Скрити пагони зад бизнеса с антики Интересна статия за иманярската мафия.

"Мафията на колекционерите се стяга за ЕС

Защо президентът поиска амнистия за сбирките с мътен произход

Анна ЯНЕВА

След промените през 1989 настана ченгесарско-работническа приватизация. Двата най-доходоносни източника на БКП-ДС - каналите за нелегална търговия с антики и трафикът на наркотици, се приватизират от съответните им трудови колективи.
Иманярската мафия е наследницата на контрабандния канал за антики. В миналото и настоящето на тази престъпна групировка се вписват безброй ограбени ценни предмети, които са безусловна държавна собственост. По данни от печата само нейните шерпи - редовите иманяри, наброяват 75-100 хиляди души.
Съоръжени с най-модерна техника и надеждни археологически карти, те като вражеска армия щурмуват древната българска земя.

Плячката обаче не остава за тях. Изровените находки се предават на ерудирани, за жалост законспирирани професионалисти - археолози, историци, реставратори, икономисти - за идентификация, датиране, реставрация, първична оценка. Сетне предметите, вече снабдени със сертификат, поемат към европейски пазари, включително антиквариати - собственост на ДС, на нашата мафия или на търговци, склонни да въртят бизнес със съмнителни групировки. Конкретен пример е антикварният магазин в Копенхаген, който през 1970-1978 се води на нашия агент-нелегал, убиецът на писателя Георги Марков, Франческо Гулини (Пикадили). Не остават в тайна и два антикварни задгранични магазина на регистрираната в Лихтенщайн преди 1989 "Мултигруп". Антични предмети се виждат и в галерия "Лотос". Отворила врати през миналото десетилетие на една от най-скъпите улици във Виена - "Марияхилорерщрасе", тя е собственост на две дами от борчески семейства. Става дума за Ивайла Вълкова и потомка на Лукановия род. Едва ли тези бизнесдами са вписали преминалите през търговския им обект български антики.
Иманярската мафия работи като швейцарски часовник, а мафиотските троянски коне, навлезли в целият държавен апарат, осигуряват спокойната й дейност. Случайните провали се превръщат в леки дискретни инциденти без последствия

Така брат на висш прокурор, заловен с древни монети, се освобождава немедлено. През 1996 на ГКПП Калотина е заловена скъпоценна пратка от 100 антики на път за Швейцария. Агентите от ЦСБОП онемяват пред дъха от чудната сбирка - четири бронзови брадви от 3000 г. пр. Хр., бронзови и глинени съдове, средновековни оръжия, пръстени. Експонатите са от праисторическата епоха, от античността и Средновековието. Те са "багаж" на Милан Миланов, 46 г., от Червен бряг, ветеринарен лекар, кандидат на медицинските науки. Д-р Миланов е стар любител на антики с висящо дело от 1986. С него пътува и професор в столична болница, който е освободен веднага, а д-р Миланов - малко след него. Кому е предадена безценната сбирка от антични предмети, не е известно. По същото време телевизията показва, че заловени икони се връчват на директора на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров.
Няма да е изненада, ако 10 години по-късно в някоя частна колекция лъсне бронзова брадва от времето преди Пиракъл. Или средновековен щит и меч, каквито дори Музеят за история на София не притежава - въпреки че съхранява голяма част от разкритите антики от Средецкия некропол (близо до Народната библиотека).
Колекционерите са чудни хора. Те дават мило и драго да притежават мечтан експонат. Доколкото ми е известно, до 9 септември 1944 в България частни музеи няма, а колекционерите са скромни и не правят изложби, защото е неприемливо.

