Затвор най-модерният от всички
В следствие в затвора се формира свят в света.В затвора има нови правила,нови писмености,нови морали и идеи,нови занимания,нови начини на живот.И всички те са несъществени,откъснати от първоизточника,самобитни в безсмислеността си.
Ние,хората,имаме свои затвори.Те представляват сгради,които ограничават всяко неразрешено проникване навън или навътре от неговите граници.Избирателна пропускливост,упражнявана от управителя.
Нашите,човешки,затвори действат на физическо равнище.
Представете си ситуация,в която един затворник си представя,че не се намира в затвора.Че се прави на свободен.Той може да се чувства свободен,но очевидно е,че се намира в затвора.Тоест той не е свободен,независимо от това,което е изградил във въображението си.
От нашите,човешки,затвори се бяга постоянно.Тоест в какво би се измерила една евентуална "еволюция" на затвор? Едно евентуално по-горно развитие на затвора като функция? В това колко по-близо е функционирането му до абсолютното затваряне,тоест до пълната невъзможност на преодоляване на функцията му - да затваря и откъсва.
Как бихме си представили един по-съвършен затвор? Такъв,който не се справя с бягството,а с корена на проблема - желанието за бягство? Този по-висш затвор няма да има нужда от физически ограничители,ако успее да се справи с желанието за бягство.Той ще е на съвсем друго от нашето физическо,човешко ниво - на ниво съзнание.
Нашите физически затвори имат висок и дебел дувар,после по-тънък дувар,после мрежа с ток,после само мрежа...Висшият затвор също си има структура на ограничения - те са психо-социални, биологични, химически, електромагнитни.Начинът на мислене на затворниците е съвършено разгадан и затворът е построен според това да го измени,обърка и затлачи.Няма нужда от прегради,няма нужда от надзиратели...а след време няма да има нужда дори и от управител.Затворниците сами се отказват от варианта да са свободни и се самоуправляват.
Земята е затвор.Нейното космическо околовръстно пространство е най-външната му преграда.Проблемите на личното човешко осъзнаване - най-вътрешната.Ако разполага с вътрешен пропуск между секторите - пари,човекът може да се движи в затвора.Но ако не разполага с пропуск за умствено движение - правилната идеология - бива преследван и убиван.Астралното движение е потискано и забранено от дадено ниво нататък.Човекът от десетилетия разполага с летящи чинии,но не му е разрешено да излиза с тях,защото е затворник.
Това е огромен по мащаби терен от препядствия,а оковите за съзнанието са толкова стегнати и здрави,че човекът от стотици години бавно губи дъха си.
Но дъх му се отпуска,защото човекът е нужен.Нужен е на някои и за нещо.Нужно е и човекът да няма свобода,защото това нещо не може да се вземе иначе.
Сега си представете затворник,който се държи като свободен,но не се чувства така.Не е ли това просто другия полюс на затворника по-горе,който си мислеше,че е свободен,а не беше? Ако се откъснем от полюсите можем да си зададем въпроса "всъщност има ли значение дали се чувстваме свободни или се държим като свободни,докато сме или не сме свободни?".
Отговорът му е "не".Свободен,който не го иска,е вече поробен. Поробен, който не иска да е свободен,няма и да е.Ако човек иска да е свободен,само тогава той ще е в състояние да направи нещо,за да е свободен и за да продължи да е свободен.
П.П.Тези думи може да звучат фантастично или като литературно съчинение.Но това е нещо страшно.Не жаргонната употреба на "страшно",а именно отвратителното,покрусяващо и отблъскващо значение на думата.Защото горното е нещо действително.Което е тук и сега,докато тези букви се разчитат,и е било тук и тогава от десетки векове наред.
П.П.1.Замислям се за това,което човекът като същество никога не би дал,ако е свободен.Не мога да кажа кое е,но мога да го усетя.И да усетя,че ми се отнема.И все пак не съм сигурен дали искам да бъда свободен.А ти,читателю,искаш ли?
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Една друга малко по-оптимистична глобална метафора, която може да се прибави към твоята, Спорт-Здраве, е че земята е училище, т.е. място където човек идва за да научи нещо. За съжаление в наши дни Училището вече не е свещено понятие както е било някога. всички сме в едно голямо ТВУ, един интернат, където ни отглеждат, възпитават, надзирават и пр. с една дума - ни Ограничават. но щом чувстваме Ограничението, значи в нас има Някой, който знае какво е Свобода. Роденият в робство не знае що е Свобода, но този който някога е бил Свободен - той знае. Значи не винаги сме били затворници, което означава че не винаги ще бъдем! това е само преходно състояние, момент от пространство-времето на съзнанието ни.
Как да станем Свободни отново? Това е големият въпрос! Успеем ли да се освободим от вътрешния затвор, за който казваш, външните затвори сами ще се разрушат.
