Ще си позволя да дам съвет на 90те %,за които става дума.Ще се обърна към кой да е от тях.
Нещата сега изглеждат донякъде сложни,донякъде безизходни и обобщително тъмни.Ако се взираш в тях,няма да откриеш светлина.Но ако си представиш едно светло място,ако се помъчиш да си представиш,че нищо от това не е тъмно,а тъмна е мисълта ти,тогава ще забележиш светлина и ще се изсветлява все повече.
Аз например си нямам представа какъв искам да съм или какво искам да правя.Напълно ясно ми е,че едно занимание или една професия е невъзможно да ме задържи при нея задълго.
Трябва добре да прецениш своите зависимости и да насочиш мисълта си натам.Ако си зависим от парите - откъсни се от тях.Ако си зависим от обществото - откъсни се от него.
Откъсни се и зарежи по дяволите всички свои зависимости и опитай да живееш без тях.Ще откриеш,че не само не е сложно,но е много по-лесно.Тогава се върни към мисълта за бъдещето,в което не изпълняваш волята на своите зависимости,а в бъдещето,където те са подчинени на теб.
Парите не се правят от хора,които не се интересуват от тях и които не са зависими от тях.Правят се от хора,които споделят техния свят.Ако ти не си от тези хора,позволи на обвързаните с парите да ги правят за теб,защото такива са техните стремежи.
Ако не си човек,който си налага обществени ограничения(каквито и да са ограничения),то позволи на обществото само да прецени дали си му полезен или не.Накарай обществото да те оцени и не му робувай.
Ако уважаваш всеки и всичко и ако осъзнаваш всеки и всичко като пълноправен субект,част от живота на измерението,ти няма да получиш по-малко от същото уважение.
Един мой добър приятел,на който ще съм и съм винги признателен,ми подхвърли хубавата фраза от една песен: "Играйте,играйте,деца мои...това,което днес изглежда важно,не е вечно."
Нищо не е вечно.Вечно е само съществуването и редицата от живот и смърт в различните форми.Ти си съществувал под много форми и си умирал много пъти.Сега съществуваш в това тяло.Можеш да умреш някога,можеш да умреш след време,а можеш да умреш и точно сега.Не е ли прекрасно? Всъщност,не умираш ли всяка вечер? Това не е важно.
Важно и да обичаш в себе си.Важно е да мразиш в себе си.Важно е,защото...ако умреш преди това,ще си кажеш "жалко,този път умрях малко прибързано".
П.П.Няма по-интересен събеседник от смъртта ти.Тя знае много неща за теб,също и нещата,които вече не помниш и които още не са се случили.Тя знае неща за света,в който се намираш,знае неща за други хора и нехора.Знае места,на които ти не си бил и няма да можеш и да бъдеш на този етап.Попитай я какво да правиш сега оттук насетне,но не забравяй,че тя,както всеки,понякога обича да се шегува
П.П.1.Всъщност,тя твърде много обича да се шегува.Не я карай да се чувства сама и да й е скучно,смей се на шегите й.Тогава тя самата ще иска по-дълго да бъдеш жив.А това искаш и ти,нали?