ime писа: Ето и продължението:
"2) Като второ обстоятелство може да се вземе под внимание кастовото деление, което в тази епоха е било отличителна черта на индоевропейците като цяло и е особено характерно за индоарийските и иранските племена. Тези общества са били организирани в трикласова система, при което всяка класа се характеризирала с определен цвят (каста или варна). Португалската дума “каста” означава цвят, същото означава и “варна” на санскрит. В първата каста влизали жреците, племенните вождове и съсловието на благородниците, отличаващи се със знаци и дрехи в бял цвят. Втората каста съставлявали военните, отличаващи се със цвета на кръвта. Към третата каста се причислявали хората на ръчния труд – земеделци, занаятчии, търговци, които при различните народи се отличавали с различни цветове - зелен, син, жълт. От тук е дошла и комбинацията от три цвята в националните трибагреници на много съвременни индоевропейски народи, където белия и червения цвят са основни. Най-близки са националните трикольори на Индия, Афганистан, Иран, България и на руската република Алания (Северна Осетия), съдържащи бяла, червена и зелена ивици.
При индо-ариите, представителите на “бялата каста” се наричали брахмани. Тях ги считали “мъдри и учени синове” на бога Бхригу, името на който означава “блестящ”. Сам Бхиргу е син на върховния бог Брахма. Като основа на всички тези свещени думи: брахман, Бхригу и Брахма се явява съчетанието “брг”, което по силата на посочената фонетична трансформация р - л в езика на прабългарите е трябвало да се превърне в “блг”. Така, основата на българския етнонима “блг” може да се извлече пряко от тези свещени за индо-ариите религиозни понятия, означаващи “блестящ, бял”. В частност, етнонимът “българ” е почти тъждествен фонетично и смислово с името на бога Бхригу, който в езика на прабългарите е трябвало да се нарича Бълго (табл. 1).
3) Религиозно-космологичните представи на древните иранци за устройството на света се отличавали с дуалистичен, двуполярен “черно-бял” характер. Това мирозрение се съхранило най-добре при източноиранците, които не са възприели реформата на Заратустра. Според тази представа светът е разделен на две части, добра (бяла) и лоша (черна). Добрият мъдър бог Ахура Мазда (Ормазд, Слънцето), разпръсква светлина заедно с другите богове, месеца и петте планети над “белия” свят, в който живеят хората. Във “долния или черния свят” има само мрак и там живее злобният бог Ахриман, източник на всички злини на човечеството. В този смисъл определението “бял” е морално-философска категория, в която е вложено положително съдържание, а в категорията ‘чер’-отрицателен смисъл.
Според нас, с това може да се обясни традицията на древните българи да назовават началните притоци на своите реки с имена “бяла” и “черна”. Известно е, че хидронимите са най-устойчивите исторически реликви от културата на етноса. Такива хидроними има много в България: Бели и Черни Искър, Бели и Черни Вит, Бели и Черни Осъм, Бели и Черни Тимок, Бяла и Черна Места, Бяла и Черна река до гр. Смолян. В Македония това са Бели и Църни Дрин. В Башкортостан е много популярна легендата за характера на “двете сестри”, реките Ак идил и Кара идил, родени от бога Урал, в която е вложен точно този смисъл: Ак идил (Бяла волга) е спокойна, широкотечаща през равнината, даряваща живот и радост, докато Кара идил (Черна волга) е злобна, агресивна и бурно течаща през скалите на планината.
Традицията да се назовават притоците на реките с имена бяла (спокойна, удобна, добра) и черна (бурна, опасна, лоша) изглежда идва още от Средна Азия, родината на древните българи. Двете основни реки в тази област, днешните Сър даря и Аму даря в древността са носили имена, чийто смисъл би трябвало да е Бяла река (от индо-арийското "сурья" – светъл, бял, блестящ) и Черна река-Оксос (от древната авестийска дума axsaena – тъмен, черен [14]). Два начални протока на голяма река в планинската област Бадахшан (Памир - Белур) също имат имената Бяла и Черна река. В този смисъл, “бял Дунав” ще означава “широк, добър, спокоен Дунав”. Много е вероятно че тази древноиранска антитеза да е вложена и в наименованията Черно море (бурно, опасно, лошо) и Бяло – Егейско море (спокойно, удобно, добро).
