Кой съм аз наистина? Какво съм аз,което е човекът мен?

"Аз",ние хората,сме свикнали да наричаме себе си.Същевременно сме отвикнали да се обръщаме към себе си,а само към "нас",не към същността,съдържаща се в "аз".

Като погледнем някой свои крайник ни се струва абсурдно да се идентифицираме с него."Моята" ръка не е "мен".Не се идентифицираме дори с мозъка си.Нима сме мозъци-инвалиди,които шофират по тротоарите с биологическите си превози? Ние не сме дори нашите тела...те са наши,но не са "ние".

Когато стигнем до извода,че сме възел от емоции,мисли,идеи и характери...Те отново са наши неща,само че не са "нас"."Ние" явно сме нещо,което борави и създава всички тези неща.Но ако ние всъщност се разпореждаме с тях,то ние сме нещо повече.Всичко това дори не са наши разнищвания,защото ние не се съдържаме в тях,а имаме по-скоро притежание върху същността им.

Само че не значи ли това,че това тяло,тази планета,свят и измерение са наш затвор и наш ограничител?
Защо е нижно на висши същества като нас да се самозатварят в ограничения и да се опитват да се приравнят на нещо по-тясно от себе си? А дали това е доброволно?

Всички тези мисли поставят въпроса за това какво сме всъщност,но няма да доведат до отговор.Защото са зададени от възприетата ограничена форма на същността ни.

Има и по-деликатен въпрос относно нашия народ,защото Българите са нещо повече от същността на човека,за която става дума.Убеден съм,че в този форум има хора които знаят това,но винаги спестяват най-любопитното.Така или иначе,на нас,Българите,съвсем скоро ни предстои да си припомним