Винаги ме е изненадвало колко много хора избират да правят или мислят нещо само защото са го правили и мислили преди, пред нещо Ново, което никога не са опитвали! В повечето случаи това дори не са и техни мисли а такива които са масово разпространени, или модерни, изглеждащи актуални за момента. Може би това е важна част от идеята на затвора - да не мислим собствените си мисли а тези на някой друг, тиражирани в огромни тиражи и нахлуващи отвсякъде. Така че дори ако сменим модела си на мислене с някакъв друг дали няма просто да сменим един затвор с друг? Това е глобализацията и комунизмът на вътрешно ниво - има голям, но ограничен брой предварително отработени схеми на съзнание - илюзия за свободен избор - и хората влизат в някои от тях, идентифицират се с тия схеми (идеологии и пр.) После почват да се делят на фракции които мислят абсолютно еднакво вътре във фракцията (т.е. не може да се каже че мислят, но хранят ги с един и същ мисловен фураж). Но за да има екшън, "мисленето" на отделните прослойки се конфронтира помежду си и така се създава някаква илюзия за социален живот, напълно дирижирана от тия дето раздават фуража
Тогава? Според мен първата крачка към свободата е да си позволим собствената ни оригиналност, вътрешната ни Личност да се прояви. Да спрем да захранваме фабричното мислене като участваме в тази игра. А след това - може би да тръгнем по следите на усещането за ограничение за да видим откъде идва то, защо е там, докъде свършва, да достигнем до най-дълбокия му корен, до началото му - и да преминем Отвъд...
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Нямаме право да Избираме да живеем както Искаме!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
А, да минем без руснаци, а? Мисля, че не им е мястото дори за споменаване във този Форум. Още повече, че те бягат като дявол от тамян от онзи затвор, наречен Русия. Примерно, в Смолян. Там е фрашканд от Анастасии. Русия е затвор и те бягат от него. Затова пишат и такива книги.violence писа: Приятел, Владимир Мегре в една от поредицата книги за Анастасия е написал това което тя е представила като идея за затворите. Намери книгите, и ги прочети... много ще ти харесат! Пълни са с познание и мъдрост всичките. (това беше заслужена реклама, която има доста общо с темата). Мислех да представя накратко идеята, но рискувам да не я предам качествено по спомени.
Родопите явно им харесват. Ама аз съм пратил молба нагоре да ги изгонят! Нямат место в тази свещена планина
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
по твойта логика, дай да минем без Буда, без йога, без Аюрведа без всякакви източни познания... за които нека да не давам оценка
не е хубаво човек да е кон с капак по отношение на знания и идеи.
иначе аз не съм казал, хайде всички руснаци идвайте тук, напротив не ги ща... и руския не го харесвам като език, но не съм против хората...
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Когато някоя идея трябва да се осъществи,тя се сдобива с повече роднини и семейства,с дрехи(думи),изражение(проявление)...Когато идеята придобие обстоятелствен израз,тя вече е много детайлна и сложна.От нейните сродни идеи произлизат нови...всичко се вписва в идеи-родове,а те от своя страна в идеи-народи...в идеи-раса.Ако тръгнеш от една,можеш да разнищиш целия им свят.
Само че един Земен живот на човека е много малко за това.Според мен важно е не толкова да ги познаваме,а да ги усетим.Няма нищо по-точтно, по-мигновено, по-намясто и по-вярно от вътрешното усещане...от вътрешното знание.
Не винаги има думи за усещанията,тоест усещанията се мъчат да се вместят в смешно малък брой думи,само защото си мислим,че с думи ще ни станат по-ясни.А се получава тъкмо обратното.
Както при маговете - те си нямат и идея какво се случва по време на техните..."занимания".Но те знаят резултата.Няма да ни стигне животът да изследваме този затвор.По-бързо ще излезем,ако го почувстваме чрез мигновеното Знание.Тогава Ние ще Знаем как да избягаме.
П.П."Ние" е с главна буква неслучайно.Имам предвид висшият Аз или този,за който все още нямаме сетива...Висшият ни Аз все още се идентифицира с нещо по-нисше(с нас в този момент,тоест сам се принизява до същността,която сме ние в момента.Кой ли му я е показал и втълпил?),което не отговаря на природата му...но за тези си мисли ще пиша скоро.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
www.spiralata.net/nakratko/matrix.html
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Статията от линка ме подсеща за темата "Аз седмината". Знаех,че един земен живот се ползва от шест неща като седмото е техен организатор и предводител...което би трябвало да се явява тъкмо азът.Елтимир също каза,че има нещо такова,но не можах да го разпитам обстойно,затова ще пиша малко по-късно.Или пък по-скоро,кой знае кога ще ми се Отговори на въпроса.
Да,горната статия сякаш е следващата мисъл,която би трябвало да ми хрумне след това,което си мислех.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.