По времето на комунизма съществуваше така наречения “Закон за Народната милиция”. Съгласно този закон всеки човек можеше да бъде подложен на “превантивни мерки” единствено по подозрение, че е замислил нещо престъпно. Например, че е замислил да бяга на Запад. Или по подозрение, че не одобрява политиката на нашия пръв партиен и държавен ръководител др. Тодор Живков. Нещо повече, по силата на този закон всеки български гражданин можеше да бъде подложен на извънсъдебни репресии единствено по политическа целесъобразност. Такъв бе случаят с Иван Илиев Янков от Кърджали, когото навръх Нова година през 1986-та го изпратиха по етапен ред в Априлци, Ловешко. Защото някой някъде бе преценил, че присъствието на Иван е нежелателно с оглед на великия Възродителен процес, започнат БКП. Ще обясня, ако някой не знае. По етапен ред означава да ви вземат с белезници и да ви подкарат из България от арест на арест, докато стигнете крайното си местопредназначение. Това може да продължи и цяла седмица. Превантивните мерки пък обикновено представляваха изселване. Вземат ви от къщи и ви пращат някъде си. И в това “някъде си” сте длъжни да се подписвате по три пъти на ден в управлението на Народното милиция. Така Григор Симов от с. Парамун, Трънско го пратиха в Кайнарджа, Силистренско. А Едуард Генов от София отиде в с. Михалково, Девинско. Защото имали наглостта да казват, че в тогавашна България няма свобода. По-твърдият вариант на мерките предвиждаше изселването да бъде на о-в Белене. Или на кариерата “Слънчев бряг” край Ловеч. На тези прекрасни места патриотите от Българската комунистическа партия пращали цигани да убиват българи. Престъплението на българите било, че ДС ги подозирала в омраза към народната власт.
Сега ясно ли ви е какво почва в Германия? А щом почва там, скоро ще дойде и тук. Кадрите на ДС са си по места, БКП пак ни управлява, всичко си е същото. Да живее демокрацията и Хайл Буш!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
