Правосъдие? Забравете!

Малък частен случай за състоянието на “правосъдието” в България.
Гергьовден 2002 година, с. Радотина, Ботевградска община. Синът, подпийнал спи в своята стая. Бащата е из градината. Изведнъж чува викове и глухи удари. Затичва се към къщи и заварва трима души да бият неговия син с дървета и железа. Бащата взема пушката, излиза навън и стреля два пъти във въздуха. Биячите също излизат и се нахвърлят срещу него. При последвалото сбиване бащата успява да презареди пушката и да рани двама от нападателите, а третият успява да избяга.
“Видях как убиват сина ми, не знаех дали жената е жива и не знам каква сила ми дойде, та успях да надвия и на тримата” – разказва бай Илия. Синът му дълго лежи по болници и едва остава жив.
Следва съдебно дело. Бащата е осъден на четири години условно, синът Иван на една, а нападателите са оправдани.
Кой е човекът, осъден на четири години? Вижте двете снимки в галерията, озаглавени “Селска мъка”. Това е корицата на книгата, която този човек е написал и издал със собствени средства. Там той добре представя себе си, излишно е аз да го представям. Работил съм заедно с него, познавам го и знам, че написаното отговаря на истината. Избрал е псевдонима Басернишки по името на махалата, в която е роден. Предоставям на вашето внимание и две от неговите стихотворения. Кои са нападателите? Криминални типове, постоянно живеещи в София. Каква е причината за нападението? Причината е, че Илия Димитров притежава ловна пушка, която те решили да му вземат. Хей така, пийнали по случай Гергьовден и решили да се снабдят с оръжие. Тук трябва да поясня, че по селата се случва обикновени хора да стават ловци. Нали все някой трябва да пази селата от вълци. Страшните ни мутри някак не смеят да се изправят очи в очи с дивите зверове. Още по-малко смеят да се изправят политиците, които обичат да се снимат по време на ловните си излети. Затова понякога и на селяните се разрешава да носят оръжие, особено в планинските села, където заплахата от вълци е съвсем реална.
Защо съдът издава такива присъди срещу явно невинни хора? Ами защото им е платено. Защото нашето “неподкупно” правосъдие отсъжда не според закона, а според платената сума.
Дотук е ясно. Подобни истории има хиляди и още много ще има. Защо тогава ви разказвам това? Защото най-сетне след хилядите случаи трябва да си извадим поука. А поуката е, че ако ви нападнат, не оставяйте нападателите живи. Така няма кой да подкупва съдиите и невинните имат шанс да бъдат оправдани. Иначе нашето извратено правосъдие ще оправдае определението, че думата идва от “съдене на правия”.

Елтимир писа: Защото най-сетне след хилядите случаи трябва да си извадим поука. А поуката е, че ако ви нападнат, не оставяйте нападателите живи. Така няма кой да подкупва съдиите и невинните имат шанс да бъдат оправдани.

и после да киснем по затворите?

Законът поне формално дава право на неизбежна самоотбрана. Когато спрем да разчитаме на "правосъдието" и почнем да се браним сами, тогава подкупните съдии ще станат излишни, цялата мафиозка система ще стане излишна. тогава ще дойде нашият час.

правото е простотия. при едно нападение според закона, имаш право да се защитиш докато няма опасност за теб от противника, което тълкувано ще рече че ако те нападнат с нож можеш да се бориш да избиеш ножа и нищо повече, след това се тълкува като превишаване на правата, и е подсъдимо. ако го нарежа или осакатя заради това, че ме е нападнал със заплаха за живота ми, той ако оцелее може да ме съди за нанесени телесни повреди и обезщетения, че и затвор. извода е - ако ви нападнат със заплаха за живота ви - убийте ги!

Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град.

Практиката на "българското", с извинение правосъдие е, че умрелият е винаги виновен. Във всеки случай е по-добре в затвора, отколкото в гроба. Но в повечето случаи не се стига до затвор. Поне аз досега винаги демонстрирам готовност да се защитавам. Разполагам с оръжие и съм решен да го използвам в своя защита или в защита на свои близки и приятели. На полиция и други подобни бандитски организации не разчитам. Не им вярвам, това е. Недоверието не е подсъдно, особено когато е подплатено с доказателства. Казах ви своето мнение, всеки е свободен да постъпва както намери за добре.