Няколко въпроса ...

Именно,Тиен,нов начин Хората ще се доближат,ще се открият и нови начини за всичко.Ключът трябва да бъде завъртян и всичко ще се измени по естесвен природен път.Развиването на критична мисъл е пъхането на ключа в ключалката.Завъртането му е отърваването от поляризирането на предметите,обстоятелствата,света.Отварянето на отключената врата ще бъде сдобиване със смелостта да се погледне зад нея

А щом се погледне и възприеме,първата стъпка в новото ще зависи от последната воля на всеки един поотделно.

Все повече се убеждавам,че духът ще ръководи всеки един поотделно.Събирателното на народа е решение,но истината е,че както за всичко друго,има безброй решения.Възраждането на народната близост е едно от най-трудно постижимите.Според личното ми мнение на първо място трябва да се постави осъществяване на връзка с духа,който е обезсмъртявал рода на всеки с хилядолетия.Духът знае пътищата и отговорите и на този етап той най-добре може да ни ги обясни.

Да. Това е окуражаващо. Наистина връзката с Духа може би е най-съществена. А също, да сме в такова състояние че да можем да поддържаме тази връзка, този начин на комуникация, в който си Ти, но си и Всичко и Всички. Иначе, личните пътища, според мен твърде често завършват с надникване отвъд Вратата и супер-бързото връщане обратно и захлопването й (в най-добрия случай ако междувременно успееш да закачиш някоя свежа идея, пак добре). Хубавото е, че ако веднъж си надникнал Отвъд, Духът в теб повече няма да ти даде да изпаднеш напълно в предишната летаргия и рано или късно ще Продължиш

Виждам,че много добре разбираш какво искам да кажа и че вероятно знаеш тъкмо за какво говоря

В този ред на мисли често се сблъсквам с едно коварно според мен,дребно и нарочно може би,отклонение.Ти добре каза,да бъдеш Ти и едновременно Всичко и Всички.Само че "Ти" трябва да се подчертае,защото някои хора,които също се стремят да почувстват този път на развитие в себе си,асоциират "Всичко и Всички" с колективно съзнание.

Това колективно съсзнание,според мен,не е характерно за човешкото същество и именно в неговата строга индивидуалност и самостоятелност на духовния мир и мисловен живот е заложена силата му.Даването на преднина на връзката с всички би било едно отслабване,отдръпване от истинския капацитет от възможности на човека като същество.Затова през колкото и врати да надникне човекът(защото тази,която предстои далеч не е единствена),той трябва винаги да бъде на първо място Себе си,ако иска да изпита удоволствието от съществуването в неговата пълнота.