И днес,захранването на ГОЛЯМАТА ЛЪЖА-9/11 продължава!
"Четвъртък, 11 септември 2001 г. 19 терористи от арабски произход едновременно вземат контрол над 4 самолета Боинг.
Два от тях блъскат в кулите на световния търговски център в Манхатън, Ню Йорк; всеки от тях в двете най-високи кули, в рамките на 18 минути.
В разстояние на 2 часа кулите падат.
Терористите разбиват третия самолет в главния щаб на министерството на отбраната на САЩ, в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият се разбива в поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, вследствие съпротивата на пътниците.
По официална статистика броя на загиналите от атаките е 2986, заедно с 19-те терористи.
Шест години по- късно става ясно къде са замислени атентатите.
В една джамия в Дуисбург са били обсъдени детайли от терористичния план два дни преди 11-ти септември, разкриват двамата германски журналисти Мария Занд-Кубо и Волфганг Бушфорт, отбелязва Дойче веле.
Понеделник, десети септември 2001-ва година, ден преди атентатите в САЩ. Сутринта в детската градина, разположена в северната част на рурската област, всичко изглежда наред до момента, в който там не нахлува малкият Мустафа.
Той разказва на възпитателката за посещението си в джамията, в която всяка неделя изучава корана. По-късно думите на възпитателката са запечатани в протокола на федералната служба по сигурността.
Там пише: "Малко след като съблече якето си, той дойде при мен и започна превъзбудено да ми разказва, че е бил в арабското училище и дочул разговор на възрастните. В него ставало дума за това, че един голям самолет трябвало да се забие в голяма къща и да умрат много хора".
Детската учителка си помислила, че този разказ е резултат на прекалено дълго стоене пред телевизора в края на седмицата.
В протокола на федералната служба по престъпността разказът на детската учителка завършва така:
"След като видях новините на 11-ти септември, се сетих за думите на детето. Абсолютно сигурна съм, че разговорът ми с него беше на десети септември, един ден преди събитията в САЩ, твърди детската учителка. Тя веднага информирала шефовете си и полицията. Това, което първоначално изглежда като заговорническа теория, днес звучи все по-вероятно".
Бащата на детето, станало неволен свидетел, посещава джамия, която е известна като място за срещи на радикални ислямисти. Визитните му картички били намерени в жилищата на Мохамед Ата и на останалите атентатори в Хамбург.
Въпреки това германската служба за борба срещу престъпността разпитва детската учителка едва една година след атентатите, а бащата на детето - чак през 2005-та година. Ако е имало следи, то дотогава те са били отдавна заличени.
През 2004-та година полицията в окръг Реклингхаузен обискира няколко жилища и открива стар календар, в който на дата на 11-ти септември е написано на арабски: «Край на програмата». Половин година по-рано в същия този календар на 15-ти април пише: «Програмата започва».
По това време от Германия в САЩ пристигат терористите, които по-късно ще отвлекат самолетите на 11-ти септември. Собственикът на календара обаче отхвърля всякаква взаимовръзка с атентатите и твърди, че става дума за личен план за пестене на пари.
Централната роля на Дуисбург в подготовката на атентатите от 11-ти септември е доказана.
Мавританецът Мохамед Улад Слахи, за когото се подозира, че е бил връзката с Германия, е следвал електротехника в Дуисбург. През 1998-ма година той основава фирма в град Есен. Само че Слахи никога не е бил там, казва Франк Янсен, който работи там от 15 години:
"Със сигурност - не. Познавам всички наематели, живели през последните 15 години тук. Този човек със сигурност не е сред тях".
Според следователите фирмата е съществувала само на хартия. Смята се, че Улад Слахи е ключова фигура на Ал кайда. Точно той вербува двама от пилотите в жилището си в Дуисбург.
Предполага се, че точно Слахи е финансирал атентатите чрез плащания през псевдо-фирмата си. Интернат-страницата му е служила на терористите като електронна пощенска кутия. През декември 2001-ва година американците отвеждат Слахи в Гуантанамо.
Според източници от тайните служби Слахи бил направил до голяма степен признания. Част от посетителите на онази джамия, за която малкият Мустафа разказал на учителката си, са разследвани от полицията.
Не е ясно обаче, дали останалите все още живеят незабележимо в Германия и дали все още представляват опасност за сигурността на страната."
news.ibox.bg/news/id_124832077 