Колекциите им ставали достояние в тесен семеен кръг, пред колеги, приятели, роднини. Ето защо първата колекция, представена в София, развълнува и нумизмати, и филателисти, и колекционери на екзотични цигарени кутии. Това бяха съкровищата на банка "Славяни". Под свода на Съдебната палата (тогава НИМ) бяха изложени около 200 предмета църковна утвар и 20-30 антики: голяма старинна икона със сребърен обков и прекрасен макет на еднокорабна църква; разхвърляни нимби, изскубнати от икони; в съседна витринка са подредени антични пластики. Събитието е отразено във в. "Демокрация" през лятото на 1995 под заглавие "Да изпъдим търговците от храма".
Въпросната колекция изчезва безследно. След фалита на банка "Славяни" синдиците напразно я издирват. Затова пък разпродажбата на намерената от тях колекция от картини намери доста шумен отзвук в медиите. Писмено свидетелство за престоя на изпарилата се колекция вероятно има - той е трябвало да се легализира. Директорът Б. Димитров отговаря за толкова скъпи предмети, частна собственост.
Броени минути по-късно втора частна колекция се появява в храма на Темида, тогава НИМ. Експонатите - антични предмети, малка пластика, будят възхищение. Будят и неудобни въпроси защото собственикът е Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. Въпросната сбирка, наименована "Арес", се появи в Археологическия музей, който е сигурно място за съхранение на ценни исторически паметници.
През следващата година в София се заговаря за колекционери, споменава се името на писател, любител на църковни стенописи и притежател на такъв от църквата "Св. Петка Самарджийска", която краси подлеза на пл. "Св. Неделя".
Сред музейните среди обект на внимание е най-богатият българин Васил Божков. През 2002 страстният любител на старинни предмети дарява на НИМ, ръководен от Божидар Димитров, откупено за 250 000 лева антично съкровище около гр. Омуртаг. Оповестената сума е изумително скромна. Тя е възможна само ако антиките са били в насипно състояние.
През 2003 В. Божков отново е спомоществовател. Този път подарява откупена от частни лица нереставрирана ръждясала сабя от Крумовата династия. Находката е повече от забележителна и става ценен експонат за НИМ.
Някак без отклик премина новата изява на В. Божков през юли 2005. Оказа се, че освен античността бизнесменът има и друга страст - притежава сбирка от 4000 платна на български майстори от ХІХ и ХХ век. По същото време се показват и 2000 предмета на тракийското, елинското, римското и източното изкуство.
Тази година НИМ е затрупан с подаръци Боян Радев дарява 100 униката. Този наплив от показна щедрост може да се свърже с близкото ни влизане в Европейския съюз и с неизбежното прилагане на неговите правила за археологическите находки.
Светлин Русев показа обаче своята колекция от картини в собственото си ателие. Над платната бе закачена старинна икона. Семейна реликва?
Досега познавахме спортиста Боян Радев като колекционер на картини. Но на 12 декември 2005 столичен ежедневник го споменава като собственик на най-голямата сбирка от икони. Плюс уникални надгробни плочи и урни, които са безусловна държавна собственост, тъй като едва ли Радев ги е изкопал от собствената си градинка.
В началото на октомври В. Божков изненада културната общественост при представянето на каталог на неговата колекция, което се проведе на фон от фантастични антики в Галерията за чуждестранно изкуство.
Златен венец от ІV век пр.Хр., мечове с редки двуостри кинжали от ХV в. пр. Хр., бронзови шлемове, медальони, украсени с камеи, конични вази, конични купи от късноелинистичната епоха ви пренасят в един приказен свят. И ако перлата в короната на тази колекция е изящният златен венец, то надгробният паметник с опечалената каменна жена от ранното християнство я прави тайнствена и загадъчна. Тези два униката струват поне 1 млрд. евро. Редица световни музеи нямат подобен божествен експонат.
Медиите отразиха събитието, но вероятно цензурирани, спестиха ВИП гостите. Встъпителното слово бе на Светлин Русев, който го чете като досаден партиен доклад, а проф. Иван Маразов, бивш кандидат за президент на БСП, и една изкуствоведка, се представиха като съставители на каталога. Несъмнено въпросният каталог е на световно ниво и за всеки любител на антики е мечта. Фрапиращо впечатление прави обаче, че корицата сочи като собственик на колекцията Васил Божков. Според пресата "В. Божков е дарил колекцията си на
фондация "Тракия" която в началото на годината подаде документи за първи частен музей. Законовият срок за отговор от Министерството на културата изтече отдавна. Отговор няма.
От по-нова публикация се разбира, че фондация "Тракия" се занимава с опазване на културното наследство на България. През май 2005 тя обяви, че е готова да налее 35 млн. евро за реставрация на музейната сграда на Боянската църква. На 15 декември пресата съобщава, че Васил Божков се отказва от музея на Боянската църква.
През 2005 се забелязва стремеж за легитимиране на значими колекции от значими колекционери. Явлението е с размер на епидемия. Всяка колекция е частна собственост и да се превръща в народно дело или задължение на държавни институции е твърде рисковано предвид факта, че живеем в 2006, на планетата Земя, а не в Космоса.
Българският президент преди време поиска да се уреди режимът на частното колекционерство и да се помисли за възможна амнистия на незаконно създадените частни колекции. Подобна амнистия би означавала опрощаване
на престъпления.

Някак незабележимо премина през новинарския поток информацията, че Министерството на културата ще предостави сграда, където ще се излага (и съхранява) някаква колекция. Не се разбра, че става дума за безценните експонати на Божков. Сбирката понастоящем е изложена в зала 1 на НИМ, където е и Панагюрското съкровище. Шумът около В. Божков и безмълвното присъствие на другия колекционер Димитър Иванов навяват много подозрения и съмнения за характера на държавното съучастие.
Колкото до иманярската мафия, трафикът на антики, изглежда, е затруднен, тъй като В. Божков се очертава като един от най-големите й клиенти. Тази организирана престъпна групировка навярно иска да отреже само опашката на гущера. И може би разчита на държавна подкрепа да изпере античните предмети, които са държавна собственост.
БПС се прави на реформирана и се опитва да управлява България. А може ли да се дистанцира от мафията, която сама създаде, когато командва страната повече от 45 години?"

Link

Дали убийството на проф. Рашев не е свързано с подмяна на ценни съкровища с фалшификати и изнасянето им от България?