Интересна статия в Епохални времена

......1) Първият факт е доста стар, но е изключително важен като аналогия.
При едно от поредните ми посещения през 1983 г. в посолството на Германската федерална република, и по-точно няколко минути след като излязох от посолството, до мен спря една лека кола, натикаха ме вътре в нея и ме закараха в Първо районно управление на МВР, намиращо се, впрочем, съвсем близо до тогавашната сграда на това посолство (днес сградата се намира на друго място). Там няколко души, изключително елегантно облечени за оново време, ми казаха, че били получили телефонно съобщение от загрижен гражданин, който им бил казал, че някъв младеж, който имал същите описания като мен, съвсем ясно показвал, че има неадеквато поведение, и че по-конкретно не знае нито името си, нито къде се намира, нито в какви сгради влиза и за какво влиза там. Тези елегантни и цивилно облечени милиционери ми казаха, че са били загрижени за моето здраве, че искат да ми помогнат, и че е нужно да им разкажа и да напиша дали си зная името, дали зная къде се намирам и дали изобщо помня в каква сграда съм бил преди половин час.
Тъй като по онова време бях не само професионален юрист, но и главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет, на мен ми беше пределно ясна целта на цялата тази операция; и вместо да се поддам на тяхната провокация, самият аз им отвърнах провокационно, като казах, че много добре помня къде съм бил преди половин час, и че съм бил при жената и дъщерята на единия от тях, че съм ги оправил и двете, но че съм останал разочарован и от двете, защото са били доста мърляви. Ефектът беше поразителен – те реагираха, като ме набиха жестоко, после ме качиха в някаква кола и ме оставиха в алеята на парка, намиращ се недалеч от районното управление на МВР, и казаха, че каквото и да говоря при следващото си влизане в посолствата, няма да мога да докажа нищо от онова, което се е случило с мен.
..........