснал,нямаше да се оставя подтиснатостта да ме обладае,защото никой няма полза от тази емоция.Вместо това бих се изпълнил с желание да се извиня на душата на кучето,като направя добро на някого,без значение на кого.За да се запази равновесието на силите.

Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град.

Име,на сливова съм...
Ма да знаеш колко си близо до моите мисли...
Едно време,с моя пикап,направен от Москвич 408 но с двигател на 412-пътуваме за София с братчеда,който е 8 години по-голям от мен.Той кара.Блъскаме куче!на мен тогава/преди 12-13 години ,не ми пука-Москвича е въоръжен със саморъчно направена броня от тръби.Та тогаз,като убихме кучето през нощта,братчеда каза само:кучешки живот...