4) Древната черно-бяла дуалистична философия на Иран е имала близко подобие и в Китай. Това е известната космологична доктрина “Ин-Ян”, което значи “чер-бял”. Първоначално древните китайци наричали с термина ‘ян – светъл, бял’ южния, светъл и топъл склон на хълмовете по които живеели, а северния тъмен и студен склон наричали ‘ин’- тъмен, чер. Постепенно, думите ин и ян са се превърнали в термини за обозначаване на по-общи философски категории, ян – юг, ин – север, ян – светлина, ин – тъмнина. На по-късен етап ин-ян вече са олицетворявали две абсолютно противоположни явления и свойства, ян – добро, ин – зло, ян – живот, ин – смърт, ян – ден, ин – нощ, ян – мъжко начало, ин – женско начало. В по-късен етап е било осъзнато, че независимо от своята противонасоченост, тези качества и явления не могат да съществуват без своята противоположност и непрекъснато се пораждат едно друго. Така, тези представи са се превърнали във философия, съгласно която постоянното взаимодействие на двете противоположни вселенски сили “ин–ян” се явява основа на реалния свят.
5) В древността, планината Памир – родината на древните българи е носела едно друго име, което е почти забравено днес – Белур. През средновековието, Памир е наричана БЕЛУРТАГ, което идва от древното название БЕЛУР и новата тюркска дума ТАГ – планина. На български БЕЛУР значи БЯЛ, БЕЛЕЗНИКАВ и е свързано със смисъла на българския етноним. Така, древните българи наричали себе си БЕЛАРИ (бели хора), планината от която произлизат БЕЛУР (Бяла планина) и гравния град на своята родина БАЛХ (Бял град). В тези думи, прилагателното БЯЛ означава по-скоро “хубав, красив, блестящ, извисен”. Древното население на този край вероятно е имало основание да нарича с такъв епитет своята земя, защото тя действително е била такава. Една от хипотезите за местоположение на територията, описана в Библията като “рай” гласи, че "раят" е съвпадал с района на Памир.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Историческата аргументация, приведена по-горе показва, че българският етноним е съдържал древен нострадически смисъл "бял, висок", с косвена семантика "благороден, свободен, цивилизован, извисен"."
Аз съм на мнение, че Георги, по-горе, беше ясен в анализа си, но към него аз ще добавя философията на Тенгрианството, представена от Българина Боян в трактата си "Книга за Пътя и неговата Сила":
Трима действат; Трима разговарят; Трима се сплитат - и тъй се ражда Законът на Као Ту: Долното е Горе, Горното е Долу".
Това е тайната на Името, Презимето и Фамилията на Българина. Георги е каза простичко, аз я казвам сложничко, щото има асистенти и професуря ираноиди.
Толкова. Аз съм на мнение, че както не цитираш Дънов, така е добре и да не цитираш Иванчо Танев Иванов - виден ираноид, който много често твърди в студиите си, че български Бог Тангра няма. Затова той слага за наше начало индоирански богове като Брахма, Бригу, Ахура Мазда и тем подобни работи. Превръща ни в митология. Прочее, доста ми омръзна да говоря за тоя тип. Лошото е, че има страница в Интернет и по-младите го четат като достоверен източник.
Кво да кажем за изсирането му относно понятията "черно и бяло". Той ги тълкува ираноидно като същински зороастрист, а вероятно запален богунемил и дъновист.
Един такъв богонемил, т.е. дъновил - Петее във Форума, леко си отиде. Дъновистите са много нагли твари. И все измислят някви формулички и формета да пропагандират под една ли друга форма "учението" на Дънков.
Та за понятията "бяло и черно". За нас, Българите - бялото е проявеното Божие, а черното - непроявеното Божие. Не са противопоставяща се поляритетност, както при ираноидите, а две страни на Цялото, без които не може да съществува Динамиката на Силите!
Танев, един път научи това, мойто момче и стига си писал глупости по интернет!
Въпроса за кастите. Те са 4-ри, а не три, както твърди Танев. Аман от безхаберие.
Четири са: Брамани, воини, занаятчии и работници (шудри).
И тъй, Българина Боян (Лао Дзъ) продължава: "Четири: Тао и Трите Родени. ТАО и Трите Родени са Едно, Три и Четири. Едно и Три и Четири, правят Две. А като произвежда Двете начала Кхи носи Равновесие."
Толкова. Затова предпочитам, ако четем, да четем Българското в лицето на Лао Дзъ, отколкото ираноидното в лицето на уж българина Иванчо Танев Иванов.
